Разпореждане по дело №157/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл.49 от ЗЗД и е образувано по искова молба на М. Г. А. от гр. Х., чрез адв. Е. Н. – АК – П, против О. съд – Х.. В исковата си молба М. Г. А. твърди, че със С.Т.А били съпрузи от 05.06.1983 г. По искане на прокурор Д. С. на 28.11.2008 г. по гр.д. № 434/2008 г. ОС-Х. наложил запор върху банковите сметки на съпругът й, както и възбрана върху недвижими имоти, три от които притежавали в СИО. Семейна имуществена общност представлявали и запорираните банкови сметки. Допускането на обезпечение и върху нейния дял без да е обвиняема и да е уведомена за това , било грубо нарушение на правото й на собственост, била лишена от правото й да се разпорежда със собствеността си и злепоставяло интересите на семейството й, и на тежко болното им дете. Опитите да бъде редуцирано обезпечението до размера на ½ идеална част било увенчано с успех с определение от 29.07.2009 г. на АС-Пловдив. Така през периода от 28.11.2008 г. до 29.07.2009 г. била принудена да издържа себе си и синът си от получаваната заплата в размер на 450.00 лв. и до момента основното й средство за издръжка били лихвите по депозитите, които имат. Заболяването на синът й , които бил 100% инвалид с чужда помощ, било свързано с периодични кризи и употреба на лекарства, които не всички били заплатени от Здравната каса и страдала, като майка , че не била в състояние да посрещне елементарните му ежедневни грижи. Счита, че незаконното определение на съда ограничило правата й на собственост по начин, че не била в състояние да издържа себе си и болния си син с доходите, които получавала тя и съпругът й, като тези обстоятелства й причили болки и страдания. Моли съдът да осъди О. съд – Х. да й заплати исковата сума от 25500.00 лв. , като част от общо претендираните 50000.00 лв. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие неправомерните забрани за разпореждане със собственото й имущество , ведно със законната лихва от датата на увреждането- 28.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.В подкрепа на иска представя доказателства. В писмените бележки на защитата на ищцата е отбелязано, че при иск по чл.49 от ЗЗД вината се предполага и въпреки, че срещу ищцата няма повдигнато обвинение, то съдията - докладчик по ЧНД № 434/2008 , който е постановил определение, с което е допуснато обезпечение на имуществото на съпругът й, е допуснал груба небрежност , която се проявява в непознаване на азбучни постулати в семейното и наказателно право, или налице била тежка форма на непредпазливост, при която ХОС следва да отговаря за незаконния акт на съдията – докладчик.

Писмен отговор на исковата молба не е постъпил по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

С определение № 279/28.11.2008 г. по ЧНД № 434/2008 г. на ОС-Х., по искане на ОП-Х. за обезпечение на наказанията „глоба” и „конфискация”, е допуснато обезпечение по реда на чл. 72,ал.1 от НПК , във вр. с чл.390,ал.1 от ГПК и чл.397,ал.1,т.1 и 2 от ГПК чрез налагане запор върху банковите сметки на обвиняемия С.Т.А в подробно посочени банки , както и възбрана върху недвижими имоти, собственост на същия обвиняем. С определение № 157/29.07.2009 г.по ч.н.д.№ 319/2009 г. АС-Пловдив , по жалба на М. Г. А. и С. Т.А. , е отменил определение № 279/ 28.11.2008 г. по ЧНД № 434/2008 г. на ОС-Х. , като отменил допуснатите обезпечения запор и възбрана върху имуществото на С. Т.А. до размера на ½ идеална част. В мотивите си съдът е приел , че тази част от имуществото , върху което е допуснато обезпечение, представлява семейна имуществена общност , като придобито по време на брака на М. Г.А. и С. Т. А.

Гласните доказателства установяват, че след завеждане на наказателно производство против съпругът на ищцата, финансовото състояние на семейството им се влошило, необходими били средства за лечение на болното им дете, настъпил емоционален срив у ищцата и състоянието й налагало употреба на лекарства.

При тези данни съдът намира предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за неоснователен. Обстоятелствата, на които ищцата основава искът за неимуществени вреди, произхождат от съдебен акт на О. съд по допуснато обезпечение, което ограничавало правото й на собственост, по начин да не може да издържа себе си и болното си дете за периода от постановяване на определението от ХОС на 28.11.2008 г. до частичната му отмяна от АС-Пловдив на 29.07.2009 г. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди противоправни действия и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е сходна с отговорността по ЗОДОВ, но специалния ред по този закон изключва приложението на чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционнообезпечителна, при която следва да е налице виновно причинена вреда от изпълнителя на възложената работа, а обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба не могат да се отнесат към нормата на чл.49 от ЗЗД/ Постановление № 7/1958г. на ПлВС/, както и към двете хипотези на ЗОДОВ. Съгласно чл.3 от ЗСВ при постановяване на съдебните актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните доказателства. Постановеното определение, от което ищецът черпи правото да търси неимуществени вреди, е част от дейността на съответния магистрат, която се иþразява в упражняване на правомощията му, предоставени от закона, за вземане на решение съобразно доказателствата и закона, и съответната им оценка при свободно вътрешно убеждение. Съответствието между фактите и правната оценка обуславят законосъобразността на съдебните актове, а последиците от съдебните актове не могат да бъдат обект на търсене на деликтна отговорност от съда, постановил съдебния акт. Магистрата при съответен съд, в частност и този в ХОС, е подчинен на закона и осъществява правомощията си в условията на независимост за да формира вътрешното си убеждение / чл.117 от Конституцията/. За това съдът счита, че ако се приемат за доказани фактите по настоящото производство би означавало намеса във вътрешното убеждение на магистрата и пренебрегване на основни принципи на правораздавеното и функционирането на съдебната власт. С оглед характера на обезпечителното производство ГПК не предвижда възможност за уведомяване на длъжника по обезпечението. Ако имаше такава възможност, то това производство няма да брани заплашеното материално право, а още повече наказанието „глоба” и „конфискация”. С оглед на изложеното съдът не приема становището на защитата на ищцата, изразено в писмените бележки/а не в исковата молба/, че неимуществените вреди произхождат от проявена груба небрежност на съдията-докладчик при ХОС, свързана с проявено непознаване на закона при постановяване на определение за допускане на обезпечение, при което предявеният частичен иск в размер на 25500.00 лв., като част от общо претендираните 50000.00 лв., ведно със законната лихва считано от 28.11.2008 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. А. от гр. Х., У. А” № **, с ЕГН *, чрез адв. Е.Н.-АК-П, кантора- П, бул. „Ш с „ № **,.1 против О. съд Г. иск по чл.49 от ЗЗД , за неимуществени вреди, произхождащи от съдебен акт в размер на 25500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2008 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: