№ 3490
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501585 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 3“, бул.“Александър Малинов“
№51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от Ивет В.а Димитрова и Десислава В.а
Николова, действащи чрез юрисконсулт Г.Г., против частта от Решение №1598/11.05.2023г.
постановено по гр.д.№16006/2022г. по описа на Районен съд Варна, с която е уважен
предявеният от Т. А. В., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат: ***, чрез
адв.М. М., против жалбоподателят, иск правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за връщане на получената без основание сума от 84.82лв., представляваща недължимо
платена такса за гарант по Договор №933224 от 09.10.2020г. за предоставяне на
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда-06.12.2022г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е постановено в нарушение на
процесуалният и материалният закон, освен това е неправилно и необосновано. Поддържа
се, че неправилно съдът е възприел, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал.1 от
ЗПК, без да съобрази, че чл.22 от ЗПК изисква да не са спазени кумулативно всички
изисквания на първата цитирана разпоредба, а не само отделни нейни елементи. На
следващо място се поддържа, че необосновано, неправилно и в противоречие със закона
съдът е приел, че таксата за гарант, следва да бъде включена в годишния процент на
разходите. Твърди се, че сключването на договор за гаранция с “Фератум Банк“ ЕАД е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от
“Фератум България“ ЕООД и по тази причина не подлежи на включване в годишния
1
процент на разходите по договора за кредит. Сочи се, че потребителят може да посочи свой
поръчител и да не поема разходи към “Фератум Банк“ ЕАД, освен това дружеството
жалбоподател предоставя кредити както със, така и без поръчител, като са развити подробни
съображения в тази насока. Твърди се още, че договорът за гаранция е сключен между
въззиваемия и “Фератум Банк“ ЕАД, което дружество е партньор на жалбоподателя, но е
самостоятелно юридическо лице-кредитна институция, лицензирана в Малта, която
предоставя услуги на територията на Република България. Сочи се, че договорът за гаранция
всъщност е договор за поръчителство и дължимата по същият такса е възнаграждение за
поръчителя, което не противоречи на закона. Поддържа се, че в случая няма някакъв скрит
за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе, както и
че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения, като потребителят разполага с
цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор
е подходящо за него. На последно място се изразява несъгласие с дължимостта на
възнаграждение за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, като са изложени
обстойни аргументи за недоказаност на предпоставките за присъждане на такова Моли за
отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като са развити
насрещни съображения и се сочи относима съдебна практика. Моли се за потвърждаване на
решението в обжалваната му част и за присъждане на деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Фератум България“ ЕООД,
против частта от Решение №1598/11.05.2023г. постановено по гр.д.№16006/2022г. по описа
на Районен съд Варна, с която е уважен предявеният от Т. А. В., против жалбоподателят, иск
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за връщане на получената без
основание сума от 84.82лв., представляваща недължимо платена такса за гарант по Договор
№933224 от 09.10.2020г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.12.2022г. до
окончателното изплащане
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1585/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 08.11.2023г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3