Решение по дело №1285/2013 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 431
Дата: 23 май 2014 г. (в сила от 1 април 2015 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20135220101285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

       23.05.2014г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пазарджишки районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1285 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.280 и сл ЗЗД, във връзка с чл.36 ЗА и чл.86 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

         В исковата молба от Л.А.Б. против „МБАЛ-В.“ ЕООД се твърди, че на 17.03.2011г. ищецът, в качеството си на адвокат е сключил договор за правни услуги с ответното дружество, като съгласно чл.1 от договора се е задължил да го представлява пред Агенцията по вписванията, както и да изготвя всички необходими документи за вписване на апортна вноска в капитала му пред същата агенция/ Търговския регистър. Твърди се, че за така възложената поръчка дружеството се задължило да заплати възнаграждение в размер на 12 500 лв. Сочи се, че едва към 21.07.2011г. клиентът успял да направи минимално частично плащане по договора в размер на 3 000 лв., който превод бил единствен до момента. Твърди ищецът, че въпреки многократните разговори и обещания от страна на управителя на ответника за плащане, това не станало, независимо от което ищецът твърди, че е изготвил документите съгласно предмета на договора, както и по искане на дружеството подал същите за вписване на самата апортна вноска. Ищецът сочи, че на 24.09.2012г. уведомил с покана за доброволно плащане „МБАЛ-В.“ ЕООД, че в тридневен срок следва да заплати дължимата сума, но плащане не последвало. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата от 10 793 лв., от които 9 500 лв. главница, както и 1 293 лв. мораторна лихва, считано от 21.07.2011г. до 23.11.2012г., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.                     

         В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „МБАЛ-В.” ЕООД, със становище за процесуална недопустимост и неоснователност на подадената искова молба. Изложени са съображения, че началната дата, от която следва да се изчислява мораторната лихва не е претендираната от ищеца 21.07.2011г., тъй като срокът за доброволното плащане по поканата от 24.09.2012г. изтича на 29.09.2012г., с оглед на което е направено искане вещо лице да изчисли размера на вземането, считано от 30.09.2012г. Ответникът сочи също, че от самия договор за правна помощ не ставало ясно кой на кого трябва да плати – страните по договора били клиент – дружеството и доверител – адв.Б., а обикновено страните по договор за правни услуги били довереник и доверител, като според ответника се получавало така, че „МБАЛ-В.” ЕООД дължало само на себе си. Не било ясно и на кого принадлежи БУЛСТАТ *********, към който трябва да се плати. Сочи се, че от договора за правна услуга ставало ясно, че се касае за подготвяне на всички необходими документи за вписване на апортна вноска, а не за самото й вписване. Липсвало пълномощие от страна на Общото събрание – Общински съвет, гр.МБАЛ-В., а липсвало и потвърждаване на изпълнението за вписване на апортната вноска от страна на принципала. Не ставало ясно кога предметът на договора е изпълнен, за да се претендира възнаграждението по чл.2, ал.1 от същия. Според ответника към момента документите, предмет на договора, не били представени за подписването им от страна на управителя на търговското дружество, поради което е изразено становище, че договорът не е изпълнен и на страната не се дължи възнаграждение. Такова не се дължало и поради това, че страната не била изпълнила задължението си да информира своевременно за движението на процедурата по изготвянето на документите. Поради това се предявява насрещен иск за сумата от 3 000 лв., изплатени на ищеца по банков път с платежно нареждане от 21.07.2011г., ведно с мораторната лихва от тази дата и се прави възражение за нищожност на договора за правни услуги, поради липса на съгласие, като сключен от лице без представителна власт, тъй като договорът не бил сключен с принципала на дружеството, Общински съвет, гр.МБАЛ-В.. Договорът бил нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона. Договорът не бил постъпвал в болницата, не бил осчетоводен, нямало номер от регистъра на сключените договори, нямало подпис на главен счетоводител, което нарушавало чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Направено е искане Л.Б. да се осъди да заплати сумата от 3 000 лв., получени неоснователно и без правно основание, поради нищожността на договора, както и на сумата от 516 лв. мораторна лихва от датата на плащането й – 21.07.2011г. до предявянето на иска, както и законната лихва от предявяването до изплащането й. Към отговора и насрещния иск са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

         По делото е постъпил отговор по насрещната искова молба от Л.Б., с който искът се оспорва по основание и размер. Посочено е, че „МБАЛ-В.” ЕООД представлява ЕООД със 100% общински капитал и като такова се управлявало от управител, с договор за управление на дружеството. Другият му орган бил ОС, което се явявало Общински съвет МБАЛ-В., но председателят на същия нямал представителни функции съгласно ТЗ.  

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:     

         Според представения по делото договор за правни услуги, сключен на 17.03.2011г. между „МБАЛ-В.“ ЕООД, в качеството му на клиент и адв.Л.А.Б., в качеството му на доверител, дружеството е възложило, а доверителят се е задължил да го представлява пред Агенция по вписванията, като изготви всички необходими документи за вписване на апортна вноска в капитала на дружеството в Търговски регистър в изпълнение на решение № 1/29.01.2010г. с протокол № 1 на Общински съвет МБАЛ-В.. Според чл.2, ал.1 от договора за изпълнение на поръчката клиентът дължи на дружеството възнаграждение в размер на 12 500 лв.

         По делото е представена покана за доброволно плащане до „МБАЛ-В.“ ЕООД от 24.09.2012г., в която е посочено, че не само са изготвени необходимите документи за вписване на апортна вноска, но е и реално извършено вписване на същата в търговския регистър пред Агенцията по вписванията, като е поканено дружеството да заплати на Л.Б. изцяло дължимото възнаграждение, в тридневен срок от получаването на поканата. Приложена е и разписка за връчването на поканата на получателя, на 26.09.2012г.

         Според приложеното по делото заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза, мораторната лихва върху неизплатената главница от 9 500 лв., за периода от 21.07.2011г. до 23.11.2012г. е 1 320.92 лв., а за периода от 21.07.2011г. до 21.03.2013г. е 1 634.54 лв. В съдебно заседание вещото лице разясни,че за периода от 30.09.2012г. до 23.11.2012г. мораторната лихва е в размер на 147.46 лв., а за периода от 30.09.2012г. до 21.03.2013г. е 461.08 лв.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         От представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото на 17.03.2011г. е сключен договор за правни услуги, по силата на който „МБАЛ-В.“ ЕООД е възложило на адв.Л.Б. да изготви всички необходими документи за вписване на апортна вноска в капитала на дружеството в Търговски регистър в изпълнение на решение № 1/29.01.2010г. с протокол № 1 на Общински съвет МБАЛ-В.. Според чл.2, ал.1 от договора за изпълнение на поръчката клиентът дължи на дружеството възнаграждение в размер на 12 500 лв., платими по банков път. Следователно от съдържанието на договора е видно, че негов предмет е представителство пред Агенция по вписвания за изготвяне на всички необходими документи за вписване на апортна вноска в капитала на „МБАЛ-В.“ ЕООД в Търговски регистър, в изпълнение на решение № 1/29.01.2010г. с протокол № 1 на Общински съвет МБАЛ-В.. От приложеното по делото решение № 1/29.01.2010г. е видно, че Общински съвет МБАЛ-В. е обявил за частна общинска собственост микробиологична лаборатория, склад – клинична лаборатория, със застроена площ от 1 050 кв.м., построена в УПИ VІІІ и е дал съгласие за апортиране на описания недвижим имот като непарична вноска в капитала на дружеството. Доколкото с отговора на исковата молба не е направено възражение в тази насока, съдът приема, че сключеният договор за правни услуги от 17.03.2011г. има за свой предмет изготвяне на необходимите документи в изпълнение и на решение № 117 от 28.04.2011г. на Общински съвет МБАЛ-В., с което са изменени т.1 и т.2 от решение № 1/29.01.2010г. по отношение на недвижимия имот, обявен за частна общинска собственост и представляващ предмет на даденото съгласие за апортирането му в капитала на „МБАЛ-В.“ ЕООД.

         Сключеният договор за правни услуги според настоящия съдебен състав притежава характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД. Според разпоредбата на чл.280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение, че от самия договор за правна помощ не става ясно кой на кого трябва да заплати, като в тази насока съображенията са свързани единствено с наименованието на страните по договора – дружеството, в качеството му на клиент и адв.Б., в качеството му на доверител и посочването, че обикновено страните по един договор за правни услуги са довереник и доверител; че доверител би следвало да бъде „МБАЛ-В.“ ЕООД като юридическо лице, възложило услугата. От договореното между страните по категоричен начин се установява, че клиентът дължи заплащане на посочената сума, независимо от употребените думи за индивидуализиране на страните по него. От друга страна обаче, разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗЗД въвежда задължение за довереника да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а според ал.2 довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Страните по договора също са предвидили, в разпоредбата на чл.4, ал.1, б. „б“ задължение за доверителя да информира клиента за хода на производството и предприетите правни и фактически действия за реализиране на вписване на апортната вноска в търговския регистър. Едва тогава според съда ще се дължи заплащане на договореното между страните възнаграждение. В случая, от ангажираните от ищцовата страна по първоначалния иск  писмени доказателства не се установява изпълнение на тези задължения, поради което и не може да се приеме, че същата има качеството на изправна страна по него, установяването на което обстоятелство е в нейна доказателствена тежест. Действително, в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че доказателство за свършената работа е вписването на апортната вноска в капитала на „МБАЛ-В.“ ЕООД, но това според съда не променя формирания вече извод за липса на уведомяване за изпълнение на поръчката, още повече, че самото вписване на апортната вноска не е предмет на сключения договор за правни услуги от 17.03.2011г. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за осъждането на „МБАЛ-В.“ ЕООД да заплати сумата от 9 500 лв. главница е неоснователен, поради недоказаност и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на предявения главен иск, неоснователни са и акцесорните искове за сумата от 1 293 лв. мораторна лихва, считано от 21.07.2011г. до 23.11.2012г., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

         Неоснователен е и предявеният насрещен иск за осъждане на Л.Б. да заплати сумата от 3 000 лв., получени неоснователно и без правно основание, поради нищожността на договора, както и на сумата от 516 лв. мораторна лихва от датата на плащането й – 21.07.2011г. до предявяването на иска, както и законната лихва от предявяването до изплащането й. Според обстоятелствената част на насрещната искова молба договорът е нищожен, като сключен без представителна власт, тъй като в решението си едноличният собственик на капитала на търговското дружество изрично упълномощава председателя на общинския съвет, в качеството му на представляващ едноличния собственик на капитала да подпише учредителния акт и всички необходими документи в изпълнение на взетото решение на Общински съвет, а в случая договорът бил сключен с представляващия търговското дружество. От извършената служебна справка в Търговски регистър се установява, че Многопрофилна болница за активно лечение – МБАЛ-В. е еднолично дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала Община МБАЛ-В.. Според Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества органите на едноличните дружества са едноличният собственик на капитала и управителят, като с оглед даденото от Общински съвет МБАЛ-В. съгласие за апортиране на недвижимия имот като непарична вноска в капитала на дружеството, по силата на нарочно взето решение за това, следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.51 б от Закона за общинската собственост, както и на посочената наредба, за внасяне на имоти, частна общинска собственост, като непарична вноска в капитала на търговското дружество и не е налице твърдяното основание за нищожността на договора, сключен с управителя на същото, който разполага с правомощието да го представлява.

         При този изход на делото, на отхвърляне на предявените първоначален и насрещни искове, съдът намира, че разноски не следва да се присъждат и същите следва да останат за страните така, както са ги направили.

         По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.А.Б., ЕГН ********** против „МБАЛ-В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.МБАЛ-В., бул. „С.“ № 49, с управител А. Л.Т. искове за заплащане на сумата от 9 500 лв. главница, остатък от дължимото възнаграждение по договор за правни услуги от 17.03.2011г., сумата от 1 293 лв. мораторна лихва, считано от 21.07.2011г. до 23.11.2012г., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

         ОТХВЪРЛЯ  предявените от „МБАЛ-В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.МБАЛ-В., бул. „С.“ № 49, с управител А. Л.Т. против Л.А.Б., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата от 3 000 лв., получени неоснователно и без правно основание, както и на сумата от 516 лв. мораторна лихва от датата на плащането й – 21.07.2011г. до предявяването на иска, както и законната лихва от предявяването до изплащането й.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: