РЕШЕНИЕ
№ 260867/26.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 17329 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от „К.Г.“ ЕООД,
ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, срещу
К.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** - партер, иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 908,77лв., представляваща
получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента
„К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от
ответника.
Твърди се в исковата молба, че на 12.09.2014г.
бил сключен договор за цесия между цесионер „К.Г.“
ЕООД и цедент А. С. А., с който ищецът е придобил
вземане в размер от 1008,77лв., представляваща платена без основание стойност
на ел. енергия по фактура №*г. С последващ
договор от 23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник,
прехвърлил същото вземане на „И.“ ЕООД за цена от 908,77лв., която била
заплатена в брой на пълномощника Кр. Т. През 2016г. „И.“
ЕООД е предявило иск срещу „Ен. - Пр. Пр.“ АД за заплащане на сумата от 1008,77лв.,
за което било образувано гр.д. *г. на ВРС. С решение от 26.05.2016г.
искът бил уважен. Излага се, че ответникът е бил упълномощен да сключи договор
за цесия, като е бил длъжен незабавно да отчете получените средства.
Понастоящем пълномощникът на ищеца не е отчел в касата на дружеството
получената от него продажна цена от 908.77лв. Моли се за уважаване на
предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на сторените разноски. С молба от 14.05.2020 г. ищцовата страна релевира възражение за нищожност на тристранното
споразумение от 23.10.2014 г. на основание чл.26 от ЗЗД, поради противоречие
със закона и добрите нрави, релевира и възражение за
недействителност поради договаряне във вреда на представлявания, на основание
чл. 40 от ЗЗД. По възражението за
прихващане изразява становище за неоснователност.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли
за уважаването му. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по същество на спора. Подчертава, че подписаното споразумение
уврежда интересите на дружество, за което обстоятелство са знаели и страните по
него. Противопоставя се на твърденията, че уговорената пасивна новация не води до неизгодни финансови последици за ищеца.
Сочи, че управителят на дружеството не е бил наясно с постигнатото
споразумение. Намира, че със сключване на тристранното споразумение се
ликвидира интереса на ищеца, вредата се съизмерява с
върнатата цена по цесията. По възражението за прихващане
изразява становище за неоснователност, като сочи, че твърденията на ответника
са противоречиви и не е налице обедняване от негова страна със суми, с които да
се извърши прихващане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника К.Т., с който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Оспорва се ответникът да е получил от „И.“ ЕООД процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата
е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява
се, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договора за
цесия от същата дата, ответникът е върнал обратно на „И.“ ЕООД сумата, предмет
на иска. Поддържа се, че пълномощникът е разполагал с представителна власт и да
изменя договора за цесия. Допълнителното тристранно споразумение било сключено
поради липса на представителна власт на Д.А., записана като управител на „И.“
ЕООД. „И.“ ЕООД заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към
първоначалния цедент А. А.. К.Т. върнал получената от „К.Г.“
ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума. „К.Г.“ ЕООД било в
невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна А.
А€, поради което приело третата страна „И.“ ЕООД да го замени като длъжник и да
заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да прехвърли
безвъзмездно вземането си от „Е. Пр.Пр.“ АД. А. А€, чрез адв. Т., се
съгласила да получи сумата от „И.“ ЕООД. „И.“ ЕООД поело задължението към А. А€,
като приело вземането от „Ен. - Пр. Пр.“ АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“
ЕООД безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Адв. Т. върнал сумата от 908,77лв. на „И.“ ЕООД,
респективно няма какво да бъде предадено като отчет по твърдяната поръчка.
Отделно се поддържа, че ответникът е върнал сумата,
предмет на иска, на първоначалния цедент. Поддържа се
и че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква
форма, какъв е срокът за връщане на сумата. Оспорва се съществуването на
договор за поръчка между страните. В условията на евентуалност, прави възражения
за прихващане на първо място със
сумата от 908,77лв., заплатена от него към първоначалния цедент
по договора за цесия от 12.09.2014г. А. А€. На второ място претендира
прихващане със заплатени по ИД №*г. по описа на ЧСИ Л. Ст., както и държавни такси, депозити
за експертизи и свидетели по 198 бр. дела на ищеца от 2014г. в размер над
35 000лв. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски. С молба от 14.05.2020 г.
процесуалния представител на ответната страна оспорва изложените от ищеца
обстоятелства и поддържа направеното възражение за прихващане.
С протоколно
определение от 05.06.2020 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
възражението за прихващане.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск. Поддържа, че
не е настъпила вреда за дружеството, поради което моли за отхвърляне на иска.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на
спора, и в която подчертава, че сумите са върнати на дружеството „И.“ ЕООД,
респ. не държи претендираната сума.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а и
видно от представеното по делото пълномощно от 04.07.2014г. – на л.23 от
настоящото дело, идентично с представеното на л.13 от гр.д. № * г. по описа на ВРС,43 състав, се
установява, че „К.Г.“ ЕООД, представлявано от управителя П. К., е упълномощил адв. К.Т. да се
разпорежда с всички вземания на дружеството, при условия каквито пълномощникът
намери за добре, включително, но не само, да уведомява от негово име съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да
извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с всички негови вземания. Пълномощникът има право да получава от
негово име и за негова сметка плащанията на всички дължими вземания. Да
получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела по свободно избрана от
пълномощника банкова сметка ***; да договоря сам със себе си, както и с други
лица, които адвокатът представлява, при каквито условия адвокатът прецени.
Видно от представеното по делото пълномощно
(л.21) ответникът в качеството на адвокат, е бил упълномощен от А. С. А. за осъществяване на
процесуално представителство по всякакви дела и по сделки с доставчици на
електроснабдителни и водоснабдителни услуги, както и изрично с права да
управлява и да се разпорежда с вземанията на физическото лице и на търговското
дружество, да получава плащания и да се договаря, както с други представлявани
от него лица, така и сам със себе си.
По настоящото дело е представен в заверен препис
договор за прехвърляне на вземане от 12.09.2014г. договор за цесия между цесионер „К.Г.“ ЕООД и А. С. А. с който цедентът
прехвърля на цесионера вземането в размер на сумата
от 1008,77 лв., представляваща
платена без основание на основание стойност на коригирана потребена
електроенергия в размер на 1008,77 лв. за периода
29.04.2010г. – 31.08.2010г. за обект с аб.№ *, срещу цена от 908,77лв.
Съгласно т. 3 от договора от 12.09.2014г. страните се
съгласяват, че сумата в размер на 908,77лв. е заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
От представения по делото договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. се установява, че „К.Г.“ ЕООД е прехвърлил на „И.“ ЕООД, представлявано от Д. А., вземането
си от „Ен.-Пр. Пр.“ АД, в
размер на 1008,77 лв., представляваща
платена без основание на основание стойност на коригирана потребена
електроенергия в размер на 1008,77 лв. за периода
29.04.2010г. – 31.08.2010г. за обект с аб.№ *, за сумата от 908,77лв.
Не е спорно между страните, а и от приобщеното №* по описа на ВРС, 43 състав, се
установява, че с влязло в сила решение №* г. по гр.д. №* по описа на ВРС „Е. Пр. П.“ АД, ЕИК * е
осъдено да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *, сумата от 999,99 лв.,
представляваща цедирано в полза на ищеца вземане по
договор за цесия и съставляваща заплатена стойност на ел.енергия по корекция на
сметка за периода 29.04.2010г. – 31.08.2010г. за обект с аб.№
*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.02.2016г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.99 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
От представения препис от тристранно
споразумение от 23.10.2014г. към договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между А. С. А. и
“К.Г.“ ЕООД, двамата представлявани от адв. К.Т., и “И.“ ЕООД, представлявано
от управителя Теодора Николова Димитрова, се установява, че страните по
споразумението, са постигнали съгласие, че цената за прехвърляне на вземането,
предмет на договора за цесия от 12.09.2014г. за дължими суми от “Ен.-Пр. Пр.“
АД, на стойност 908,77лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът
ѝ. В споразумението е посочено, че към датата на подписването му, “К.Г.“
ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води искове,
против главния длъжник-“Ен.-Пр.
Пр.“ АД, поради което е
постигнато съгласие “И.“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД, като длъжник към
физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане.
В замяна “К.Г.“ ЕООД, се задължава да прехвърли в полза на “И.“ ЕООД
безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице. В
споразумението е отразено, че при сключването на договора за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. между юридическите лица, представителят на “К.Г.“
ЕООД-Д. Т. А.,
е действала без представителна власт. Отразено е, че К.Т., в качеството си на
пълномощник на “К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на “И.“ ЕООД, получената сума от 908,77лв.
и споразумението служи като разписка за извършеното плащане.
Видно от приобщената разписка от 02.11.2016 г. от А.
С. А., е декларирано, че същият е получил от адвокат Т. дължимата сума по
договора за прехвърляне на вземане и декларацията представлява разписка за
получената сума.
Представени са по делото покани от К.Г. ЕООД до адв. К.Т., с която се иска предаване на оригинали или
преписи от 297 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г.
Представени са по делото и протоколи от открити
съдебни заседание по гр.д. №*г. и гр.д. №* г. по описа на ВРС.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством
разпита на един свидетел Г.К.. От показанията на свидетелката се установява, че
същата е работила в адвокатската кантора на адв. Т. в периода от 2014 г. до
2017 г. като адвокатски сътрудник. Споделя, че управителите на дружеството „И.“
ЕООД са познати на адв. Т., като управителя Т. Д. била сестра на негов близък, а Д. А. била адвокатски сътрудник в
кантората преди свидетелката да започне работа. Сочи, че нейната трудова
дейност в кантората се изразявала в съставяне на уведомления до за прехвърляне на вземания от
„К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД, като при съставянето им не присъствал управителя на „К.Г.“
ЕООД. Свидетелката споделя, че не е присъствала на разговори между К.Т. и Д. А. или Т.Д. или Т. да нарежда на последната да
подписва документи. Не знае за сключване на тристранни споразумения. Не познава и лицето А. А€.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
прехвърляне на вземане от *г. между цедента
„К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД, по която упълномощен
да го представлява
е бил ответникът, който е получил
сумата от 908,77лв. със задължение да я предаде на ищеца с отчетна сделка.
Първият спорен по делото въпрос е относно наличието на валиден договор за
мандат с твърдените от ищеца права и задължения на ответника.
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 04.07.2014г. „К.Г.“ ЕООД,
представлявано от управителя П. Колев, е упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда
с всички вземания на дружеството, при условия каквито пълномощникът намери за
добре, както и да получава от негово име и за негова сметка плащанията на
всички дължими вземания. По своята правна същност едностранната упълномощителна сделка не изключва каузалния му характер,
поради което съдът приема, че между страните е възникнало валидно мандатно
правоотношение, при което ответникът е имал задължение да отчете получените от
трети лица суми в полза на упълномощителя – „К.Г.“
ЕООД.
Липсва спор между страните, че с договор за прехвърляне на вземане от
12.09.2014г. между цесионер „К.Г.“ ЕООД и А. С. А. с
който цедентът прехвърля на цесионера
вземането в размер на сумата от 1008,77 лв., представляваща платена без основание на основание стойност на
коригирана потребена електроенергия в размер на 1008,77 лв. за периода 29.04.2010г. – 31.08.2010г. за обект с аб.№
*, срещу цена от 908,77лв., която
сума е получена от адв. Т. като пълномощник на „К.Г.“ ЕООД.
Както се коментира по –горе, в качеството си на
довереник на ищцовото дружество за ответника е
възникнало задължение да предаде сумата, представляваща цена по цесията. За
изпълнението на това задължение ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение и е ангажирал писмено
доказателство - тристранно
споразумение от 23.10.2014г. към договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между А. С. А. и
“К.Г.“ ЕООД, и “И.“ ЕООД, съобразно което К.Т., в качеството си на пълномощник
на “К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на “И.“ ЕООД, получената сума от 908,77лв. и споразумението
служи като разписка за извършеното плащане. Направеното изявление в
тристранното споразумение, като частен документ, чиято автентичност не е
оспорена в процеса, носи доказателствена стойност за удостоверените в нея
неизгодни за страната факти, а именно съставлява доказателство, че сумата,
предмет на договор за цесия от 908,77лв.,
е предадена от „К.Г.“ ЕООД на трето неучастващо в спора лице „И.“ ЕООД, т.е. не се държи от ответника Т.. С
оглед на това не се поражда и задължение на пълномощника да я отчете и предаде
на упълномощителя, доколкото същата е преминала в патримониума на трето лице.
Срещу така представеното тристранно
споразумение е релевирано от ищеца в процеса защитно
възражение за неговата недействителност на основание
чл.26 от ЗЗД, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и възражение
за недействителност поради договаряне във вреда на представлявания, на
основание чл. 40 от ЗЗД.
В тежест на ищеца при
така релевираните възражения е да установи твърденията си относно увреждащия характер на
сделката, недобросъвестно поведение на договарящите страни, а ответника да
установи еквивалентност на престациите, както и правоизключващите и правопогасяващите
възражения.
Съобразно сключеното споразумение “К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати
цената по цесията, както и да води искове, против главния длъжник-“Е.-Пр. Пр.“
АД, поради което е постигнато съгласие “И.“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД, като
длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна “К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза
на “И.“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с
физическото лице. При така постигнатите между страните договорки, съдът приема,
че правното положение на “К.Г.“ ЕООД не се променя, като единствено се новират страните по първоначалния договор за цесия, но не и
да се уговарят каквито и да е тежести в ущърб на ищцовото
дружество. Същото се освобождава от задължение за заплащане на цена по цесията
или да генерира разходи за събиране на прехвърленото вземане, поради което не
може да се приеме, че е договаряно в негова вреда. Отделно, не се доказа и
твърдяната нееквивалентност на престациите, доколкото
срещу прехвърляне на вземането от
насрещната страна е поето задължение за финансиране и завеждане на съдебно дело за сметка на „И.“ ЕООД и че ще
назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството и ще им заплаща отделно
възнаграждение. От ангажираните гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля К.
не се установи твърдяната недобросъвестност на страните по сделката.
Свидетелката не е присъствала на каквито и да е уговорки между страните, в т.ч.
и при подписване на тристранни споразумения в частност процесното.
Впечатленията ѝ са свързани с работата по съставяне на уведомления за
извършените цесии, като пред нея не са отправяни нареждания от ответника за
сключване на конкретни сделки от управителите на дружеството „И.“ ЕООД. Не се
установи от показанията на К. страните по тристранното споразумение да са
договаряли в ущърб на ищеца, като обстоятелството, че управителят на „К.Г.“
ЕООД не е присъствал при изготвяне на документи, свързани с дружеството, не
означа, че пълномощията от процесуалния му представител – ответника Т., са
оттеглени и той няма право да договаря с трети лица, както намери за добре,
съгласно предоставеното му пълномощно от 04.07.2014г. Освен това, представените протоколи от
съдебно заседание по гр.д. №*г. и гр.д. №* г. по описа на ВРС са недопустимо доказателствено средство, доколкото съставляват свидетелски
показания в писмен вид и не следва да се ценят по същество на спора.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията за недействителност
на тристранното споразумение, поради противоречие със закона и добрите нрави,
както и поради договаряне във вреда на представлявания.
По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 284,
ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски.
Същият е претендирал разноски
и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по реда на
чл. 38 от ЗА от адвокат П.Г.. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА в полза на адвоката следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство в размер на 300лева.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
срещу К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес
*** - партер, иск с правно основание чл.
284, ал. 2 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 908,77лв. (деветстотин и осем лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща получена от ответника в качеството
му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от ответника.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адвокат П.Ч.Г., ЕГН **********,
с адрес *** /партер/, сумата от 300лева (триста лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената от адвоката безплатна адвокатска
помощ и съдействие, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :