Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
................... 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на
прокурора Нина Янева, като се
запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 3379 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
Образувано по жалба от защитника на подсъдимата – адв. П.
– срещу присъда № 134431 от 06.06.2019г.
по НОХД № 6823/2018г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, с която подс. Т.А.Т. / с установена по делото самоличност/ е призната за виновна за това, че на 02.10.2007 г . в гр. София, ж.к. „*******“, Бизнес парк
- София, № 1, сграда 12 Б или сграда 14 чрез използване на неистински документ
- Договор за потребителски заем № CASH - *********/26.09.2007 г., на който е придаден вид, че
в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател‘ ръкописните текстове са изписани
от и подписите са положени от Д.Г.Ч., представен от Т.А.Т. пред неустановено по
делото лице служител в централния офис на дружеството заемодател - „Д.Ф.И.“
ЕАД, преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, получила без правно
основание чуждо движимо имущество - паричната сума от 1200.00лв. ( хиляда и
двеста лева ), собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК: *******, представляваща отпуснат паричен заем на Д.Г.Ч., с намерение да го
присвои - престъпление по чл.212, ал.1 НК. На основание чл.54 вр. чл.2, ал.2 от НК
и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ години. С присъдата съдът е възложил
направените по делото разноски в тежест на подс. Т..
В жалбата се излагат твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Според
становището на защитата не са събрани достатъчно доказателства, за да бъде
безспорно установено, че подс. Т. е извършила инкриминираното деяние. Моли
съдът да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подс. Т..
В закрито заседание на 08.10.2019.
въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимата, свидетели, както и на вещи лица, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд защитата на подсъдимата – адв. П. поддържа жалбата и моли съдът да отмени
така постановената присъда. Излага подробни съображения в тази насока, вкл.
прави анализ на доказателствената съвкупност. Намира, че приетата за установената фактическа обстановка се дължи на
неправилна оценка на доказателствата.Твърди, че не са обсъдени всички
доказателства подробно и е нарушена разпоредбата на чл.14 от НПК. Релевира, че
липсва касов ордер/разписка, която да удостовери отпускането на сумата, както и
че липсват доказателства досежно фактическото владение на самата процесна сума
от 1200 лв., прието като място на
извършване на деянието е в разрез със
събраните доказателства, от които се установява, че подс. Т. е изпълнява
задълженията си на друго работно място. Счита, че СРС не е положил достатъчно
усилия да разбере кое е лицето, отпуснало кредита, както и че не сочи
доказателства за разпореждането със сумата от страна на подс. Т.. Намира
поставеният първоинстанционен акт за необоснован, а показанията на св. Ч.за нелогични
и преднамерени.
Прокурорът от СГП
намира, че атакуваната присъда
следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно
разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от
събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и
доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е
постановена при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за
събиране по делото гласни и писмени доказателства. По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни
за правилното решаване на делото. Съдът е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е
направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед
гореизложеното не може да бъде споделено възражението на защитата, че
осъдителната присъда спрямо подс. Т. е постановена при дефицит на
доказателства, а фактическата обстановка е изградена на основата на предположения.
Обстоятелството, че служителят на централния офис - неустановено по делото
лице, не е разпитано, по никакъв начин не компрометира крайния извод на съда по
фактите и правото, тъй като в процесния случай е налице съвкупност от други
гласни и писмени доказателства, посредством които се установява механизмът на
отпускане на одобрената парична сума по кредита, а именно – след надлежна
проверка от страна на служител от централния офис на дружеството.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата Т.А.Т. е родена на *** ***,
българка, българско гражданство, средно-специално образование, разведена,
осъждана, управител на фирма „Т.**“ ЕООД, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********
През 2007 г. ЮЛ „Д.Ф.И.“ АД се занимавало с отпускането на
парични заеми. Седалището и адресът на управление на това дружество били в гр.
София, община „*******“, „Бизнес парк София“, сграда 12Б, офис 305. Дружеството
имало и офис в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „*******
На 23.05.2008
г. горепосоченото дружество било преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, „Бизнес парк
София“, сграда 14.
Подс. Т.Т. била на граждански договор
(споразумение за дистрибуторство) с „Д.Ф.И.“ АД от 02.02.2007г. до
07.01.2008г., когато договорът й бил прекратен поради констатирани злоупотреби.
Съгласно споразумението за дистрибуторство подс. Т. в качеството си на
дистрибутор трябвало активно да търси клиенти за сключване на договори за заем;
да сключва договори за личен заем, одобрени от Дружеството, като самото
дружество оправомощавало подс. Т. да сключва предварително одобрени договори за
личен заем, като за тази цел използва саморъчен подпис, удостоверен със
спесимен, и печат. Възнаграждението на подс. Т. като дистрибутор се определяло
като процент от сумата на всички събрани от нея погасителни вноски.
С
договор за цесия от 30.06.2009 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: ******* прехвърлило на
„М.Ф.М.“ АД всичките си вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит и подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Сред тези
вземания било и процесното по отпуснатия договор за заем в размер на 1200 лв..
На 14.04.2014г. СРС, ГО, 28 състав издал изпълнителен лист, с който осъдил се. Ч.да
заплати на дружеството „М.Ф.М.“ АД сумата по кредита, ведно със законна лихва
за забава, договорна лихва, разноски по делото и държавна такса. Дружеството се
обърнало се съдействие за събиране на вземането си към ЧСИ М.Б. за образуване
на изпълнително дело, вследствие на което до работодателя на се. Ч.било
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Ч..
През 2007 г. подс. Т. *** и работила като
кредитен консултант (дистрибутор) по силата на граждански договор за
дистрибуторство, сключен с „Д.Ф.И.“ АД, преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******.
Сред основните й задължения били търсенето на клиенти за сключване на договори
за заем, саморъчното подписване на такива договори, събирането на погасителните
вноски по предоставените заеми и отчитането на приетите суми пред дружеството
заемодател. За извършваната дейност кредитният консултант получавал
възнаграждение, уговорено в определен процент от всички събрани погасителни
вноски. Процедурата за отпускане на заем била следната:
Подавало се искане, придружено с копие от
лична карта, до кредитния консултант (дистрибутора), като последният следвало
да администрира искането в Централния офис на дружеството в гр. София, община „*******“,
„Бизнес парк София“, за одобрение. В случай, че искането бъде одобрено, сумата
се предоставяла на кредитния консултант, който следвало да сключи от името на
заемодателя договор за заем и да предаде отпуснатата парична сума на
заемополучателя. Информацията за заемателя в съответните графи на договора се
попълвала собственоръчно от консултанта, а получаването на сумата по отпуснатия
кредит се удостоверявало чрез саморъчно положен подпис от кредитополучателя в
графа „Удостоверяване на изпълнението“. Заемът се погасявал от клиента чрез
плащане на седмични вноски, съгласно индивидуален погасителен план, като
дължимите суми се предоставяли на кредитния консултант, срещу което последният
следвало да издава касов бон, удостоверяващ полученото плащане.
През 2007 г. свид. Д.Г.Ч. живеела и
работела в гр.София, но не познавала подс.Т.А.Т. и не се била срещала с нея.
Фамилното име на св. Ч., след сключване на граждански брак на 20.04.2008 г.
било променено на „Мокрева“, тъй като приела фамилното име на съпруга си.
На 17.10.2016 г. св. Ч.разбрала, че бил
наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Запорът бил за вземане в размер
на 2715 лв. и бил наложен от ЧСИ М.Б.. Това обстоятелство учудило св.Ч., тъй
като към този момент тя нямала непогасени задължения. След среща със съдебния
изпълнител св.Ч.разбрала, че взискател по изпълнителното дело е „М.Ф.М.“ АД,
което дружество придобило вземането си чрез договор за цесия с „БНП П.П.Ф.“
ЕАД. След това провела телефонен разговор с представител на взискателя и
установила, че от нейно име бил сключен договор за заем. Получила по имейл
копие от този договор и видяла, че единственото, което отговаря на
действителността от попълненото съдържание на договора, са трите й имена, ЕГН,
номерът на личната й карта, датата на издаването й и месторождението. Неверни
били всички останали обстоятелства в попълнената бланка и тя не била подписвала
този договор. След констатиране на гореизложеното, свидетелката Ч.се обърнала
към органите на полицията и прокуратурата за съдействие.
В
хода на разследването и след приобщаване на оригинала на описания по-горе
договор за кредит се установило, че на 02.10.2007 г. в гр. София, ж.к. „*******“,
„Бизнес парк София“, № 1, подс. Т.А.Т. използвала посочения неистински документ
- Договор за потребителски заем № CASH -
04125317/26.09.2007 г., на който бил придаден вид, че в графи „Съгласие на
заемателя“ и „Заемател“ ръкописните текстове са изписани и подписите са
положени от Д.Г.Ч.. Установено било, че поде. Т.Т. е изписала ръкописния текст
в графа „представител на заемодателя“, а така също и положила подписа в същата
графа „представител на заемодателя“ на инкриминирания и посочен договор за
потребителски заем.
Конкретно, на същата дата - 02.10.2007
г., подс. Т.Т. представила посочения неистински документ - Договор за
потребителски заем № CASH - 04125317/26.09.2007 г., на
който е придаден вид, че в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател“
ръкописните текстове са изписани и подписите са положени от Д.Г.Ч. пред
неустановено по делото лице - служител в централния офис на дружеството
заемодател - „Д.Ф.И.“ ЕАД, преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, като
подс. Т. получила без правно основание чуждо движимо имущество - паричната сума
в размер на 1200.00 ( хиляда и двеста) лева, собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД,
преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, представляваща отпуснат паричен
заем на Д.Г.Ч., с намерение да го присвои. Впоследствие поде. Т.Т. се
разпоредила по неустановен начин с процесната парична сума.
Представяйки изготвения формуляр за
отпускане на кредит от името на св. Ч., подс.Т. успяла да убеди неустановено по
делото лице - служител в централния офис на дружеството заемодател - „Д.Ф.И.“
ЕАД, преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, че е налице основание да
получи чуждо движимо имущество – паричната сума от 1200 лв.. Така отпуснатият
заем бил предназначен за св. Ч., но реално парите от същия били получени от
подс. Т. с намерение да ги присвои.
Неустановеното лице повярвало на подс.Т. и приело инкриминирания договор за
истински, вследствие на което отпуснало искания паричен заем в размер на 1200
лева.
Установената фактическа обстановка въззивният
съд приема анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция, включващ: гласни доказателствени средства: показания на св. Д.Ч.(л.46 и л.80
от СП), св.И.К.(л.47-48 от СП), св. Р.Д.(л.60-62 от СП); писмени доказателства: договор за потребителски заем № CASH -
04125317/26.09.2007 г., споразумение за дистрибуторство от 02.02.2007 г., копие
от изпълнително дело № 20148380405137/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., договор за
цесия от 30.06.2009 г., писмена кореспонденция с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******,
справка за внесени вноски по заема, справки от НАП, трудов договор и анекси към
него на св. К., справка за съдимост на подс. Т., както и от способите за
доказване: съдебно-графическа експертиза.
Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените източници,
направена в мотивите на първоинстанционната присъда, в по-голямата си част е
вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. Контролираната съдебна
инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира достоверните
части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на
чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за
достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна
съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и
въз основа на внимателно изследване на тяхна вътрешнологическа
последователност.
В същото време неправилно първата инстанция се
е доверила на неприобщени от досъдебното производство свидетелски показания.
Констатираното нарушение не оказва влияние върху крайните изводи на съда и може
да бъде отстранено от настоящият съдебен състав. В заключение може да се
обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания
доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му
съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което
в процесуалната дейност на съда няма съществени пропуски. Право на съда е да
прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови
съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането,
събирането и проверката им.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с
голяма част с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така
установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Несъмнено, с оглед естеството на
инкриминираното деяние, обуславящо и предмета на доказване по делото,
приоритетно значение за изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега на
доказване имат писмените доказателства по делото, а гласните такива -
единствено допълващо и контролно естество. Районният съд е подходил с
необходимата прецизност при анализа на показанията, доколкото същите са дадени
близо 10 години след инкриминираното деяние. Преди да пристъпи към анализ на
свидетелските показания въззивният съд счита за необходимо да отбележи
следното: установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки
субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на
даващия обяснения/показания при извършване на престъплението; наблюдателност;
умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; добросъвестност и
желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната
истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно
пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и
точно съдържание на гласните доказателствени източници.
От особено значение за изясняване
на обективната истина по делото са показанията на свид. Д.Ч., която е посочена
като получател на паричната сума по договора за паричен заем. От заявеното от
нея се установява, че същата не е имала каквито и да било взаимоотношения с „Д.Ф.И.“ ЕАД, никога не е кандидатствала за кредит при тях, както и че не познава подс.
Т., нито св. Демиряс, като на нито една от двете не им е
предоставяла свои лични данни. Други важни обстоятелства, които съдът установи
от показанията на посоченото лице са свързани с начина, по който е научило за задължението си към дружеството (цедирано на „М.Ф.М.“ АД), а именно, когато счетоводителката от работата й я уведомила за получено
запорно съобщение върху трудовото възнаграждение за непогасено задължение от
ЧСИ М.Б. едва през 2016г. В тази й част показанията изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото, касаещи образуваното изпълнително дело и
предприетите действия по него. Резонно и обосновано контролираният съд е
кредитирал показанията на св. Ч.като житейски правдиви, обосновани и подкрепени
от доказателствената маса по делото, вкл. писмени документи и заключение от
изготвената съдебно-графическа експертиза. Касателно
релевираното възражение от страна на защитата по отношение на момента, в който
св. Ч.е разбрала за непогасеното задължение на свое име, а именно – близо 10
години след неговото теглене, настоящият въззивен състав намира за
неоснователно. Кога последната е разбрала за изтегления заем на нейно име и по
какъв начин са обстоятелства извън главния предмет на доказване, а и самото
запорно съобщение до работодателя на св. Ч.от кантората на ЧСИ М.Б.
действително е изпратено през 2016г. Същевременно задължението на банките,
финансовите и платежните институции да подават до Централния кредитен регистър
информация по кредитите на техните клиенти съгласно изискванията на Наредба 22
от 16.07.2009г. е отговорност на самите институции, не и на клиента. Дали
реално е бил деклариран заемът на името на св. Ч.в посочения регистър е отново
факт, неотносим към предмета на доказване по настоящето дело, с оглед на което
съдът не намира за необходимо да го
обсъжда подробно.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първата инстанция се е доверила на
показанията на свидетелката К.. Същите
са логични, последователни и обективно пресъздаващи организацията на работа в дружеството,
свързана с процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит. По отношение на
процесния случай показанията на св. К. в съдържателен план не носят никаква
информация, но спомагат за изясняване на цялостната картина – вкл. кой попълва
молбата за кредит; времето за проучване на клиента и времето за одобрение на
същия; начина на оформяне на отпуснатата по кредита сума и от кого се получава
последната.
Въззивният
съд се солидализира с решението на контролирания съд да не кредитира
показанията на св. Демиряс, освен в частта им, описваща механизма на отпускане
на кредити, тъй като намира доказателстева опора както в свидетелките показания
на К., така и в писмените документи по делото. В останалата им част настоящият
състав ги намира за опит за изграждане на житейски обоснована версия по отношение действията на
подс. Т..
Правилно СРС е отчел познанството на св. Д.и
подсъдимата, както и обстоятелството, че св. Д.многократно е съдействала на
подсъдимата Т. при намирането на клиенти за отпускане на кредити, като е
тълкувал заявеното от свидетелката именно през призмата на защитна версия на
подсъдимата, а не като обективно пресъздаване на реално стеклите се събития.
Тук е мястото съдът да отбележи следното: Първоинстанционният съд при анализа на
доказателствената съвкупност, в частност – показанията на св. Д.е съпоставял
заявеното от нея в хода на съдебното следствие и това в досъдебната фаза на
процеса, но без преди това надлежно да е приобщил показанията й от досъдебната
фаза. Депозираните в хода на досъдебното производство показания, ако не са
приобщени по някой от начините, визирани в разпоредбата на чл.281 от НПК, не са
част от доказателствената съвкупност по делото, поради което и не подлежат на
доказателствен анализ от страна на съда, дори единственото с идеята да бъде
проследена последователността и вътрешната хомогенност на заявеното от даден
свидетел. Недопустимо е съдът да прави съпоставка на показанията, снети в
различните фази на наказателното производство, но неприобщени, въз основа на
която да се прави извод за липса или наличие на противоречие. Констатираното
нарушение, от своя страна, не се явява съществено такова, ограничило правата на
страните в настоящото производство, обуславящо връщане делото на предходна
инстанция. Същото е отстранимо от настоящия състав, като при формиране на
вътрешното си убеждение въззивната инстанция използва единствено надлежно
приобщените доказателствени средства. При доказателствения аналаиз съдът намира, че изключването на показанията
от досъдебното производство от доказателствената маса не променя крайния извод
на съда относно извършеното деяние и съпричасността на подс. Т. към него.
Не на последно място първостепенният съд е обсъдил и обясненията на подс.Т., като с основание ги
е отхвърлил в частта, в която се опровергават от останалия доказателствен
материал. Обясненията на всеки подсъдим могат да бъдат както годно доказателствено
средство, така и средство за защита. Основно право на подсъдимия, закрепено в
чл. 55 от НПК, е да дава обяснения по всяко време и когато пожелае.
Законодателят го е освободил от задължението да говори истината. В същото време
на това право на подсъдимия кореспондира задължението на съответните органи да
подложат изложеното от него на проверка, поради което достоверността им относно
изложените факти от предмета на доказване се оценява на общо основание в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е изпълнил това свое задължение, като аргументирано е
приел, че обясненията на подсъдимата Т.
в частта относно присъствието/отсъствието й от офиса, както и в частта, че
многократно не е присъствала по време на получаването на отпуснатите по
кредитите суми, а впоследствие е получавала документите от ръководител-екип се
явяват принципни съображения, некасаещи процесния случай и изолирана версия,
целяща разколебаване на обвинителната теза. В същото време настоящата инстанция
намира за необходимо да отбележи, че най-подходящият начин да се депозират
обяснения, съдържащи обективно несъществуващи обстоятелства, е именно чрез
преплитането им със съществуващи такива, така че последните да придадат
достоверност на първите и да се затрудни процеса по отсяване на едните от
другите. Такъв подход е предприела подсъдимата Т., като към отговарящи на
обективната действителност факти (работно място; извършвана дейност съгласно
длъжностна характеристика по попълване на формуляри за договори за кредит;
наличие на допълнителен работодател) се е опитала да вплете твърдението, че по
отношение на инкриминирания договор за заем тя се е подписала единствено в
частта като консултант и обстоятелството, че се случва клиентът да е отивал
лично до офиса, за да получи отпусната сума по кредита без тя да присъства
лично.
Първоинстанционният съд е положил
старателни процесуални усилия да събере всички възможни и относими към предмета
на доказване доказателства, вкл. всички документи, касаещи отпуснатия кредит,
но с оглед получените писмени отговори от ощетеното дружество се установява, че
с оглед изминалия значителен период от време последното не разполага с тази
информация. Точно поради изложеното първоинстанционният съд не може да бъде
упрекнат в неполагане на процесуални усилия за дирене на обективната истина.
Обективната невъзможност да бъдат получени изискваните документи, вкл. касов
ордер/разписка за получаване на сумата по кредита представлява пречка, която не
може да бъде преодоляна от съдебния състав въпреки процесуалните му усилия в
тази насока. В принципен план няма проблем всички факти от предмета на
доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на
процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат
предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на
данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани
по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ
на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с
веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В настоящия случай, за да формира
извод за съпричастността на подс. Т. към инкриминираното деяние, вкл.
получаването на сумата по отпуснатия заем въпреки липсата на писмени документи
в тази насока, съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. Към момента на подписване на формуляра за отпускане
на заем(26.09.2007г.), както и към момента на отпускане на същия (02.10.2007г.)
подс. Т. в качеството си на дистрибутор е била служител на ощетеното дружество „Д.Ф.И.“
ЕАД 2. Подс. Т. в изпълнението на задълженията си
е попълнила инкриминирания договор ръкописно. 3. От заключението на
съдебно-графическата експертиза по безспорен начин се установява, че положените
подписи в графа „Заемател“ и „Съгласие на заемателя“ не са положени от св. Ч..
4. Възнаграждението на подс. Т. се е определяло като процентно съотношение от
отпуснатите кредити и събираемостта по тях. 5.Свидетелката Ч.не е получила
никаква сума от така отпуснатия кредит на нейно име и не се е познавала с
подсъдимата. 6. Гражданският договор с подс. Т. е бил прекратен поради
констатирани извършени злоупотреби от страна на последната, вкл. сходна
фактическа обстановка – клиенти, които твърдят да не са усвоявали потребителски
заеми и недоумение по какъв начин дружеството се е сдобило с личните им данни;
разминаване в подписите и начина на изписване на имената на клиентите. 7. От
показанията на св. К. се установява, че отпуснатата по кредита сума се получава
от консултанта, изготвил договора, след което консултантът я предава на крайния
клиент.
С оглед всички гореизложени обстоятелства, настоящият
съдебен състав стигна до извода, че освен преки доказателства, по делото е
налице и верига от косвени такива, водеща до несъмнения извод, че подс. Т. е
извършител на деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност. В
наказателния процес косвените доказателства - уликите, могат да послужат като
единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, когато направеният въз
основа на тях извод е единствено възможният и всяка улика е свързана с основния
факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали,
съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят
изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно
обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Съгласно трайната
съдебна практика при използване на косвени доказателства е допустимо
постановяване на осъдителна присъда само когато: между всички улики и
останалите обективни доказателства съществува хармонично единство и
същевременно направеният извод е единствено възможен.
Правилно СРС е
кредитирал и заключението на изготвената по делото съдебно графическа експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно,
като е отговорила на поставените
от ръководно-решаващия орган въпроси и няма причина да не
бъде кредитирана от съда.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намери, както и първият съд, че по делото
е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност, която с нужната
категоричност и безспорност установява авторството на деянието в лицето на
подс. Т..
В
заключение въззивният съд намира възраженията на защитника на подс. Т. срещу
анализа направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни и писмени
доказателства за напълно неоснователни.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения
анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, че с поведението си подс. Т. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд - чл.212, ал.1 от НК.
За обективната съставомерност на документната
измама е необходимо несъмненото установяване на изпълнителното деяние на
престъпното посегателство, изразяващо се в използване на документ с невярно
съдържание, на неистински или преправен по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, и в
получаване въз основа на него на имущество без налично правно основание, с
намерение противозаконно да се присвои. Последващите разпоредителни действия от
страна на лицето, получило неправомерно чуждото имущество – в случая – пари – е
ирелевантно за ангажирането на наказателната му отговорност по този престъпен
състав, с оглед на което възражението на защитата в тази насока е напълно
неоснователно. На
следващо място съдът ще се спре на възражението на защитата, касаещо мястото на
довършване на деянието. Контролираният съд изключително прецизно и обосновано е
констатирал, че за място на извършване на деянието е прието именно централният
офис на дружеството, доколкото именно пред представител на централния офис са
се представяли документите, свързани с отпускането на кредит на даден клиент,
както и именно служител от централния офис е отпускал сумата по кредита. Тук е мястото
въззивният съд да отбележи, че законосъобразно СРС е съобразил ППВС
№ 8/1978 г. на ВС на РБ, съгласно което
престъплението се смята за довършено, едва когато субектът на престъплението
получи в своя фактическа власт имущественият предмет. Необходимо е съставеният
документ да е използван от дееца с цел да получи имуществото. В конкретния
случай това е точно така – подсъдимата Т. не само е съставила неистинският
документ, но го е и използвала пред неустановено по делото лице – служител в
централния офис на ощетеното дружество с
цел същият да бъде заблуден относно основанието, въз основа на което може да се
разпореди с процесната сума от 1200 лв..
Съгласно константната съдебна практика, в резултат на
заблудата оправомощеният субект извършва разпоредителен акт /предаване или
плащане/, с който чуждото движимо или недвижимо имущество преминава в държане
на ползващия документа без правно основание /неистински, преправен или такъв с
невярно съдържание/, с произтичащите от това последици - настъпване на щета,
точно както е в процесния случай.
Правилно СРС е заключил, че
деянието е извършено от подс. Т. при форма на вината пряк умисъл, доколкото
подсъдимата е съзнавала, че използва процесния документ, представяйки го като
привидно основание за прехвърляне на чуждо имущество и го получава без да й се
следва. Безспорно подс. Т. е имала и специфично користно намерение - да присвои
противозаконно предмета на инкриминираното престъпление – сумата от 1200 лв..
Въззивният съд намира така наложеното от
контролирания съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за съразмерно на обществената опасност на
дееца и деянието, като счита, че същото е правилно индивидуализирано и справедливо. Правилно
районният съд е отчел като смекчаващо вината обстоятелството фактът, че
наказателното производство срещу подсъдимата е започнало доста дълго време след
извършването на деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство СРС е
отчел сравнително високата сума, съобразно икономическите показатели към
инкриминирания период, в частност – размера на минималната работна заплата в
страната. Действително и настоящият състав не намира основания да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК поради отсъствието на многобройни или изключителни
по своя характер смекчаващи обстоятелства спрямо подс. Т..
Правилен е решаващият извод на
първостепенния съд за приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение
на неговия срок.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че с определеното от СРС наказание целите, визирани в
чл.36 от НК ще бъдат постигнати.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подс.Т..
Така, при извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или
изменение поради което същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338, вр. от НПК Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 134431 от 06.06.2019г. по
НОХД №6823/2018г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.