Решение по дело №1196/2019 на Районен съд - Ямбол

                                            Р Е Ш Е Н И Е 417/5.6.2019г.

№                                                 05.06.2019 година                       град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                     ХV - ти граждански състав

На 04.06                                                                                            2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                            Председател: Марина Христова

при секретаря Н.Х.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1196 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е образувано по предявен от  В.П.С. *** иск, с който се претендира признаване за установено, че има трудов стаж за периода 01.09.1984 г. – 31.08.1985  г. , при пълен работен ден и на пълна работна седмица на длъжността „***“ в ОУ „К.К.“- с. П..

В исковата молба се посочва, че за процесния период ищцата е работила в ОУ – с. П. на длъжността ***. Било й заплащано ежемесечно трудово възнаграждение. Училището било закрито през 1997 год. Твърди се, че ведомостите на работодателя не се съхраняват нито в кметство с. П., нито в училището в с.К., нито в Община С.. Излагат се съображения за основателност на иска и се иска уважаването му.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен на изложени съображения. Иска се отхвърлянето му и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.

        Ответникът оспорва иска  в депозирана писмена молба.

        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено е копие от трудова книжка на ищцата , в което е извършено вписване, че е полагала труд в ОУ „К.К.“- с.П. на длъжността *** за периода 01.09.1984 г. – 31.08.1085 год.  с месечна заплата в размер на 150 лв.

По повод депозирана до ответника молба за издаване на удостоверение за трудов стаж, на ищцата е отговорено, че в ТП на НОИ няма предадени разплащателни ведомости на ОУ“К.К.“ с П.., както и ч ене разполагат с информация относно местонахождението на архива на училището, а в последствие и ответника е издал приложеното Удостоверение № *** год. по чл. 5 от КСО.

По делото са приети още уведомителни писма от Община Я., Община С., Кметство П., Кметство В., Кметство К., видно от които ведомостите на ОУ „К. К.“ не се съхраняват в посочените институции.

Прието е още копие от трудовата книжка на разпитаната в качеството на свидетел, И. Т., както и решение на ЯРС, с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ, трудовия стаж на същата  в ОУ „К.К.“ за периода 01.09.1984 год. – 01.01.1986 год.

В показанията си свидетелката посочва, че познава ищцата, т.к. заедно са работили в ОУ „К.К.“ за учебната 1984 – 1985 год., като ищцата била ***.Работели на пълно работно време и при пълна работна седмица. Заплатите се изплащали месечно, като ведомостта се правела в Община В., а се изплащали от секретаря на кметство П.. Имената на ищцата тогава били В.П. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

По реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Според чл.3, ал.2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В текста на чл.5 от Закона е посочено кога иска  е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение по настоящото дело е приложено и според съда е достатъчно условие за допустимост на иска.

По същество искът се преценява като основателен, предвид следното:

Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС (напр. Решение № 401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК) преценката, която следва да се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж или не. В случая ищцата е представила копие от трудовата си книжка. Ответникът излага доводи за нередовност на вписванията в нея, доколкото в нарушение на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение. Действително в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания от наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищцата, което пък обуславя правния интерес да установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63 (от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов стаж е липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството по отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. 

От представената и приета по настоящото дело трудова книжка на ищцата,съдът констатира,че в същата е записано,че ищцата е била назначена в ОУ“К.К.“ с.П. на 01.09.1984 г.  год. и че е прекратено трудовото й правоотношение на 31.08.1985 год. Не може да се вмени във вина на ищцата,че  трудовата й книжка при напускане на процесното училище не е била оформена съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1 Наредбата за трудова книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение,каквото възражение е направено от ответника,тъй като това не е било в нейната компетентност.

Също така настоящия съдебен състав не споделя възражението на ответника за допускане и събиране на гласни доказателства,чрез разпит на свидетел.Свидетелските показания са допустими, тъй като е налице писмено доказателство, изготвено от работодателя по време на полагане на стажа, което установява вероятността на трудовия стаж. Това доказателство е сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5. Поради наличието на писмено начало, съдът кредитира свидетелските показания, установяващи мястото и периода на работа, длъжността на ищцата, работното време и заплащането на труда. Претендираният стаж попада в посочения от гласните доказателства период от време на полагане на труда от ищцата. Налице са и писмени доказателства, че свидетелката И. К. е работил при същия работодател през периода на претендирания стаж/в този смисъл и влязлото в сила решение № *** год. по гр. дело № *** год. на ЯРС./.

С оглед на всичко изложено до тук  и въз основа на всички писмени и гласни доказателства следва да се приеме,че действително ищцата е работила през процесния период по трудово правоотношение на длъжност „***“ в ОУ“К.К.“, с.П.,  без да е прекъсвала трудовия си стаж, на пълен работен ден при пълна работна седмица.

По разноските:

Съгласно чл.9,ал.1 ЗУТОССР държавни такси по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират,поради което независимо от изхода на спора ответника не дължи такава.

Съгласно разясненията дадени с Т.Р. № 2/06.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2015 год.,ОСГК на ВКС,в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане н разноски. Предвид това и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.  Съдът не възприема направеното възражение от страна на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,като същия съгласно разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 09.06.2014 год. за минималните размера на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. и не следва да бъде намаляван съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Не се касае за трудов спор между работник и работодател по смисъла на чл. 357 от КТ, за който да е приложима т.1 на ал.1 от чл.7 на Наредбата.

 

 Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1 т.3 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на ТП на НОИ – гр. Я., ул.“*** че В.П.С., ЕГН **********   е полагала труд като “***” в ОУ „К. К.“, с.П.  за периода от  01.09.1984 – 31.08.1985 г., без да е прекъсвал трудовия си стаж, на пълен работен ден ,при пълна работна седмица.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, ТП на НОИ – гр. Я., ул.“***да заплати на  В.П.С., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

 

 

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: