Решение по дело №7695/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

   гр.Варна, 13.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7695 описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.А.П. против И.А.П. с правно основание чл. 49 ал.1 и чл. 3 от СК, за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на бракът между страните по вина на съпругът, ведно с обективно съединените небрачни искове по чл. 53 и 56 от СК за възлагане ползването на семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в гр. *********, на нея и за възстановяване на предбрачното й фамилно име - Д..

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е отдавна изпразнен от съдържание по вина на ответника. Същият я нарича „дебела крава”, изпитва неоснователна ревност и често и отдавна прибягва до домашно насилие под формата на психически и физически тормоз – удари и ритници.

В отговорът, подаден в срока по чл.131 от ГПК от ответникът И.А.П. не се оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като се оспорва, че е настъпило по вина на ответника. Твърди се изключителна вина на ответницата, която поддържала извънбрачни връзки с други мъже, имала профил в сайт за запознанства, провеждала с тях телефонни разговори, често отсъствала от дома, не полагала грижа за домакинството и упражнявала психически тормоз над съпруга си и цялото семейство, тъй като била конфликтна личност. Предявени са и насрещни искове от И.А.П. против А.А.П. с правно основание чл.49 чл. 3 от СК, ведно с обективно съединения небрачен иск по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *********, на него.

В отговора си и по насрещната искова молба ищцата А.А.П. оспорва насрещния иск, като се придържа към твърденията си изложени в първоначалната искова молба.

В с.з. ищецът моли да бъде прекратен брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, а ответника желае вината за разстройството на брака да бъде на ищцата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, страните А.А.П. ЕГН ********** и И.А.П. ЕГН **********, са сключили граждански брак на *** г. с акт за сключен граждански брак № ***/*** г., от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.***. След сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от Д. на П..

Не е налице спор по отношение на въпроса кое е семейното жилище на страните, а от доказателствата по делото се установява, че същото е придобито по време на брака - 1981г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № ***г. приложен на л. 8 от делото.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на водения от ищеца свидетел П.П.Д., без дела и родство със страните, се установява, че познава ищцата от кантората на общия им адвокат. Когато за пръв път свидетелката видяла ищцата, тя била с тъмни очила и шапка и разплакана дошла в кантората на адв. С.. Когато махнала шапката, цялата била посинена, главата и бузата, едва говорела, устната й била пукната, краката й също били насинени. Казала, че мъжът й й е нанесъл побой - късно вечерта, при затворени врати и прозорци и никой не е чул и видял. Казала, че той много пъти й е нанасял побой. Казала, че седи още при него, защото няма къде да отиде.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на водените от ответника свидетели А.Д.А., баща на А. /бе биологичен/ и А. И.П., дъщеря на страните, се установява, че конфликтите в семейството започвали от ищцата.

Св. А.Д.А. сочи, че тя започва скандалите и  нарича мъжа си с обидни думи - „идиот”, ,“простак“, „говедо“,  „неграмотник“ „некадърник“. Той обичал да се шегува и шегите му често пъти ставали предмет на спор. Тя започвала са се дразни, да вика и да го ругае. Той не й отвръщал, а си замълчавал. Свидетелят никога не е виждал А. насинена и с разкървавена устна. Януари месец тази година заключила под носа му вратата на семейното жилище и той бил принуден по-късно да дойде с двама полицаи. Тя го изгонила и той до ден днешен живее при дъщеря си. На 08.02. вечерта, привечер видял как тя хвърля два стъклени буркана от балкона върху него и те паднали в краката му и се разбили. Сочи, че тя казвала, че не може да го понася, защото миришел, мръсен бил и хъркал. Сочи, че затова спели в отделни стаи. По цели дни отсъствала от къщи, даже и нощно време някой път не се е прибирала. От 1992 г. до днес ищцата нямала нито един ден трудов стаж. Сега ходела в пенсионерски клуб.

Св. А. И.П. сочи, че отношенията между страните се влошили когато баща й се пенсионирал и по-често започнал да си остава в къщи. Свидетелката не живее с тях от ок. 14 години, но често ги е посещавала докато не се влошили отношенията между нея и майка й по повод решението на майка й да се разведе с баща й. Сочи, че никога не е виждала баща й да удря майка й, не е виждала синини по нея. Скандалите според нея ги провокирала майка й, а баща й бил много търпелив. Не е чувала той да я обижда, а е чувала тя да обижда него на „идиот“ и „простак“ и т.н. Той много рядко повишавал тон, а тя постоянно крещяла. Сочи, че ищцата изхвърлила багажа на ответника навън и заключила вратата на семейното жилище, когато той се приготвял да отиде в болницата при нея и детето, след което се наложило той да остане при тях в апартамента. След това няколко пъти той се е опитвал да влезе, но не е успял. Сочи за ситуации, в които майка й е отправяла заплахи към баща й, че ще му сложи отрова, показвала е нож, даже пред децата. Сочи, че е била свидетелка, когато майка й е провеждала дълги разговори по телефона. Питала я е с кого си комуникира, но не получила отговор. Видели с баща й, че майка й е пращала някакви СМС-и, които се оказали, че са към номер на сайт за запознанства.  Сочи за един случай,  през 2014 г. лятото, когато ищцата си стегнала багажа и заминала за ***, като не успели да разберат при кого е отседнала. В друг случай, баба й и дядо й търсели майка й в къщи, защото си мислели, че е там, за да гледа децата, но тя не била при нея. Майка й членувала в *** и ходи по техни мероприятия. Сочи, че страните не спят заедно от две години, защото майка й изгонила от спалнята баща й, защото много хъркал. Сочи, че се грижи като домакиня добре за дома и готви, но отказвала да му пере дрехите.

Изложените обстоятелства в събраните гласни доказателства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения.  Страните се намират в конфликтни отношения, които са довели до изгонване на ответника от семейното жилище и постигане на фактическа раздяла между страните. Същата е трайна предвид направените опити от страна на ответника да се върне в семейното жилище, които опити са останали без резултат. Това налага извода, че няма възможност за заздравяване на брачната връзка и постигане на хармония между брачните партньори. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.49 ал.1 от СК.

По въпросът за вината съдът намира, че вина за разстройство на брачните отношения носят и двамата съпрузи. От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че конфликтните ситуации се пораждат предимно от ищцата, която не може да контролира реакциите си, крещи и обижда ответника, заплашва го, предвид факта, че е изхвърлила багажа му от семейното жилище, замеряла го е с буркани, изгонила го е от семейното ложе преди това. Не се доказа, че ищцата е имала извънбрачни връзки, доколкото наличието на евентуален профил в сайт за запознанства /което не беше доказано по делото/, както и дългите разговори по телефона с неустановено лице/ лица, не доказват брачна изневяра. Не се установи още дали отсъствията на ищцата от дома й са свързани с твърдените изневери или с личното хоби на ищцата и нуждата й от личен социален живот. Отделно от това съдът намира, че вина за разстройство на брака носи и ищецът, предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Д.. Същата е свидетел очевидец на последиците от осъществено насилие над ищцата. Макар и косвени, доколкото се базират на думи на самата потърпевша, доказателствата за авторството на побоя, са достатъчни да се приеме, че именно ответникът е осъществил домашно насилие над ищцата. Това е така, тъй като останалите свидетели, бащата на ищцата и дъщерята на  страните, свидетелстват за отрицателни факти /че не са видели ответника да бие ищцата, нито са видели ищцата със синини/, които не са в състояние да изключат наличието на положителни такива /че ищцата все пак е била насинена в един момент и че когато те не са присъствали е възможно да е осъществено домашно насилие от ответника по отношение на ищцата/. Поради това съдът намира, че следва да постанови взаимна вина на съпрузите.

По отношение на семейното жилище, съдът намира, че и двете страни имат жилищна нужда, доколкото нямат собствено друго жилище, в което да живеят. Семейното жилище се състои от четири стаи, поради което е достатъчно голямо, за да е възможно обитаването му от двете страни едновременно, без това да дава повод за последващи конфликти. Поради това съдът намира, че следва да разпредели ползването на семейното жилище, като запази и разпределението, съществувало между страните преди изгонването на ответника от жилището, а именно да предостави ползването на спалнята на ищцата, а на хола на ответника, при общо ползване на кухнята и детската, както и на сервизните помещения.

По иска с правно основание чл. 53 от СК, съдът намира, че е основателен и следва да бъде уважен. Същият е предявен от единствената активно легитимирана страна по новия СК, а именно съпругът, променил името си, налице е ясно изразена воля за промяна на брачната фамилия и възвръщането на фамилията от преди брака, както и евентуално противопоставяне на другата страна /каквото липсва по делото/ би било без правно значение.

На основание чл.6 т.2 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., вносима от двете страни по равно, на основание чл. 329 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.А.П. ЕГН ********** и И.А.П. ЕГН **********, сключен на *** г. с акт за сключен граждански брак № ***/*** г., от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.***, с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за разстройството на брака НОСЯТ И ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на осн. чл.49 ал.3 от СК.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, находящо се в гр. *********, както следва: за А.А.П. ЕГН ********** – спалнята, а за И.А.П. ЕГН ********** – холът, при общо ползване на кухнята и детската стая, както и на сервизните помещения.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - Д..

 

ОСЪЖДА А.А.П. ЕГН ********** с адрес ***,, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развод в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.6  т.2 от Тарифа  към ЗДТ във вр. с чл.329 от ГПК. 

 

ОСЪЖДА И.А.П. ЕГН **********,, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развод в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.6  т.2 от Тарифа  към ЗДТ във вр. с чл.329 от ГПК. 

 

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

Районен съдия: