Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 2894 по описа за
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.Х.С. твърди в исковата си молба, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-12409851 от 22.12.2015, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 1144.00 лв. на ответника. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Д.Г.Н. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка по 64.66 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 44.26% и годишния лихвен процент - 30.01%, посочени в параметрите по договора. Длъжникът е преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-12409851 на 05.04.2017, като към тази дата са погасени 14 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 646.60 лв., представляващ оставащите 10 броя погасителни вноски към 05.05.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 05.01.2018 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Велико Търново. По гражданско дело No 2048/2018 г.,4 с-в е издадена Заповед за изпълнение, и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване на вземането си, като моли съда да приеме за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Д.Г.Н. в размер на: 565.88 лв., представляваща главница по кредита, 80.72 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 48.92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.05.2017г. до 11.06.2018г., на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноските по делото.
Ответникът Д.Г.Н., чрез назначения й особен представител оспорва иска в частта за дължимата договорна лихва и таксите по договора, като счита за нищожна клаузата, с които те са уговорени, като противоречащи на ЗПК. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 2048/2018г. на ВТРС, от което се установява, че по заявление на ищеца, депозирано на 27.06.2018 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта не е връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на които е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен паричен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представля по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договор договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава - в този смисъл е практиката на ВКС. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 30.01 % годишно и годишен процент на разходите от 44.26 %. Съдът в настоящия си състав приема, че процесната клауза на договора, установяваща размерите на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.
От ответника, освен вземанията за главница и договорна лихва, събирани периодично, предварително са събрани от ищеца и такса „ангажимент” от 75 лв. – видно от заключението на вещото лице и съобразно общите условия. Ответницата е получил сумата 925 лв. по личната си банкова сметка. ***ение на договорната лихва и размера на отпуснатия кредит – реално предоставен в размера на 925 лв., към който кредиторът в нарушение на закона е прибавил и посочените по-горе такси от 75 лв., без тази сума да е получена реално от кредитополучателя, съдът намира, че така уговорената по размер в договора лихва надхвърля три пъти законната лихва и противоречи на добрите нрави, и е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва и такса „ангажимент”. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Установи се, че ответницата е получила в заем сумата 925 лв., по банков път. По делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 905.24 лв., обстоятелство, което изрично се признава от ищеца и се установява от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Тази сума е достатъчна за погасяване на по-голяма част от вземането на кредитора за главницата по договора за заем. Така ответникът към датата на падежа е останал задължен за сумата 19.76 лв. от дължимата главница по договора за кредит.
Съобразно т.2 от ТР № 3/2017 на ОСГТК на ВКС от 27.03.2019г., размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая предсрочната изискуемост не е настъпила на 05.05.2017г. – по делото липсва достигнало до длъжника уведомление за това от кредитора, а изискуемостта на вземанията по кредита е настъпила с изтичане на падежа на последната вноска.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявеният установителени иск за доказан в частта му за дължимите от ответника главница по договора за заем в размер на 19.76 лв. и сумата 0.96 лв. лихви за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., и за законната лихва от 27.06.2018г. до издължаване на вземането.
Искът за главница в останалата му част – за разликата от 19.76 лв. до пълния предявен размер от 565.88 лв., както и искът за лихвата за забава за периода 05.05.2017г. – 11.06.2018г. за разликата от 0.96 лв. до пълния предявен размер от 48.92 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло иска за заплаща не на сумата 80.72 лв. за договора лихва.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 12.75 лева за разноски по настоящото дело, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 0.75 лева разноски за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2048/2018г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Д.Г.Н., ЕГН ********** ***, дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Франция, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, Адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, Законен представител: Димитър Димитров - зам. управител, Пълномощник: ю.к. Ц.С., сумата от 19.76 лв. (деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) - главница по договор за потребителски заем с номер PLUS-12409851 от 22.12.2015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.6.2018 г. до изплащане на вземането, както сумата от 0.96 лв. (деветдесет и шест стотинки) - обезщетение за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2048/2018г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Франция, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, Адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, Законен представител: Димитър Димитров - зам. управител, Пълномощник: ю.к. Ц.С., против Д.Г.Н., ЕГН ********** ***, за установяване дължимост на: сумата 546.12 лв. - главница, представляваща разликата от 19.76 лв. до пълния предявен размер от 565.88 лв.; сумата 47.96 лв. лихвата за забава, представляваща разликата от 0.96 лв. до пълния предявен размер от 48.92 лв. за периода от 05.05.2017г. до 11.06.2018г., както и на сумата 80.72 лв. договорна лихва за периода 05.04.2017 г. до 05.01.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2048/2018г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Франция, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, Адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, Законен представител: Димитър Димитров - зам. управител, Пълномощник: ю.к. Ц.С., сумата от 12.72 лева /дванадесет лева и седемдесет и две стотинки/, както и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 0.75 лева /седемдесет и пет стотинки/ разноски за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2048/2018г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: