Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4084 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Я.Я.
срещу Сдружение „Н.б. на б. а. з.“ (НББАЗ) за заплащане на сумата от 120 000
лева, частичен иск от 200 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпила смърт на майка й М. Г. Д. при ПТП на 18.08.2014 г. на пътя А.-А.,
Г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.08.2014 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че водачът на мотоциклет с рег. № BBN 0062 С. Т.М. нарушил правилата
за движение по пътищата при управление на превозното средство по път А.--А., в
посока С. – А. и реализирал удар в крайпътно маслиново дърво. В резултат на
произшествието починали водачът С. М. и возещият се на задна седалка пътник М. Г.
Д..
Д.Я. била дъщеря на починалата и внезапната смърт на
майка й била огромен шок за ищцата. Прекъснати били съществуващите между тях
отношения на близост, обич, уважение, взаимна привързаност и взаимопомощ. Моли
НББАЗ да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка й, ведно със законната
лихва от 18.08.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Възразява за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която пътувала без поставена предпазна каска и съгласие
да бъде превозвана от водач, за когото е знаела, че е консумирал алкохол. Счита
претендираният размер на обезщетението за прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е приет преведен от гръцки език доклад на следовател при полицейски
участък П., според който на 18.08.2014 г. на 2-ри км, ул. „Стернон Асимиу“,
община Гортинос мотоциклет с рег. № ******, управляван от Стоян Т.М. се отклонил от курса си и се
блъснал в маслиново дърво и в резултат на смъртоносни наранявания С. М. и
спътницата му М. Г. Д. починали. Отбелязано е, че преводното средство няма
застрахователен договор.
Преписката
е предадена от прокурор при РС Ираклио с мнение за архивиране, като е посочено,
че смъртоносното нараняване на С. М. и М.Д.се дължи на управление на
мотоциклета без необходимото внимание и след като М. изпил голямо количество
алкохол, изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътя и се ударил в
намиращото се наблизо маслиново дърво.
Издаден
е смъртен акт от община Гортинас за настъпилата на 18.08.2014 г. смърт на М.Д..
На
03.06.2015 г., чрез адв. В. М., Д.Я.Я. е сезирала НББАЗ с претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилата на 18.08.2014 г. смърт
на майка й М.Г.Д.. Приложени са копие от лична карта на молителя, пълномощно и
акт за смърт.
В
отговор ответникът е уведомил на 09.06.2015 г. адв. М., че според гръцкото
законодателство размерът на обезщетението за болки и страдания в аналогични
случаи е 6 000 евро, въпреки че починалата имала степен на отговорност за
смъртта си, тъй като не носила каска и се качила на мотоциклет, въпреки че
водачът е бил под влияние на алкохол със степен 3.00‰.
По
делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, според заключението
на която като причина за смъртта на М.Д.се сочи съчетана черепно-мозъчна и
гръдна травма.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.И., която
познавала и ищцата, и починалата М.Д.. Разказва за свои впечатления за отношенията
между Д. и майка й. М. работела в Гърция и изпращала средства за издръжка на
дъщерите си Д. и А.. Ищцата тъгувала за майка си и трудно преживявала смъртта й,
въпреки че създала свое семейство и се грижила за три деца. Сестрите на Д.,
както и баща й, живеели в друго населено място.
По
делото са приети преводи на гръцкото законодателство в областта на
застрахователното право.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
С
определение от 23.02.2018 г. съдът е счел за приложимо решение на Съда на ЕС по
дело С-350/14 за тълкуване на чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007 относно
определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
пътнотранспортно произшествие. Според дадения в него отговор, вредите, свързани
със смърт на лице при произшествие, настъпило в държава членка и които са
претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка
трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по
смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента.
В случая
смъртта на М.Д.е настъпила на територията на Република Гърция и искът за
търпени от пострадалата Д.Я. вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на майка й, се подчинява на правилата на гръцкото законодателство.
Пасивната легитимация на ответника произтича от
приложимата към 18.08.2014 г. норма на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.),
сочеща на отговорност на НББАЗ като Компенсационен орган да заплати обезщетение
на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато в двумесечен срок от
настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от
Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.
Не се спори, че произшествието е настъпило на територията
на Република Гърция и е причинено от водач на МПС, за което няма
застрахователен договор. Последното обстоятелство се установява от доклад на
следовател при полицейски участък Пиргу.
Ищцата е предявила претенция пред ответника за определяне
и изплащане на обезщетение.
Отговорността на НББАЗ може да се ограничи само когато увреденото
лице е предявило претенцията си пред застрахователя, което в случая не е
сторено. Не е бил сезиран и Помощният фонд на Република Гърция.
Приложимите към процесния случай норми от гръцкото
законодателство се съдържат в Президентски указ 237/1986 г. Според чл. 2, § 1 от
указа собственикът или притежателят на МПС, което е в движение в Гърция е
длъжен да има застраховка „гражданска отговорност“ срещу трети лица. В чл. 6, §
2 е посочен обхватът на застрахователното покритие, включващ гражданската
отговорност на трети лица поради загуба на живот или телесна повреда,
включително психични заболявания или неимуществени вреди. Когато инцидентът е
причинен от автомобил, по отношение на който задължението по чл. 2 не е изпълнено
(чл. 19, § 1, б. „б“) Помощният фонд е длъжен да изплати на лицата, претърпели
вреди според § 2 на чл. 19 в резултат на смърт или телесни повреди. § 2
ограничава платимото от Помощния фонд обезщетение поради психични травми до
6 000 евро за всеки бенефициент. Помощният фонд е длъжен да изплати
обезщетенията, изисквани от компенсационните агенции на държавите членки до
сумата, изплатена на жителите на тези държави поради причинени вреди от
автомобили, които имат място на обичайно паркиране в Гърция и не са
застраховани (чл. 19, § 7, б. „а“ от Президентски указ № 237/1986 г.
Според чл. 914 от Гражданския кодекс, всеки, който
уврежда неправомерно или незаконно някой друг, има задължение да му компенсира,
а условията за закононарушителната отговорност са незаконно човешко поведение,
престъпно възникване на щета и причинно-следствена връзка между незаконното
поведение и възникналата щета.
В случая С. Т.М. е нарушил нормата на чл. 19, § 1 от
Закон 2696/1999 санкция на закон за движение по пътищата, задължаваща го като
водач на превозно средство да има пълен контрол върху него. Позволил е да
изгуби управлението на мотоциклета и след излизането му от пътя и удар в
крайпътно дърво, за него и спътничката му М.Д.да настъпи летален изход.
Установява се от заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, че причина за смъртта на М.Д.е съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма, получени при ПТП на 18.08.2014 г.
От
удостоверение за раждане от *** *** Загора се установява, че Д.Я.Я. е дъщеря на
М.Г.Д..
Съгласно
чл. 923 от Гражданския кодекс при правонарушение съдът може да присъди паричен
интерес за неимуществени вреди, а при смърт на лице, това финансово
удовлетворение може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради
психическа травма. Цитираната норма съдържа основанието на предявената от
ищцата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на майка
й.
Относно
критериите при определяне размера на това обезщетение съдът се ръководи от
практиката на гръцките съдилища. В тази насока по делото са приобщени две
решения на ВКС на Република Гърция от 16.03.2017 г. - №4/2017 г. и № 5/2017 г.
В тях са анализирани разпоредбите на чл. 1, § 4 от Втора директива 84/5/ЕИО и
на чл. 9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и са направени изводи, че определянето
на 6 000 евро като максимална граница за психическа травма за всеки
бенефициент е в пряко противоречие с чл. 1, § 4 от Втора директива 84/5 на ЕИО,
според който всяка държава-членка създава или оправомощава свой орган със
задачата да предоставя обезщетения, поне до границите на застрахователното
задължение за увреждане на имущество или телесни повреди, причинени от
неидентифицирано моторно превозно средство или моторно превозно средство, за
което застрахователното задължение, предвидено в параграф 1, не е било
удовлетворено. Параграф 1 на чл. 1 предвижда покритието на застраховката по чл.
3, § 1 на Директива 72/166/ЕИО, т.е. застраховането на гражданската отговорност
във връзка с използването на превозни средства. Ограничението е счетено и за
противоречащо на принципа на пропорционалност в тесен смисъл (чл. 25, § 1, ал.
„г“ от Конституцията на Република Гърция. ВКС на Република Гърция се е позовал
и на решение по дело С-277/12 на Съда на ЕС. В т. 2 на същото изрично е прието,
че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл.
1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5.
Настоящият
съдебен състав счита, че ограничението на размера на дължимото по чл. 19, § 2
от Президентски указ № 237/1986 г. на Република Гърция обезщетение до сумата от
6 000 евро не следва да се прилага. Липсва основание за ограничаване на
отговорността на Компенсационен орган до размери, по-ниски от платимите в
хипотезата на отговорност на застрахователите на гражданската отговорност на
водачите на МПС. Компенсационните агенции, които всяка държава членка е длъжна
да създаде, са именно с цел да се покрият щетите на увредените лица в случаите,
когато това задължение не може да бъде поето от застраховател на гражданската
отговорност на автомобилистите. Пострадалите от ПТП, при което за увреждащото
МПС не е изпълнено задължението да се сключи застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение
от пострадали, обезщетявани от застраховател. И двете групи лица имат право на
равностойно и адекватно обезщетение.
По
делото не е представено решение, което да съдържа обичаен размер на
обезщетението, присъждано за смърт на родител. При определянето му съдът
съобразява присъжданите обезщетения според гръцкото законодателство за сходни
групи родственици на починали при ПТП – при смърт на дете и внуче –
120 000 евро; смърт на съпруг – 100 000 евро; на брат – 60 000
евро. При определянето на конкретния размер на обезщетението съдът съобразява
отношенията на М.Д.с дъщеря й Д.Я. и обстоятелството, че не са живели в едно
домакинство. М.Д.е работила в Гърция и е подпомагала дъщеря си и семейството й
с финансови средства. Самата ищца е създала свое семейство. Несъмнено
внезапната и нелепа кончина на майка й е причинила на Я. неимоверни страдания и
негативни емоции. При тези доказателства дължимият размер на обезщетението
съдът определя на 80 000 евро.
Ответникът
е възразил, че загиналата при ПТП на 18.08.2014 г. не е носила предпазна каска
и се е съгласила да бъде превозвана от употребил алкохол водач.
Безспорно
е установено, че Димитрова е била без поставена предпазна каска. В противен
случай уврежданията в областта на главата не биха били с получената тежест,
според заключението на съдебно-медицинската експертиза. Несъвместима с живота обаче
е била и гръдната травма – разкъсване на сърцето. Поставена предпазна каска в
изпълнение на задължението на Д. по чл. 12, § 6 от закон № 2696/1999 г. не би
предотвратила настъпилия за Д. летален изход.
Основателно
се явява второто от възраженията на ответника. На основание чл. 300 от
Гражданския кодекс на Република Гърция съдът намира, че пострадалата М.Д.е
виновна за настъпване на вредите. Според т. 4 от заключението на
съдебно-медицинската експертиза концентрация на алкохол в кръвта от 3 ‰
отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се с тежко
потискане на централната нервна система, значителни нарушения на мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително потискане на централната нервна система с
понижение на чувствителността за болка. Подобна концентрация на алкохол в
кръвта представлявала и възможна причина за настъпване на смърт, а проявите на
нетрезво състояние на употребилия алкохол били видими в 99% от случаите.
Характеристиките
на концентрацията на алкохол от 3‰ в кръвта на С. М. предполагат ясното им
възприемане от страна на М.Д.. Тя е знаела, че М. е в нетрезво състояние и е
била длъжна да вземе мерки за запазване на собствената си сигурност, като
откаже да бъде превозвана от мъртво пиян водач. Тъй като Д. в известна степен е
виновна за собственото си увреждане по смисъла на чл. 300 от Гражданския закон,
съдът счита, че определената сума от 80 000 евро следва да бъде намалена
до 40 000 евро, равностойни на 78 233.20 лева.
Ответникът
не доказа да са налице предвидени в гръцкото законодателство основания, освобождаващи
го изцяло от отговорността да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д.Я..
Обезщетението
следва да се присъди ведно със законната лихва от момента на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на 03.09.2015 г., или от 04.09.2015 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата е
била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска, да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 129.33 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
По
делото липсват доказателства за безплатна правна помощ на Д.Я. по договор за
правна защита и съдействие при условията на чл. 38 от ЗАдв., поради което на
адв. И. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Ищцата
дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 730.22
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Сдружение Н.
б. на б. а. з., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „******** да заплати на Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 78 233.20
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от смъртта на майка й М.Г.Д., ЕГН **********, настъпила
вследствие на ПТП на 18.08.2014 г. в Република Гърция, ведно със законната
лихва от 04.09.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата
до 120 000 лева, частичен иск от 200 000 лева и за мораторни лихви за
периода 18.08.2014 г. – 03.09.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Сдружение Н. б.
на б. а. з., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*********
да заплати по сметка на СГС сумата от 3 129.33 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Сдружение Н. б. на б. а. з., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „********** сумата от 730.22 лева разноски за
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А.И. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна помощ и съдействие на Д.Я.Я..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: