Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…23…..октомври….2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.възз……
състав в публично заседание на…двадесет…и…шести…СЕПТЕМВРИ
през две хиляди и СЕДЕМНАДЕСЕТА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при
секретаря…ДАФИНКА…..БОРИСОВА,...като…разгледа…..……
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…667......….…
по описа за 2017г,…за
да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба,
подадена от въззивния жалбоподател Т.К.Б. ( стажант- юрист) с адрес *** – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№1911/2017г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно
решение №1202/19.07.2017г-. от ХІ-ти гр.с-в, с което е постановено следното: 1) Отхвърлен е
неоснователен, предявеният от него
против„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***,
представлявано от управителя М.П., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за
отмяна на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 82/19.01.2017г.,
с която на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие, е прекратено
трудовото правоотношение между Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя М.П.; 2)
Отхвърлен е като неоснователен и
недоказан предявеният от него
против „***“-ЕООД, иск с правно основание чл.221 КТ за присъждане на
обезщетение в размер на 378 лева поради прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.327 ал.1 т.3 КТ.; 3)Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от него против „***“ ЕООД, иск с правно
основание чл.86 ЗЗД и с цена 4,32 лева за присъждане на лихва за забава върху
обезщетението в размер на 378 лева за периода 10.02.2017г. – 17.03.2017г.; 4)Отхвърлен
е като неоснователен и недоказан
предявеният от него против „***“ ЕООД,
иск с правно основание чл.226 КТ за присъждане на обезщетение в размер на
740,36 лева за периода 17.03.2017г. – 10.07.2017г. за причинени вреди от
несвоевременно издаване и вписване на неверни данни в заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение № 82/19.01.2017г. и трудова книжка; 5) Т.К.Б. е
осъден да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с.***, представлявано от управителя М.П. разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 760 лева.
Въззивният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли Окръжният съд
да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло
исковата му претенция, така както е заявена. Излага многобройни оплаквания за
неправилност на решението. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения при връчването на съдебни книжа на ответника,
с което е нарушил закона и не е съобразил задължителната тълкувателна практика
на ВКС; Не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; Извършил е
неправилни фактически изводи, като не е отчел, че молбата, която въззивникът е
подал за прекратяване на трудовото правоотношение на 19.01.2017г. е „подадена
при грешка“, която не е разбрана от първата инстанция. В материалите по делото
е обективирана липсата у въззивника на правен интерес от прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както е приел РС; Не е изпълнен
фактическия състав на основанието за
прекратяване по чл.325,ал.1,т.1 от КТ,
тъй като работникът не е уведомен за
волята на работодателя в 7-дневен срок; Не е съобразена практиката на ВКС и пр.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция, лично и чрез процесуалния представител
адв. Т. Г.от САК, въззивният
жалбоподател поддържа изразеното във въззивната жалба. Излага допълнителни съображения за неправилност на обжалваното
решение.
Ответникът по
въззивната жалба „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в с.***,
Област-Плевен, който е и ответник в
първоинстанционното производство, не е подал писмен отговор на същата. В съдебно заседание на въззивната
инстанция чрез процесуалния представител адв. В. И. ***, е изразил становище за
неоснователност на въззивната жалба и е направил искане да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно.
Във въззивната
инстанция не са допуснати нови
доказателства.
Окръжният съд,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната
жалба,приема за установено следното:
Въззивната жалба, подадена от въззивния жалбоподател Т.К.Б.
с адрес *** срещу Решение №1202/19.07.2017г.,
постановено по гр.д.№1911/2017г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА
Първоинстанционното производство по гр.д.№1911/2017г.
по описа на Районен съд- гр. Плевен,
Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени искове по КТ, предявени от
ищеца( понастоящем въззивник)
В исковата
молба се твърди следното:Ищецът е
работил при ответника на длъжност „шивач“ от 04.04.2016г. до 19.01.2017г.,
когато трудовото му правоотношение било прекратено по негова молба без
предизвестие. Неговото искане е било за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ - поради неизпълнение от страна на
работодателя на установени в нормативен
акт задължения. Работодателят обаче е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ и
съответно в трудовата му книжка било
отразено, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено по взаимно
съгласие на страните на основание чл.325 т.1 КТ. Ищецът твърди в исковата си
молба, че първоначално подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение
като погрешно написал, че подава до работодателя си молба и погрешно посочил
правно основание чл.327 ал.1 т.1 КТ. Затова е задраскал в молбата си посоченото
правно основание и заявил на работодателя си, че ще отиде вкъщи и ще се върне с
надлежно оформено уведомление. С лед като напуснал предприятието, отишъл в
Инспекция по труда, след което около 11,30 часа отново отишъл в предприятието,
където не бил допуснат. Искал е трудовото
му правоотношение да бъде прекратено на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ, поради
неизпълнение на задължения на работодателя, установени в нормативен акт. Посочва, че това са чл.127 ал.1 т.5 КТ вр.
чл.22 ЗЗДискр.; чл.2 ал.1, чл.10 ал.2 т.1, чл.10 ал.3 т.1, т.2 и т.3 чл.11
ал.1, чл.12 ал.1, чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, на чл.25 ал.1 ЗЗБУТ, чл.12 ал.4 т.1 НСОРЗ. В
трудовата му книжка работодателят не е вписал дължимите му обезщетения по
чл.221 КТ и чл.224 КТ. Изпращал по електронна поща множество писма до
работодателя си, като същия ден бил получил имейл от управителя на ответното
дружество, че документите му са готови и би могъл да дойде в предприятието да
си ги получи. Твърди, че неправилно в трудовата му книжка е посочено като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.325 ал.1 т.1 КТ по
взаимно съгласие. Не бил стъпвал в предприятието на датата, на която бил
оформен отказ за получаване на заповедта. В резултат на това търпи
неблагоприятни последици и вреди. В
заключение моли съда да отмени като незаконосъобразна заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение или да допусне поправка в основанието
за уволнение. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди работодателя да му заплати следните суми: На
основание чл.221 КТ - обезщетение в
размер на 378 лева;Мораторна лихва върху това обезщетение за периода от
10.02.2017г. до 17.03.2017г; Обезщетение по чл.226 КТ в размер на 417,16 лева
за периода от 19.01.2017г. в размер на 1348,80 лева за периода от 19.01.2017г.
до 19.11.2017г. В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение в
размера на предявеният иск по чл.226 КТ като същият се счита предявен за
периода от подаване на исковата молба -17.03.2017г. до 10.07.2017. с цена
740,36 лева.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния
си представител поддържа предявените искове. Представя писмени бележки, в които
поддържа доводите си.
В едномесечния срок ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на първата
инстанция чрез процесуалния представител адв. В. И. ***, е оспорил предявените
срещу него искове по КТ. Възразил е, че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 КТ по взаимно съгласие на страните.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
По спора, Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.с-в, се е
произнесъл с обжалваното Решение №1202/19.07.2017г., с което е отхвърлил като
неоснователни всички предявени искове.
Въззивният
съд намира, че постановеното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност или недопустимост на решението, а въззивният съд съгласно
правомощията му по чл.269 от ГПК не констатира пороци, които да обуславят
нищожност или недопустимост на оспорвания съдебен акт.
За да се произнесе по правилността на обжалваното
решение, въззивният съд, съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните доказателства, се
установява следното от фактическа страна:
Ищецът Т.К.Б. е
работил в ответното дружество „Еко-С-Фърничър“-ЕООД със седалище в с.***,
Област-Плевен, на длъжност шивач. На 19.01.2017г. ищецът е подал до ответника
молба за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, считано от
19.01.2017г..( В молбата всъщност е записано „прекратяване на трудовия
договор“) Първоначално е посочил като основание за прекратяване на ТПО
разпоредбата на чл.327,ал.1,т.1 от КТ. След това собственоръчно е зачеркнал
нормативната разпоредба и в молбата е останал само текст, според който ищецът
иска прекратяване на ТПО без предизвестие,
считано от 19.01.2017г., като липсва посочено основание за това като изричен нормативен текст или като фактически съображения. (Видно от
Трудовото досие на ищеца на л.103 от
първоинстанционното дело и неговите признания
в ИМ)
На
същата дата, работодателят е поставил върху молбата следната резолюция: “Да, по
чл.325,ал.1,т.1 от КТ“ Издадена е Заповед на работодателя №82/19.01.2017г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца( понастоящем въззивник) на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие, и е разпоредено да му се
изплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.(л.101 от първоинстанционното дело).
Съставен е протокол с дата 19.01.2017г., подписан от управителя на дружеството-
работодател – М.П. и двама служители – И.Е.М.– мебелист и Х.М.С.– счетоводител,
в който е удостоверено, че ищецът е напуснал самоволно работното место и не е
пожелал да му бъде връчена Заповед №82/19.01.2017г. за прекратяване на
трудовото правоотношение.(л.102). Същият ден, преди обед Б. се е обадил на свидетелката М.Б.– главен
инспектор в Дирекция“Инспекция по труда“-Плевен, и я е информирал, че стои пред портала на предприятието и не е
допуснат да влезе.
С Писмо изх.№1/19.01.2017г., изпратено до ищеца с обратна разписка, работодателят е поканил
същия да се яви в офис на дружеството, находящ се на конкретен адрес, за да
получи трудовата си книжка. Поканата е получена от адресата на
23.02.2017г.(л.97 и л.98).Междувременно, по електронната поща въззивникът е
изпратил до работодателя множество
писма, с които го уведомява, че желае прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.3, предложение последно от КТ-
поради неизпълнение нормативно установени задължение, които не са
конкретизирани.(л25-30) Уведомление на прекратяване на ТПО с въззивника Б. е изпратено до НАП и видно от
Справката, намираща се на л.99 от делото, същото е прието на 26.01.2017г. В
изготвената от работодателя „Декларация №001/19.01.2017г. за връчване на
трудовата книжка при напускане“,
въззивникът на 27.01.2017г. е
поставил ръкописен текст, чрез който е заявил, че „не е прекратил трудовия
договор по взаимно съгласие (чл.325,ал.1,т.1 от КТ)!!!. Оспорва правното
основание за прекратяване, получил е трудова книжка с
грешно правно основание“ (л.104)
Горната фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, признанията на ищеца, изложени в исковата
молба и показанията на разпитаните свидетели.
Ищецът (
понастоящем въззивник) възразява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
не му е връчена от работодателя и той не е уведомен в 7-дневен срок за неговата
воля. – Съдът приема възраженията за неоснователни, тъй като се опровергават
от свидетелските показания,преценени по
отделно и в съвкупност, а именно: Свидетелят
И.М. – работник в предприятието на работодателя, отговарящ за инструментите,
получени от работниците, е установил, че при напускане на работа от някой
работник, той има задължение да му даде служебна бележка дали дължи връщане на
инструменти. Когато по този повод отишъл
при Б., станал свидетел как последният отказва да си получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, която му връчвал работодателя. Станал
неволен свидетел на отказа, и е подписал
заповедта за удостоверяване отказа на ищеца. Свидетелката Х.С.,
която работи като отчетник в
счетоводството, уставновява, че инцидентът е станал около 8.10ч. сутринна,
преди началото на работното време, което е от 9.00ч. Наложило се е да отиде
по-рано на работа, видяла е отказа на ищеца да получи заповедта и се е подписала като свидетел на отказа.
Показанията на свидетелката М.Б.- главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, не опровергават установеното от горните двама
свидетели.- Същата установява, че преди обед на 19.01.2017г. , когато е била на
проверка, е получила телефонно обаждане от въззивника, който е търсил съдействие, тъй като не е допуснат
да влезе в предприятието.- Тези
обстоятелства обаче кореспондират с
признанията на Б., изложени в исковата молба, според които същият е
подал до работодателя молба за прекратяване на ТПО без предизвестие, в която е
задраскал първоначално изписания нормативен текст „чл.327,ал.1,т.1 от КТ“, след което е напуснал предприятието. – Възможно
е след като е приел молбата за
прекратяване на ТПО без предизвестие, съгласил се е с нея и е издал заповед,
работодателят да е отказал да допусне отново
работника до работното място. Впрочем,
недопускането не е установено по категоричен начин, а свидетелката съобщава това, което й е съобщено от страната по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи:
Едно от най-често срещаните в практиката основания за
прекратяване на трудово правоотношение е по взаимно съгласие съгласно
чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Прекратяването се извършва по взаимно съгласие на двете
страни, изразено писмено. Нито една от страните не е задължена да посочва
основание или каквато и да е причина за прекратяването. За никого не съществува задължение да изследва
мотивите и истинската воля на другия.
Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпадат двете писмени
волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Заповедта за прекратяване на
ТПО на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ има само констативен, а не диспозитивен
характер.
Какви са данните в конкретния случай? – Както беше
посочено по-горе, въззивникът Т.Б. в
качеството си на работник по ТПО е предал на работодателя собственоръчно написана молба за прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие, считано от 19.01.2017г. Същият не
е изложил съображения за направеното
искане, като не е посочил конкретен нормативен текст, на който се основава, нито е изложил някакви фактически обстоятелства. При това
положение, единственият извод, който
може да направи работодателят е, че работникът желае прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Тъй като е съгласен с направеното
предложение, работодателят незабавно е поставил резолюция „Да, по чл.325,ал.1,т.1
от КТ“, което е израз на неговото писмено становище и е разпоредил издаването
на заповед. При така установените фактически положения, въззивният съд споделя
напълно становището на първинстанционния, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено по взаимно съгласие на основание
чл.325,ал.1,т.1 от ГПК, за което и двете страни са заявили писмено своето
становище. Предложението на работника е прието незабавно, т.е. преди изтичане на законния 7-дневен срок, тъй като молбата му
веднага е резюлирана и е издадена
заповедта, която има удостоверителен характер.
Не може да се приеме, че работникът е искал да се прекрати трудовото
му правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.3, предложение последно от КТ-
поради неизпълнение от работодателя на нормативно установени задължения. – От
подадената молба с единственото искане
да се прекрати ТПО без предизвестие и от
всички събрани по делото доказателства, не
може да се направи извод, че действителното искане на работника е за прекратяване на ТПО поради
неизпълнение на нормативно установени задължения от работодателя. В разрез с всякаква правна и житейска логика
е, когато работодателят получи от
работника немотивирана молба за прекратяване на ТПО, да приеме, че работникът
иска прекратяване на основание чл.327,ал.1,т.3, предложение последно от КТ –
неизпълнение на нормативно установени задължения от работодателя?!. Работникът не е длъжен да знае нормативните текстове. Ако действително не
си е спомнил номерацията на конкретна разпоредба, на която желае да се позове,
той е могъл да посочи основанието като фактическо съображение.
Ако пък е искал да цитира разпоредба, не е трябвало да подала
прибързано молба за прекратяване на ТПО, а да стори това, след като я редактира съобразно действителните
си намерения. В процесния случай въззивникът е
посочил, че иска прекратяване на ТПО на основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ чрез писмо,
изпратено по електронната поща до работодателя, което е станало на 19.01.2017г.
в 19.03часа, т.е. след края на работното време, след като насрещните искания на двете страни
за прекратяване, изразени писмено, са съвпаднали още сутринта на същия ден.
След като работодателят е приел искането на работника за прекратяване на ТПО и
е издадена заповед за това, работникът не може да оттегля предложението си. Впрочем, и в това писмо не са посочени какви
нормативни разпоредби са нарушени, а това е станало едва с исковата молба. Няма
доказателства, подадената от работника немотивирана молба за прекратяване на
ТПО , да е подадени поради грешка,
заплаха или изнудване.
Мотивиран от изложеното , въззивникът съд приема, че
иска по чл.344,ал.1,1 от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Като последица от отхвърляне на главния иск, следва да
бъдат отхвърлени и останалите искове с акцесорен характер, а именно:
Неоснователна е претенцията за поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка. Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие на страните и правилно, както в трудовата книжка, така и в заповедта
за прекратяван е посочено правното основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, поради което не са налице основания за поправка на
основанието.
Неоснователен и искът за обезщетение с правно основание чл.221 КТ с цена 378.00
лева. Уважаването на този иск предполага прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327
ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.3а КТ. В тези случаи
работодателят дължи на работника обезщетение, представляващо
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. След като се установи, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие съгласно чл.325,ал.1,т.1 от КТ, а не
по чл.327 ал.1 т.3 КТ, както твърди въззивникът, работодателят не дължи обезщетение
по чл.221 КТ. Същото се отнася и за предявеният иск за присъждане на лихва за
забава върху това обезщетение с правно основание чл.86 ЗЗД.
.
Неоснователен и искът за присъждане на обезщетение по
чл.226 КТ за периода от 17.03.2017г. до 10.07.2017г. в размер на 740,36 лева. -
Съгласно чл.226 КТ, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя поради:1). неиздаване или несвоевременно издаване на
необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение;2). вписване на неверни данни в издадените документи.В процесния
случай е установено, че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и правилно в трудовата книжка и
в заповедта е отразено основанието за прекратяването му. Не са доказани
твърденията на ищеца, че работодателят е задържал и не е върнал своевременно
трудовата му книжка. – Обратно, представени са доказателства, че работодателят
е отправил изрична покана до работника да се яви в офиса и да я получи.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни
изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради което
обжалвоното решение като правилно следва да бъде потвърдено.Съставът на РС е
изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на
чл.272 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни.
Неоснователно е оплакването за неправилност на решението,
поради допуснати процесуални нарушения
при връчването на съдебни книжа. – Следва да се има предвид, че до неправилност на постановения съдебен акт водят не всички допуснати процесуални
нарушения, а само тези, които са съществени,
а това са процесуалните нарушения, които ако евентуално не бяха
допуснати, изходът на процеса би бил друг. В процесния случай такива съществени процесуални нарушения не са
допуснати. Както беше посочено ищецът ( понастоящем въззивник) не е доказал
основното си твърдение относно
основанието за прекратяване на ТПО. При това положение, дори ответникът(
работодател) изобщо да не беше участвал в производството по делото, изходът на
процеса щеше да бъде същият – отхвърляне като неоснователни на всички предявени
искове.
Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, тъй като от текста на съдебното решение се установява обратното.
Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно е
приел, че молбата му не е подадена при
грешка.- От доказателствата по делото не се установи, че молбата за
прекратяване е подадена „по грешка“ Дори хипотетично да се приеме, че искането на въззивника не е било за
прекратяване на ТПО по взаимно съгласие,
от това по никакъв начин не следва извод, че действителната му воля е
била за прекратяване на ТПО на твърдяното от него основание по чл.327,ал.1,т.3,
предложение последно от КТ-, поради нарушаване от страна на работодателя
на нормативно установени задължения;
От доказателствата по делото не следва извод за липса
у въззивника на правен интерес от прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. –
Както беше посочено, от молбата за прекратяване на ТПО, подадена от въззивника
се установява категорично желание за прекратяване на ТПО, без да са изложени
каквито и да са мотиви за това. За работодателя не следва задължение да изследва мотивите и подбудите на работника да иска прекратяване. Не е
логично, при подадена немотивирана молба за
освобождаване от работа, работодателят да счете, че правният интерес на
работника налага прекратяване на ТПО на основание чл.327,ал.1,.3, предложение
последно от КТ и да издаде съответна заповед, в който смисъл е становището на
въззивника.
Неоснователно е оплакването, че не е установен
фактическият състав на чл.325,ал.1,т.1 от КТ, тъй като от доказателствата по
делото е установена писмено изразената, съвпадаща насрещна воля на страните по
ТПО.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 760.00лв. Възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед размерите
на минималните адвокатски възнаграждения и броя на обективно съединените искове
по делото.
По изложените
съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на
основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО
РЕШЕНИЕ №1202/19.07.2017г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІ-ти гр. състав, постановено по гр.д.№1911/2017г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Т.К.Б. с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД със
седалище и адрес на управление в с.***, Област-Плевен, ул.“***“№***, РАЗНОСКИ
за въззивна инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер на 760.00лв.(седемстотин
и шестдесет лв.) – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: