Определение по дело №196/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700196
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

264/11.04.2022г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                                 Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове: Росица Чиркалева-Иванова

                                                                                                       Биляна Икономова

разгледа докладваното от  Съдия Байнова  АНД (К) 196 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.213а, ал.7 от АПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Ж.П.Б. ***, с посочен съдебен адрес:***, пл. ***, подадена чрез пълномощник , против Разпореждане №143 от 21.01.2022г., постановено по адм. д. №2243/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

С оспореното разпореждане е върната като недопустима Частна жалба с вх.№789/17.01.2022г., подадена от Ж.П.Б. срещу Определение №817/28.10.2021г. , с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК производството по адм.д.№2243/2021г. по описа на РС-Хасково е спряно до приключване на производството по адм.д.№ 2478/2021г. по описа на същия съд.

 Жалбоподателката счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди, че като наследник на З. Ж. П., е заинтересована страна по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК в производството по обжалване на заповед, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че съдът не е спазил принципа на служебното начало като не изпълнил задължението си по чл.154, ал.1 от АПК, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Наред с това , допуснал спиране на производството без да информира страните по делото. Сочи, че спирането е процесуален способ за временно преграждане движението на делото като счита, че недопускането на частната жалба срещу същото е съществено процесуално нарушение. В тази връзка твърди, че съдебното производство е започнало по сезиране от жалбоподател, непритежаващ правен интерес да оспорва заповед на Кмета на Община Хасково по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, целяща да индивидуализира  възстановен на бивши собственици имот, като с оспорването й създава предпоставка за неприключване на реституционното производство в близко бъдеще и така злоупотребява с права. Счита, че този жалбоподател не се явява адресат на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е участник и в административното производство по издаването й като със същата не се засягат негови законни права и интереси, нито се пораждат за него задължения, поради което няма право на оспорване по чл.147, ал.1 от АПК. Предвид липсата на активна процесуална легитимация, жалбата му била недопустима и производството пред съда следвало да се прекрати. Сочи, че заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява положението по влезлия в сила план на новообразуваните имоти  по отношение на собственост, граници и площ на имотите, поради което други обстоятелства по отношение на тези имоти не можело да се разглеждат в производството по издаването й . Счита в тази връзка, че претенции към момента на издаване на подобна заповед могат да имат само лица, вписани като собственици  в регистъра към плана по повод параметрите на отредените им имоти, а правата на владеещите имота несобственици, какъвто бил и визираният оспорващ,  не следва да се съобразяват.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното разпореждане. Иска се касационната инстанция да разгледа частната жалба срещу определението на районния съд за спиране на производството, както и да прекрати производството по адм.д.№2243/2021г. по описа на РС-Хасково като приеме, че иницииращата същото жалба е недопустима. Според жалбоподателката постановяването на прекратително определение е от компетентността на касационния съд, предвид очевидната недопустимост на жалбата срещу заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Алтернативно се иска след констатиране на допуснатото нарушение, делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. 

Административен съд-Хасково, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

По жалба на В.А. П.от гр.Х., срещу Заповед №1505/31.08.2021г., издадена от Кмета на Община Хасково, в Районен съд Хасково е било образувано адм.д.№2243/2021г. С тази заповед на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р***, землище гр.Х., одобрен със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г.  на Областен управител на Област Хасково ,  е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на З. Ж. П.върху новообразуван имот в строителните граници, определен с околовръстен полигон, одобрен с Решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор 77195.706.119 , ж.р***, землище на гр.Х., с площ 1714 кв.м. при посочени граници и съседи.

Във връзка с обективирано в жалбата искане за обявяване нищожността на Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г.  на Областен управител на Област Хасково, РС-Хасково е преценил, че по това искане следва да се образува отделно производство, поради различие на ответниците по двата оспорени административни акта и с Определение №798/26.10.2021г. РС-Хасково е разделил производството по образуваното адм.д.№2243/2021г.

На 27.10.2021г. по оспорването на Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково с искане за обявяване на нищожността й, в РС-Хасково е било образувано адм.д.№ 2478/2021г.  

С Определение №817/28.10.2021г. , постановено по адм.д.№2243/2021г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, РС-Хасково е спрял производството по делото до приключване на производството по адм.д.№ 2478/2921г. по описа на същия съд. Определението е било съобщено на жалбоподателя В. А. П..

На 17.01.2022г., срещу горевизираното определение за спиране на производството, в РС-Хасково е постъпила частна жалба от Ж.П.Б., като наследник на З. Ж. П., заведена с вх.№789/ 17.01.2022г. 

С Разпореждане №143/ 21.01.2022г., постановено по адм. д. №2243/2021г. по описа на Районен съд – Хасково , Частната жалба с вх.№789/17.01.2022г. , подадена от Ж.П.Б. е върната като недопустима. Разпореждането е съобщено на Ж.Б. на 26.01.2022г. чрез пълномощника й – адв. Б.К.. Частната жалба срещу разпореждането , по която е образувано настоящото производство, е подадена на 25.01.2022г.

Касационната инстанция намира , че частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

За да върне частната жалба срещу Определение №817/28.10.2021г., с което е спряно производството по адм.д.№2243/2021г. , РС-Хасково е приел, че подателят на същата е лице, което не е конституирано като страна по делото. Макар и да не го е посочил изрично, районният съд е приел, че е налице основанието по чл.215, т.1, от АПК т.е. процедирал е по реда на чл.213а, ал.2 от АПК.  

Така приетото не се споделя от касационната инстанция.

          Според разпоредбата на чл.213а, ал.2 от АПК касационната жалба се оставя без разглеждане на основанията по чл.215 от АПК.

            В случая по отношение на частната жалба, подадена срещу определението за спиране, не се установява да е налице някое от основанията по чл.215 от АПК, вкл. приетото от районния съд такова по т.1 на разпоредбата.  

Действително, към момента на постановяване на Определение №817/28.10.2021г. Ж.Б. не е била конституирана като страна в производството по образуваното пред районния съд адм.д. №2243/2021г. Това обстоятелство обаче, противно на приетото от съда, не изпълва хипотезата на чл.215, т.1 от АПК. В качеството си на наследник на З. Ж. П., доказателства за което се съдържат в делото, Ж.Б. е адресат на издадената от Кмета на Община Хасково Заповед №1505/31.08.2021г., респ. заинтересована страна в образуваното съдебно производство по оспорването й.  В тази връзка настоящата жалбоподателка се явява участник в съдебното производство, което обстоятелство не е съобразено от районния съд.  На етапа от производството, на който е постановено спиране на същото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Ж.Б. все още не е била конституирана като страна по делото. Няма пречка производството по делото да бъде спряно преди конституиране на страните, но това не води до отричане правото им на жалба  срещу акта, с който е постановено спирането. Като е приел противното и е върнал Частна жалба с вх.№789/17.01.2022г. като недопустима, районният съд е постановил разпореждането си в нарушение на материалния закон. 

  По изложените съображения оспореното разпореждане следва да се отмени, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба с вх.№789/ 17.01.2022г. , насочена срещу  Определение №817/28.10.2021г. От районния съд следва да се извърши нова преценка за редовността й, вкл. относно дължимата държавна такса, за която се установява, че не е внесена в пълния й размер, както и да се връчат преписи от същата на всички страни по делото. След администрирането й по реда на чл.231 вр. чл.213а от АПК, частната жалба следва да се изпрати по компетентност на Административен съд Хасково за разглеждането й по същество. 

 За пълнота на изложението и във връзка с доводите на жалбоподателката, че за лицето, инициирало производството пред районния съд липсва правен интерес от оспорване на Заповед №1505/31.08.2021г., издадена от Кмета на Община Хасково, следва да се посочи, че преценка за наличие на такъв се дължи от първоинстанционния съд. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, съотв. липсва и възможност за произнасяне от касационната инстанция по искането за прекратяване на производството пред районния съд.  Доколкото предмет на оспорване в настоящото производство е разпореждане, постановено на основание чл.213а, ал.2 от АПК,  не следва да се обсъждат и доводите относно законосъобразността на определението за спиране на производството.  

Водим от гореизложеното и на основание чл.213а, ал.7 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  Разпореждане №143 от 21.01.2022г., постановено по адм. д. №2243/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е върната като недопустима Частната жалба с вх.№789/17.01.2022г., подадена от Ж.П.Б. срещу Определение №817/28.10.2021г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба с вх.№789/17.01.2022г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                         Членове:   1.

 

 

                                                                                  2.