№ 5972
гр. ..., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110101591 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... срещу .... Ищецът твърди, че между него
и ... е сключена имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ с период
на действие 19.06.2021г.- 18.06.2022г. На 22.12.2021г. ... изпратил до краен клиент
инфрачервена печка на стойност 139.66 лв. чрез ответното дружество, за което
била издадена товарителница. При пристигане на стоката в офиса на куриера било
установено, че два от нагревателите са счупени, за което бил съставен двустранен
протокол. Застрахованият предявил претенция към застрахователното дружество
за изплащане на обезщетение, като ищецът изплатил такова в размер на 139.66 лв.
с платежно нареждане от 28.10.2021г. Счита, че съгласно чл. 67 ЗАП и чл. 85, ал. 1
ЗПУ превозвачът/пощенският оператор отговаря за частичната или цялостна
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
доставянето й, с оглед на което за ищеца се породило регресно право. Посочва, че
предявил извънсъдебна покана до ответното дружество, което му заплатило
сумата от 15лв. и направило възражение, че съгласно чл. 72 от общите му условия,
отговорността му се ограничава до този размер. Счита, че ответникът е изпаднал и
в забава, с оглед на което дължи мораторна лихва. Претендира разноски
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете. Оспорва валидността
на застрахователния договор и наличието на застрахователен интерес по чл.395
КЗ. Оспорва за застрахователя да е било налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. В тази връзка твърди, че застрахованият не е
изпълнил задължението си по чл.22, ал.2 от ОУ да уведоми за настъпване на
застрахователното събитие не покъсно от 72 часа от узнаването му, както и по
чл.22, ал.5 от ОУ – при установена повреда да бъде извикан авариен комисар за
извършване на оглед, с оглед на което на основание чл.23, ал.5 от ОУ
застрахователят е следвало да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Позовава се и на чл.21, ал.1 от ОУ, според която застрахованият е следвало да
опакова пратката по подходящ начин. Позовава се на чл.72.5 от ОУ, според който
за пратки с необявена стойност обезщетението е в размер на сумата 15 лв.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка, по силата на което застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на
увредения – застрахован, възникнала за него по силата на съществуващо помежду
им договорно правоотношение поради виновно неизпълнение на договорно
задължение, които в настоящия случай са налице.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че между ищцовото дружество и ... е имало сключена имуществена
застраховка „Товари по време на превоз“ с период на действие и покритие
19.06.2021г.-18.06.2022г., съгласно която обект на застраховане са стоки,
предоставени за доставка посредством куриерски услуги. Не е спорно, че на
22.12.2021г. /в срока на покритие/ застрахованият ... е изпратил чрез ответното
дружество пратка за доставяне до адрес в гр..... При доставката на 05.01.2022г. е
съставен двустранен протокол за увредена пратка, в който е удостоверение, че
2
съдържанието на пратката – печка, е счупена. Безспорно е, че стоката
представлявала инфрачервена печка на стойност 139.66 лв. На 28.01.2022г.
застрахованият е подал уведомление за щета пред ищцовото дружество, с което е
поискал изплащане на обезщетение за повредената вещ. Застрахователят е
образувал преписка по искането по която приел, че застрахованият има право на
застрахователно обезщетение в размер от 139.66 лв., която сума му е изплатена с
преводно нареждане от 09.02.2022г.
Не е спорно и това, че с покана, получена на 09.03.2022г.., ищецът поискал
от ответното дружество да му възстанови заплатеното застрахователно
обезщетение.
Не се спори между страните и относно това, че на 14.03.2022г. ответникът
изпратил отговор, че съгласно т. 72 от ОУ към договора, размерът на дължимото
обезщетение за повредена, унищожена или загубена пратка, за която не е заявена
и заплатена допълнителна услуга „Обявена стойност“ е в размер 15лв., като
обезщетението било изплатено на 16.03.2022г.
Спорният между страните въпрос по делото се отнася до размера на
дължимото обезщетение и дали същият може да бъде ограничен от ответника чрез
ОУ или дължи пълният размер на вредата.
Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва
пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ, поради което ЗПУ намира приложение в
случая. В глава IX от ЗПУ, озаглавена „Отговорност и обезщетение“, в чл. 85, ал.
1 е предвидено, че пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в
случаите на: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г., изм. - ДВ,
бр. 53 от 2019 г.) загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски
пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. В ал. 4 е уредено,
че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия
на договорите с потребителите.
Законът чрез ал. 4 позволява размерът на обезщетенията да бъде включен в
ОУ към договорите, но не изчерпва размерът на отговорността. Този извод следва
от систематичното тълкуване на цялата глава IX, включваща чл. 85-89 от ЗПУ. В
чл. 89, ал. 1 от ЗПУ е предвидено, че подателите на пощенски пратки носят
отговорност пред пощенските оператори за всички повреди, причинени от
съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. Отговорността е в
3
размерите, в които пощенските оператори отговарят пред лицата, чиито пратки са
увредени. Ал. 2 урежда, че подателите на пощенски пратки по ал. 1 носят
отговорност и за вредите, причинени на самите пощенски оператори.В тази норма
отговорността на подателя не е ограничена, а същият отговаря за всички вреди,
които е причинил на пощенския оператор в резултат от поведението си, което
съответства на общия правен принцип да се обезщетяват всички вреди, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието и при договорните
отношения са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, когато
страните са добросъвестни /чл. 82 ЗЗД/. Противно на законодателната логика в
редица закони е потребителят на услугата да отговаря в по-голям обем, отколкото
самият изпълнител. С приетите от ответника ОУ е извършено едностранно
предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор
към подателя на пратката, каквато не би могла и не е целта на законовата
делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Тези размери могат да служат само като ориентир
за дължимите обезщетения и при съгласие между страните рекламационното
производството да се изчерпва с тяхното изплащане. При спор обаче, приложение
намират общите правила, които не са дерогирани от нормата на чл. 85, ал. 4 ЗПУ,
тъй като правилното тълкуване на нормата, систематично с останалите
разпоредби, не налага подобен извод. Поради това съдът приема, че ответникът
отговаря за действителния размер на претърпяната вреда, който възлиза на
стойността на вещта, а именно 139.66 лв, която сума е безспорна между страните,
независимо от разпоредбата на чл.72 от ОУ на ответника / в т.вр. Решение №
3593/05.12.2022г. по в. гр. д. № 8845/2021г. по описа на СГС, Решение №
2241/15.04.2020г. по в. гр. д. № 14312/2019г. по описа на СГС и др/. Поради това,
ищцовото дружество има право да получи разликата между изплатеното
застрахователно обезщетение от 139.66 лв. и възстановената му от ответника сума
в размер на 15лв., възлизаща на 124.66 5лв. Предявеният иск е основателен в
пълен размер, в който следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението, което ответникът основава на чл.21, ал.1 от
ОУ на застрахователя, и предвиденото в същата задължение да бъдат взети мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди. От страна на ответника се
поддържа, че не се установява по делото подателят да е предал стоката, опакована
по начин, който да я предпази от настъпване на вреди. От страна на ответника
обаче не се твърди и установява стоката да е била опакована по неподходящ
начин, в причинна връзка с което да са настъпили вредите, като последното се
явява положителен факт, за който в случай че се твърди от ответната страна, за
4
последната възниква и тежестта за доказването му.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с чл.22, ал.2 от ОУ
на застрахователя за несвоевременно уведомяване за настъпване на
застрахователното събитие. Не се спори, че последното е настъпило на 05.01.2022
г., а уведомлението за щета е депозирано на 28.01.2022 г.
Съгласно чл.403, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило
застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е
предвиден друг подходящ срок. Съгласно чл.403, ал.4 КЗ застрахователят има
право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито
третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел
да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя. Съдът намира, че с оглед ангажираните по
делото доказателства нито една от тези две хипотези не е налице. Не се установява
по делото неспазването на срока за уведомяване на застрахователя да е с цел да се
попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило
събитието, нито неизпълнението да е направило невъзможно установяването им
от застрахователя. По изложените съображения възражението се явява
неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника във връзка с
твърдяното неизпълнение на задължението да бъде извикан авариен комисар,
съответно – съставен авариен протокол за констатирана повреда на стоката. По
делото не се твърди и установява да е бил съставен авариен протокол. Следва
обаче да се държи сметка за целта на посоченото изискване, което е свързано с
констатиране увредата на стоката. В случая от страна на ответника се оспорва да е
била спазена процедурата, свързана с реда за уведомяване на застрахователя, но
по същество не се оспорва, че при доставката стоката е била счупена, което се
потвърждава и от съставения констативен протокол, неоспорен от ответника,
подписан за получателя и превозвача, в който е констатирана увредата на
превозваната стока. При това положение не би могло да се приеме, че липсата на
съставен авариен протокол води до извод, че е било налице основание за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът претендира и мораторна лихва върху главното вземане. За да
изпадне длъжникът в забава за плащане, същият следва да бъде поканен, тъй като
5
денят за изпълнение на задължението не е определен – арг. от чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД.
В случая, на 09.03.2022г. ответникът е получил покана за плащане., като от деня,
следващ поканата, е изпаднал в забава и дължи законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Нейният размер за периода 10.03.2022г. до 10.01.2023г. / датата,
предхождаща подаването на ИМ/, възлиза на исковата сума, като възмерът е
определен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК. Ответникът дължи и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното пращане.
Поради това съдът прие предявените искове за основателни и доказани в
пълните им предявени размери, в които следва за бъдат уважени.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. В тяхна
негова следва да се възложат сторените от ищеца разноски – заплатени ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ още 124.66 лева -, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/...., ведно със законната
лихва от 11.01.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 10. 63 лева - мораторна лихва върху главното вземане за периода
10.03.2022г.-10.01.2023г., както и сумата от 580 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6