Р
Е Ш Е
Н И Е №
262663
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12976 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от ....... А. Д. А., чрез пълномощника адв. П. П. против и М.А.С. ЕГН *********** с адрес *** за признаване
за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата 817,80 лв. извършено плащане на главница-766 лв. и 51,80 лв.-падежилара лихва, по активирана
гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, и сумата от 366,70 лв. неплатена част от възнаграждение
по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5376/19
г. Притендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че между ответницата и „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за заем № ...../15.02.2017 г.
Размерът на предоставената в заем сума е 1000 лв. платима на 30 седмични вноски
от по 37,45 лв. с първа погасителна вноска 22.02.2017 г. и краен срок на
погасяване с последна вноска 13.02.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е
в размер на 1123,50 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем е
сключен Договор за гаранция от 15.02.2017 г. между ищцовото дружество в
качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като заемодател и ответника като
заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта възнаграждение в
размер на 30 ежеседмични премии всяка от които на стойност 19,30 лв., което пък
възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за
пълното дължимо възнаграждение авалирана от длъжника. Ответникът е заплатил
сума от 305,70-8 вноски и част от 9-та по договора за заем и 217,30 лв. по
договора за гаранция-11 премии и част от 12. С уведомление от 01.03.2019 г. до
ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на основание чл.
5 от договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на
задълженията на ответника към него в размер на 817,80 лв. Извършено е плащане
от ищеца по договора за гаранция, като по банков път е преведена сумата на
08.03.2019 г. Подадено е заявление по чл. 410 и сл. ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение по ч. гр.д. № 5375/19 по описа на ПРС за изплащане на претендираната
сума, ведно със законната лихва считано от момента на подаване на исковата
молба и направените разноски в производството. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител адв. Д., в който се оспорва иска. Твърди се нищожност на договора,
поради нарушение на добрите нрави и заобикаляне на закона, наличие на
неравноправни клаузи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за паричен заем от 15.02.2017
г.; договор за гаранция от 15.02.2017 г.; е видно, че между „Лайт Кредит“ ООД и
ответника е сключен договор за заем по силата на който на последния е
предоставена сумата от 1000 лв. за срок от 30 седмици от 22.02.2017 г. при ГЛП-40%; ГПР 49,05 % и
месечна вноска от 37.45 лв. На същата дата между страните по договора за заем и
ищеца е сключен договор за гаранция по силата на който, последния е приел да
заплати задълженията на заемополучателите в случай на незаплащане на пълния
размер на погасителните вноски, в замяна, на което заемополучателите му дължат
заплащане на възнаграждение дължимо на 30 премии по 19,30 лв.
От представеното уведомление от 01.03.2019 г., платежно нареждане от 08.03.2019
г. е видно, че кредитора е уведомил гаранта на 01.03.2019 г., че заемателя не
изпълнява задълженията си по договор и към посочената дата задължението е в
размер от 817,80 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 08.03.2019 г.
търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.
От приложеното ч. г. д. 5376/2019 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал на 05.04.2019 г. заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответницата при условията на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 5376/2019 г. на ПРС по реда на чл. 47 от ГПК е налице правен
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал.
1 ГПК.
Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение
на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за
гаранция във връзка с договор за потребителски заем. Последният подлежи на
регулация от нормите на ЗПК, което налага проверка за съответствие на клаузите
му с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на
предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на разходите,
лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита от
потребителя. Формално
същият отговаря на тези изискванията чл. 10, 11 и 12 от ЗПК.. Размерите на ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, не съответстват
на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя", е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща
сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи
за потребителя, в т. ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с
кредита, доколкото сключването на договора за гаранция е задължително условие
за получаването му, независимо че задължението за кредитополучателя може и да
не възникне, ако успее да предостави обезпечението по чл. 3 от договора за
паричен заем. Това няма как да не се отрази и на стойността на ГПР, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1
от ЗПК. В случая е договорено да се заплаща за предоставеното
обезпечение /гаранция/ в размер на 19,30 лева седмично или общо 579 лева за срока
на договора за кредит от 30 седмици, заедно с
всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит
почти двойно.
Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението на гаранта – на
стойност, близка до тази на отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от
потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите ни на двете страни. В
случая липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, т. 10 от ЗПК, което не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита. За пълнота следва да се изложи, че посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което се характеризира като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената
на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата
относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Недействителността на договора за кредит поражда недействителност и на договора
за гаранция, който има акцесорен характер спрямо първия. Сам по себе си вторият договор няма пороци, но наличието на особена
връзка с договора за потребителски кредит, обуславя недействителност и на
поетата гаранция, характеризираща се като поръчителство. Поради това всички
вземания, с изключение на товаза зани с главница
се явяват недължими. Съгласно чл. 138, ал.
2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Доколкото такова в случая не е възникнало, то и за гаранта не се е
породило задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай гаранта –
ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД този
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с
факта на това незнание е свързан от една страна с вида на недействителността, а
от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този см. определение № 212/19.12.2008 г.
на ВКС по т. д. № 635/2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит
в случая не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил
изпълнение от гаранта, последният не е знаел, че договорът за кредит е
недействителен, съответно, че договорът за гаранция не е породил
действие. С оглед на това същият е имал правен интерес да изпълни, тъй като
имуществените му права са били застрашени от бездействието на длъжника. При
това положение ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, вкл. и в
правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/,
която в случая е 1000 лева главница, съответно 766
лева, каквато сума е била изплатена от гаранта на заемодателя за главница във връзка с активираната гаранция. По делото не са ангажирани доказателства за извършено
плащане на сумата от длъжниците и това налага извод, че сумата, за която
гаранта има основание да претендира възстановяване от ответника, не
епогасена.
По изложените
съображения настоящия състав намира предявения иск за сумата от 817,80 лв. за основателен до размера от 766 лв.-главница, до
който следва да се уважи, като за разликата над него –сумата от 51,83
лв.падежирала лихва –да се отхвърли.
По отношение иска за сумата от 366,70 лв.възнаграждение по договор за
гаранция, съдът намира, че притенцията е неоснователна и иска за нея следва да
се отхвърли, тъй като от клаузите на договора за гаранция се налага извод, че
правото за получаване на месечните вноски по договора за
гаранция възниква в полза на заемодателя. Това от
своя страна влиза в противоречие с добрите нрави и съответно, клаузата с която е уговорено заплащане на
възнаграждение по договора за гаранция не поражда права и задължения между
страните. В случая заемополучателите са поставени в неравностойно
положение спрямо заемодателя и гаранта, който се указва свързано лице с
кредитора, тъй като осигуряването
на обезпечение чрез поръчителство е поставено като условие за сключване на договора за заем и не е налице възможност
за избор на лицето, което ще поеме задължение солидарно да отговаря към кредитора, още повече, че това ще се извърши срещу възнаграждение, платимо
независимо от факта на реализиране на отговорността му.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
на уважената част от иска или сумата от 50 лв. за държавна такса, 105,53 лв. възнаграждение
на особен представител.
На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че
М.А.С. ЕГН *********** с адрес *** дължи на „Лайт Кредит
Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ....... А. Д. А. сумата от 766 лв. (седемстотин шестдесет и шест лева) извършено плащане
на главница, по активирана гаранция, поради неплащане
на задълженията на ответника по договор за заем, ведно
със законната лихва върху главницата от 05.04.2019
г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч. г. д. 5376/19 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от ....... А. Д. А. против М.А.С. ЕГН *********** с адрес
***
иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 51,80 лв.(петдесет и един лева и 80 ст.) -падежилара лихва, по активирана
гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, и сумата от 366,70 лв.(триста шестдесет и шест лева и
70 ст.) неплатена
част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5376/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М.А.С. ЕГН *********** с адрес *** да заплати на „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от ....... А. Д. А., сумата от 155,53 лв. (сто петдесет
и пет лева и 53 ст.)
разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ