№ 6120
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110165024 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. А. Р., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 165,14 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 155,14 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по
застраховка „Каско” по щета № 0000-1261-16-272182, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2016 г. в гр. София, при движение по ул.
„Самоковско шосе“, на 1 км. след с. Пасарел, водачът П. Г. П., управлявайки лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № ********, собственост на „Румен Ярев 2011“ ЕООД,
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били
причинени щети по автомобила. Към момента на настъпване на събитието за увредения
автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна
полица № 93001610050850, със срок на застрахователното покритие от 07.07.2016 г. до
06.07.2017 г. Във връзка с настъпилото ПТП и причинените щети водачът на увредения
автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
заведена под № 0000-1261-16-272182. При извършен оглед на автомобила от експерти на
застрахователя били констатирани щети по предна дясна гума, предна дясна джанта и
облицовка на десен праг. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение
в размер на 155,14 лева, изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от
18.05.2018 г. Твърди, че ПТП било настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа,
1
за поддържането на който отговаряла Агенция „Пътна инфраструктура“ – ответник в
настоящото производство. До АПИ била изпратена регресна покана за възстановяване на
платеното застрахователна обезщетение, но ответникът отказал да заплати претендираната
сума. За вземането си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2021 г. по ч. гр. д. № 50209 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. Георги Н.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по основание и
по размер. Оспорва материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП, тъй като в
него липсвало пълно и ясно описание на механизма на произшествието. При попълването на
протокола били допуснати редица пропуски, които възпрепятствали установяването на
действителната причина и на обстоятелствата, при които евентуално било настъпило
твърдяното ПТП. Възразява, че АПИ не била сигнализирана за наличие на паднали камъни
или друго препятствие на пътното платно в процесния участък към момента на настъпване
на събитието. Изразява становище, че настъпилите увреждания по процесния автомобил се
дължали на обикновеното му ползване, свързано с индивидуалните качества на водача, който
го управлявал. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, който нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай че се установи основание
за ангажиране отговорността на ответника, моли съда да определи дължимото обезщетение,
като съобрази релевираното възражение за съпричиняване. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. З.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск като доказан по основание и размер. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован,
се представлява от юрк. Н.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор. Представя писмено становище, в което моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В условията на
евентуалност моли съда да намали присъденото обезщетение поради допуснато от водача на
увредения автомобил съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира направените по
делото разноски, както и присъждане на дължимото за производството юрисконсултско
2
възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Ответникът не оспорва наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по
отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег.
№ ********, собственост на „Румен Ярев 2011“ ЕООД, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Посоченото обстоятелство се потвърждава от приложена към
исковата молба застрахователна полица № 93001610050850, сключена на 27.06.2016 г., със
,срок на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 07.07.2016 г. до 24:00 ч. на 06.07.2017 г. и
с рискова клауза 1 – „Всички рискове“. От отбелязване в застрахователната полица се
установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2010 г., а от
приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на
първа регистрация на същия автомобил била 19.10.2010 г. С договора била определена
застрахователна сума в размер на 60000 лева.
Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „Отговорност на застрахователя“ на Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична
щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие
реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той
е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или
специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички
рискове от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или
в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите
изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били
посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно
обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от
застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите
години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „А“ – МПС
със застрахователна сума над 30000 лева за леки автомобили, независимо от изминалите
години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия). Определянето на дължимото
обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по
предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния представител на съответната
марка МПС, след предварително съгласие на застрахователя (т. 34.1.1 от общите условия); 2.
по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото
обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т.
34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от
застрахования (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на щетите в доверен сервиз на
застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено съгласие на последния, чрез
възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия).
3
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1658406 се
установява, че на 02.08.2016 г., около 19,30 ч., при движение по ул. „Самоковско шосе“, с
посока от гр. София към гр. Самоков, на 1 км. след с. Пасарел, водачът П. Г. П.,
управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № ********, собственост на
„Румен Ярев 2011“ ЕООД, преминал през необезопасени камъни, паднали на пътното
платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Видимите такива били
описани в протокола – предна дясна гума и джанта, десен праг. Протоколът бил съставен от
младши автоконтрольор Б. З. при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения
автомобил – свидетеля П. П. без възражения. Съгласно константната практика на ВКС
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато
протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице
въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за
механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП
4
механизъм на произшествието е доизяснен от показанията на свидетеля П. Г. П. и потвърден
напълно от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.
Не се спори по делото, че ул. „Самоковско шосе“, 1 км. след с. Пасарел, на която
възникнало процесното ПТП, е републикански път, представлява изключителна държавна
собственост и като такъв се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“. Посоченото
обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
За причинените на процесния автомобил повреди на 04.08.2016 г. водачът П. П. подал
до застрахователя по имуществената застраховка „Каско” на МПС уведомление за настъпило
застрахователно събитие, по което била образувана щета № 0000-1261-16-272182. В
заявлението било посочено, че управляваният от водача автомобил преминал през
необезопасена дупка и изсипани камъни на пътя, в резултат на което били причинени
увреждания по предна дясна гума, предна дясна джанта, праг десен и други. Водачът
посочил, че желае отстраняване на щетите в автосервиз, посочен от застрахователя. В тази
връзка ищецът издал възлагателно писмо № ********* от 23.02.2018 г. Видно от приемо-
предавателен протокол, подписан от представител на „Румен Ярев 2011“ ЕООД и
представител на сервиза, на 14.03.2018 г. увреденият автомобил бил приет след ремонта без
възражения и забележки. От собственика на сервиза „А Плюс Експерт център“ ООД била
издадена фактура № **********/14.03.2018 г. на стойност 155,14 лева. С доклад по щетата
било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 155,14 лева, което било изплатено
на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 18.05.2018 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят П. Г. П., който управлявал процесния автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че докато пътувал от
София за Самоков, малко преди да се стъмни, забелязал свлачище, паднали камъни на пътя.
При опит да ги заобиколи попаднал в дупка на пътното платно с дълбочина около 15-20 см.
Поради наличие на насрещно движение водачът не успял да избегне дупката, в резултат на
което били причинени щети по автомобила. Позвънил на тел. 112, на място дошъл патрулен
автомобил и служител на МВР съставил приложения по делото протокол за ПТП.
Свидетелят потвърждава, че управлявал автомобила с 25-35 км/ч, но не успял да задейства
спирачката, тъй като препятствието било точно след завой. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че П. П. бил водач на увредения автомобил по време на инцидента, не е
основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК
показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства и
заключението на автотехническата експертиза. Обстоятелството, че свидетелят управлявал
процесния автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие му дало
възможност да придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило
5
същото, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и
желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията
си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, били следните: на 02.08.2016 г. около
19,30 ч. лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******** се движил по републикански път ІІ-82, с
посока от гр. София към гр. Самоков и на около 1 км. след с. Долни Пасарел превозното
средство преминало през необезопасени паднали камъни на платното за движение. От така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице направило извод, че
всички щети по застрахования лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 02.08.2016 г. произшествие на републикански път ІІ-82. От
заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията
по процесния автомобил, с изключение на гума предна дясна и джанта предна дясна,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизала на 270,24 лева. В
заключението е уточнено, че по делото нямало представени доказателства, от които да е
видно, че гума предна дясна била подменена, а джанта предна дясна била отремонтирана.
Поради това при изчисляване стойността на щетите вещото лице калкулирало само
стойността на ремонта на праг десен. При включване на всички увредени детайли,
стойността на ремонта би била в размер на 768,84 лева. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП били в размер на 15 лева. В дадени пред
съда устни разяснения вещото лице заяви, че изслушаните свидетелски показания не
променят направените в заключението изводи, но е по-склонен да приеме, че уврежданията
по процесния автомобил били причинени при преминаването му през дупка, тъй като ако е
минал директно през камък, е щяло да има увреждания и по предната броня. Съдът намира,
че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
6
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие –
ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 02.08.2016 г. Приложената
към исковата молба полица съдържа всички изискуеми реквизити, поради което направените
в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От отделеното като безспорно
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
за процесния автомобил и от представените по делото Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД е видно, че при включена рискова клауза 1 – Всички рискове, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни по делото да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по
процесната щета ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 155,14 лева, към което били начислени
ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От показанията на свидетеля П. П. и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза беше установен механизмът на настъпване на произшествието – внезапно
7
попадане на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка на
пътното платно при опит на водача да избегне паднали на пътя камъни, при преминаването
през която били причинени процесните увреждания по предна дясна гума, предна дясна
джанта, праг десен. Неоснователни са възраженията, направени в отговора, че механизмът
на настъпване на процесното ПТП бил неясен. На пътното платно е имало както
необезопасени паднали камъни, така и несигнализирана дупка, като според вещото лице е
без значение в кое точно препятствие е попаднал автомобилът, тъй като уврежданията биха
били идентични. Ирелевантно е твърдението на ответника, че в деня на процесния инцидент
имало два получени сигнала за паднали камъни, като последните били почистени
своевременно, а в 19,30 ч. не бил получаван сигнал за препятствие на пътното платно и за
настъпило ПТП. Липсата на сигнал не означава задължително липса и на заплаха за
безопасността на движението. Наличието на паднали камъни на пътното платно е било
констатирано от дошлите на място служители на ОПП – СДВР, като посоченото
обстоятелство се установява безспорно и от показанията на свидетеля – очевидец П. П..
По делото не се оспорва, че пътят, на който се случило процесното – ІІ-82 („Костенец –
Радуил – Боровец – Самоков – Панчарево – околовръстен път София“) е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и
съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП е изключителна държавна собственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗП предвижда, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като това управление включва: организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП). Цитираните
разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на задължението да поддържа
републиканските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им експлоатация и
безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г.
за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осигурява и
охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема мерки за предотвратяване и
своевременно отстраняване на причини и фактори, които влошават експлоатационните
характеристика на пътя и застрашават сигурността и безопасността на ползвателите (чл. 5,
ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се установява обстоятелството, че на пътя е имало
паднали камъни и дупка – голяма и дълбока, в която е попаднал застрахованият при ищеца
лек автомобил. Няма твърдения, че неравностите на пътното платно са били обезопасени и
сигнализирани. Напротив, от изслушаните свидетелски показания и от Протокола за ПТП се
установява, че камъните и дупката на пътя не са били сигнализирани по никакъв начин.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
8
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на неравностите на пътното
платно. По делото няма данни кой е извършвал поддръжката и ремонта на второкласен път
ІІ-82, но това е и без правно значение за отговорността на ответника. Дори това е да е трето
лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура” е възложила ремонта на този пътен
участък, тя носи отговорност за противоправното му бездействие, а именно несигнализиране
и необезопасяване на неравностите (дупките) на пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество лек
автомобил, като вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, установи, че от
техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за
движение, извършено от водача на застрахования лек автомобил, и по-точно на
задължението му по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото няма каквито и да било данни за
извършването на действия или бездействия от страна на свидетеля П. П., които по някакъв
начин да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече противоправни
такива. От показанията на същия се установява, че тъй като препятствието на пътя се
намирало точно след завой, скоростта му била около 25-35 км/ч. Въпреки това не успял да
избегне дупката, тъй като в лентата за насрещно движение имало автомобили, а
преминаването през дясната част на пътното платно било препятствано от паднали камъни.
Липсата на предупредителни знаци за наличието на неравности по пътното платно лишила
водача от каквато и да било възможност да предвиди или да забележи дупката и да я
избегне. Ето защо съдът намира, че не е налице противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – свидетеля П., с което да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
Доколкото претенцията на ищеца е приета от съда за основателна, следва да бъде
разгледано възражението, направено в отговора на исковата молба, за погасяването й по
давност. Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 1 КЗ регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435 КЗ срещу застрахователя по застраховки „Гражданска
9
отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. В настоящия случай
застрахователното обезщетение е било заплатено от ищцовото дружество в полза на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, на 18.05.2018 г. Следователно, петгодишният
давностен срок би изтекъл на 18.05.2023 г. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай
заявлението е подадено на 27.08.2021 г. и към този момент 5-годишната давност не е била
изтекла. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба е
неоснователно.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените вреди, с изключение на гума предна дясна и
джанта предна дясна, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на
270,24 лева, представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
10
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответника.
От друга страна, доколкото обхватът на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка зависи от размера на заплатеното застрахователно обезщетение,
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 155,14 лева, независимо че изчислената от
вещото лице пазарна стойност за възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди
е в по-голям размер. Към сумата 155,14 лева следва да бъдат добавени и 10 лева за
ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по
щетата, доколкото не са установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на
ищцовото дружество сума по регресната претенция възлиза общо на 165,14 лева. По делото
няма данни за пълно или частично заплащане на задължението от страна на ответната
агенция.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски
не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство
разноските са следните: 25 лева за довнесена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо
лице, 100 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 600 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че съществува вземане на „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори В. В. И. и В. В. М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67А, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, представлявана
11
от председателя на Управителния съвет инж. . В., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония” № 3, за сумата 165,14 (сто шестдесет и пет лева и 14 ст.) лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
155,14 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по застраховка „Каско” по щета
№ 0000-1261-16-272182, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 50209 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя на Управителния
съвет инж. . В., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония” № 3, да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори В. В. И. и В. В. М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 600 (шестстотин)
лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за
внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 50209 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12