Решение по дело №19928/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22152
Дата: 5 декември 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20241110119928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22152
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110119928 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „. срещу ответника Л. С. Т. обективно кумулатинов съединени
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
445,78 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. . надпартерен, апартамент, аб. № ., сумата
от 22,69 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 92,59 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 14.03.2023г. и сумата
от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата . за периода от 31.03.2020г. до 14.03.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на ползвател на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и
дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал
в забава. Претендира да се установи спрямо ответника, че му дължи претендираните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и разноски за производството.
В срока за отговор на исковата молба е постъпила молба от ответника Л. С. Т., в която
твърди, че е платила претендираните вземания и моли да се прекрати производството по
делото.
1
С молба от 01.11.2024г. ищецът е признал, че е получил плащане на всички вземания,
за които е предявил искове, както и разноски, с изключение на юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, което претендира.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „. е взело становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало
правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че са погасил претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. .
надпартерен, апартамент, аб. № ., за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г., че за
този период до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на
стойност от 445,78 лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата .,
чиято стойност за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. е в размер на 22,69 лв., както и че
размерът на обезщетенията върху посочените главници правилно е изчислен на сумата от
92,59 лв. върху главницата за цена на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до
14.03.2023г. и на сумата от 5,33 лв. върху главницата за цена на услугата . за периода от
31.03.2020г. до 14.03.2023г.
По делото не е спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил процесните
вземания изцяло чрез плащане в хода на настоящото производство, включително изтеклата
законна лихва върху главниците до плащането и разноските за държавна такса за
заповедното и исковото производство и разноските за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Посоченият факт се установява и от представеното доказателство
– фискален бон от 07.10.2024г. за заплащане на ищеца от ответника на сумата от общо
756,13 лв. с основание „плащане по съдебно дело“, от които главница за главница в размер
на 468,47 лв. (сборът от двете главници по делото), мораторна лихва в размер на 97,92 лв.
(сборът от двете акцесорни вземания, претендирани по делото), законна лихва в размер на
89,74 лв. и на съдебни разноски в размер на общо 100 лв., които съответстват на
предявените по делото размери на исковете, изтеклата законна лихва до плащането и
направените по делото разноски за държавна такса за двете производства и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответникът е
платил претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху главниците,
както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
2
на падежа свои изискуеми задължения, които са погасени чрез плащане в хода на исковото
производство, същият дължи разноски за производството, независимо от отхвърляне на
исковете, което е продиктувано единствено от погасяването на вземанията по време на
висящия спор. Сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на общо 50 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. са платени
от ответника, видно от представените документи за плащане. В исковото производство
ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание чл. 37 Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на сумата от 100 лв.,
което не е заплатено и следва да се присъди на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .
срещу Л. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. . надпартерен апартамент, искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Л. С. Т., ЕГН ********** дължи на „.” ., ЕИК ., сумата от
445,78 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. . надпартерен, апартамент, аб. № ., сумата
от 22,69 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г.,
сумата от 92,59 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 14.03.2023г. и сумата от 5,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода от 31.03.2020г. до 14.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. . надпартерен апартамент, да заплати
на „.” ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3