№ 334
гр. Бл. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500362 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от
КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес
село И., община Бл., ул. В.Л. № 52 против Решение № 500582 от 02.02.2021 г.,
постановено по гр.дело № 884/2019 г. по описа на РС – Р., с което са уважени
предявени ревандикационнни искове по чл. 108 ЗС при условията на
обективно и субективно (активно и пасивно) съединяване на исковете и са
присъдени сторени от страните разноски.
Във въззивната жалба се сочи, че постановеното решение е
неправилно, тъй като е необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и постановено в противоречие с процесуалния закон.
Изтъква се, че въпреки, че районният съд е приел, че правото на
собственост на ищците е доказано, тъй като произтича от документ за
собственост - Решение №1033 от 16.08.1999г. на ПК Бл., то такъв документ
ищците не били представили по делото. Твърди се, че ищците легитимират
правата си на собственици върху процесните имоти, с представен
единствено Договор за делба от 07.06.2016г. и че същият не е достатъчен за
легитимиране на собствеността, тъй като има действие само между страните,
поради което следва да е предхождан, или въз основа на него да е издаден
нотариален акт, установяващ правото на собственост по отношение на
всички. Сочи, че ищците не твърдят, не сочат, не препращат и не цитират
друг документ или основание, от който да извеждат правото си на
1
собственост.
Твърди се, че съдът произволно, необосновано и в противоречие с
процесуалните правила е посочил Решение № 1033 от 16.08.1999г. на ПК Бл.
като документ за собственост и оттук е приел, че правото на собственост на
ищците е доказано.
Сочи се, че като е приел, че ищците се легитимират като собственици с
описаното решение, съдът е приел /по повод възражението за придобивна
давност/, че процесният имот е индивидуализиран за първи път с изменението
на ПНИ, одобрено със заповед № ОА-Р-313 от 27.06.2012г. на ОУ на Област
Бл., като там имотът е индивидуализиран с пл.№ 29.381 и квадратура 3618
кв.м. Съдът не бил обосновал как имот с номер 29.381 и с площ 3618 кв.м. е
бил поделен с Договора за делба като имот с № 630337 и с площ 4987 кв.м.
/предмет на ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г. и Констативен
нотариален акт №167 от 2003г./.
На следващо място се посочва, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че представеният от ищците Договор за доброволна делба е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, тъй като има
невъзможен предмет. Твърди се, че съдът не е свързал валидността на
договора с незаконосъобразността на Заповед №78 от 28.01.2013 и Заповед от
№ 308 от 17.03.2016 г. на Кмета на Община Бл., която незаконосъобразност
също е пропуснал да обсъди. Посочва се, че съдът е следвало да обсъди и
констатира незаконосъобразността на цитираните заповеди и да направи
извод, че поради това е невъзможно да се обособят делбените имоти и, тъй
като предметът на договора е идентичен с този на оспорените заповеди, съдът
е следвало да констатира нищожността на договора за делба - пряко
установима от същия.
Твърди се, че за да отхвърли възражението за придобиване на спорния
имот по давност Районният съд е приел, че моментът, от който в полза на
ответниците е започнала да тече придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, бил
датата на издаване на Заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на
Обл.управител за изменение на плана приет със заповед №45/2004г., като е
изложил доводи, че Решението на ПК има конститутивно действие, за
пораждането на което, обаче, била необходима индивидуализация на имота.
Съдът счел, че тази индивидуализация е станала за първи път именно с тази
заповед, съответно от този момент тече придобивната давност.
Твърди се, че този извод на съда е абсолютно необоснован и
противоречи на доказателствата по делото.
Посочва се, че видно от заключението на СТЕ, което съдът е
кредитирал като пълно, ясно и компетентно дадено, процесиите имоти са
индивидуализирани с ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г.
На стр.11 и 12 от СТЕ ясно и подробно било пояснено, че за имотите е
изготвен помощен план на ползвателите, приет с протокол от 21.06.1999г.
2
/Приложение 15 към СТЕ/. Въз основа на този помощен план е изработен и
приет ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., съгласно който процесиите
имоти са индивидуализирани като имот с пл.№ 630337, с площ от 4967 кв.м.
във вида, показан на приложената към СТЕ скица /Приложение 13 към СТЕ/.
Този план не бил обжалван по отношение имот с пл. №630337 и съответно
бил влязъл в сила по отношение на него. Това послужило като основание за
ищците да се снабдят с констативен нотариален акт за имота.
В този смисъл бил и отговора на СТЕ на изричния въпрос № 18 от СТЕ
кога за първи път за индивидуализирани процесиите имоти с ПНИ
/приложения № 13 и 14 към експертизата/.
Твърди се, че съдът не е взел предвид същественото обстоятелство, че
за процесния имот е съставен нотариален акт - констативен, от №167, том I,
рег.№2578, дело №167 по описа за 2003г. на Нотариус И.К., вписана в НК под
№241, в който имотът е индивидуализиран именно въз основа на ПНИ,
обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., а именно: имот с пл.№ 630337 с площ с
площ 4 967, 14 кв.м., находящ се в землището на с.И., Бл.ска област, в
местността А.Д., представляващ нива, 9 категория, при граници: имот пл.№
630338, пл.№ 630336, пл.№ 630335, пл.№ 630263, пл.№ 630260, пл.№ 630287,
пл.№ 630339.
Посочват, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че именно този
имот с пл.№ 630337 е предмет на разделяне с Договора за доброволна делба,
където за всеки един от новообразуваните имоти е описано „представляващ
реално обособена част и е образуван следствие на разделянето на имота с пл.
№ 630337 по ПНИ по пар.4 с площ 4 967, 14 кв.м., находящ се в землището на
с.И., община Бл., местността А.Д...."
Твърди се, че ищците се легитимират като собственици при сключване
на договора за доброволна делба именно с констативен нотариален акт 167 от
2003г. и същият е приложен към договора.
Посочват, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че на същия
този Констативен нотариален акт ищците са се позовали за исканото от тях
изменение със Заповед №78/2013r. на Кмета на Община Бл. и именно затова
са искали площта на имота да бъде увеличена на 4 967 кв.м. -толкова, колкото
е по цитирания нот.акт и ПНИ от 2002г.
Сочи се, че Констативният нотариален акт е документ за собственост,
който има легитимиращо действие за собствеността върху имота, надлежно
индивидуализиран в същия с площ и граници. Само поради обстоятелството,
че е съставен такъв констативен нотариален акт следва да се приеме, че към
момента на съставянето му процедурата по възстановяване е приключила,
собствеността е придобита от ищците, и следователно в полза на ответниците
е започнала да тече придобивна давност.
Сочи се, че от СТЕ е видно, че имотът фигурира и в новият ПНИ,
одобрен със Заповед № ОА- 45/19.03.2004 на Областния управител на Област
3
Бл.. В него имотът на ищците фигурира под №381 с площ от 4092 кв.м., за
който имот в Регистъра е записано „м. А.Д.", селскостопански фонд, трайни
насаждения, собственик - наследниците на С. З. Я.. Този план не е обжалван
по отношение имот 29.381 и съответно е влязъл в сила по отношение на него.
Обжалван е от трети лица по отношение на други имоти /имот N929.263,
29.260, 29.287/. В този смисъл считат, че не е вярна констатацията на съда на
стр.7 от решението, че „заповедта е обжалвана от Г.Г. по отношение на имот
29.381", като твърдият, че ищците не са обжалвали ПНИ, нито са повдигали
спор за материално право с жалбоподателя.
Сочи се, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че видно от СТЕ
измененията на ПНИ от 2002 и 2004 засягат само една от четирите граници на
процесния имот и не засягат владяната от ответниците част от процесните
имоти, която неизменно е една и съща от 2002г. до сега.
Твърди се, че ако съдът е отчел всичко това е щял да стигне до
единствения възможен извод, а именно, че индивидуализацията на имота е
станала с ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., и давностният срок в
полза на ответниците е започнал да тече от датата на одобряване на този план,
откъдето следва, че даввността е изтекла през 2012г.
По отношение искането за косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от
ГПК се излагат съображения, че съдът необосновано е приел, че не са налице
данни за необоснованост и въобще за незаконосъобразност на оспорените
Заповеди.
По отношение Заповед №78/2013г. на Кмета на Община Бл., се твърди,
че е налице незаконосъобразност поради неспазване на установената форма.
Обжалваната Заповед не съдържа необходимите фактически основания за
нейното издаване.
Сочи се, че като основание за издаване на заповедта е посочен § 4к ал.
8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е., че помощният план, въз основа на който е изработен,
съдържа съществени непълноти или грешки, но се твърди, че към преписката,
обаче, не се съдържат данни за изменение на самия помощен план. Посочва
се, че видно от СТЕ помощния план от 2004г. не е изменян. Такова изменение
принципно следвало да бъде обнародвано в ДВ, според изискванията на
ЗСПЗЗ.
На следващо място сочат, че независимо от посоченото основание,
изменението се мотивира с несъвпадане на границите на имота с тези по
Нотариален акт 167/2003г. Твърди се, че съгласно СТЕ границите на имота
по Нотариален .акт 167 от 2003г. са определени с ПНИ от 2002г. По този план
имотът е индивидуализиран с пл.№ 630337 с площ 4987 кв.м. Със заповедта
площта на имота е увеличена от 3618 кв.м. на 4987 кв.м. /като тази по
нотариалния акт/, но границите са съвсем различни (Приложение №29 и № 39
към СТЕ). Посочва се, че границите се различават и от тези по помощния
план, послужил за основа на ПНИ от 2004г.
4
Твърди се, че със заповедта немотивирано се изменят границите на
имота по начин, различен от границите по нотариален акт, като очевидно е
целено единствено да съвпадне квадратурата. Определената с нотариалния
акт квадратура е „преместена" в други пространствени предели без яснота
защо и как са определени. По този начин съдържанието на заповедта
противоречи на декларираните цели. Не е посочено как са изследвани
границите на имота по нотариален акт и защо именно тези граници са счетени
за границите по нотариален акт, а не границите по плана от 2002г.
Твърди се, че е налице незаконосъобразност поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила Бл.,
следователно имотът не би могъл да бъде разделен по начина, предвиден със
заповед №308/2016 г. Посочва се, че невъзможността за изпълнение на
заповед №308/2016г. - разделяне на имот 381 на четири имота с предвидените
в заповедта граници и площи е довело до невъзможен предмет на оспорената
заповед. При тези изводи считат, че атакувания административен акт страда
от порока материална незаконосъобразност, който в случая е толкова
съществен, че прави невъзможно изпълнението на разпореденото с акта
действие, поради което атакувания административен акт следва да се приеме
за нищожен, поради което не е породил целените от издателя му правни
последици, съответно не може да бъде годна правна основа на друг акт.
Посочва се, че съдът е следвало да констатира и, че в мотивите на
заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012г. на Областен управител Бл., некоректно,
немотивирано и незаконосъобразно е употребен израза, че ПНИ се „допълва"
с имот 29.381. Сочи се, че видно от приложената преписка към заповедта,
както и от подробния анализ на СТЕ, с този план само се изменя една от
границите на имота, предвид подадената от третото лице Г.Г. жалба, касаеща
имоти 263, 260 и 287 и развилите се във връзка с тази жалба съдебни дела.
Вследствие на това изменение площта на имота се редуцира на 3618 кв.м.
Предмет на развилите се дела, съответно на мотивите на заповедта, са имоти
263, 260 и 287, обединени в имот 263, а не имот 29.381. Безспорно от данните
по делото ставало видно, че имот 29.381 е нанесен в ПНИ, одобрен със
Заповед № OA-45/19.03.2004r., а преди това като имот № 630337 нанесен в
ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г. Твърди се, че съдът погрешно се е
позовал на некоректно употребения израз „допълва" на Заповедта и като го е
възпроизвел в мотивите на решението неправилно е обосновал началния
момент на придобивната давност в полза на ответниците. Посочва се, че
вместо това съдът е следвало за констатира незаконосъобразността на
заповедта в тази й част като немотивирана и необоснована ида постанови
нейното изменение.
Твърди се, че видно от данните по делото и по-специално от СТЕ,
промените в границите на процесния имот не засягат владяната част от същия
и придобивната давност тече в полза на ответниците от 2002г.
Сочи се, че съдът необосновано не е зачел легитимиращото действие
на Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху
5
недвижим имот на основание давностно владение № 173/13.07.2017г.
Посочва се, че за да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно TP
№ 11/21.03.2013 г. по тълк.дело № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за
оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата
страна. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален
акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Твърди се, че само
ответникът легитимира своето право с нотариален акт. При положение, че
ищците не представят документ за собственост за процесиите имоти,
нотариалният акт на ответниците не може да се счита за оборен. Поради това
се счита, че съдът необосновано и неправилно го е отменил на основание
чл.537, ал.2 от ГПК.
Твърди се, че съдът е допуснал и приобщил към делото доказателства
без да е обоснован релевантен факт, който ще се доказва и относимостта му
към делото.
Сочи се, че ищците са поискали към делото да се приобщи гр.дело
643/2017г. с мотив да се установи пасивната легитимация на ответниците,
както и оспорване на правото на собственост върху процесните имоти.
Твърди се, че при изрично направено възражение в с.з. от 11.06.2020г., че
така обосновано искането не е относимо към предмета на делото, т.к.
правният спор е очевиден, съдът е допуснал приобщаване на гр.дело
643/2017г.
Твърди се, че съдът е нарушил забраната за служебно допускане и
събиране на доказателства, освен в изрично предвидените в закона случаи.
Посочва се, че ищците са поискали да бъде назначена СТЕ с конкретни
задачи без да поставят като задача на експертизата установяване на право на
собственост.
Възразява се и, че съдът е нарушил и правото на защита на ответника,
тъй като той не е могъл да се брани срещу „избрания" от съда документ за
собственост. Сочат, че ответникът е нямало как да оспори истинността и
валидността на непосочен от ищеца и непредставен като доказателство
документ.
Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната
взаимна връзка и че не е обсъдил наведените доводи от ответника, свързани с
непредставени и непосочени от ищеца документи за собственост.
Посочва се, че съдът не е обсъдил данните, указващи на
незаконосъобразност на оспорените Заповеди за изменение на ПНИ,
съдържащи се в преписките по самите заповеди и СТЕ. Твърди се, че съдът не
е свързал действието на Заповед от 2016 и Договора за доброволна делба.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да се
отмени изцяло обажалваното Решение № 500582 от 02.02.2021г., постановено
6
по гр.д № 20191240100884, по описа на районен съд Р. за 2019 год., като
неправилно - необосновано, противоречащо на процесуалния и материалния
закон, и вместо това да се постанови решение по същество на спора, чрез
което да се отхвърли предявените срещу К.К. и В.К. искове като недоказани и
неоснователни.
С жалбата не са направени доказателствени искания. Претендира се
заплащане на сторените разноски по списък, изготвен съобразно разп. на
чл.80 ГПК и представен от пълномощника на въззивниците – адв. П., в
провелото се съдебно заседание по делото, в което се поддържа постъпилата
въззивна жалба.
В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата
страна не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба. В проведеното
открито съдебно заседание, въззиваемите се представляват от своя
пълномощник – адв. Немчева , която оспорва постъпилата въззивна жалба
като неоснователна. Желаят съдът да потвърди обжалваното решение и да им
присъди разноски по списък по чл.80 ГПК.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр.
с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена
в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. Внесена е и
следващата се д.т.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Р. е
валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят
нищожност или недопустимост на същото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ЕМ. СТ. Р., В. СТ. К., СН. К. З.,
Л. СП. Д., СТ. СП. З., чрез настойника му и законен представител СН. К. З. и
К. СП. АРН., насочен против КР. В. К. и против В. Г. К..
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са
наследници по закон и право на заместване на С. З. Я., б.ж. на гр. Бл., починал
на 17.05.1962 г. Приживе техния наследодател бил собственик на земеделски
земи в землището на с. И., общ. Бл.. Твърди се, че е налице успешно
приключила земеделска реституция, касаеща земи, притежавани от
наследодателя им, в т.ч. и нива от 5 дка, в местността „А.Д.” , в землището на
с. И., общ. Бл., която попадала в земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , като правото
на собственост се възстановявала на бившите собственици, след приемане на
плана за земите по § 4 от съответната областна администрация и определяне
земите на ползвателите по § 4.
Със Заповед № ОА-45 от 19.03.2004 г. на Областен управител на
7
Област Бл., /обнародвана в д.в. бр. 30 от 13.04.2004 г/, бил приет плана на
новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ в землището на с. И..
Посочват се последвалите заповеди на Кмета на община Бл., свързани
с процесния имот и този план, като последно със Заповед № 308 от 17.03.2016
г. на Кмета на Община Бл., Плана на новообразуваните имоти и регистъра
към него на земеделските земи предоставени за ползване на граждани въз
основа на актове по § 4, от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на с. И. Бл., бил
изменен, като от имот № 381, масив 29, ЕКАТТЕ 00134, в местност „А.Д.”, с
площ 4967 кв.м., били образувани 4 нови имота: имот № 385, масив 29
ЕКАТТЕ 00134, с площ 1589 кв.м. и начин на трайно ползване”трайни
насаждения”, имот № 387, масив 29 ЕКАТТЕ 00134, с площ 1589 кв.м. и
начин на трайно ползване ”трайни насаждения”, имот № 388, масив 29,
ЕКАТТЕ 00134, с площ 1589 кв.м. и начи на трайно ползване ”трайни
насаждения”, имот № 386, масив 29, ЕКАТТЕ 00134, с площ 200 кв.м. и
начин на трайно ползване ”за селскостопански, горски, ведомствен път”.
Имоти № 385, № 386, № 387 и № 388, масив 29, ЕКАТТЕ 00134 са записани в
регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището
на с. И., общ. Бл., на наследниците на П. С.ова Т., наследниците на С.ко Ст.
З., ЕМ. СТ. Р. и Б. Ст. К..
С договор за доброволна делба вписан в регистрите на СВ с вх. рег. №
2391, с № 295, том I, от 07.06.2016 г., между съсобствениците било
постигнато съгласие, като процесните имоти били поделени между
наследниците.
Ищците твърдят, че след като била възстановена собствеността им,
установили, че имота им се ползва от ответниците, които са съпрузи.
Многократно, както преди да извършат доброволната делба, така и след това,
се опитвали да получат владението върху имота от ответниците доброволно,
но същите отказвали.
Изложени са доводи за образувано преходно съдебно производство от
ответниците срещу настоящите ищци по гр.д. № 643/2017 г. по описа на РС
Сандански, но което производството било прекратено на посочените в
исковата молба основания.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да признае за
установено по отношение на ответниците КР. В. К. и В. Г. К., че:
- ЕМ. СТ. Р. е собственик на имот с № 29.385 по плана на
новообразуваните имоти на местността „А.Д.”, в землището на с. И., общ. Бл.,
код по ЕКАТТЕ 00134, одобрен със заповед № ОА - 45 от 19.03.2004 г, на
Областния управител на Област Бл., заповед № 308 от 17.03.2016 г и заповед
№ 368 от 31.03.2016 г., на Кмета на Община Бл., с начин на трайно ползване
8
„трайни насаждения”, с трайно предназначение „селскостопански фонд”, с
площ по скица 1589 кв.м. при граници /съседи/ на имота: граница на плана на
новообразуваните имоти; имот № 29.386; имот № 29.388, който имот
съгласно документ за собственост и Зповед № 308 от 17.03.2016 г, на Кмета
на Община Бл., представлява реално обособена част и е образуван следствие
от разделянето на имота с пл. № 630337 по плана на новообразуваните имоти
по § 4, с площ 4 967,14 кв.м. находящ се в землището на с. И., общ Бл.,
местността „А.Д.”, представляващ нива, IХ-та категория, при граници
/съседи/: имот № 630338 - трайни насаждения на ползувател община Бл.;
граница: граница на ОКЕ; имот № 630336 - трайни насаждения на ползувател
община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот № 630335 - трайни насаждения на
ползувател община Бл.; имот № 630263 - трайни насаждения на Г.И.Г.; имот
№ 630260 - трайни насаждения на наследниците на Д.К. Д.; имот № 630287 -
трайни насаждения на В.К.Н.; имот № 630339 - трайни насаждения на
ползувател община Бл.; граница: паянтова сграда и да ОСЪДИ ответниците
да предадат владението на описания по-горе имот на ЕМ. СТ. Р.
- В. СТ. К. е собственик на имот с № 29.387 по плана на
новообразуваните имоти на местността „А.Д.”, м. землището на с. И., общ.
Бл., код по ЕКАТТЕ 00134, одобрен със заповед № ОА - 45 от 19.03.2004 г. на
Областния управител на Област Бл., Заповед № 308 от 17.03.2016 г и Заповед
№ 368 от 31.03.2016 г. на Кмета на Община Бл., с начин на трайно ползване
„трайни насаждения”, с трайно предназначение „селскостопански фонд”, с
площ по скица 1589 кв.м. при граници /съседи/ на имота: граница на плана на
новообразуваните имоти; имот № 29.263; имот № 29.384, имот № 29.386;
имот № 29.388, който имот съгласно документ за собственост и заповед №
308 от 17.03.2016 г, на Кмета на Община Бл., представлява реално обособена
част и е образуван следствие от разделянето на имота с пл. № 630337 по плана
на новообразуваните имоти по § 4, с площ 4 967,14 кв.м. находящ се в
землището на с. И., общ Бл., местността „А.Д.”, представляващ нива, IХ-та
категория, при граници /съседи/: имот № 630338 - трайни насаждения на
ползвател община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот № 630336 - трайни
насаждения на ползвател Община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот №
630335 - трайни насаждения на ползвател община Бл.; имот № 630263 -
трайни насаждения на Г.И.Г.; имот № 630260 - трайни насаждения на
наследниците на Д.К. Д.; имот № 630287 - трайни насаждения на В.К.Н.; имот
№ 630339 - трайни насаждения на ползвател община Бл.; граница: паянтова
сграда да ОСЪДИ ответниците да предадат владението на описания по-горе
имот на В. СТ. К..
- СН. К. З., Л. СП. Д., СТ. СП. З., последния действаш чрез своя
законен представител и настойник СН. К. З. и К.С. З., са собственици в равни
части на имот с № 29.388 по плана на новообразуваните имоти на местността
„А.Д.”, в землището на с. И., общ. Бл., код по ЕКАТТЕ 00134, одобрен със
Заповед № ОА-45 от 19.03.2004 г. на Областния управител на Област Бл.,
Заповед № 308 от 17.03.2016 г. и Заповед № 368 от 31.03.2016 г. на Кмета на
Община Бл., с начин на трайно ползване „трайни насаждения”, с трайно
9
предназначение „селскостопански фонд”, с площ по скица 1589 кв.м., при
граници /съседи/ на имота: граница на плана на новообразуваните имоти;
имот № 29.263; имот № 29.382, имот № 29.385; имот № 29.386; имот №
29.387, който имот съгласно документ за собственост и заповед № 308 от
17.03.2016 г, на кмета на община Бл., представлява реално обособена част и е
образуван следствие от разделянето на имота с пл. № 630337 по плана на
новообразуваните имоти по § 4, с площ 4 967,14 кв.м. находящ се в
землището на с. И., общ. Бл., местността „А.Д.”, представляващ нива, IХ-та
категория, при граници /съседи/: имот № 630338 - трайни насаждения на
ползувател община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот № 630336 - трайни
насаждения на ползувател община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот №
630335 - трайни насаждения на ползувател община Бл.; имот № 630263 -
трайни насаждения на Г.И.Г.; имот № 630260 - трайни насаждения на
наследниците на Д.К. Д.; имот № 630287 - трайни насаждения на В.К.Н.; имот
№ 630339 - трайни насаждения на ползувател община Бл.; граница: паянтова
сграда и да ОСЪДИ ответниците да предадат владението на описания по-горе
имот на СН. К. З., Л. СП. Д., СТ. СП. З., последния действащ чрез своя
законен представител и настойник СН. К. З. и К.С. З..
- ЕМ. СТ. Р., В. СТ. К., СН. К. З., Л. СП. Д., СТ. СП. З., последния
действащ чрез своя законен представител и настойник СН. К. З. и К.С. З., са
собственици на имот с № 29.386 по плана на новообразуваните имоти на
местността „А.Д.”, в землището на с. И., общ. Бл., код по ЕКАТТЕ 00134,
одобрен със Заповед № ОА-45 от 19.03.2004 г, на Областния управител на
Област Бл., заповед № 308 от 17.03.2016 г, и заповед № 368 от 31.03.2016 г, на
Кмета на Община Бл., с начин на трайно ползване „полски пътища”, с трайно
предназначение „селскостопански фонд”, с площ по скица 200 кв.м., при
граници /съседи/ на имота: граница на плана на новообразуваните имоти;
имот № 29.263; имот № 29.384; имот № 29.385; имот № 29.387; имот №
29.388, който имот съгласно документ за собственост и заповед № 308 от
17.03.2016 г., на Кмета на Община Бл., представлява реално обособена част и
е образуван следствие от разделянето на имот с пл. № 630337 по плана на
новообразуваните имоти по § 4, с площ 4 967,14 кв.м. находящ се в
землището на с. И., общ Бл., местността „А.Д.”, представляващ нива, IХ-та -
та категория, при граници /съседи/: имот № 630338 - трайни насаждения на
ползвател община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот № 630336 - трайни
насаждения на ползвател община Бл.; граница: граница на ОКЕ; имот №
630335 - трайни насаждения на ползвател община Бл.; имот № 630263 -
трайни насаждения на Г.И.Г.; имот № 630260 - трайни насаждения на
наследниците на Д.К. Д.; имот № 630287 - трайни насаждения на В.К.Н.; имот
№ 630339 - трайни насаждения на ползвател общ. Бл.; граница: паянтова
сграда, при следните квоти на собственост:
- за ЕМ. СТ. Р.- 1/ 3 ид.ч.
- за Б. Ст. К. - 1/ 3 ид.ч.
- за СН. К. З., Л. СП. Д., СТ. СП. З. и К.С. З. -1/3 ид.ч. и да ОСЪДИ
10
ответниците да предадат владението на описания по-горе имот на ЕМ. СТ. Р.,
Б. Ст. К. и СН. К. З., Л. СП. Д., СТ. СП. З., последния действащ чрез своя
законен представител и настойник СН. К. З. и К.С. З..
Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е от страна на ответниците писмен отговор, с който оспорват
изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва се твърдения от ищците факт, че има успешно приключила
земеделска реституция.
Твърдят, че Договорът за доброволна делба, споменат в ИМ нямал
разпоредително действие за тях, нямал и конституивно действие, а
представлявал /както продажбата на несобствена вещ/ сделка, която би могла
да породи вещно прехвърлителен ефект, но ако се установи по безспорен
начин правото на собственост на съделителите.
Също така заявяват, че конкретният терен, който ответниците владеят
като собственици, не е земеделска земя, а е Селищна територия, и като такъв е
ползван винаги. Считат, че процесиите имоти не са такива по смисъла на §4 и
следващите от ПЗР ЗСПЗЗ, и че те погрешно са третирани като такива и не е
следвало да бъдат включени в План на новообразуваните имоти /по повод на
който са издавани процесиите Заповеди/.
Според ответниците поради факта, че конкретния терен никога не е
имал реална причина да се включва в терените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, то
Заповедта на Областния управител /приложена към ИМ/ в частта с която за
имот № 381, както и Заповедите на Кмета, касаещи същия имот и неговото
разделяне, както и записите в регистрите на ПНИ касаещи същия имот, са
НИЩОЖНИ. Заявява се оспорване по реда на чл. 17 ГПК по отношение на
административните актове, каквито са издавани във връзка с
индивидуализацията на процесните имоти и записването на техните
собственици.
Навеждат се доводи, че ответниците са изградили сграда в имота, и
други съществени подобрения, които представляват “строителни дейности,
непозволяващи възстановяването на собствеността’' по смисъла на §1в ДР
ППЗСПЗЗ, поради което и възстановяването на собствеността на ищците, ако
беше извършено по предвидените форма и ред, би се оказало недействително
на това основание.
Навежда се твърдение, че повече от 40 години, двамата ответници
постоянно и непрекъснато владеят недвижим имот в землището на с. И., общ.
Бл., като са извършили в него значителни подобрения, вкл. и устройване на
дворно място, строеж на жилищна сграда, ограда и др. Владяли били имота
със съзнанието на собственици, и са живяли и живеят в него от тогава. През
1974 г., като съпрузи, ответниците придобили от предходен собственик - Д.Й.
С.ов, недвижим имот представляващ ЛОЗЕ в м. Рамова чешма, с насаждения
11
и барака, чрез писмен договор за продажба, в който подробно е описано
състоянието на имота. Съседите на имота са били С.С., М.К., река и път. С.ов
е придобил част от същия имот през 1969 г. чрез писмен договор, от
предходен собственик: Й.Н. З.. Във връзка с посоченото, се позовават на
изтекла придобивна давност - продължително, непрекъснато и
необезпокоявано владение със съзнанието на собственици, над 40 години.
В отговора на исковата молба, се сочи, че заявяват следните
отрицателни факти:
Ищците не са били /нито техни наследодатели са били/ собственици на
процесиите терени.
Процесиите терени нямат качество на такива по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Административните актове с които се установяват, или се обосновават
на тези обстоятелства, не са законосъобразни и не са валидни.
Предвид изложеното ответниците заявяват, че съдът следва
инцидентно да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно
законосъобразността и валидността на всички административни актове, с
които се конституират или констатират права на собственост в полза на
ищците или техни наследодатели в процесиите имоти, както и на
определянето на същите терени като такива по §4 и сл. ЗСПЗЗ, както и на
определянето на техните площи и граници. С писмения отговор се сочи, че
оспорването е срещу приложените към ИМ Заповеди на Кмета и Областния
управител, и скиците на процесиите имоти. Доколкото в хода на делото се
приемат и други актове, оспорването е и срещу тях. В обстоятелствената част
на писмения отговор са изложени доводи в тази насока.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното
решение досежно изложените твърдения и възражения на страните в
производството и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите в тази
част на първостепенния съд. Доколкото пред въззивния съд не са приобщени
нови доказателства, въззивният съд споделя възприетата от районния съд
установена фактическа обстановка, а именно, че:
С. З. Я. е починал на 17.05.1962 г. и ищците по делото са сред
наследниците му. Няма спор по този факт между страните.
От изисканите преписки от Община Бл., се установява, че с Решение №
1033 от 16.08.1999 г. на ПК Бл. /л. 272 от първоинстанционното дело/ в полза
на наследниците на С. З. Я. е признато правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот с площ от 5.000
дка (пет декара), девета категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. И.
в м. А – ДП, заявен с пореден № 2 от заявлението с опис декларация от
10.01.1957 г. Постановено е, че възстановяването на право на собственост
върху имотите разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще
се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници се
12
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
С Нотариален акт № 167, том I, рег. № 2587, дело № 167 от 2003 г. по
описа на Нотариус И.К., вписана под рег. № 241 в регистъра на НК, с район на
действие РС – Р. / л. 271/, С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р., В. СТ. К. и П. С.ова Т. са
признати за собственици на имот с пл. № 630337 по Плана за
новообразуваните имоти по параграф 4, с площ от 4 967.14 кв.м., находящи се
в землището на с. И., Област Бл..
Планът на новообразуваните имоти и регистъра към него на
земеделските зами предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. И., общ. Бл. е одобрен със
Заповед № ОА – 45/19.03.2004 г. на Областния управител на Област Бл.,
която е публикувана в неофициален раздел на ДВ бр.30 от 13.04.2004 г. / по
данни и на СТЕ /.
Цитираната заповед е обжалвана от Г.Г. по отношение на имот №
29.381, като е отменена в частта й относно имоти № 29.263, № 29.260 и №
29.287 със съдебни решения.
В изпълнение на такива решения е издадена нова Заповед № ОА-
284/28.08.2008 г. на Областния управител Бл., която също е обжалвана от
Г.Г..
С Решение № 13241/18.10.2011 г. по адм.д. № 12765/2010 г. е
потвърдено решението на БлАС, с което е обявена нищожността на Заповед
№ ОА-284/28.08.2008 г. на Областния управител Бл..
На основание постановените съдебни решения със Заповед № ОА-РР-
313 от 27.06.2012 г. на Областен управител / л.137/ е изменен плана приет със
заповед № 45/2004 г. и е допълнен с имот пл. № 381, масив 29, в местността
„А.Д. , землището на с. И., с площ на имота 3 618 кв.м.
Със заповед № 78 от 28.01.2013 г., на Кмета на община Бл., на
основание § 4к ал. 8 т.1 и § 28 от ПЗР на ЗСПЗЗ / л.269 от първоинстанционно
дело / е изменен плана одобрен със Заповед № 45/2004 г. на областния
управител, като имот № 381, масив 29, ЕКАТТЕ 0134 в местността „А.Д.”,
землище на с. И., е отразен с площ на имота от 4 967 кв.м. Със същата
заповед в регистъра на новообразуваните имоти имот № 381 е записан на
наследниците на С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р., Б. Ст. К. и наследниците на П. С.ова
Т..
Със Заповед № 308 от 17.03.2016 г. на Кмета на Община Бл. / л. 426 /,
Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в землището на с. И. Бл., е изменен, като от имот № 381, масив 29,
ЕКАТТЕ 00134, в местност „А.Д.”, с площ 4967 кв.м., са образувани 4 нови
имота: имот № 385, масив 29 ЕКАТТЕ 00134, с площ 1589 кв.м. и начин на
13
трайно ползване ”трайни насаждения”, имот № 387, масив 29 ЕКАТТЕ 00134,
с площ 1589 кв.м. и начин на трайно ползване ”трайни насаждения”, имот №
388, масив 29, ЕКАТТЕ 00134, с площ 1589 кв.м. и начин на трайно ползване
”трайни насаждения”, имот № 386, масив 29, ЕКАТТЕ 00134, с площ 200
кв.м. и начин на трайно ползване ”за селскостопански, горски, ведомствен
път”. Имоти № 385, № 386, № 387 и № 388, масив 29, ЕКАТТЕ 00134 са
записани в регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
землището на с. И., общ. Бл., на наследниците на П. С.ова Т., наследниците на
С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р. и В. СТ. К..
С договор за доброволна делба вписан в регистрите на СВ с вх. рег. №
2391, с № 295, том I, от 07.06.2016 г., ищците са поделили помежду си
процесните имоти.
За установяване правото си на собственост ответниците по делото са
представили Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение № 173, том III, рег. № 9611,
дело № 514 от 13.07.2017 г. на Нотариус И.К., с район на действие РС Бл..
По делото са изискани и приложени материалите по гр.д. № 643/2017 г.
по описа на Районен съд – Сандански. Видно от същите, е, че с определение
№ 704 от 06.03.2018 г. е било прекратено производството по делото, поради
оттегляне на предявения отрицателен установителен иск от страна на К.К. и
В.К..
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, което въззивният съд кредитира като обективно и пълно, се
установява, че първият КРП за с. Айдарево, общ. Бл. е от 1967 г., като по този
план районна на СТЕ, остава извън одобрения околовръстен полигон, в който
трябва да се изработи плана и по тази причина е извън одобрената регулация.
Следващия КП на А е от 1987 г., като по този план и от прегледа на извадката
/Приложение № 2 към експертизата/ е видно, че районна на СТЕ попада
основно в имот пл. № 87 с площ от 3 100 кв.м. /с тонирани от в.л. в зелени
граници и в имоти с пл. № 88 с площ от 1476 кв.м. /с тонирани от в.л. в жълто
граници/ и в имоти с пл. № 89 с площ от 370 кв.м. /с тонирани в синьо
граници от в.л./ На основа на този план не е проектирана нова регулация на с.
А, като неодобрен остава и КП. Остава да действа регулацията от 1967 г.,
така, че имоти с пл. № 87, 88 и 89 остават извън обхвата на действащия
регулационен план, т.е. територията в която попадат остава земеделска земя.
Следващия КПР е от 1985 г., като по него районна на СТЕ попада частично в
границите на имот с пл. № 175 – овощна градина, имот пл. № 176 – пасище,
мера, територия без планоснимачен номер – дъбова гора и цялостно върху
територия без планоснимачен номер – лозе /Приложение № 4 към
експертизата/. В разписния лист към проекта за дворищна регулация
/Приложение № 5/, за имотите с поставен пл. № 175 е записано – овощна
градина – АПК и за имот пл. № 176 – мера – АПК. Следващия КРП за с. И.,
общ. Бл. е от 2001 г. /Приложение № 6 към експертизата, на което с червени
щрихи по ъглите и червена линия са нанесени границите на процесните
14
имоти/. По посочения план, районът на СТЕ отново попада частично в
границите на имот с пл. № 175 – овощна градина, имот пл. № 176 – пасище,
мера, територия без планоснимачен номер – дъбова гора и цялостно в
територия без планоснимачен номер – лозе. По регулационен план района на
СТЕ отново попада извън одобрената регулация, като територията остава
земеделска земя. Посочения КРП е в сила и към настоящия момент.
Със заявление вх.№ А 13 от 24.01.1992 год., подадено от С.ко Ст. З.
/лист 56 и 57 към приложеното гр. дело № 643/2017 год./ до ПК гр.Бл. и
предоставени писмени доказателства: - заявление-декларация за членство в
ТКЗС от 10.01.1957 год. - лист 59 към гр. дело № 643/2017 год./ и опис-
декларация на полските имоти подлежащи на групиране в кооперативни
блокове, от 10.01.1957 год. - лист 60 към гр. дело № 643/2017 год./, е поискано
възстановяване правото на собственост на 3 бр. земеделски имота в
землището на с.И., за наследниците на С. З. Я., като от тях обект на
настоящата СТЕ, е един имот, заявен под пореден номер № 2 от заявлението,
а именно:
- бивша нива от 5.000 дка в м.”А”, при съседи: от три страни дере и
общинска мера.
ПК гр.Бл., с уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-
14/23.09.93 год., /лист 52 към гр. дело № 643/2017 год./, уведомява СТ. СП. З.,
че по Заявление вх.№ А 13/25.01.92 г., с протоколно определение №
201/10.05.93 г., по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, поземлената комисия признава и
определя за възстановяване с план за земеразделяне и на трите заявени за
възстановяване имота, като решението е предварително и се основава само на
писмени доказателства за правото на собственост.
ПК гр.Бл., след установяване, че имотът - нива 5.000 дка в м.”А”,
попада в терен раздаден по §4, постановява Протоколно Решение №
220/25.08.1995 год., за непризнаване за възстановяване на този имот, видно от
извадката на данни от Решение по л.18, ал.1 за Заявление с вх.№
А13/25.01.1992 год., изх.№ 14-4949/07.09.1995 год., /Приложение № 8 към
експерт, и лист 83 към гр. дело 643/2017 год./, в което местността вече е
променена на м.”А -ДП”.Разшифровката на сигнатурата ДП по решението е -
дадено по постановление.
ПК гр.Бл., с уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-
356/07.09.1995 год., /Приложение № 9 към експерт., и лист 82 към гр. дело
643/2017 год./, уведомява СТ. СП. З., че по Заявление № А13/25.01.92 г.,
правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи стари
реални граници, в земл. на с.И., на имот:
1. Нива от 5.000 дка, находящ се в терен по §4, в м.”А-ДП”, като
комисията по същество отказва да се произнесе на този етап, поради
учредено, и съществуващо право на ползване по смисъла на параграф 4 на
ЗСПЗЗ, като са приложени два нот. акта за собственост на Д.К. Д. и В.К.Н., за
15
по 1.000 дка, от горната нива от 5.000 дка. След окончателно решаване на
въпроса в полза на собственика или ползвателя, комисията ще се произнесе
отново.
От същото време е и писмо изх.№ 11-00-21/01.02.1995 год. на
Комисията по пар.4 до ОПК /Приложение № 10 към експерт./.
Става видно така, че към 1995 год. на ПК Бл. е било известно, че
теренът, предмет на СТЕ попада в земи раздадени по §4 от ЗСПЗЗ и като
такива според техническите указания за изработване на картата за
възстановяване на земеделските земи, тази територия трябва да бъде
обособена в отделен масив /или отделен по-голям имот в нулев масив/, без
показване на отделните имоти на ползвателите по §4.
ПК гр.Бл., с уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-
358/07.09.1995 год., /лист 53 към гр. дело № 643/2017 год./, уведомява СТ.
СП. З., че по Заявление вх.№ А13/25.01.92 г., с протоколно определение №
201/10.05.93 г., по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, поземлената комисия признава и
определя за възстановяване с план за земеразделяне вече само на два имота,
като липсва имота нива от 5. 000 дка в м "А", като с настоящето решение на
основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ се коригира решение 07-14/23.09.1993 г.,
поради прехвърляне на имоти в решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Решение изх.№ 08-356/07.09.1995 год. /по т.4/, е обжалвано от насл. на
СТ. СП. З. пред PC гр.Бл., който със свое Решение № 128 от 30.07.1997 год.,
постановено по гр. дело № 128/1996 год. /листа 54 и 55 към гр. дело №
643/2017 год./, прогласява за нищожно Решение № 08-356 на ОПК гр.Бл., с
което тя не възстановява правото на собственост на СТ. СП. З., върху нива от
5.000 дка в м.”А", земл. на с.И..
На основание съдебно Решение № 128/30.07.1997 год., ПК - Бл.,
постановява ново Решение № 1018 от 05.09.1997 год.. изх.№ 08-546 от
30.09.1997 год. /лист 51 към гр. дело № 643/2017 год./, с което се признава
правото на собственост наследниците на С. З. Я., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на трите заявени за възстановяване
имота, като под № 2 е въпросния имот нива от 5.000 дка, находяща се в терен
по параграф 4 на село И., в м.”А-ДП".
ПК Бл., постановява и ново Решение № 1033 от 16.08.1999 год., изх.№
08-585 от 03.09.1999 год. /лист 50 към гр. дело № 643/2017 год./, с което се
признава правото на собственост наследниците на С. З. Я., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на въпросния имот нива от 5.000 дка,
находяща се в терен по параграф 4 на село И., в м.”А-ДП", в което е записано,
че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в
територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. ше се извърши при условията на
чл.28 от ППЗСПЗЗ. като имотните граници ше се определят въз основа на
влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28. ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Картата на заснетите имоти в Стари реални граници /СРГ/ и регистъра
16
към нея, е приета от приемателна комисия с одобрен Протокол № 48 от
12.04.1996 год. /етап възстановяване СРГ/ и според тогавашните разпоредби
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ тя не е подлежала на обява в ДВ, а само пред
населението, и е влязла в законна сила, след изтичане за отстраняване на
одобрените възражения.
Според констатациите на експертизата, районът на СТЕ присъства в
изработени според разпоредбите на §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за
земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Помощният план е приет от комисия, назначена със Заповед
№ 165/14.12.1995 г. на Кмета на Община Бл.. На основание така приетия
помощен план е изработен и План за новообразуваните имоти, който е приет
от приемателна комисия и обявен в ДВ, бр. 112 от 29.11.2002 г. По този план
е издаден и констативния нотариален акт на ищците от 2003 г. Този план е
обжалван от собствениците на имоти № 263 и № 287 /трети лица/, за форма и
площ на имотите, като посочените възражения са приети. Въз основа на
направените изменения са сменени номерата на масивите, като масив № 63
вече става масив 29. Към помощния план са изработени и два регистъра : на
старите собственици и на ползвателите. От прегледа на извадката е видно, че
в регистъра на извадката присъства имота на ответниците с пл. № 29.290
/Приложение № 17 с тонирани в жълто от вещото лице граници/, за които
имот в регистъра на ползвателите е записано м. „А.Д.“ – КР. В. К.. Също така
е видно, че в плана на старите собственици присъства имот на ищците, като
бивш земеделски имот с пл. № 29.50 /със зелени граници /, за който регистър
на бившите собственици е записано – м. „А.Д.“, ниви /орна земя/ площ от 6
999 дка, категория 9, собственик С. З. Я.. Вещото лице уточнява, че в
справката за платилите ползватели липсва името на КР. В. К., а също така
липсват имената на преходните собственици на имота Й.Н. З., на която е
предоставено правото на ползване на имот от 0.600 дка през 1968 г. и на
Д.Й.С. закупил имот през 1969, но вече с площ от 1.000 дка.
Вещото лице е установява, че по Плана на новообразуваните имоти,
района на СТЕ, попада в масив 29 /приложение № 19/ Към този план е
изработен и регистър на новообразуваните имоти към 2004 г. Според вещото
лице от прегледа на плана и регистъра към него е видно, че в плана
присъстват само имоти, за които е проведена процедура по плащане на имота,
а за имотите, за които не е проведена такава процедура, не присъстват и са
обединени в по – големи имоти с нови номера. Поради неплатен имот в плана
не присъства имота на ответниците с пл. № 290 от плана на ползвателите, а на
негово място в ПНИ присъства нов имот с пл. № 381 /с тонирани в жълто
граници/, за който имот в регистъра на имота е записано : м. „А.Д.“,
селскостопански фонд, трайни насаждения, с площ от 4092 кв.м. –
собственик – наследниците на С. З. Я.. На комбинирана скица Приложение №
21 са нанесени имотите на ищците и на ответниците. Така определения ПНИ
е обжалван пред Окръжен съд – Бл. от Г.И.Г., касаеща съседни имоти № 260,
263 и 287 в масив № 29. На основание постановените решения със Заповед №
ОА-284 от 28.08.2008 г. на Областния управител на Област Бл. е изменен
17
ПНИ по отношение на имоти № 260, 263, 287 в масив № 29, като е намалена
една граница на имот № 381 в м. 29 и площта от 4092 намалява на 4007 кв.м.
Цитираната заповед е обжалвана от Г.Г. и на основание издадените съдебни
решения е постановена Заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на Областния
управител на Област Бл.. ПНИ е изменен по отношение на имоти № 260, 263,
287 в масив 29. При това изменение отново е променена една граница на имот
№ 381 като площта на имота намалява на 3618 кв.м. Отделно от това е
изменен и регистъра като имот № 381 е записан на наследници на С. З. Я..
По заявление с вх. № 0103-П-68 от 01.11.2012 г., подадено от Ем.Р.,
В.К. и С.З. с приложен нотариален акт от 2003 г. и разработка от
правоспособно лице по ЗКИР на основание Протокол № 6 от 12.12.2012 г. на
приемателната комисия със Заповед № 78 от 28.01.2013 г. на Кмета на
Община Бл. ПНИ е изменен по отношение на имоти № 381 и № 382 в масив
№ 29 /Приложение № 29 към експертизата/. При това изменение е променена
границата на имот № 381 в масив 29 (записан на ищците, тонирано в жълто от
вещото лице), като площта на имота се увеличава от 3618 на 4967 кв.м., както
е по нотариален акт. Отделно от посоченото според разпоредбите на
заповедта е изменен и регистъра към ПНИ, като имот № 381 да бъде записан
на С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р., В. СТ. К. и насл. на П. С.ова Т..
По заявление с вх. № 0103-П-40 от 17.12.2015 г., подадено от Е.Р. и
В.К., с приложена разработка от правоспособно лице, на основание Протокол
№ 1 от 04.02.2016 г. на приемателна комисия, със Заповед № 308 от
17.03.2016 г. на Кмета на Община Бл., ПНИ е изменен по отношение имот с
пл. № 381, масив 29, като имота е разделен на четири нови имота: имот № 385
с площ от 1589 кв.м., имот № 386 с площ от 200 кв.м., имот № 387 с площ от
1589 кв.м. и имот № 388 с площ от 1589 кв.м. Отделно от това с изменен и
регистъра към ПНИ, като имоти № 385, 386, 387 и 388 да се запишат на
наследниците на П. С.ова Т., насл. На С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р. и В. СТ. К..
Паради допусната в заповедта очевидна фактическа грешка, със Заповед №
368 от 31.01.2016 г. на Кмета на Община Бл., тази грешка е коригирана. На
основание променения ПНИ с Договор за доброволна делба на съсобствени
имоти същите са поделени, като собствеността по договора е записана в
регистъра на ПНИ на 09.05.2016 г.
По отношение имота на ответниците в констативно – съобразителната
част, вещото лице установява, че с препис извлечение № 1-1968 г., ГОНС Бл.
на основание 31-то Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. на
Й.Н. З. от гр. Бл. е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от
ДЗС /ТКЗС/ в землището на с. А, м. „Айдаровски порой“ от 0.6 дка. С договор
за покупко – продажба Й.Н. З. продава на Д.Й. Ст. около 1 декар лозе в м.
Рабовата чешма, в землището на с. А. С Договор за покупко – продажба на
недвижим имот Д.Й. Ст. продава на КР. В. К. собственото си лозе в м. Рамова
чешма, заедно с описаните от вещото лице насаждения и празно място от 1
500 кв.м. Вещото лице уточнява, че този имот присъства в неодобрения КП
от 1987 г., заснет под пл. № 87 с площ от 3100 кв.м. /Приложение № 2 с
18
тонирани в зелено граници от в.л./ като в неговите граници попада изцяло
сегашния имот на ответниците с площ от 2 798 кв.м. /Приложение № 3/, а
така също присъства в помощния кадастрален план на ползвателите, заснет
като имот с № 29.290, за който имот в регистъра на ползвателите е записано/
м. „А.Д.“, овощни насаждения, площ от 2 836 кв.м.
За цялата урбанизирана територия на землище с. И., общ. Бл. няма
одобрена КККР, като такава се изработва в момента. По искане на К.К. и
приложени документи е поискано процедиране на КККР за отделен имот, в м.
„Рамовата чешма“, землище с. И.. Със заповед № 18-509-23.01.2017 г. на
Началника на СГКК Бл. е одобрена КККР за имот с № 00134.510.1 с площ от
2798 кв.м.
Въз основа на направените констатации вещото лице е дало
заключение, че процесните имоти на ищците с номера № 29.385, № 29.386, №
29.387 и № 29.388 по ПНИ не съществуват на място с материализирани
граници от какъвто и да е тип. Посочените имоти попадат в границите на ПИ
с идентификатор 00134.510.1 на ответниците, като част от имот № 29.385
попада в границите на съседния от З. имот пл. № 394 от урбанизирана
територия на с. И.. На място само имот № 29.388 попада в свободно място –
ливада /Приложение 38 към експертизата/. По местонахождение процесните
имоти на ищците с номера № 29.385, № 29.386, № 29.387 и № 29.388 по ПНИ
по всички кадастрални планове от 1967 г., 1985 г. и 2001 г. по ПНИ от 2002 г.
и 2004 г., измененията на плана през 2012 г., 2013 г. и 2016 г., са
представлявали земеделска земя. Само в КККР от 2017 г. за ПИ с
идентификатор 00134.510.1 по голяма част от имоти с номера № 29.385, №
29.386, № 29.387, попадат в урбанизирана територия, без доказателство за
промяна на вида територия – околовръстен полигон, строителен полигон и
регулационен план или ПУП за преотреждане на земята.
Когато е изработван ПНИ, земята върху която са разположени имотите
на ищците и съответно имота на ответника е била селскостопанска
(земеделска) земя и е подала в земите по раздадени за ползване по §4 от
ЗСПЗЗ. При съпоставяне на имотите на ищците и на ответниците на
комбинирана скица /Приложения № 3, 21, 39 и 40 към експертизата/, вещото
лице установява, че е налице частична идентичност. На комбинирана скица
/приложение № 40/ вещото лице е показало застъпването между процесните
имоти на ищците и на ответниците.
По делото са разпитани свидетелите З.Б., Ж.Бр., В.Г., С.ка
Байрактарска, Хр.С..
Първоинстанционният съд изложил съображения относно това кои
показания на свидетелите кредитира, като обосновал тезата си. Въззивният
съд споделя направения извод в тази насока на първостепенния съд.
При тази изложена фактическа обстановка, първостепенният съд
направил краен извод за основателност на ревандикационните претенции като
19
доказани.
Изтъкнал като водещи мотиви, че :
Решение № 1033 от 16.08.1999 г. на ПК Бл. се ползва с конститутивен
ефект и легитимира ищците като собственици на процесния имот –
новообразувани поземлени имоти с пл. № 29.385, пл. № 29.386 и пл. №29.387
и пл. № 29.388 по ПНИ.
Наведените от ответниците възражения относно липсата на
предпоставките по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на праводателя на ищците, а
именно, че не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,
не могат да бъдат изследвани в това производство, като ответниците дори и
не твърдяли упражнено право на изкупуване от правоимащи собственци на
земята, в т.ч. и да е изплатено обезщетение за земята.
Приел също, че легитимиращият ефект на Решение № 1033 от
16.08.1999 г. на ПК Бл. не е оборен и ищците се легитимират като
собственици на имоти с пл. № 29.385, пл. № 29.386 и пл. №29.387 и пл. №
29.388 по ПНИ, въз основа на земеделска реституция, извършена с
цитираното решение на административния орган по поземлената събственост,
с което първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС била налице.
Първоинстанционния съд приел направените оспорвания по реда по
реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК за неоснователни, като мотивирал виждането си с
това, че безспорно е установено чрез събраните доказателства и изготвената
СТЕ, че процесните земи са със земеделски характер, не са част от
урбанизираната територия на с. И. и попадат в територия на земи по §4 ЗСПЗЗ
и в този смисъл не е нарушена компетентността на органа, който е постановил
конкретните заповеди.
Приел с оглед заявеното от ответниците, че не оспорват упражняване
на фактическа власт върху процесните имоти, поради което е налице и
втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС.
Относно направеното възражение на ответниците, че са придобили
имотът по давност, първоинстанционният съд изложил, че: едва след влизане
в сила на ПНИ и индивидуализацията на имота на ищците е възможно в полза
на ответниците да започне да тече придобивна давност, с оглед принципа, че
давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред
и че от датата на издаване на Заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на
Областен управител за изменение на плана приет със заповед № 45/2004 г. и
допълването му с имот пл. № 381, масив 29, в местността „А.Д. , землището
на с. И., с площ на имота 3 618 кв.м. до датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.06.2019 г. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен
давностен срок.
Първоинстанционният съд приел още, че предвид основателността на
иска по чл. 108 от ЗС, издаденият в полза на ответниците констативен
20
нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен в
частта, с която КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, с адрес
в с. И., Община Бл., ул. „В.Л.“ № 58, са признати за собственици на основание
давностно владение, в законов режим на общност на Поземлен имот с
идентификатор № 00134.510.1 по КККР на с. И., ЕКАТТЕ 00134, одобрени
със Заповед № 18-509/23.01.2017 г. на Началника на СГКК Бл., с площ от 2
978 кв.м.
Въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства и
доказателствени средства стигна също до извода за основателност на
предявените ревандикационни искове, като излага следните свои правни
доводи, базирани на установените по делото факти и във връзка с
направените възражения във въззивната жалба:
За да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в
производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го
владее и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези
предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът
следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява
фактическа власт върху вещта. В тази връзка ищецът не е длъжен да доказва
по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането
върху вещта. В случай, че оспорва активната легитимация на ищеца и се
опитва да установи основанието за своето владение или държане, ответникът
трябва да формулира възражение и да го подкрепи с доказателства.
Доказана ли е активната материално-правна легитимация в процеса?
Въззивният съд дава положителен отоговор на този въпрос, като приема, че е
доказано в процеса от страна на ищците, че има успешно приключила
земеделска реституция в полза на общия им наследодател и че наследствения
земеделски имот е доброволно поделен, в резултат на която доброволна делба
е възникнала и твърдяната собственост с исковата молба. Съображения:
По въпроса кога реституираната собственост на земеделска земя по
реда на ЗСПЗЗ може да бъде защитена с ревандикационен иск от гл.т. на
начина на възстановяване на собствеността - с план за земеразделяне или в
стари реални граници, в частност попадаща в урбанизирана територия или в
терен по §4 от ЗСПЗЗ, има постановено Решение № 318 от 06.07.2010 година
на Върховният касационен съд на Република България, състав на второ
отделение на гражданска колегия, по гр.дело № 436 /2009 година по реда на
чл. 290 ГПК, с което е възприето, че процедурата по възстановяване се
извършва при различен фактически състав и не може да има еднозначен
отговор. От обнародването на ЗСПЗЗ – ДВ. бр. 17 /91, същият е претърпял
многобройни изменения в т.ч. и на изискванията за необходимите реквизити
на решенията на ПК/ ОбСЗГ с оглед на индивидуализацията на
възстановената собственост. Отговорът дали една реституционната процедура
за възстановяване на земеделски земи е приключила или не , следва да бъде
21
даден с оглед на действащия правен режим , но възстановената собственост ,
когато е индивидуализирана по начин, който да може да бъде направен извод
за съответствие на отчуждената като земеделска земя собственост и
възстановената , попадаща в урегулиран с ПУП терен. Реституцията на
земеделските земи , попадащи в терен по §4 от ЗСПЗЗ, в стари реални
граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план
или на ПНИ.
Възстановяването на земеделските земи се извършва в стари реални
граници и само ако те не могат да бъдат установени – с план за
земеразделяне. В първоначалната редакция на чл.14 ЗСПЗЗ и чл.13 - чл.18
ППЗСПЗЗ липсва подробна регламентация на начините, по които общинската
поземлена комисия събира данни за старите граници на земите. Въведено е
обаче изискване към общините да предоставят на общинските поземлени
комисии кадастралните карти и всички останали източници, които могат да
имат отношение към процеса на възстановяване на собствеността – чл.18
ППЗСПЗЗ. Детайлна уредба на правилата, по които ОСЗ /ПК, ОСЗГ/
установява старите реални граници на земите се съдържа в чл.13а ППЗСПЗЗ
/нов, ДВ бр.122/19.12.1997г./. И преди въвеждането на този текст обаче
поземлените комисии са ползвали не само наличните кадастрални планове, но
и всички възможни данни за установяване на старите имоти и техните
собственици.
Следва да се уточни, че при възстановяване на собственост върху
имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99г.,
какъвто е настоящия случай, окончателното приключване на
административната процедура настъпва с издаването на заповед на
кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят,
местоположението, границите и съседите на имотите по плана на
новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване
на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след
издаването на такава заповед / Решение № 66 от 26.04.2013 година, на ВКС,
Второ гражданско отделение, гр. д.№ 603 по описа за 2012 година/.
С Решение № 555 от 22.10.2009г. по гр.д. № 104/2009г. на ІІг.о. и
Решение № 179 от 20.04.2011г. по гр.д. № 563/2010г. на І г.о., и двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че правното действие на
решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява
съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на
закона. Тази практика е споделена и с решение № 183, постановено по гр. д.№
2070 по описа за 2013 година на ВКС, второ г.о., посочвайки, че имайки
предвид многобройните извършени промени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в периода
от приемането им до днес, то когато се определя какво действие има дадено
решение на органа на земеделска реституция, следва да се изхожда от
нормативната уредба към момента на постановяване на това решение.
В настоящия случай, както от събраните писмени доказателства, вкл.
по приложените дела, както и от заключението на експерта, който е посочил в
22
експертизата, че е извършил проверка и ОбСЗГ, става ясно, че към момента
на постановяване на първоначалното решение от 1993г., доколкото такова
съществува /видно от уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 07-
14/23.09.93 год., лист 52 към гр. дело № 643/2017 год., от ПК до СТ. СП. З./, е
че по Заявление вх.№ А 13/25.01.92 г., с протоколно определение №
201/10.05.93 г., по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, поземлената комисия признава и
определя за възстановяване с план за земеразделяне и на трите заявени за
възстановяване имота. Посочва се, че решението е предварително и се
основава само на писмени доказателства за правото на собственост.
Към тази дата е налице нова уредба в чл. 18ж и сл. ППЗСПЗЗ/редакция
ДВ бр.8/1993г./. Видно от същата, че процедурата по възстановяване на право
на собственост с план за земеразделяне включва: 1/решение на поземлената
комисия по чл. 18ж ал.2 ППЗСПЗЗ, с което се определя размера и категориите
земеделски земи, на които заявителят има право; 2/ одобрен и влязъл в сила
план за земеразделяне - чл.25 ППЗСПЗЗ и 3/решение на поземлената комисия,
с което въз основа на плана за земеразделяне се възстановява собствеността
върху конкретния имот с описание на граници, местоположение, съседи и т.н.
- чл.27 ППЗСПЗЗ.
Последващото решение, с което е постановен отказ да се възстанови
наследствения имот от 5 дка в стари реални граници е обявено за нищожно по
съдебен ред.
С изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.45/1995г. уредбата на двата
вида решения на поземлената комисия - за възстановяване на право на
собственост в съществуващи или възстановими реални граници и за
възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне е включена в
закона.
След това съдебно решение, през 1997 г. / л.54 от приложеното гр. дело
№ 643/2017г./ и при липсата на доказателства, че са осъществени втората и
третата стъпка от процедурата, не може да се приеме, че възстановяването на
собствеността с план за земеразделяне е приключило.
С изменението на чл.14 ЗСПЗЗ от ДВ бр. 98/1997г. пък е предвидена
трета възможност - за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи при условията на §4- 4л ПЗР ЗСПЗЗ.
Именно по този ред е постановено решението №1033 от 16.08.1999г.
Освен това, с промените на закона в ДВ бр.45/1995г. е създадена и нова ал.7
на чл.14 ЗСПЗЗ, даваща възможност на поземлената комисия да изменя вече
постановено решение при допуснато нарушение на закона или правилника,
при откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства.
Именно тази нова правна уредба е наложила постановяване на нови решения
при съобразяване статута на подлежащия на възстановяване имот. Ето защо,
постановеното решение не е нищожно. След като правото на собственост на
наследниците на С.ко Ст. З. е възстановено с решение по чл. 14, ал.1,т.3
23
ЗСПЗЗ, то реституционната процедура приключва с издаване на заповед на
кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, каквато е издадена през 2013 г. / заповед № 78
от 28.01.2013 г. / л. 394 от първоинстанционното дело/.
Решение 1018 от 05.09.1997 г. е постановено при действието на чл. 14,
ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакция преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. и с него само
е признато правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи/възстановими стари реални граници и е издадено във връзка с
постановеното през същата година съдебно решение, с което е обявено за
нищожно решението на ПК, с което е отказано възстановяване на процесния
земеделски имот от 5.00 дка.
Въз основа на това решение е издаден констативния нотариален акт на
ищците през 2003 г./ л.271 /, като е приложена и скица – л. 273 от делото, но
същата е издадена по неодобрен кадастрален план по параграф 4.
Решение № 1033 е от 16.09.1999 г. е постановено след изменението в
ДВ бр. 68/30.07. 1999 г.. В решението изрично е посочено, че
възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл. 28
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила план за новообразуваните имоти.
Решението, което заедно със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ от
28.01.2013 г. има конститутивно действие и легитимира ищците –
наследници на С. Я. като собственици на спорния имот, заявен за земеделска
реституция с площ от 5.00 дка в м.А, преди подялбата му, въззивният съд
приема, че е Решение № 1033/16.08.1999 г., доколкото с Решение 1018 от
05.09.1997 г. само се признава собствеността и в него не са посочени граници
и съседи на възстановената собственост.
След това – като собственици съобразно поделеното е договорът за
доброволна делба от 07.06.2016 г. , като за целта на подялбата е издадена
нова заповед на кмета на община Бл. от 17.03.2016 г. – л.426.
Както срещу заповедта от 2013 г., така и срещу заповедта от 2016 г. –
не са постъпвали възражения, видно от констативните актове – л. 390 и л.425.
Следва да се има предвид, че след заповедта от 27.6.2012 г. на
областния управител, не е издавана заповед на кмета на община Бл. по §4к
ЗСПЗЗ. Вещото лице е посочило със заключението си, че заповедта на
областния управител е обжалвана от наследниците на С. З. Я., с Молба
/жалба/ вх.№ 94-ГГ-00-45 от 03.08.2012 год., поради намаляване площта на
имот № 381 в масив № 29. Със Заявление вх.№ 94-ГГ-00-45 (2) от 10.08.2012
год. насл. на С. З. Я. оттеглят жалбата си срещу заповедта, след което направо
е последвала новата заповед № 78 от 28.01.2013 г. / л. 269 от делото/, с който
имотът е отразен с площ от 4 967 кв.м.
По заявление вх.№ 0103-П-68 от 01.11.2012 год., подадено от ЕМ. СТ.
Р., В. СТ. К. и СН. К. З., на основание Протокол № 6 от 12.12.2012 год. на
24
приемателната комисия /Приложение № 28 към експерт./, със Заповед № 78
от 28.01.2013 год. на Кмета на Община Бл. /л.394 /, която съдът обсъжда по-
горе, ПНИ е изменен по отношение имоти № 381 и № 382 в масив № 29, във
вида показан на скицата-проект към заповедта /Приложение № 29 към
експерт./. При това изменение са променени границите на имот № 381, в
масив № 29 /записан на ищците и тониран от в.л. в жълто/, като площта на
имота от 3618 кв.м. се увеличава на 4967 кв.м. , каквато е по нотариалния акт.
Отделно от това според разпоредбите на заповедта е изменен регистъра към
ПНИ, като имот № 381, масив 29 в м."А.Д." да бъде записан на наследниците
на С.ко Ст. З., ЕМ. СТ. Р., В. СТ. К. и насл. на П. С.ова Т..
С Решение №184/20.01.2020 по дело №1012/2019 г., първо г.о. на ВКС
е възприето становище, че физическо лице, което не е било ползвател, нито
пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността
по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ 1) ако придобие чрез правни сделки от собственик
или правоприемник на собственик, чиято собственост е била възстановена по
ЗСПЗЗ или придобита на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик
или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил обобществяван
(включван в ТКЗС, ДЗС или в други селскостопански организации) или
отчуждаван, или фактически отнеман – собственикът или не е бил член-
кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС; 2) или ако
придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не
може да започне да тече преди възстановяване на собствеността.
Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на
земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не може
да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, дори и да
е частна държавна или общинска собственост, поради забраната за
придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена с
разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗОС и поради мораториума върху придобивната
давност (спирането и), установен с разпоредбата на § 1 от ЗР към ЗД на ЗС
(бр. 46/2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в
сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.,
предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.,
изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), по отношение на
останалите поземлени имоти, които са частна държавна и частна общинска
собственост.
Видно от приложените преписки от Община Бл., е, че след всички
обжалвания на заповеди на областния управител, първата заповед на кмета на
община Бл. по §4 к е №78 от 28.01.2013 г. и до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.06.2019 г. не е изтекъл предвидения в закона
десетгодишен давностен срок, на който се позовават ответниците в процеса –
сега въззивници.
25
Въззивният съд намира, че ответниците в процеса не са доказали
основателността на направените възражения по реда на чл. 17, ал.2 ГПК, като
достигна до идентични с първоинстанционния съд изводи в тази насока.
Основните съображения на ответниците са, че заповедите на
административния орган са незаконосъобразни, тъй като ПНИ, в частта
относно процесните имоти са изработени за територия, която не била
земеделска по §4 от ЗСПЗЗ и в този смисъл е нарушена компетентността на
органа, който е постановил заповедта. От изслушаната съдебно – техническа
експертиза, приета без възражения от страните се установява, че процесните
имоти имат земеделски характер и не са част от урбанизираната територия на
с. И.. Неоснователен е и довода за липсата на мотиви при изготвяне на
заповедите. В същите ясно е посочено обстоятелствата, на които са издадени,
като в диспозитива на същите са посочени и имотите, за които се отнасят,
като са отразени техното местоположение и площ. Видно е че заповедите са
издавани след изготвени скици, където са посочени съседите и точните
координати. От друга страна заповедите, с които се одобрява ПНИ и
измененията към същия не създават права, а само отразяват устройствения
статут на имотите.
Ищците доказаха своята активна материално правна легитимация на
собственици на процесните имоти, индивидуализирани с договор за
доброволна делба вписан в регистрите на СВ с вх. рег. № 2391, с № 295, том I,
от 07.06.2016 г. на наследствен земеделски имот, който е успешно е
реституиран .
Ответниците са оспорили изцяло предявените искове, като не е имало
спор, че осъществяват фактическо владение върху претендираните от ищците
имоти, независимо, че са се снабдили с документ за собственост за по-малка
площ и е констатирано от експерта къде попадат претендираните за
ревандикация имоти.
Владението, което се претендира да се упражнява от ответниците
върху исканите да бъдат ревандикирани имоти - не е на годно правно
основание да ги направи собственици.
Не се установява, първоинстанционният съд да е допуснал и
твърдените с въззивната жалба процесуални нарушения. Съдът е осигурил
равна защита на страните в производството, видно от предприетите от него
процесуални действия. Гр.д. № 643/2017 г. по описа на РС – Сандански е
приложено по делото. Ответниците са запознати с воденето му по-рано,
доколкото са инициирали същото, а производството по него е прекратено
поради оттегляне на иска и след постъпване на писмения отговор от другата
страна / ищци в настоящото производство/, към който са приложени и
писмените доказателства, срещу които възразяват въззивниците, че са
обсъждани от първоинстанционния съд с атакуваното решение по това
въззивно дело. Тези доказателства са обсъждани и от експерта по СТЕ, която
е приета от съда.
26
Решението му е обосновано.
Ревандикационните искове са доказани и следва да се уважат, а
издаденият в полза на ответниците Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №
173, том III, рег. № 8611, дело № 514 от 13.07.2017 г. на Нотариус И.К., с
район на действие РС Бл. следва да бъде отменен, в частта, с която КР. В. К.,
ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, с адрес в с. И., Община Бл., ул.
„В.Л.“ № 58, са признати за собственици на основание давностно владение, в
законов режим на общност на Поземлен имот с идентификатор № 00134.510.1
по КККР на с. И., ЕКАТТЕ 00134, одобрени със Заповед № 18-509/23.01.2017
г. на Началника на СГКК Бл., с площ от 2 978 кв.м.следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Видно от горното, въззивният съд, достигна по изложените мотиви до
краен извод, идентичен с този на първостепенния, поради което на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски
доказани в размер на 1000.00 лв. сторени от въззиваемите : Е.Р., В.К. и С.З. за
адвокат, представляващ ги във въззивната инстанция и съгласно представен
списък по реда на чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд Бл., на основание чл.271
ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 500582 от 02.02.2021 г.,
постановено по гр.дело № 884/2019 г. по описа на РС – Р..
ОСЪЖДА ответниците КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН
**********, с адрес в с. И., Община Бл., ул. „В.Л.“ № 52 да заплатят на ЕМ.
СТ. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Бл., ж. к. „З.“ бл. 13, ет. 2, ап. 5, В. СТ.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. Бл., ж. к. „Еленово“ бл. 92, ет. 3, ап. 7, СН.
К. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Бл., ул. „Стр.“ № 7, разноските във
въззивното производство в размер от 100.00 лв. (хиляда лева) за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
27
2._______________________
28