Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01. 07. 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 8549 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е в изпълнение
указанията, дадени в решение № 27/06.08.2020 г. на ВКС, II ГК по
гр. д. № 2662/2019 г., с което решение е обезсилено постановеното въззивно
решение № 1756/12.03.2019 г. по възз. гр. д. № 12322/2017 г. на СГС, II А
въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав за
постановяване на законосъобразен съдебен акт в предметната рамка на спора по
заявения отрицателен установителен иск при съобразяване на дадените в това
решение указания по приложение на закона.
Въззивната жалба е подадена от ответниците пред СРС- В.В.К.
и С.В.К. срещу
решение № 119979 от 16.05.2017 г. по гр.д.№ 67789 по описа за 2015 г. на СРС,
Второ ГО, 33 състав, с което по предявения отрицателен установителен иск от Т. К.В.,
е прието за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти с
идентификатори № 00357.5346.1305 и 00357.5346.1306, находящи се в гр.Нови
Искър, район „Нови Искър“, ул.“********.
Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че
въззивниците са наследници по закон на С.И., в чиято полза била възстановена
собствеността върху процесните имоти с решение № 18000 от 21.11.2000 г. и
решение № 1800К от 07.10.2004 г. на ПК „Нови Искър“. Така възстановените имоти,
представляващи по решенията на ПК – ливади, били идентични с претендираните от
ищцата. Последното било установено по безспорен начин по делото.Тъй като ищцата
не претендирала права върху тези имоти преди колективизацията, то съгласно
указанията дадени в ТР № 9/2012 г. по т.д.№ 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, то тя не
би могла да оспорва правата придобити от наследодателката на въззивниците.
Затова и неправилно и в противоречие със постоянната практика на ВКС, съдът бил
обсъждал дали наследодателката на ответниците е била собственик на имота преди
колективизацията. Сочата, че решенията за възстановяване на собствеността върху
имотите по реда на ЗСПЗЗ имали конститутивно действие. От тук следвал извода,
че ответниците са собственици на процесните имоти. Ищцата се позовавала на
констативен нот.акт за придобиване на собствеността по давностно владение, но
до момента на възстановяване на имотите било изключено придобиването по давност
на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване на
собствеността. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на
ВКС, процедурата се считала приключила, когато била извършена
индивидуализацията на имота. Наред с това СРС бил допуснал нарушение на чл.18
ЗС като се позовал на частен договор, който не бил приет като доказателство, за
способ за придобиване на собственост. Неправилно и в противоречие със събраните
по делото доказателства, СРС бил обсъдил показанията на разпитаните свидетели.
Същите не установявали по категоричен начин кои имоти, при какви граници и за
кой период ищцата е владяла и ползвала. Наред с това, още с одобряването на
кадастралната карта за района – 11.01.2012 г. наследодателката на ответниците
били вписана като собственик на имотите. Неправилно СРС се бил позовал на
заключението на СТЕ, което било изготвено въз основа на документи, които не са
представени и приети по делото, както и заключението било оспорено. Ищцата не
била придобила правото на собственост, а ответниците не били изгубила това
право независимо дали са упражнявали фактическа власт върху имотите, защото се
касаело до земеделска реституция.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е
подаден отговор от ищцата пред СРС-Т.К.В., в който се излага становище
за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение от СРС.
Ищцата се легитимирала като собственик въз основа на нот.акт № 136 , дело 2007
г., по давност, на имот, за който били отредени УПИ IX – 344, X – 344 и XI –
344.
Действително, по делото било представено от ответниците решение № 1800 К на
ОСЗГ при Община Нови Искър, влязло в сила на 21.10.2004 г., с което била
възстановена собствеността в полза на праводателката на ответниците, върху
ливада от 0,745 дка в Курило, м.********, кв.18, парцел X и XI. Последните били идентични с имотите на
ищцата X – 344 и XI – 344. Ответниците не били
ангажирали доказателства, че след влизането в сила на решението на ПК, владеят
и ползват имотите, нито представили протокол за въвод във владение. Не довели
допуснатите им свидетели във връзка с оспорване на придобивната давност,
изтекла в полза на ищцата. Решението на ОСЗГ било постановено на основание
съдебно решение, но тези актове не били вписани в Имотния регистър. Сочи, че
била доказала, че е владяла, обработвала и ползвала процесните имоти повече от
10 години. Счита, че правилно СРС се е позовал на заключението на
съдебно-техническата експертиза. Правилно СРС се бил позовал и на показанията
на разпитаните по делото свидетели. Следвало да се има предвид и, че процесните
два имота, попадат във вътрешността на дворното място, което било оградено.
Владението било необезпокоявано от 1952 г. до момента.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че е налице правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск. Претенцията на ищцата била основателна, тъй
като същата била придобила правото на
собственост по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №
80 от 1969 г. А от заключението на СТЕ се установило, че д-р З.Б., брат на С.Г.и
вуйчо на ответниците, е продал на К.В.ливада с площ от 2,8 дка, чрез договор за
продажба от 15.06.1950 г. Тази ливада била напълно идентична с имот № 344,
кв.18, целият с площ от 1 180 кв.м., включващ в себе си процесните X – 344 и XI – 344. Прехвърлителната сделка била извършена
1 година преди учредяването на ТКЗС, което било станало 1951 г. Установено по
делото било, че праводателят на ответниците – С.Г.никога не била собственик на
имот № 344, кв.18, на имот № 452, кв.18. Последното се установявало от
записката за вписване на делбата от 27.02.1948 г. С.Г.се явявала съсед на К.В./баща
на Т. В./. Затова и имотите, собственост на ответничките, били неправилно
реституирани от ОСЗГ с решение № 1800К от 07.10.2004 г. По силата на това
решение, обаче, С.Г.била станала собственик на тези имоти доколкото решението
не било обжалвано от ответниците. С оглед тези си мотиви СРС е разгледал
претенцията на ищцата за придобиване на имотите по давност. Като се е позовал
на показанията на разпитаните по делото свидетели, СРС е достигнал до извода,
че шщцата е установила правото си на собственост на основание изтеклата
10-годишна придобивна давност.
По доводите
във въззивната жалба:
Съгласно съдебната практика на ВКС при спор между две страни
за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от това
дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен
иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното
положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото,
което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи тежестта да
докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната
сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от
страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали
твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан правопораждащ
факт /в случаите на спорове за
собственост - придобивен способ/. Следователно да се
отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците, в този смисъл е и Решение № 1046 от 13.07.2004 г.
по гр. д. № 372/2003 г., ІV г. о. НА ВКС,.
Съдът в този случай по същество следва да отговори на въпроса дали ответникът е носител на правото на
собственост –дали то е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт.
При положение, че ответникът комуто е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно
/несъмнено/ придобивното си основание, съдът по същество, който установи, че
ответника не е собственик на недвижимия имот, не следва да дава отговор на
въпроса кой е собственик на имота, виж в този смисъл решение № 530 от
05.07.2010 г. по гр.д.№ 1560 по описа за 2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено
по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна практика.
Отрицателният установителен иск за собственост и други вещни права се
характеризира с това, че с уважаването му не се установява чия е собствеността
върху спорната вещ, т.е. на кого принадлежи правото, за разлика от
установителното действие при ревандикационния и положителния установителен иск.
Уважаването на предявения отрицателен установителен иск ще установи със СПН
единствено обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесния недвижим
имот.
В конкретния случай,
видно от отговора по исковата молба /л.36/ ответниците твърдят да са
собственици по силата на решение № 1800К от 07.10.2004 г., постановено по
заявление № 18246 от 26.05.1992 г. на ОСЗГ, гр.Нови Искър. Сочат, че със същото
решение била възстановена собствеността върху имот, представляващ ливада от
0,745 дка, находящ се в строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“,
представляващ имот 344, кв.18, попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през 1984 г., а именно 365
кв.м. в парцел XI-344 и 390 кв.м. в парцел X-344, на С.Г.И., починала на 02.12.2002 г. Ответниците
били наследници по закон на лицето, в чиято полза била възстановена
собствеността- С.Г.И.. Сочи се още, че въз основа на решението на ОСЗГ,
наследодателката им била вписана като собственик в одобрената за района
кадастрална карта. При това положение ищцата не била носител на правото на
собственост върху така възстановените имоти.
Видно от събраните по делото писмени
доказателства /пред СРС/ с решение № 1800 от 21.11.2000 г. на ПК, община Нови
Искър, е признато правото на собственост на С.Г.И. върху 0,950 дка върху
ливада, находяща се в строителните граници на Курило, м.“Градине“, имот 344,
кв.18, парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през
1984 г. , имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от
23.02.1948 г. Със същото решение е възстановена собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху ливада от 0,590 дка, находяща се в
строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“, представляващ имот 344, кв.18,
попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през
1984 г., имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948
г. Като мотив за това е посочено решение от 03.07.2000 г. на СРС, съгласно което
възстановяването следвало да се извърши
във възстановими стари реални граници в рег.план на кв. Курило, гр.Нови
Искър, от 1984 г., частта от парцели X -344 и XI-344,
съответно : 0,316 дка и 0,274 дка.
Със горното решение ПК се е произнесла
и относно възстановяване правото на собственост на С.Г.И. по отношение на ливада от 0,360 дка находяща се в
строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“, представляващ имот 344, кв.18,
попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през
1984 г., имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948
г. Посочено е, че по отношение на този имот правото на собственост не се възстановява, а като мотив за
това е посочено решение от 03.07.2000 г. на СРС.
С решение от 21.03.2001 г. по гр.д.№
15065 по описа за 2000 г. СРС, ГК, Второ ГО, 45-ти състав, е прогласил за
нищожно решението от 21.11.2000 г. на ПК по жалбата на С.Г.И., тъй като по
отношение на същите имоти вече имало произнасяне, както от ПК с решение № 18000
от 19.02.1998 г., така и от съда с решение от 03.07.2000 г.
Видно
от отбелязването решението е влязло в сила на 13.06.2001 г.
С решение № 1800 К от 07.10.2004 г.
ОСЗГ, гр.Нови Искър се е произнесла в следния смисъл: възстановява се правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада
от 0,745 дка, находяща се в строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“,
представляващ имот 344, кв.18, попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през 1984 г., имот под № 2
в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948 г. Като мотив за това
е посочено решение от 03.07.2000 г. на СРС/л.40 по делото пред СРС/. Към
решението е представена и скица /л.41/, в която като собственик на парцел УПИ-XI-344 с площ от 355 кв.м. и парцел X –
344, изчислен графично с площ от 390 кв.м. е посочена С.Г.И.. А като основание
за това е посочено решение на СРС, ГК, 48-ми състав от 03.07.2000 г., с което
се възстановявало във възстановими стари реални граници с рег.план на
кв.Курило, гр.Нови Искър от 1984 г., парцели X – 344 и XI-344.
С оглед отбелязването решението на ОСЗГ е влязло в сила на
21.10.2004 г.
С ТР
1/1997 г. на ВКС, ОСГК е прието, че решението на Общинските поземлени комисии
по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в стари
/възстановими/ граници и в нови граници с план за земеразделяне, имат
конститутивно действие. Решение № 1800 К от
07.10.2004 г. е издадена от ОСЗГ, гр.Нови Искър именно на основание чл.18 ж,
ал.1 ППЗСПЗЗ.
Съдебното решение от 03.07.2000 г.,
постановено от СРС, ГК, 48-ми състав, цитирано в решение № 1800 К от 07.10.2004
г., е представено с отговора по исковата молба /л.12 и следв./. Видно от
отразеното в мотивите на това решение, съдът не е споделил тезата на органът на
поземлена собственост, че така реализираните в имота строителни мероприятия
представляват пречка за възстановяване на собствеността върху целия имот по
смисъла на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. СРС е приел за установено със заключение на
съдебно-техническа експертиза, че имотът с пл.№ 344 е разделен на три
самостоятелни парцела съгласно одобрения регулационен план със заповед №
РД-50-09-243/12.06.1984 г., съответно IX – 344,
X – 344 и XI-344 и един
отреден в съсобственост XII-344 и 450. Парцели X – 344 и XI-344 към този момент представлявали свободни дворни
места, незастроени. А IX – 344 и XII-344 и 450 били оградени и застроени. Затова и с
решението си СРС, ГК, 48-ми състав е отменил решение № 1800 от 21.11.2000 г. на
ПК, община Нови Искър, с което е отказано възстановяване на собствеността и е
възстановил последната съобразно скицата, приложена към заключението на вещото
лице инж.Чернева, върху парцели X – 344 и XI-344, представляващи незастроени дворни места. Комбинираната
скица, представляваща неразделна част от съдебното решение е представена на
л.44 по делото пред СРС и същата е приподписана от съдията, който го е
постановил. Възстановената част е защрихована на самата скица.
Решението
от 03.07.2000 г. е влязло в сила на 09.09.2000 г., видно от щемпела,
поставен върху същото /л.13 по делото пред СРС/.
С оглед уточнението на исковата молба,
направено в о.с.з., състояло се на 12.03.2018 г. по в.гр.д.№ 12322 по описа за
2017 г./л.24 от същото/ ищцата сочи, че имот с идентификатор 1306 е с площ от
273 кв.м. Същият представлявал част от имот с номер по предходен план – 344.
Претенцията касае реална част от УПИ-X и УПИ-XI-344 по
регулационния план от 1984 г., съобразно заключението на СТЕ и комбинираната
скица на вещото лице, представляваща с.72 от делото пред СРС.
Следователно касае се до имотите
възстановени със съдебното решение от 03.07.2000 г., постановено от СРС, ГК,
48-ми състав, което решение е посочено като мотив за издаване на решение № 1800
К от 07.10.2004 г., с което от ОСЗГ,
Община Нови Искър е възстановено правото на собственост на С.Г.И. върху ливада
от 0,745 дка, находяща се в строителните граници на Курило, м.“Градине“, имот №
344, кв.18, парцел X и XI от кад.план от
1984 г.
/Само за пълнота на изложението ще
посочим, че обозначението УПИ е въведено като идентифициращ признак едва със
ЗУТ, преди това терминът, който беше използван от ЗТСУ, отм. е „парцел“/.
Не се спори по делото, а и от представеното от самата
ищца, удостоверение за наследници /л.10 по делото пред СРС/, се установява, че
ответниците В.В.К. и С.В.К. са наследници по закон на С.Г.Иванова, починала на
02.12.2002 г.
С РЕШЕНИЕ
№ 111 ОТ 21.06.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3709/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС се е произнесла по въпроса:
„Може ли
ищецът по отрицателен установителен иск за собственост, който не твърди да има
качеството на собственик на имота към момента на обобществяването му, да
оспорва конститутивния административен акт на ОСЗГ, от който черпят права на
собственост праводателите на ответника. Прието е, че разрешението на въззивния
съд по този въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика /Решение
№ 237 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 5/2013 г. на ВКС, І г.о./, според която
по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да
оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е
бил собственик на имота, предмет на решението на общинска служба по земеделие и
гори /ОСЗГ/, към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява
права върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент. Ответникът
по такъв иск може да противопоставя само възражения, основаващи се на факти,
настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на
ищците“.
С горецитираното решение ВКС указва, че:
„Приетите
разрешения намират приложение и при отрицателните установителни искове за
собственост, в които ищецът оспорва правото на собственост на ответника,
което се основава на земеделска реституция, в производството по който
ответникът носи тежестта да докаже отричания от ищеца придобивен способ. И
в тези случаи ищецът, който оспорва правата на ответника, но не заявява права
върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент /т.е. този на
обобществяването му/, може да противопоставя на ответника само възражения
/доводи/, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската
земя, които изключват правата на ответника. В тази хипотеза гражданският съд
няма право да осъществява косвен съдебен контрол за материалната
законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие
по довод на ищеца, когато той не заявява лични или на наследодателя си права
върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС. Такъв контрол може да се
осъществи само по възражение на лице, претендиращо да има качеството на
правоимащ за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ, тъй като спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
който има за предмет установяване на собственически права към момента на
обобществяване на имота, може да се повдигне само между такива лица. Това е
така, тъй като признаването на правото на собственост към посочения минал
момент не е самоцелно, а е предназначено да определи кръга от лица, в чиято
полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение за
възстановяване на собствеността. Дадените в този смисъл задължителни указания,
обективирани в ТР № 9/07.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК, следва
на общо основание да намерят приложение и в производството по предявен срещу
възстановения собственик или неговите правоприемници отрицателен установителен
иск, тъй като с този иск също може да се цели разрешаване на спор за собственост
със сила на пресъдено нещо, макар и избраната от ищеца форма на защита, при
която предмет на търсеното установяване не е неговото право, а непритежаване на
спорното право от ответника, да се характеризира с по-ниска степен на
интензивност /ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК/.
При това положение настоящата въззивна инстанция
приема, че ответниците са доказали, че са собственици на претендираните от
ищцата
с идентификатори № 00357.5346.1305 и
00357.5346.1306, находящи се в гр.Нови Искър, район „Нови Искър“, ул.“********.
Следва да отбележим, че земеделските земи бяха
извадени от гражданския оборот поради което валидни правни сделки със същите не
можеха да бъдат осъществявани. Затова и ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ боравят с термина „възстановяване
на собствеността“, защото се има предвид, че собствеността върху земеделските
земи никога не е била губена от техните собственици, а същите бяха обобществени
по реда на т.нар. колективизация, т.е. „внесени“ в ТКЗС. Затова и съдебната
практика приема, че по отношение на тези земи давност може да тече едва от
влизане на решението на органа по поземлена собственост, с което тези земи
биват индивидуализирани. В случая това е станало с влизането в сила на решение
№ 1800 К от 07.10.2004 г., на 21.10.2004 г. Нот.акт на който се позовава
ищцата, съставен за придобиване собствеността по давност, е вписан в Имотния регистър на 30.05.2007 г., а
исковата молба е подадена на 05.11.2015 г. като ищцата се позовава на
10-годишна придобивна давност за периода от 2007 г. до датата на предявяване на
исковата молба. Свидетелят В.говори за период след 2001 г., т.е. още преди
приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, а
свидетелят М. за период след обобществяването на нивите в ТКЗС. Същевременно с
одобряването на кадастралната карта на района- 11.01.2012 г., в която като
собственик на процесните имоти е вписана наследодателката на ответниците се
релевира действие по упражняване право на собственост върху същите. Това се
установява от представените от самата ищца скици на процесните имоти, виж л.6-9
от делото пред СРС.
Следва да посочим съдебната
практика /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о.,
Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др./, според
която, за да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване
по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението
за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана
спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си. Както е посочено в Решение №
145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г.о., общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да
се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност, поради неведение, да се брани. В случая от свидетелските показания не се
установява ищцата да е демонстрирала „своенето“ върху имота на ответниците.
Доводите на въззиваемата /ищца/ пред СРС, че решението
на ПК не било вписано, както и, че ответниците не били въведели във владение
освен, че са преклудирани са и неоснователни доколкото се установи, че
ответниците са собственици по силата на земеделска реституция.
Въззивната инстанция не кредитира и затова не обсъжда
заключението на съдебно-техническата експертиза, в частта, в която вещото лице
арх. Б.-Н.обсъжда документите, които не са приета като доказателства по делото,
както и се произнася по въпросите за собствеността /последното защото е извън
компетентността на вещото лице, арг. от чл.195, ал.1 ГПК/. В този смисъл СРС не
е следвало да кредитира заключението на вещото лице в тази му част. Видно от протокола, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 02.02.2017 г. СРС, ГО, 33-ти състав е чел
изрично определение с което е оставил без уважение искането за приемане на
доказателствата представени със заключението на СТЕ, тъй като същите не се
представят от страна по делото, а от вещото лице/виж л.95/. В о.с.з., състояло
се на 20.04.2017 г. СРС, 33-ти състав е оставил без уважение искането на
пълномощника на ищцата за приемане на доказателствата по молбата от 17.02.2017
г. като прекрудирано /л.115 по делото пред СРС/.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което отрицателния установителен иск срещу всеки
един от ответниците ще бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение в частта
за разноски е неправилно и следва да бъде отменено и в тази му част.
Разноските ще бъдат разпределение по следния начин:
На ищцата
разноски не се следват.
На ответниците разноски
се следват и такива са сторени в размер на
400 лв., от които 300 лв.-адв.възнаграждение и 100 лв. за вещо лице /а
не 200 лв., както е посочено в списъка по чл.80 ГПК/ поради което им се присъждат
в общ размер на 400 лв.
Пред
въззивната инстанция:
Разноски на въззивниците
се следват, вкл. за първото въззивно производство по което е обезсилено
постановеното съдебно решение.
Разноските възлизат в размер на 418, 33 лв., от които
350 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция и 68,33 лв.- държавна такса за въззивното обжалване или ще им бъдат
присъдени разноски в общ размер на
418,33 лв.
На въззиваемата
не се следват разноски.
Пред
касационната инстанция:
Разноски на касаторите се следват в размер на 728,52
лв., от които държавна такса за обжалване в размер на 128,52 лв. и 600 лв. за
адв.възнаграждение или ще им бъдат присъдени разноски в общ размер на 728,52 лв.
По
касационното обжалване:
По отношение на решенията по
искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти ограничението на достъпа до касационно обжалване отпадна с изменението
на разпоредбата през 2015 г. - ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 7 юли
2015 г.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 119979 от
16.05.2017 г. по гр.д.№ 67789 по описа за 2015 г. на СРС, Второ ГО, 33 състав.
Вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.124, ал.1 ГПК, субективно
съединени отрицателни установителни искове от Т.К.В.,***, съдебен адрес:***-
адв.М., да бъде прието за установено, че ответниците - В.В.К.,
ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Нови Искър, район
„Нови Искър“, ул.“********съдебен адрес:***-адв.С.Ч., не са собственици
на недвижими имоти с идентификатори № 00357.5346.1305 и 00357.5346.1306 по скици,
съответно № 15-414662 от 13.11.2014 г. на СГКК-гр.София и № 15-414671 от
13.11.2014 г. на СГКК-гр.София, находящи се в гр.Нови Искър, район „Нови
Искър“, ул.“******** и представляващи по одобрения регулационен план със
заповед № РД-50-09-243/12.06.1984 г., съответно X – 344 и XI-344 на
гр.Нови Искър, м.Курило.
ОСЪЖДА Т.К.В.,***, съдебен адрес:***- адв.М., да
заплати на В.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН ********** и двете с адрес:
гр.Нови Искър, район „Нови Искър“, ул.“********съдебен адрес:***-адв.С.Ч., сумата
в размер на 400 лв.- разноски за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Т.К.В.,***, съдебен адрес:***-
адв.М., да заплати на В.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН ********** и
двете с адрес: гр.Нови Искър, район „Нови Искър“, ул.“********съдебен адрес:***-адв.С.Ч.,
сумата в размер на 418, 33 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.К.В.,***, съдебен адрес:***- адв.М., да заплати
на В.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Нови
Искър, район „Нови Искър“, ул.“********съдебен адрес:***-адв.С.Ч., сумата в размер на 728, 52 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: