Р Е Ш Е Н И Е
№ 396 /21.10.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от
съдия Сандева к.адм.д. № 398/2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.А.Т. *** срещу решение № 22/03.05.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 24/2019г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-0851-002599/08.01.2019г. на началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР - Добрич, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на
касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева. Твърди
се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска същото
да бъде отменено. Основното възражение в жалбата е, че е налице несъответствие
между правната квалификация на нарушението в АУАН и тази в НП. Счита се, че
отстраняването по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН на пороци, свързани с
индивидуализацията на нарушението, е недопустимо, тъй като това обезсмисля
съставянето на АУАН и засяга пряко правото на защита на наказаното лице. Твърди
се, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е издал НП и е
наложил наказание за друго нарушение, а не по повдигнатото в АУАН
обвинение.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на ТРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.218 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан с глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за това,
че на 26.12.2018г., около 16, 15 часа, в с.Коларци, по път ІІ-71, посока
Добрич, е управлявал л.а. Мерцедес Ц 220
ЦДИ с рег.№ ***без валиден договор “Гражданска отговорност” към датата и
часа на проверката.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и че са
налице безспорни доказателства за извършване на нарушението и неговото
авторство. Констатирал е, че наказващият орган е преквалифицирал нарушението от
чл.638, ал.1 от КЗ на чл.638, ал.3 от КЗ с оглед на обстоятелството, че е извършено
от несобственик на автомобила. Счел е, че тази промяна е допустима съгласно разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която позволява НП да се издаде и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изложил е мотиви, че
по делото няма спор, че за процесния автомобил не е имало сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” към момента на проверката, поради което
правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал водача на основание
чл.638, ал.3 от КЗ, която е едновременно описателна и санкционна.
Крайните правни изводи на въззивния съд са правилни.
При извършената касационна проверка не се установяват основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които
съответстват на данните по делото и материалния закон.
Неоснователно е възражението на касатора, че е
недопустимо наказващият орган да изменя правната квалификация на нарушението,
определена в АУАН, защото това е в неговите правомощия. Законът не допуска
промяна в обвинението само ако тя води до промяна във фактическите
обстоятелства, което в случая не е така. От съпоставката между АУАН и НП е
видно, че фактическата обстановка в тях е идентична, като наказващият орган
само е прецизирал нарушената правна норма, с което не само не е допуснал
съществено процесуално нарушение, но и е изпълнил задълженията си по закон. Посочената
от актосъставителя правна квалификация на нарушението не ангажира наказващия
орган, който е длъжен да подведе деянието под приложимата правна норма въз
основа на описаните в акта факти и обстоятелства. Неточната правна квалификация
на нарушението в акта успешно се преодолява с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не води до порочност на НП, както правилно е преценил и районният съд.
Не може да се сподели становището в жалбата, че АНО е
издал НП за друго нарушение, а не по повдигнатото в АУАН обвинение, защото
изпълнителното деяние и в двата акта е едно и също. Словесното описание на
нарушението е ясно и точно и не поражда никакво съмнение в какво точно е
обвинен жалбоподателят, нито коя е нарушената правна норма, поради което не е
налице ограничаване или накърняване на правото на защита на нарушителя. Съгласно
посочената за нарушена разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”,
се наказва с глоба от 400 лева. В случая жалбоподателят не е оспорил нито, че
не е собственик на автомобила, който е управлявал, нито че за този автомобил не
е имало сключена задължителна застраховка за гражданска отговорност към момента
на проверката, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган го е
санкционирал за нарушение по този текст.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/03.05.2019г., постановено по н.а.х.д. № 24/2019г. по описа на
Районен съд – Тервел.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: