Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.
дело № 309 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 62 от 13.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2111/2018 г. на Б.ския районен
съд, е отхвърлен предявения от Н.И.Н. срещу „М.С.” ЕООД иск с правно основание
чл. 28, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключен на 20.10.2018 г. договор за
изработка на три броя мрежи срещу насекоми /комарници/
- една ролетна и две обикновени с размери
Решението е обжалвано от ищеца Н.И.Н.
с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
уважат предявените искове. В жалбата се навежда оплакване за необоснованост на
извода на съда и неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Излага
се довод за доказаност по делото, че при сключването
на договора ищецът е имал погрешна представа за съществените качества на
предмета на договора, а именно размера на поръчаните комарници,
и че същият няма вина за изпадането с в грешка предмета на сключения между
страните договор за изработка. Позовава се на разпоредбите на чл. 302 от ТЗ и
чл. 260 от ЗЗД във връзка с твърдението си за пасивно отношение на изпълнителя
към въпроса за недвусмисленото конкретизиране на необходимите измервания във
връзка с поръчаните комарници.
С писмения си отговор ответникът
оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Н.И.Н. е предявил срещу „М.С.” ЕООД, гр. Б.,
иск за унищожаване на сключен между страните на 20.10.2018 г. договор за
изработка на 3 бр. комарници и за осъждане на
ответника да върне на ищеца заплатеното възнаграждение по договора в размер на
144 лева.
В исковата молба
ищецът твърди, че през м. септември
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Твърди, че ищецът му е възложил изработването на 1 бр. ролетен комарник и 2 бр. комарници –панти, с размери
Въззивният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се
установява от приетото писмено доказателство /квитанция за направена поръчка от
20.11.2018 г./, че ищецът е възложил на ответника да изработи три броя мрежи за
прозорци /комарници/ - 1 бр. ролетен
и бр. на панти, с размери на всеки от тях
Според показанията на св. И. И.
/баща на ищеца/, през м. октомври той отишъл заедно със сина си в офис на
ответното дружество, където ищецът поръчал изработването на комарници.
Ищецът сам предоставил размерите на поръчаните комарници.
Продавач-консултантът приел поръчката по така зададените от ищеца размери. При
монтирането на комарниците установили, че те са
малки. Ищецът уведомил за това продавач-консултанта и поискал комарниците да се преправят, но му било отговорено,
че няма техническа възможност за това.
Според показанията на св. М. С.а
/служител на ответното дружество/, през м. октомври ищецът посетил офиса, в
който работела, с намерение да поръча изработването на комарници.
Ищецът заявил, че не е нужно да се посещава адреса му от служители на
дружеството за вземане на размери на комарниците, тъй
като той сам е взел размерите. Свидетелката показала на намираща се в офиса
мостра на прозорец какво точно трябва да измери и ищецът заявил, че по този
начин е взел размерите. След като уточнили вида и броя на комарниците,
свидетелката изчислила цената и приела направената поръчка. Известно време след
доставянето на комарниците ищецът уведомил
свидетелката, че те не стават, тъй като са малки, и искал да ги върне.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 27, предл. 3, вр. чл. 28 от ЗЗД и чл. 55, предл.
3, вр. чл. 258 от ЗЗД – за унищожаване на сключен
между страните договор за изработка на комарници,
като сключен при грешка в предмета, и за връщане на платената от ищеца цена по
договора, като получена на отпаднало основание.
По делото е безспорно установено, че
между страните е възникнало облигационно отношение на основание сключен договор
за изработка с предмет 3 бр. мрежи за прозорци /комарници/.
Установено е, всеки от поръчаните комарници е по
дадени от ищеца размери, индивидуализирани в сключения договор. Няма спор, че
ответникът е изработил точно поръчаното.
Ищецът обосновава претенцията си за унищожаемост на сключения с ответника договор за изработка
на заявеното от него основание – грешка в предмета, с твърдение, че договорът е
сключен при погрешно формирана у него представа за обективните качества на
предмета на договора, изразяващи се в неточни размери на поръчаните комарници.
Грешката в предмета като основание
за унищожаемост на договора е налице, когато лицето,
извършило волеизявлението, има неверни представи или изобщо не знае за
обстоятелства, които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за
сключване на сделката. Грешката се изразява в невярна представа относно
съдържанието на насрещните престации или в естеството
и съществените качества на вещта, предмет на задължението. Дали качествата са
съществени, зависи от договорното предназначение на вещта. Грешката относно
предмета е основание за унищожаване, когато погрешните представи относно
предмета играят съществена роля за сключване на сделката. Грешката може да се отнася и до количеството,
но не води до унищожение, когато е в пресмятането.
В случая, твърдяната от ищеца грешка
в определяне на размерите на комарниците, предмет на
договора за изработка, не може да се окачестви като грешка в предмета на
договора по смисъла на чл. 28, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Предмет на волеизявлението на ищеца по сключения с ответника договор е
изработването на комарници с конкретни технически
характеристики – ролетни и на панта. Вещи от този вид
и характеристики са изработени от ответника в изпълнение на договореното и
същите съответстват на зададените от ищеца размери. Неправилните представи на
поръчващия относно начина на вземане на размери, неточното измерване и
обусловената от това негодност на изработените комарници
да служат за обичайното им предназначение, не съставляват грешка в предмета на
договора. Измерването на размерите на комарниците,
които ищецът е възнамерявал да поръча, и предоставянето на тези размери на
ответника, е израз на негови субективни възприятия и преценки, които следва да
се отнесат към мотивите и подбудите за сключване на сделката, но грешката в
мотивите не е основание за унищожаването й. Грешката в измерването на размерите
от страна на ищеца в случая може да се приравни по аналогия с грешка в
пресмятането, която също не води до унищожаемост на
договора.
Твърдението на ищеца за
недобросъвестност на представителя на ответника-търговец преди сключването на
договора във връзка с уточняването и разясняването на начина на вземане на
размерите на комарниците, които той е възнамерявал да
поръча, няма отношение към преценката за наличие на грешка в предмета на
договора като основание за неговото унищожаване. Недобросъвестността в
поведението на страната в процеса на преговорите и сключването на договора може
да бъде основание за възникване на т. нар. преддоговорна
отговорност, уредена в чл. 12 от ЗЗД, изразяваща се в задължение за заплащане
на обезщетение, но няма отношение към действителността на договора. По същите
съображения неотносимо към предмета на заявената
претенция за унищожаване на договора е и позоваването от страна на ищеца на
разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от ЗЗД, доколкото тази разпоредба също
установява отговорност на изпълнителя за вреди при наличието на предвидените в
ал. 1 предпоставки, но няма връзка с въпроса за действителността на договора.
С оглед на горното, сключеният между
страните договор за изработка не е унищожаем на релевираното от ищеца основание – поради грешка в предмета,
и следователно, предявеният иск по чл. 27, предл. 3
от ЗЗД е неоснователен.
Поради неоснователността на иска за
унищожаване на процесния договор за изработка,
неоснователен е и обусловеният от него иск с правно основание чл. 55 предл. 3 от ЗЗД за връщане на платената по този договор цена
на изработеното.
Поради съвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд препраща и към изводите на районния съд на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 62 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 2111/2018 г. на Б.ски районен
съд.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „МС – М. С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата 300 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.