Решение по дело №309/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 308
Дата: 30 август 2019 г. (в сила от 30 август 2019 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20191800500309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.08.2019 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

              ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 309 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение № 62 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 2111/2018 г. на Б.ския районен съд, е отхвърлен предявения от Н.И.Н. срещу „М.С.” ЕООД иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключен на 20.10.2018 г. договор за изработка на три броя мрежи срещу насекоми /комарници/ - една ролетна и две обикновени с размери 67 см./136 см., поради грешка в предмета, както и иска за осъждане на „МС- М. С.” ЕООД да върне на Н.И.Н. сумата 144 лв., представляваща заплатено възнаграждение за изработеното. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото.

            Решението е обжалвано от ищеца Н.И.Н. с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се навежда оплакване за необоснованост на извода на съда и неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Излага се довод за доказаност по делото, че при сключването на договора ищецът е имал погрешна представа за съществените качества на предмета на договора, а именно размера на поръчаните комарници, и че същият няма вина за изпадането с в грешка предмета на сключения между страните договор за изработка. Позовава се на разпоредбите на чл. 302 от ТЗ и чл. 260 от ЗЗД във връзка с твърдението си за пасивно отношение на изпълнителя към въпроса за недвусмисленото конкретизиране на необходимите измервания във връзка с поръчаните комарници.

            С писмения си отговор ответникът оспорва въззивната жалба.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

  Н.И.Н. е предявил срещу „М.С.” ЕООД, гр. Б., иск за унищожаване на сключен между страните на 20.10.2018 г. договор за изработка на 3 бр. комарници и за осъждане на ответника да върне на ищеца заплатеното възнаграждение по договора в размер на 144 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че през м. септември 2018 г. посетил офис на ответното дружество в гр. Б. с намерението да сключи договор да изработка на 3 бр. мрежи за прозорци – комарници. Твърди, че разяснил на продавач-консултанта в офиса, че е взел размерите на външните рамки на всеки от прозорците, а именно 142 см./79 см., който от своя страна му обяснил, че е необходимо да измери височината и широчината на крилото на прозореца – отварящата се част на дограмата, като в разговора на ставало дума от коя страна на крилото да се извърши премерването. Ищецът измерил крилото на прозореца от външната страна, чийто размери били 136 см. височина и 67 см. широчина. На 20.10.2018 г. отново отишъл  в офиса на ответното дружество и поръчал изработка на три броя мрежи срещу насекоми – една ролетна и две обикновени, с посочените размери, на обща стойност 144 лева, като заплатил капаро от 70 лева. На 27.10.2018 г. ищецът доплатил останалата част от сумата в размер на 74 лева и получил изработените комарници. При монтирането им установил, че комарниците били по-малки от необходимото, а размерите от 136/67 см. включвали и алуминиевите лайсни, което правело тяхното закрепване невъзможно. Ищецът уведомил за това представителя на търговеца и предложил варианти за отстраняване на недостатъка на комарниците, но предложенията му били отхвърлени. Ищецът твърди, че е налице погрешто формирана у него представа за обективните качества на предмета на договора и увереност, че същите съответстват на годността му за обикновено ползване. Сочи, че под въздействието на това привидно убеждение е сключен процесният договор за изработка на 3 бр. комарници с така определените размери, както и че ако е знаел, че размерите включват освен мрежата и алуминиевите лайсни, в никакъв случай не би сключил договор за изработка на нефункционални и негодни за употреба мрежи за насекоми. Въз основа на тези твърдения ищецът счита, че сключеният с ответника договор за изработка е недействителен поради грешка в предмета по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че ищецът му е възложил изработването на 1 бр. ролетен комарник и 2 бр. комарници –панти, с размери 67 см. ширина и 136 см. височина, на обща стойност 147 лева, която сума е заплатена. Поръчката била приета и изпълнена по посочените размери на 20.10.2018 г. Твърди се, че размерите бил предоставени лично от поръчващия, който е заявил, че не е необходимо посещение на служител на ответника, и че не желае монтаж. Твърди, че преди вземането на поръчката, продавач-консултантът е демонстрирал пред ищеца на мостра на прозорец в офиса как следва да се вземат размерите на поръчаните комарници, като ищецът е заявил, че по този начин е направил измерването, след което поръчката е била приета и е била изчислена стойността й. Ответникът твърди, че не е налице грешка в предмета на преддоговорните отношения с ищеца.

 Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приетото писмено доказателство /квитанция за направена поръчка от 20.11.2018 г./, че ищецът е възложил на ответника да изработи три броя мрежи за прозорци /комарници/ - 1 бр. ролетен и бр. на панти, с размери на всеки от тях 67 см. ширина и 136 см. височина, на обща стойност 147 лева, която сума е заплатена от ищеца. Не се спори, че така поръчаните комарници са били изработени от ответника и доставени на ищеца.

Според показанията на св. И. И. /баща на ищеца/, през м. октомври той отишъл заедно със сина си в офис на ответното дружество, където ищецът поръчал изработването на комарници. Ищецът сам предоставил размерите на поръчаните комарници. Продавач-консултантът приел поръчката по така зададените от ищеца размери. При монтирането на комарниците установили, че те са малки. Ищецът уведомил за това продавач-консултанта и поискал комарниците да се преправят, но му било отговорено, че няма техническа възможност за това.

Според показанията на св. М. С.а /служител на ответното дружество/, през м. октомври ищецът посетил офиса, в който работела, с намерение да поръча изработването на комарници. Ищецът заявил, че не е нужно да се посещава адреса му от служители на дружеството за вземане на размери на комарниците, тъй като той сам е взел размерите. Свидетелката показала на намираща се в офиса мостра на прозорец какво точно трябва да измери и ищецът заявил, че по този начин е взел размерите. След като уточнили вида и броя на комарниците, свидетелката изчислила цената и приела направената поръчка. Известно време след доставянето на комарниците ищецът уведомил свидетелката, че те не стават, тъй като са малки, и искал да ги върне.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 27, предл. 3, вр. чл. 28 от ЗЗД и чл. 55, предл. 3, вр. чл. 258 от ЗЗД – за унищожаване на сключен между страните договор за изработка на комарници, като сключен при грешка в предмета, и за връщане на платената от ищеца цена по договора, като получена на отпаднало основание.

            По делото е безспорно установено, че между страните е възникнало облигационно отношение на основание сключен договор за изработка с предмет 3 бр. мрежи за прозорци /комарници/. Установено е, всеки от поръчаните комарници е по дадени от ищеца размери, индивидуализирани в сключения договор. Няма спор, че ответникът е изработил точно поръчаното.

            Ищецът обосновава претенцията си за унищожаемост на сключения с ответника договор за изработка на заявеното от него основание – грешка в предмета, с твърдение, че договорът е сключен при погрешно формирана у него представа за обективните качества на предмета на договора, изразяващи се в неточни размери на поръчаните комарници.

            Грешката в предмета като основание за унищожаемост на договора е налице, когато лицето, извършило волеизявлението, има неверни представи или изобщо не знае за обстоятелства, които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката. Грешката се изразява в невярна представа относно съдържанието на насрещните престации или в естеството и съществените качества на вещта, предмет на задължението. Дали качествата са съществени, зависи от договорното предназначение на вещта. Грешката относно предмета е основание за унищожаване, когато погрешните представи относно предмета играят съществена роля за сключване на сделката.  Грешката може да се отнася и до количеството, но не води до унищожение, когато е в пресмятането.

            В случая, твърдяната от ищеца грешка в определяне на размерите на комарниците, предмет на договора за изработка, не може да се окачестви като грешка в предмета на договора по смисъла на чл. 28, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Предмет на волеизявлението на ищеца по сключения с ответника договор е изработването на комарници с конкретни технически характеристики – ролетни и на панта. Вещи от този вид и характеристики са изработени от ответника в изпълнение на договореното и същите съответстват на зададените от ищеца размери. Неправилните представи на поръчващия относно начина на вземане на размери, неточното измерване и обусловената от това негодност на изработените комарници да служат за обичайното им предназначение, не съставляват грешка в предмета на договора. Измерването на размерите на комарниците, които ищецът е възнамерявал да поръча, и предоставянето на тези размери на ответника, е израз на негови субективни възприятия и преценки, които следва да се отнесат към мотивите и подбудите за сключване на сделката, но грешката в мотивите не е основание за унищожаването й. Грешката в измерването на размерите от страна на ищеца в случая може да се приравни по аналогия с грешка в пресмятането, която също не води до унищожаемост на договора.

            Твърдението на ищеца за недобросъвестност на представителя на ответника-търговец преди сключването на договора във връзка с уточняването и разясняването на начина на вземане на размерите на комарниците, които той е възнамерявал да поръча, няма отношение към преценката за наличие на грешка в предмета на договора като основание за неговото унищожаване. Недобросъвестността в поведението на страната в процеса на преговорите и сключването на договора може да бъде основание за възникване на т. нар. преддоговорна отговорност, уредена в чл. 12 от ЗЗД, изразяваща се в задължение за заплащане на обезщетение, но няма отношение към действителността на договора. По същите съображения неотносимо към предмета на заявената претенция за унищожаване на договора е и позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от ЗЗД, доколкото тази разпоредба също установява отговорност на изпълнителя за вреди при наличието на предвидените в ал. 1 предпоставки, но няма връзка с въпроса за действителността на договора.

            С оглед на горното, сключеният между страните договор за изработка не е унищожаем на релевираното от ищеца основание – поради грешка в предмета, и следователно, предявеният иск по чл. 27, предл. 3 от ЗЗД е неоснователен.

            Поради неоснователността на иска за унищожаване на процесния договор за изработка, неоснователен е и обусловеният от него иск с правно основание чл. 55 предл. 3 от ЗЗД за връщане на платената по този договор цена на изработеното.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към изводите на районния съд на основание чл. 272 от ГПК.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

            Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 62 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 2111/2018 г. на Б.ски районен съд.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „МС – М. С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,  сумата 300 лева за разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.