Присъда по дело №223/2011 на Окръжен съд - Бургас

 

          М  О  Т  И  В  И

                                                            към

присъда №172   по НОХД № 223 от 2011г. по описа на БОС

 

          Съдебното производство по делото е образувано по внесен в  съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу В.Т.Т.  с обвинение по чл.343, ал.1,б.”в” от НК.

В съдебно заседание  прокурора поддържа  обвинението срещу подсъдимия, което намира за безспорно доказано и предлага съдът да му наложи наказанията  лишаване от свобода за срок от три години и  лишаване от право да управлява МПС за същия срок, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено  за изпитателен срок.

По тяхна молба  наследниците на починалия Г. Г. Т. са конституирани като частни обвинители. Според повереникът им – адв.Д.  изложена в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и пледира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода, което той да изтърпи ефективно. Частните обвинители Г.Т. и М.Т. желаят подсъдимия да бъде справедливо наказан.

Подсъдимият В.Т.  дава обяснения,  не се признава за виновен. Съжалява за случилото се. Защитата му отрича виновно поведение и пледира съдът да постанови оправдателна присъда. Алтернативно се иска наказателната отговорност на подсъдимия да се реализира при привес на смегчаващите вината обстоятелства и с приложението на чл.66 от НК.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият В.Т.  е правоспособен водач на МПС , категории „В”, „С”,”М” и „Т”.

На 16.07.2010г.  той пътувал с лек автомобил „*******”, рег.№ ******по второкласен път ІІ-99(Б. –С.-П.) в посока към от гр.П. към гр.Ц.. Около 22.30ч. подсъдимият се намирал в района на надлеза (моста) с отклонение за с.Л.. Движил се в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост и интензивно движение по прав участък от пътя, без наклон и по сухо дребнозърнесто асфалтово покритие без дупки и неравности.  В същия участък пътното платно е разделено от единична непрекъсната осева линия на две ленти за движение във всяка посока – дясната с широчина 3,70м. и лявата – 3,60м.

Подсъдимият наближавал моста и участъка от пътя след него, в който  основния път се свързва с  две допълнителни ленти – вдясно по посока на движението му – с допълнителната лента за излизащите от с. Л. и вляво – за влизащите в същото населено място. В същия пътен участък  основното пътно платно граничило вдясно с банкет широк 1,70м., следван от затревен остров с ширина 9,30м., достигащ до лявата граница на допълнителната лента за излизане от с. Л.. Непосредствено след моста, на  разстояние от около 96-97м. от приближаващия автомобил на подсъдимия пешеходеца  Г. Г. Т.,  на 74 години, предприел пресичане на пътното платно. Пешеходецът е бил в тежко алкохолно опиянение – с 3,42‰ етилов алкохол в кръвта - л.56 от досд.п., облечен в тъмни дрехи. Придвижвал се по пътното платно отдясно наляво по посока на движение на подсъдимия, като  пресякъл дясната лента за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение.

По същото време подсъдимият, подминавайки моста над пътя, управлявал лекия автомобил със скорост от 85км/ч на къси светлини. Подсъдимият не възприел пешеходеца. Непосредствено преди пешеходеца подсъдимият отклонил  управлявания от него автомобил вляво по посока на движението му. Автомобила  пресякъл непрекъснатата осева линия и навлязъл в насрещната лента за движение, където с предната си лява част  ударил стъпилия с двата си крака  на около 30 см вляво от  разделителната осева линия и обърнат с лявата си част към същия автомобил пешеходец. От удара тялото на Г. Т. било качено на капака на блъсналия го автомобил, като главата му достигнала горната част на обзорното стъкло, носено и отхвърлено върху пътното платно. Там продължило да се плъзга и търкаля по асфалта докато останало неподвижно в лентата за влизане в с. Л., където е било намерено по време на огледа. Автомобилът преустановил движенето си  на банкета на дясната лента за движение. В резултат на удара Г. Т. е получил тежка гръдна травма със счупване на гръдната кост и двустранно на ребрата, разкъсване на сърдечната торбичка, контузия на белия дроб, контузия на гръбначния мозък , разкъсване между 6 и 7 шиен прешлен, откъсване на лявата подбедреница под коляното, счупване на дясната подбедреница също под коляното, счупване на лявата мишнична кост, охлузвания и рани по тялото и крайниците.

 При огледа и аутопсията на починалия е установен политравматизъм. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза непосредствената причина за смъртта е острата анемия на вътрешните органи, явяваща се резултат от настъпил остър кръвоизлив от разкъсаните съдове на подбедреницата.

 Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Я., Д.К., З. и Г. Т., частично от обясненията на подсъдимия, от заключенията на вещите лица изготвили автотехническата и съдебно-медицинската експертизи, от протокола за оглед, приложения към него снимков материал, както и от останалите  писмени  документи по делото.

В обясненията си подсъдимия твърди, че по същото време и място се е движил на къси светлини в колона от автомобили  по посока на движението си на отстояние от 10-15м. от автомобила пред себе си. Предполага, че скоростта му не е надвишавал 60 км/ч, като при движението си се е придържал към дългогодишния си опит да разполага управляваното МПС до осевата линия, защото в края на пътя се движили животни, но не я е пресичал. Изобщо не е видял пешеходеца, почувствал е удар в лявата страна и най-вече горе в стъклото отпред. Първите една –две секунди не осъзнавал какво става.

Основния въпрос по делото, който е от решаващо значение за вината  е мястото на сблъсъка между лекия автомобил и пешеходеца. Според защитата на подсъдимия удара не е настъпил в лентата за насрещно движение, което се аргументира с незапазената обстановка непосредствено след  ПТП и възможност отломките от автомобила и останалите находки да бъдат с променено местонахождение, поради последвалото преминаване на други автомобили. Мястото на настъпилото съприкосновение между автомобила и пешеходеца по широчината на пътното платно е определено от вещото лице Е. според направлението на намерените на местопроизшествието находки. Те са разположени по посоката на вектора на скоростта, съвпадащ с посоката на движение на автомобила. Дори и да се предположи някакво разместване на част от оставените след ПТП следи (както предполага защитата), необходимо е да се отбележи, че не само първата следа(обект №0 – малко парче от броня с жълта боя , напречно на 1,20м. от осевата линия в лявата насрещна лента), но и  всички обективни находки, отразени в протокола за оглед, са разположени извън дясната лента за движение на подсъдимия и вляво от нея. Съпоставяйки посоката на разпиляване на отломките, на следите от просуркване, петната кръв, паласка, крачол, труп и др. с деформациите по автомобила, концентрирани в предната му част на 20-30 см. от левия габарит и успоредно на него,  вещото лице Е. е установила, че мястото на удара се намира на около 30см  вляво от осевата линия, т.е. в насрещната лента за движение на автомобила. По дължината на пътя  мястото на удара е на разстояние 25,20м от приетия при огледа ориентир , в посока обратна на огледа.

Скоростта на движение на автомобила в момента на удар е определена по научна методика, чрез вида на уврежданията на пешеходеца, деформациите на автомобила и месторазположението им. При тази скорост на движение опасната зона на спиране на автомобила му е била 80метра, което разстояние се изминавало за 4,60секунди. Твърденията на подсъдимия, че се движил в колона целят да обслужат тезата му за движение с ниска скорост(„Скоростта не съм видял, но в колоната, не вярвам да е надвишавала 60 км/час –л.76 от съд.д.) и за осъществявано наблюдение на пътя пред него („Колата, която се движеше пред мен, тъй като всички бяхме на къси светлини, по нейното движение нищо не подсказваше, че има нещо на пътя. Габаритите й светеха нормално, нямаше движение наляво, надясно. Ако беше натиснал спирачка, това щеше да заостри вниманието ми.  На първо четене, мога да преценя, че от тази кола бях на разстояние на не по-малко от 10 и не повече от 15м. - л.76 от съд.д.).

 Тези твърдения не могат да бъдат подкрепени от показанията на свид. Д.К. – мл. автоконтрольор , който заявява констатирана от него тенденция през петъчните и съботни вечери на летния сезон – „Зависи какъв е деня, ако 16 юли се е падало в петък или събота, действително движението може да се извърши в колони в посока към Л. и Ц.. По натовареното движение е към Ц., защото туристите тогава идват….Когато посетих произшествието, движението беше много натоварено…В петък и събота вечерта движението на софийски автомобили прилича на влакова композиция” – гърба на л.79 от съд.д. Твърдението му за „много натоварено” движение е негова оценка, дадена след пристигане на местопроизшествието, когато видно от предявените му фотографии № 6,7,10 от приложения албум, движението е бил ограничено само в едната лента – тази,  по която се е  движил подсъдимия.  

За интензивността на движение по време на ПТП съдът се доверява на показанията на свид. Д.Я., първият установен по делото водач,  възприел ПТП преди пристигането на екипите на полицията и спешната помощ. Според показанията на същия свидетел движението не е било натоварено и не се е извършвало  в колони – „Там по принцип е натоварено движението.Трудно се изпреварва, защото трафикът е голям. Тогава, когато аз се движех, нямаше кой знае какво движение. Нямаше никакви образувани колони около мястото, където се намираше трупа... Преди мястото на удара се движех в дясно. 300 м. до мястото, където е трупа, в насрещната лента мина една кола.” – л.78 от съд.д.

Твърденията на подсъдимия за движение в колона са неверни и насочени към осигуряване на защитната му теза. Тези твърдения противоречат и на обективните данни по делото и не могат по никакъв начин да обяснят причината за месторазположението на автомобила му върху пътното платно и посоката му на движение непосредствено преди удара на пешеходеца.

Единствено от неговите обяснения се установява , че той е управлявал лекия автомобил на къси светлини, при което осветеността на пътя  пред автомобила достига около 60 метра. При движение със скорост от 85 км/ч  опасната му зона на спиране е била около 80м. Този начин на движение не съответства на изискването водача да съобрази скоростта си с обхвата на видимост по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, продиктувано от необходимостта да наблюдава осветената част от пътя пред себе си за да е в състояние своевременно да възприема измененията в пътната обстановка и да спре пред всяко предвидимо препятствие. Самият подсъдим е бил наясно, че преминава през участък от пътя, в който съществува не някаква абстрактна, а съвсем конкретна възможност за възникване на опасност за движението му. Той  познавал „до болка” пътния участък на местопроизшествието като място, където на пътя  излизали свободно пуснати животни – „…знам, че обикновено там, където стана произшествието, почти всяка година има блъснати животни, това е почти всяка година”-л.76 от съд.д.( потвърдено и от свид.К.) и точно това е причината да се  движи по негови твърдения близо до осевата линия.

Опасността за движение за подсъдимия е възникнала още в момента, когато пешеходеца е навлязъл на неразрешено място в пътното платно. Това действие пешеходеца Г. Т. е предприел на разстояние около 96- 97 м пред автомобила на подсъдимия. Тогава пешеходеца се е намирал извън опасната зона на спиране, но и  зад осветената част от късите светлини на подс. В.Т.. Според заключението на вещото лице за да спре подсъдимия в осветената от фаровите си зона , скоростта му не  е трябвало да надвишава 75 км/ч. Управлявайки МПС със скорост, несъответстваща на разстоянието на видимостта, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността, каквато е появата на пострадалия.

Тази опасност,  която е представлявал пешеходеца не е била статична. Пострадалият не се е появил внезапно на пътното платно, а се е движел по него в нарушение на ЗДвП, пресичайки го от дясно на ляво по посока движението на автомобила на подсъдимия. Опасността  е нараствала заедно с придвижването на пешеходеца,  както и с приближаването на автомобила на подсъдимия. Приближавайки към мястото на удара подсъдимият е имал обективната възможност да възприеме придвижването на пешеходеца в попътната му лентата, но тогава последния вече се е намирал както в  осветената от късите светлини част от пътя, така и в опасната зона за спиране. Опасността за движение на подсъдимия е била обективен факт, но пешеходеца не е бил възприет от подсъдимия –„... усетих само удар, нищо не видях.” - гърба на л.76 от съд.д. и „Почувствах само удар. Почувствах го в лявата страна. То стана толкова ненадейно и неочаквано, че може би в първата една-две секунди, не осъзнавах какво става.”-гърба на л.77 от съд.д. Изненадата за водача е била причинена както от неправилното пресичане на пешеходеца, така и от собствената му непредпазливост, защото не е наблюдавал внимателно изменящата се пътна обстановка и не е възприемал възникналата опасност за движението. Пътната обстановка е станала критична и подсъдимият не е реагирал на нея, защото не е изпълни задължението да наблюдава пътя пред себе си и да определя скоростта по начин, даващ му възможност да намали или да спре, за да предотврати евентуална опасност. В тези случай нормата на чл.20, ал.1 изр.2 от ЗДвП повелява конкретно и единствено възможно правомерно поведение на водачите – те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Налице е виновно предхождащо удара поведение, изразено в невземане на предварителни мерки, каквито му вменява разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Оставените на местопроизшествието следи са разположени диагонално от лявата насрещна лента към допълнителната лента за влизане в с.Л.. Този факт е позволил на вещото лице Е. да обоснове извода, че управлявания от подсъдимия автомобил „е бил навлязъл с лявата си част в лявата насрещна лента непосредствено преди сблъсъка с пешеходеца”- отговор на четвърта задача –л.77 от досъд.д. В случая няма спирачни следи и каквито и да са данни подс.Т. изобщо да се е опитал да предотврати удара по предписания от чл.20, ал.2 от ЗДвП начин. С това действие той е нарушил и забраната по  чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. При  конкретните обстоятелства маневрите „изпреварване” и „заобикаляне” са били в нарушение на закона, защото освен на предписанието на чл.20, ал.2,изр.2 от ЗДвП, те са противоречали и на ясно изобразената "Единична непрекъсната линия" - М1 по чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, обозначаваща забрана на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Управлявайки  МПС по платно с двупосочно движение, което има  две пътни ленти,   подс. В.Т.  е заел с лявата част на управлявания от него автомобил  лентата за насрещно движение, където на 30 см от осевата разделителна линия е ударил пешеходеца. Забраненото навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в лентата за насрещно движение се явява непосредствената причината за настъпилото ПТП .

Смъртта на пешеходеца е в пряка причинна връзка с допуснатите от подсъдимия В.Т. нарушения на посочените правила за движение.

С деянието си подс. В.Т.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1, б."в", вр., чл.342 ал.1 от НК. На 16.07.2010 год. по второкласен път - II 99, обл. Бургаска, посока с. Л. - гр. Ц., на километър 52, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "********" с рег.№********, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл. 16. ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Г. Т., ЕГН:**********,***.

Деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият обективно е причинил съставомерния резултат, без да  е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава правилата за движение и конкретния пътен участък, в който е настъпило ПТП, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика подс. Т. е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.

Налице е съпричиняване на протовоправния резултат от самия пострадал. Починалият Г. Т. не е спазил изискванията на чл.113, ал.2, вр.ал.1,т.1 от ЗДвП като е предприел пресичане пътното платно извън очертаната  пътната пътека, без да съобрази поведението си и времето за пресичане с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.

За извършеното от подсъдимия престъпление закона предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода до шест години  и  лишаване от право за управление на  МПС.  

При определяне вида и размера на наложените наказания съдът съобрази относително ниската  степен на обществена опасност на личността на В.Т., който  е  с чисто съдебно минало и добрите характеристични данни, изхождащи от дъщерята на починалия – „Подсъдимият ни помагаше, грижеше се за нас, колкото може. В смисъл колеше ни животни, гледаше ни прасета, биволи, помагаше ни в бита.” – гърба на л.82 от съд.д.,  трудово ангажиран. Наред с това, съдът отчете обстоятелството, че от 2002г.. до дата на деянието подсъдимият е бил санкциониран по административен ред  за други нарушения на правилата за движение, включително за повтарящи се такива – по чл.179, ал.1 от ЗДвП и по чл.174 от същия закон,  които явно не са оказали възпиращ или превъзпитаващ ефект. Като значително смегчаващо обстоятелства съдът преценя съпричиняването на вредоносния  резултат от пострадалия. Изложеното не обосновава наличието на изключителни или  многобройни смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.

Съобразявайки  изложеното съдът намира, че наказателната отговорност на подс. В.Т. следва да се реализира при привес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което му наложи наказания лишаване от свобода  за срок от една година и шест месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от три  години. За постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът намира, че  не се налага отделянето на подсъдимия от обичайната му среда за реалното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Значително по-ефикасно възпиращо въздействие  по мнението на съда ще  окаже продължителността на срока на лишаване от правоуправление и тригодишния изпитателен срок, за което  е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

По мнението на съда, така определените по размер и наложени наказания в своята съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК и  са напълно достатъчно за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в  полза на държавата и на частните обвинители направените съдебно деловодни разноски по воденото наказателно производство.

 

          Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ:...................