Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.02.2021г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 26 януари 2021г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар : ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор :
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 656 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.226
ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Н.Й.Г. твърди в исковата си молба, че
Ответникът сключил на 01.07.2014г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица 02114001749374, валидна от
01.07.2014г. до 01.07.2015г. за следния автомобил: марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № СТ
0222 ВМ.
На 13.02.2015г., в гр. Стара Загора,
Динко Симеонов Монев, ЕГН **********, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 0222 ВМ, нарушил правилата за
движение и блъснал Н.Й.Г., ЕГН ********** като пешеходец.
Вследствие на процесното ПТП Н.Г.
получил следните телесни увреждания:
-
Разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата;
-
Счупване
на лявата слепоочна кост;
-
Счупване
на тилната кост;
-
Счупване
на черепната основа;
-
Сътресение
на мозъка;
-
Контузия
на мозъка;
-
Кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка;
-
Кръвоизлив
под паяжинната мозъчна обвивка;
-
Набиране
на кръв в пазухите на клиновидната кост;
-
Счупване
на лявото бедро;
-
Открито
счупване на лявата подбедрица;
-
Остър
пиелонефрит;
-
Намаление
на слуха с дясното ухо.
След произшествието Н.Г. бил приет за
оказване на спешна медицинска помощ в „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович“ АД- гр. Стара Загора, клиника по
неврохихургия, кьдето бил приет със силна болезненост в главата, в левия крак,
объркан и говорещ несвързано, с подкожни хематоми в областта
на ляво бедро и лява подбедрица, с контузна рана в дясна
окципитална област, рана под лява патела. Вследствие на проведени изследвания и
консултативни прегледи със специалисти му била поставена диагноза „Contusio capitis.V.L.C.C. Reg occipitalis №1
Fractura Ossis Occipitalis Fractura Baseos Cranii. Commotio Et Contusio
Cerebri. Haemorhagia Subarachnoidalis. Hemosinus Sphenoidalis Bill" и ,,F-ra Colli Femoris Sin. F-ra Femoris . F-ra
Cruris Sin Aperta“. Било
проведено медикаментозно лечение и ищецът бил поставен на екстензия. На
18.02.2015г. бил преместен в Клиника по ортопедия и травматология, кьдето били
извършени следните оперативни интервенции: 1) открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула с поставяне на 2 канюлирани винта и Liss DF; 2) открито наместване с вътрешна
фиксация, фемур; пласира се дълъг Fi nail, който
се заключил проксимално и дистално. Раните били зашити. Били поставени стерилни
превръзки.
Лечението на пострадалия продължило в
домашни условия, но на 17.04.2017г. бил приет в УМБАЛ „Проф. д-р
Ст-Киркович" АД в клиника по нефрология с оплакване от болки в поясната
област и при уриниране след поставяне на уренарен катетър при извършените
оперативни интервенции. Бил установен „остър пиелонефрит“. Било проведено консервативно
лечение.
На 18.06.2015г. ищецът бил приет
отново в болница с оплакване от секреция в лява колянна става. Наложило се
оперативно лечение: били отстранени имплантирани уреди (заключващ винт) от
фемур и били поставени АБ перли. Състоянието му обаче не се подобрявало и се
наложило да бъде приет за лечение във Военномедицинска академия-МБАЛ София,
където на 19.10.2015г. била извършена нова операция под спинална анестезия -
били премахнати АБ перли, бил извършен дебридман и били поставени гентамицинови
перли. На 25.04.2016г. била извършена операция за изваждане на гентамициновите
перли. На 11.11.2016г. била извършена операция за отстранявне на имплантирани
уреди от тибия и фибула. През първия месец след инцидента ищецът бил изцяло на
постелен режим. Налагало се брат му и леля му да се грижат за него и да го
обслужват- за тоалет, хранене и други нужди от първа необходимост. След първия
месец започнал да се опитва да стъпва и да ходи, но само с патерици и на много
къси разстояния. Патерици ползвал до май 2016г. Били му забранени четенето,
гледането на телевизия, всякакви средства за получаване на информация поради
опасността от претоварване на мозъка.
Оплаквал се от главоболие,
световъртеж, гадене. Преди инцидента ищецът спортувал редовно - карал колело, изминавал
по 60-70 км на ден, изминавал големи разстояния по време на планински туризъм.
Работил като вулканизатор. След инцидента не можел да издържа на ходене на
дълги разстояния, лесно се уморявал. Не можел да кляка напълно. Често се
оплаквал от болки в засегнатите места и при влошаване на времето. Не можел да
върши предишната си работа поради голямото натоварване. Често изпитвал болка в
мястото на операцията. С решение на ТЕЛК на Н.Г. била определена 60% трайно
намалена работоспособност. В следствие на тежката черепно - мозъчна травма
ищецът получил намаление на слуха с дясното ухо, проведено било консервативно
лечение, но то не довело до успех.
За обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди Н.Г. предявил частичен иск пред Софийски градски съд -
гр.д. 5662/2017г., 1-11 състав, за сумата от 80 000 лева. Съдът приел, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължало на ищеца възлизало на
сумата от 120 000 лева, приел, че било налице принос от страна на Н.Г. за
настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%., с които намалил
обезщетението до сумата от 96 000 лева и уважил иска до размера на
претендираната частична сума от 80 000 лева с решение от № 4888/02.07.2019 г.,
което не било обжалвано и влязло в сила.
За разликата между присъдената сума от
80 000 лева, до пълния размер на претендираното обезщетение от 96 000 лева,
намалено с 20 % поради приетия принос от страна на ищеца, предявява настоящия
иск.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 16 000
лева, представляваща разлика между уважената част в размер на 80 000 лева, до
пълния претендиран размер от 96 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените на Н.Г. неимуществени вреди от гореописаното ПТП, намалена с 20 %
поради установения принос от страна на ищеца, заедно със законната лихва от
дата на деликта — 13.02.2015г., до окончателното плащане, както и всички
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответното дружество, в който заявяват, че предявените искове
били неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер,
поради следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата претенция
било посочено, че на 13.02.2015г., в град Стара Загора, Динко Симеонов Монев, с
ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, нарушил правилата за движение и блъснал ищеца Н.Й.Г., ЕГН **********
като пешеходец. Вследствие на процесното ПТП Н.Г. получил: Разкъсно - контузна
рана в тилната област на главата; Счупване на лявата слепоочна кост; Счупване
на тилната кост; Счупване на черепната основа; Сътресение на мозъка; Контузия
на мозъка; Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; Кръвоизлив под паяжинната
мозъчна обвивка; Набиране на кръв в пазухите на клиновидната кост; Счупване на
лявото бедро; Открито счупване на лявата подбедрица; Остър пиелонефрит;
Намаление на слуха с дясното ухо.
След произшествието Н.Г. бил приет за оказване на
спешна медицинска помощ в УМ БАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора,
клиника по неврохихургия. Пострадалият бил приет със силна болезненост в
главата, в левия крак, объркан и говорещ несвързано, с подкожни хематоми в
областта на ляво бедро и лява подбедрица, с контузна рана в дясна окци питал на
област, рана под лява патела. Вследствие на проведени изследвания и
консултативни прегледи със специалисти му била поставена диагноза "Contusio capitis. V.L.C.C. Reg occipitalis Nol Fractura Ossis
Occipitalis Fractura Baseos Cranii. Commotio Et Contusio Cerebri. Haemorhagia
Subarachnoidalis. Hemosinus Sphenoidalis Bill“ и ,,F-ra Colli Femoris Sin. F-ra Femoris. F-ra Cruris Sin Aperta“, било проведено медикаментозно лечение и ищецът бил поставен на
екстензия. На 18.02.2015г. бил преместен в Клиника по ортопедия и
травматология, където му били извършени: открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула с поставяне на 2 канюлирани винта и Liss DF и открито наместване с вътрешна фиксация, фемур;
пласира се дълъг Fi nail, който се заключил
проксимално и дистално. Раните били зашити. Били поставени стерилни превръзки. Лечението
на пострадалия продължило в домашни условия. На 17.04.2017г. ищецът бил приет в
УМ БАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в клиника по нефрология с оплакване от
болки в поясната област и при уриниране след поставяне на уренарен катетър при
извършените оперативни интервенции. Бил установен „остър пиелонефрит“. Било
проведено консервативно лечение.
На 18.06.2015г. ищецът бил приет отново в болница
с оплакване от секреция в лява колянна става. Наложило се оперативно лечение:
били отстранени имплантирани уреди (заключващ винт) от фемур и били поставени
АБ перли. Състоянието му обаче не се подобрявало и се наложило да бъде приет за
лечение във Военномедицинска академия - МБАЛ София, където на 19.10.2015г. била
извършена нова операция под спинална анестезия - били премахнати АБ перли, бил
извършен дебридман и били поставени гентамицинови перли. На 25.04.2016г. била
извършена операция за изваждане на гентамициновите перли. На 11.11.2016г. била
извършена операция за отстранявне на имплантирани уреди от тибия и фибула.
През първия месец след инцидента ищецът бил
изцяло на постелен режим. Налагало се брат му и леля му да се грижат за него и
да го обслужват - за тоалет, хранене и други нужди от първа необходимост. След
първия месец започнал да се опитва да стъпва и да ходи, но само с патерици и на
много къси разстояния. Патерици ползвал до месец май 2016г. били му забранени
четенето, гледането на телевизия, всякакви средства за получаване на информация
поради опасността от претоварване на мозъка. Оплаквал се от главоболие,
световъртеж, гадене. Преди инцидента ищецът спортувал редовно - карал колело,
изминавал по 60 - 70 км на ден, изминавал големи разстояния по време на
планински туризъм. Работил като вулканизатор. След инцидента не можел да
издържа на ходене на дълги разстояния, лесно се уморявал. Не можел да кляка
напълно. Често се оплаква от болки в засегнатите места при влошаване на
времето. Не можел да върши предишната си работа поради голямото натоварване.
Често изпитвал болка в мястото на операцията. С решение на ТЕЛК на Н.Г. била
определена 60% трайно намалена работоспособност. В следствие на тежката черепно — мозъчна травма ищецът получил намаление
на слуха с дясното ухо, проведено било консервативно лечение, но то не довело
до успех.
За обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди Н.Г. предявил частичен иск пред Софийски градски съд — гр. д.
5662/2017г., I - 11 състав, за сумата от 80 000 лева. Съдът приел, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължало на ищеца възлизало на
сумата от 120 000 лева, приел, че било налице принос от страна на Н.Г. за
настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%, с които намалил
обезщетението до сумата от 96 000 лева и уважил иска до размера на
претендираната частична сума от 80 000 лева с решение от № 4888/02.07.2019г, което не било
обжалвано и влязло в сила.
За разликата между
присъдената сума от 80 000 лева, до пълния размер на претендираното обезщетение
от 96 000 лева, намалено с 20 % поради приетия принос от страна на ищеца,
ищецът предявявал настоящия иск, като искал съдът да осъди ответника ЗД
"Бул Ине" АД да плати на ищеца сумата в размер на 16 000 лева,
представляваща разлика между уважената част в размер на 80 000 лева, до пълния
претендирай размер от 96 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на
Н.Г. неимуществени вреди от гореописаното ПТП, намалена с 20% поради
установения принос от страна на ищеца, заедно със законната лихва от дата на
деликта - 13.02.2015г., до окончателното плащане. Претендира и всички разноски
по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
Не оспорва обстоятелството, че на 13.02.2015г. в
град Стара Загора, Динко Симеонов Монев, ЕГН **********, при управление на
моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата в хипотезата, според която в
населено място при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство от категория „В" било забранено да превишава стойност на
скоростта от 50 km/h (км/час), с което по непредпазливост причинил на Н.Й.Г., с
ЕГН ********** многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в
нараняване, което прониквало в черепната кухина (черепномозъчна травма - разкъсноконтузна
рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване
на тилната кост, счупване на черепната основа, сътресение и контузия на мозъка,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под паяжината мозъчна обвивка
и набиране на кръв в пазухите на клиновидната кост), и трайно затрудняване на
движенето на левия крак (счупвания на лявото бедро и открито счупване на лявата
подбедрица). С Решение № 133 от 16.03.2017г., постановено по АНД № 227/2017г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът признал за виновен Динко Симеонов
Монев в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" във връзка
с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го
освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева. Със същото решение
съдът признал за невинен и оправдал Динко Симеонов Монев по обвинението за
причиняване на описаните по - горе телесни увреждания и вследствие на нарушаване
на чл. 15, ал. 1 от Закона за движението по пътищата („На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най - вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната
свободна лента“) и чл. 116 от Закона за движението по пътищата („Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците...“).
В настоящия случай, следвало по аналогия да се
приложи императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в
сила присъда (в случая Решение) на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно
това дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Не оспорва обстоятелството, че за управляваното от виновния водач Динко
Симеонов Монев МПС-лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, към датата на ПТП - 13.02.2015г., била налице валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
застрахователно дружество „Бул Ине“ АД, по застрахователна полица №
02114001749374 от 01.07.2014г., издадена със срок на валидност за периода от
01.07.2014г. до 01.07.2015г. Не оспорва обстоятелството, че за обезщетяване на
причинените му от ПТП на 13.02.2015г. неимуществени вреди, ищецът Н.Г. предявил
срещу застрахователно дружество „Бул Инс” АД пред Софийски градски съд - гр.д. 5662/2017г., I - 11 състав, иск
за сумата от 80 000 лева, като част от общо претендирано обезщетение от 160 000
лева. С влязло в сила съдебно решение № 4888/02.07.2019г., постановено по
горепосоченото гражданско дело, съдът приел, че справедливия размер на
обезщетението, което се дължало на ищеца възлизало на сумата от 120 000 лева,
приел, че било налице принос от страна на Н.Г. за настъпване на вредоносния
резултат в размер на 20%, с които намалил обезщетението до сумата от 96 000
лева. Със същото решение застрахователно дружество „Бул Инс“ АД било осъдено да заплати на ищеца Н.Г. сумата от 80 000 лева,
представляваща част от общо претендирано обезщетение от 160 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в резултат от осъществено на 13.02.2015г. в
Стара Загора ПТП. Извън посочените по-горе обстоятелства, оспорва останалите
изложени в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства, както и изцяло
оспорва ищцовите претенции, както по основание, така и по размер, поради
следните съображения:
Оспорва твърденията, че в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 13.02.2015г., на
ищеца били причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и
възникнали заявените от него неимуществени вреди. Оспорва твърденията за
настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент
неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода,
през който били търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива
вреди, които да обосновавали размера на исковата претенция за неимуществени
вреди. Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия Н.Й.Г. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ.
Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца Н.Й.Г., като поддържа, че причина за
настъпване на претендираните вреди били и извършени от него нарушения на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на
уличното платно извън пешеходна пътека, без да възприемели цялостната пътна
ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от
която идвали автомобили.
Принос за настъпване на ПТП имал и ищецът, който в нарушение на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото
пресичане на пътното платно не съобразил разстоянието до приближаващото превозно
средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка. Наред с това
ищецът навлязъл на платното за движение и го пресякъл на нерегламентирано за
това участък от пътя. Твърди, че ищецът навлязъл на платното за движение и го
пресякъл на червен сигнал, забраняващ пресичането на пътното платно от
пешеходци. С това си поведение, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП, ищецът сам се
поставил в превишен риск спрямо нормалния и създал предпоставките за
осъществяване механизма на произшествието.
Счита, че ако ищецът спазил правилата на ЗДвП, не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат. В
тази връзка поддържа, че травмите на ищеца настъпили като резултат и от
неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на
законоопределените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца било
в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него
увреждания. Спазването на горепосочените правни норми би
осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдените от
ищеца претърпени телесни увреждания.
Посочените обстоятелства, счита, че
осъществявали, както от правна, така и от фактическа страна, състава на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита,
че същото следвало да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението му
по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на
отговорността на ответника. Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г. по т.д. №
1117/2009г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010г. по т.д. № 942/2009г. на II т.о.,
принос за настъпване на увреждането било налице, когато пострадалото лице със
своето поведение създало предпоставки за настъпването на вредите или допринесло
за механизма на увреждането. За съпричиняването било без значение дали
пострадалият действал виновно.
Поради горните доводи, счита, че били налице
основания за намаляване на обезщетението на пострадалия поради съпричиняване на
настъпилите вредни последици, като обезщетението следвало да бъде
определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
следвало да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента
на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна
вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в
настоящия случай било противоправно и степента на неговата вина. В случая
следвало да бъде отчетено обстоятелството, че водачът на процесното МПС нарушил
единствено чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата в хипотезата,
според която в населено място при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство от категория „В“ било забранено да превишава стойност
на скоростта от 50 km/h (км/час), докато ищецът пешеходец Н.Й.Г. нарушил три императивни правни норми. Твърди, че посочените по —
горе нарушения от страна на ищеца се намирали в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и обуславяли извода за наличие на съпричиняване в размер на
поне 80%.
Оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за
недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по
основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства
поддържа, че претендираната от ищеца парична сума била в изключително завишен
размер, за да доведяло до репариране на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото било изискването на закона.
Оспорва твърденията за
продължителността на лечението и възстановяването от твърдените с исковата
молба травми — представените медицински документи не обосновавали нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не
били налице медицински документи, обвързани с продължителността на
възстановителните процеси при пострадалия.
Оспорва твърдението, че в следствие на ПТП ищеца
получил остър пиелонефрит. Твърди, че описаното увреждане не било в причинна
връзка с претърпяното ПТП. На самостоятелно основание поддържа, че исковата
сума била недължима поради самоувреждане на ищеца, по изложените вече
съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди
било несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания.
Счита, че присъденото по гр. д. 5662/2017г., по
описа на Софийски градски съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80
000 лева отговаряло на действително и реално претърпените от ищеца болки и
страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, на заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, съобразено
било, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия.
В случай, че съда приемел, че предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди бил доказан по
своето основание, то заявява, че прави и възражение за прекомерност на
претенцията. Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност
на главния иск. На самостоятелно основание оспорва акцесорният иск за присъждане на лихва като недължим, като се
позовава на изтекла погасителна давност.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло предявения от Н.Й.Г. иск, като неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателна исковата претенция
на ищеца, то да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа на справедливостта
и установената съдебна практика. В случай, че настоящият съдебен състав, намери
за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли съда да
определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчетете съпричиняването от страна на
ищеца.
Моли съда да осъди Н.Й.Г. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.Моли съда в случай, че
частично уважи исковата претенция, да им присъди съдебни и деловодни разноски,
в това число и адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска.Моли
съда да им присъди разноски по компенсация.Претендира направените разноски по
делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното към делото АНД № 227/2017г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, с Решение № 133/16.03.2017г. Динко Симеонов Монев е признат за
виновен за това, че на 13.02.2015г. при управление на моторно превозно средство
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №
СТ 0222 ВМ, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Н.Й.Г.,
ЕГН ********** многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в
нараняване, което прониква в черепната кухина - разкъсно-контузна рана в
тилната област на главата;счупване на лявата слепоочна кост;счупване на тилната
кост; счупване на черепната основа; сътресение и контузия на мозъка; кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизлив под паяжинната мозъчна обвивка и набиране
на кръв в пазухите на клиновидната кост; и трайно затрудняване на движението на
левия крак /счупване на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица/- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б"
във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му
налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева.
Страните не
спорят, че за обезщетяване на причинените му от ПТП на 13.02.2015г. неимуществени
вреди, ищецът Н.Г. е предявил иск срещу застрахователно дружество „Бул Инс” АД пред Софийски градски съд, по
който е образувано гр.д. № 5662/2017г., за сумата от 80 000 лева, като част от общо претендирано
обезщетение от 160 000 лева. С влязло в сила Решение № 4888/02.07.2019г., постановено по същото дело /л.49-52 от делото/, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението, което се дължи на ищеца възлиза на сумата от 120 000 лева, както и, че е налице принос от страна на Н.Г.
за настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%, с които намалил
обезщетението до сумата от 96 000 лева. Със същото решение съдът осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца Н.Г. сумата от 80 000 лева, представляваща част
от общо претендираното обезщетение от 160 000 лева
за претърпени неимуществени вреди в резултат от осъщественото на 13.02.2015г. в гр.Стара Загора ПТП.
Страните не спорят, че за управляваното от
виновния водач Динко Симеонов Монев МПС-лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, към датата на ПТП - 13.02.2015г., е налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, по застрахователна полица № 02114001749374 от 01.07.2014г.,
издадена със срок на валидност за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2015г.
Според
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, процесното ПТП е настъпило в гр.Стара Загора на южния изход на кръстовището
между бул.П.Евтимий и ул.Загоре, в 19.50ч. на 13.02.2015г., при сухо време,
нощна тъмнина. Движението е било на фарове, работело е уличното осветление.
Платното за движение на булеварда е ориентирано в посока север-юг.Лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ се е движил в посока юг. Пешеходецът Н.Г. е
пресичал платното от запад на изток. Водачът на автомобила и пешеходеца не са
се възприели взаимно и не са реагирали адекватно. Всеки от тях е продължил
движението си и е последвал удар между автомобила и пешеходеца. Контактували са
предната броня на автомобила в лявата й част, предната декоративна решетка и
предния капак с лявата страна на пешеходеца. След удара тялото е носено и
отхвърлено напред на разстояние 22,4м. Ударът е настъпил на 4,2м. източно от
западния бордюр на бул.“П.Евтимий“. Това разстояние се явява пътя, изминат от
пешеходеца от момента на стъпването му на платното за движение. След удара
водачът е спрял в дясно на отбивката за спирка на градския транспорт, а
пострадалия е лежал по гръб, в лявата лента, близо до осовата линия с глава,
насочена на изток. Южният край на пешеходната пътека е на 15м. северно от
мястото на удара. Пострадалият Н.Г. е предприел пресичане на платното за
движение извън очертанията на пешеходната пътека. Няма техническа възможност да
се установи какви сигнали е подавал светофара към момента на настъпване на ПТП.
При наличното улично осветление пешеходецът има възможност да установи
приближаването на автомобил по светлинния сноп и може да определи
приблизителната скорост на движение, както и може да установи дали автомобила е
лек или товарен. Пешеходецът е предприел пресичане на място, необозначено за
тази цел и не е взел необходимите мерки за осигуряване на собствената му
безопасност. Имал е възможност да се огледа за приближаващи автомобили и тъй
като е имало такива, е трябвало да изчака тяхното преминаване преди да започне
пресичането на булеварда.
От заключенията на назначените по делото две комплексни съдебно-медицински експертизи се установява,
че след процесното ПТП ищецът е лекуван в ОАИЛ в рамките на три денонощия, тъй
като състоянието му е било тежко. Стабилизиран е и е приведен в НХК.
Окончателната диагноза е: Контузио капитис.Вулнус лацеро контузум регио
окципиталис. Фрактура осис окципиталис. Фрактура базис крании. Комоцио ет
контузио церебри. Хеморагия субарахноидалис. Хемосинус сфеноидалис билателарис.
Фрактура фемурис синистри пертрохантерика. Фрактура фемурис синистри. Фрактура
крурис синистри аперта. В НХК било проведено
медикаментозно лечение и ищецът бил поставен на екстензия. На 18.02.2015г. бил
преместен в Клиника по ортопедия и травматология, където му били извършени:
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула с поставяне
на 2 канюлирани винта и Liss DF и открито наместване с вътрешна фиксация, фемур; пласира се дълъг Fi nail, който се заключил проксимално и дистално. Раните
били зашити. Били поставени стерилни превръзки. Лечението на пострадалия
продължило в домашни условия. На 17.04.2015г. ищецът бил приет в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в клиника по
нефрология с оплакване от болки в поясната област и при уриниране след
поставяне на уренарен катетър при извършените оперативни интервенции. Бил
установен „остър пиелонефрит“. Причинителят на заболяването
е Еширихия Коли. Заболяването не е причинено при автозлополуката. То е
усложнение, което често се среща при болни с постоянен уретрален катетър. В
качеството си на такова може да се приеме косвена връзка със злополуката,
наложила лечение с постоянен уретрален катетър. Било проведено
консервативно лечение. На 18.06.2015г. ищецът бил приет отново в Клиника по ортопедия и
травматология с оплакване от секреция в лява колянна става. Наложило се
оперативно лечение: били отстранени имплантирани уреди (заключващ винт) от
фемур и били поставени АБ перли. Състоянието му обаче не се подобрявало и на 12.10.2015г. е приет за лечение
във Военномедицинска академия - София, където в Клиника по ортопедия и
травматология на 19.10.2015г. е извършена нова
операция под спинална анестезия - били премахнати АБ перли, бил извършен
дебридман и били поставени гентамицинови перли. На
16.11.2016г. е дехоспитализиран. На 20.04.2016г. ищецът отново е хоспитализиран
в Клиника по ортопедия и травматология при Военномедицинска академия – София. На 25.04.2016г. била извършена операция за изваждане на гентамициновите
перли, кюретаж, лаваж и дренаж. На 05.05.2016г. е дехоспитализиран. Препоръчана е за дома антибиотична
терапия с Авелокс за 10 дни в рамките на 3 месеца. Според вещите лица, травмите, които е получил ищецът на 13.02.2015г. са
следствие от случилото се ПТП.Черепно – мозъчната травма представлява
нараняване, проникващо в черепната кухина, като е била налице реална опасност
за живота на пострадалия. Счупването на лявото бедро и на лявата подбедрица са
причинили трайно затрудняване на движенията на левия крак за срок от около
10-12 месеца при правилно протичане на оздравителния процес и без усложнения. В конкретния случай в процеса на лечение са
се получили усложнения, изразяващи се във възпаления на отделителната система;
остеомиелит на бедрената кост. Тези усложнения са удължили лечебния процес с
провеждане на множество антибиотични терапии и хирургични интервенции. Срокът
за възстановяване се удължава и зависи от индивидуалните имунни качества на
организма. От момента на настъпване на ПТП и през целия период на лечение
ищецът е търпял болки и страдания с различен интензитет. Острият травматичен
момент е силно болезнен. Това е продължило през целия период на лечение в ОАИЛ,
НХК и КОТ.След извършване на оперативните интервенции болковият синдром започва
да отслабва, но при провеждане на рехабилитационни мероприятия отново се
засилва. Болезнени са и периодите на обостряне на бактериалната инфекция на
бедрото и първите дни след оперативното й саниране. Мозъчната контузия е
отзвучала 6 месеца след травмата. Към 30.06.2020г. ищецът няма невъзстановени увреждания.
От показанията на разпитания по делото свидетел Георги Й.Г./брат
на ищеца/ се установява, че за инцидента с брат си разбрал на следващата сутрин
от телефонно обаждане на неговите наематели, живеещи на единия етаж в къщата, в
която живее и брат му. Свидетелят дошъл в болницата, където бил
приет брат му, но не го допуснали, тъй като имало грипна епидемия. Брат му бил
в реанимация. Лекарите съобщили, че ищецът е с опасност за живота,
черепно-мозъчна травма, травми на крака. Организирал кръводаряване, тъй като
брат му се нуждаел от кръвопреливане. Когато преместили брат му в отделението
по ортопедия, свидетелят влязъл в болницата, като негов придружител. Около 17
дни бил с него в болницата. Свидетелят твърди, че непосредствено сле д
инцидента брат му не приличал на себе си, целия бил в рани, вързан за леглото,
тъй като буйствал. Не бил в състояние да говори, през деня спял, а вечер –
буйствал заради болката. След изписването му от болницата, свидетелят го
обгрижвал в домашни условия. До средата на април 2015г. ищецът не можел да
става. Започнал да прави опити да става с патерици. Свидетелят продължил да се
грижи за ищеца до края на 2015г. По-късно ищецът получил увреждане на
бъбреците, което наложило приемането му в болница за една седмица. След това
получил възпаление на крака и отново постъпил в отделението по ортопедия,
където му сложили перли. Започнал да получава остеопороза. Към този момент
болките продължавали, като до края на 2015г. се оплаквал от болки, главоболие,
световъртеж. Заради получените фистули в крака се наложило да влезе в болница в
ВМА гр.София, където е лежал една седмица. След изписването му се е прибрал
вкъщи. На следващата година отново бил приет за премахване на железата от крака
му. След края на 2015г. за ищеца започнала да се грижи неговата леля. През
2016г. започнал да ходи с бастун. Към момента ищецът се движи сам, но накуцва.
До 2017г. ищецът имал нужда от грижи и
имал главоболие, било му забранено да чете и да гледа телевизия през цялата
2015г. Преди процесното ПТП ищецът бил активен спортист и карал колело на дълги
разстояния, докато в момента не кара велосипед. Поради влошеното му
здравословно състояние бил назначен на друга длъжност с по-ниско заплащане.
Според свидетеля, ищецът след инцидента не е същия човек.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия
състав на нормата чл.226, ал.1 от
КЗ/отм./, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното
застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил Динко Симеонов Монев е съществувало валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“,
с peг. № СТ 02 22 ВМ /видно и от представената справка за
застрахователна полица № 02114001749374 от
01.07.2014г.,
издадена със срок за валидност за периода от 01.07.2014г. до
01.07.2015г./.
Анализът на събраните по делото доказателства налага
извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина,
неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът Динко Симеонов Монев е действал противоправно, тъй като при
управлението на лек автомобил на 13.02.2015г. при управление
на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №
СТ 0222 ВМ, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Н.Й.Г.,
ЕГН ********** многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в
нараняване, което прониква в черепната кухина - разкъсно-контузна рана в
тилната област на главата;счупване на лявата слепоочна кост;счупване на тилната
кост; счупване на черепната основа; сътресение и контузия на мозъка; кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизлив под паяжинната мозъчна обвивка и набиране
на кръв в пазухите на клиновидната кост; и трайно затрудняване на движението на
левия крак /счупване на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица/- престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът счита, че следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата
и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на
присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с
решението, а именно – факта на престъпното деяние, виновността на дееца,
причинно-следствената връзка, за безспорно установени. Когато размерът на вредата е елемент от
престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените
вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б" във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, за което водачът на процесния автомобил
„Фолксваген“ е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя
отговорността на ответника, обаче не е се включва размера на причинените вреди
вследствие на настъпилата многостепенна средна телесна повреда, поради което
размерът на тези вреди може да бъде установен в отделно исково производство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
ППВС № 4/23.12.1968
г., справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката
на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като
релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
При определянето на
размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените
телесни увреждания – многостепенна средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина - разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата;счупване на лявата слепоочна кост;счупване на
тилната кост; счупване на черепната основа; сътресение и контузия на мозъка; кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизлив под паяжинната мозъчна обвивка и набиране
на кръв в пазухите на клиновидната кост; и трайно затрудняване на движението на
левия крак /счупване на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица/; формата на вина – непредпазливост; настъпилите усложнения на здравословното
състояние на ищеца в резултат от причинените увреждания, изразяващи се в остър
пиелонефрит, остеомиелит на ляво бедро и намаляване на слуха на дясно ухо с над
65 децибела, поствъзпалителни промени в проксимална част на лява бедрена кост; периодът
на възстановяване и проведеното лечение – екстензия на левия долен крайник, като
впоследствие претърпял общо пет операции за поставяне на остеосинтези на лява
подбедрица и ляво бедро и тяхното изваждане и за лечение на получения от него
остеомиелит на ляво бедро,като според вещите лица ищецът е търпял болки с
различен интензитет през целия период на лечение и предвид получените
усложнения от проведеното лечение периодът на възстановяване е бил по-дълъг от
обичайния, като към датата на прегледа от вещите лица -30.06.2020г. ищецът няма невъзстановени увреждания, но е нарушен
социалния живот на същия поради преживения стрес, както и променената му
физическа издръжливост, които също са в резултат на стреса от преживяното ПТП и
проведеното след него лечение. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и като взе предвид определеното
обезщетение с Решение № 4888/02.07.2019г. по гр.д. № 5662/2017г. по описа на Софийски градски съд, следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000
лв., като съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като същия е допуснал нарушение на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП /редакция ДВ, бр.51/2007г., релевантна към момента на
процесното ПТП/, поради пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта
място /не на пешеходна пътека/ и без да прецени разстоянието, на което се
намира приближаващия се лек автомобил „Фолксваген“ и скоростта на движение,
каквато обективна възможност е съществувала за него. След съпоставяне на
поведението на увреденото лице – пресичане на пътното платно извън обозначеното
за целта място, но в близост до пешеходната пътека на пътното платно, без да
съобрази разстоянието на приближаващия се лек автомобил и скоростта му на
движение преди да навлезе на пътното платно и на делинквента, управлявал лекия
автомобил преди и към момента на настъпване на процесното ПТП с несъобразена
скорост от 77 км/ч, която е значително над разрешената за населеното място
скорост от 50 км/ч в близост по пешеходната пътека, определящи значително
по-висока тежест на извършеното от последния нарушение на правилата за движение
по пътищата за настъпване на вредоносния резултат, и съобразявайки установената
от законодателя по-голяма отговорност на водачите на пътните превозни средства
за осигуряване безопасността на движението, съдът намира, че съпричиняването на
вредоносния резултат от ищеца е 20 %. Ето защо, предвид разпоредбата на чл.51
ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от
20 000 лева, като част от претендираната сума от 96 000 лева, следва
да се намали с посочения процент на съпричиняване на вредите и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 16 000
лева.
След като застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и
е функционално обусловено от него, то в тежест на застрахователя в хипотезата
на чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е да покрие и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице.
Лихвите върху обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се дължат
съгласно общото правило за непозволено увреждане /чл.84, ал.3 от ЗЗД/ - от деня
на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата
на чл.233, ал.2, изр. 1-во от КЗ/отм./. В този смисъл е трайната съдебна
практика – Решение № 220/23.03.2009 год. на САС по гр.д. № 2530/2008 год.;
Решение № 78/16.09.2011 год. на БАС по гр.д. № 171/2011 год.
В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. С оглед на гореизложеното съдът приема, че възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е неоснователно предвид разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, тъй
като за същото вземане е водено гр.д. № 5662/2017г. по описа на Софийски градски съд, приключило на
02.07.2019г. и до тази дата не е текла давност, а исковата молба п настоящото
дело е заведена на 11.02.2020г. в Районен съд – Стара Загора и не е изтекла тригодишната давност.
Следователно в настоящата хипотеза, законната лихва по реда на чл.86, ал.1
от ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение от 16 000 лева, следва да
бъде присъдена от датата 11.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно
с уважената част от исковете направените по делото разноски за възнаграждение
за адвокат и за вещи лица общо в размер на 2 040 лева.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 640 лева.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, гр. София,
район Лозенец, ул.Джеймс
Баучер
87, ЕИК *********, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Н.Й.Г., с ЕГН ********** *** Михайловски № 9А, със съдебен адрес:***, офис 4, чрез
адвокат Иван Йовчев сумата от 16 000
лева,
представляваща обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
връзка с чл.45 от ЗЗД за причинени от Динко Симеонов Монев неимуществени вреди от непозволено
увреждане при пътно-транспортно произшествие на 13.02.2015г. в гр.Стара Загора по вина на водача
на моторно
превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №
СТ 0222 ВМ, чиято деликтна отговорност е обезпечена със застрахователна
полица № 02114001749374 от 01.07.2014г. със „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 040 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД,
гр. София,
район Лозенец, ул.Джеймс
Баучер
87, ЕИК *********, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 640 лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: