№ 19
гр. П. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600228 по описа за 2021 година
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда № 234 от 24.10.2018г., постановена по НОХД № 6500/2016г.
по описа на Окръжен съд- П. подсъдимата Н. М. В. е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.26 ал.1
НК и във връзка с чл.54 от НК е била осъдена на пет години лишаване от
свобода.
Присъдата е била потвърдена с решение № 107/03.05.2019г.,
постановено по ВНОХД № 2255/2018г. по описа на ПОС.
На 01.11.2019г. в Районен съд- П. е постъпило искане за възобновяване
на делото от осъдената Н. М. В. чрез защитника й адв.К.Д. с наведени
основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК с подробно развити
съображения за постановяване на присъдата и на въззивното решение при
съществено нарушаване на процесуалните правила, за нарушение на
материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание,
поради което се иска възобновяване на делото и отмяна на съдебните актове
като осъдената бъде изцяло оправдана по повдигнатото обвинение, а
алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.
1
Представителят на Апелативна прокуратура –П. счита искането за
неоснователно и предлага да се остави без уважение.
П.ският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
налице ли наведените в искането основания за възобновяване на делото,
приема за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по
същество е неоснователно.
В началото следва да се отрази, че по-голямата част от изложените в
искането оплаквания са свързани с необосноваността на присъдата и
недоказаността на обвинителната теза, която не е касационно основание по
чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК и не може да бъде предмет на проверка в
производството по чл.422 ал.1 т.5 НПК. Във връзка с твърденията за
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената
дейност на първата и въззивната инстанция, следва да се прецени дали същата
е съобразена с процесуалните стандарти на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305
ал.3 от НПК и дали вътрешното убеждение на решаващите съдилища е било
съобразено с изискванията за пълно, обективно и всестранно изясняване на
всички обстоятелства по делото от значение за разкриване на обективната
истина. Мотивните съображения на районния съд, както и решението на
въззивната инстанция позволяват по убедителен, логичен и разбираем начин
да се проследи правилността при формиране на вътрешното убеждение по
правнорелевантните факти и какви са били правните съображения за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.Н. М. В..
Инстанциите по същество са обсъдили и надлежно оценили, с оглед на
действителното им съдържание и смисъл, гласните доказателствени
източници и изложили убедителни и логични съждения относно
доказателствената им стойност и значение за изясняване на обстоятелствата
от кръга по чл.102 от НПК. Преценката на свидетелските показания, в това
число на пострадалите Л., Р. и Б. е извършена както поотделно, така и спрямо
писмените и веществените доказателства по делото, обсъдени са били и
противоречията между доказателствените източници и съдилищата дали ясни,
разбираеми и убедителни мотиви поради какви причини едни се приемат за
достоверни, а други се отхвърлят. По този начин са получили отговор и
всички възражения на защитата по отношение недоказаността на
обвинителната теза като подсъдимата В. е могла да разбере въз основа на кои
доказателства и доказателствени средства е призната за виновна по
обвинението за извършена измама по чл.210 от НК. Изложеното показва, че
при анализа и оценката на доказателствата и формирането на изводите на съда
по фактите не са били допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.
И в искането за възобновяване защитата отново навежда доводи за
нарушения, съществени, при изготвяне на обвинителния акт като твърди, че
не били посочени всички съставомерни факти на деянието и конкретно
2
разграничаване на деятелността на подсъдимите Н. М. В. и Л.М.И./ относно
„предварителния сговор /. Въззивният съд подробно е обсъдил това
възражение и правилно не е намерил резон, че обвинителният акт не е
съобразен като съдържание с разпоредбата на чл.246 НПК и принципните
разяснения в ТР № 2/2002г. на ОСНК. Впрочем възражения от защитата за
редовността на обвинителния акт пред първата инстанция не са правени, а и
съдът / тогава не е било въведено още разпоредителното заседание /
служебно не е констатирал пороци на обвинителния акт, които да го правят
негодна фактическа или правна рамка на обвинението, за да прекрати
съдебното производство по делото и го върне на прокурора.
На следващо място, неоснователно е оплакването в искането за
нарушение на материалния закон при постановяване на присъдата и на
въззивното решение. При правилно и надлежно, съобразно процесуалните
правила, разкриване на фактическите обстоятелства по делото, свързани със
съставомерността на деянието, както районният, така и окръжният съд са
приложили законът, който е трябвало да бъде приложен. Установените по
делото факти изцяло се субсумират под нормата на чл.210 ал.1 т.2 и т.5
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като в мотивите към първоинстанционната
присъда са поднесени подробни, законосъобразни, подкрепени и от
съответната практика на ВКС, доводи относно обективната и субективна
съставомерност на деянието, включително за всичките му квалифициращи
признаци- измама от две лица след предварително сговаряне, в големи
размери и в условията на продължавано престъпление.
Не се споделя от настоящата инстанция и възражението за явна
несправедливост на наложеното на осъдената Н.В. наказание лишаване от
свобода за срок от пет години. И двете съдебни инстанции са мотивирали
размера на наказанието не с механичен или формален подход при
съпоставянето на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
а с оглед на действителното им съотношение, за да се разкрие конкретната
степен на обществена опасност на престъплението и на подсъдимата с оглед
индивидуалните особености на случая, които характеризират и личността на
дееца. Степента на обществена опасност на въпросното престъпление, а и на
осъдената В., е завишена от броя на пострадалите лица, начинът, по който са
били манипулирани и заблудени, че ще бъдат развалени „магии“, свързани с
живота и здравето им / или на техни близки родственици /, което показва
проявено хладнокръвие и безчувствие, при това трайно проявени във
времето, към чуждата болка и нещастие, користните подбуди за извличане на
облага именно от това, като са ги мотивирали да дават пари и злата,
причинената имотна вреда, която многократно надвишава критерия „големи
размери“ към момента на извършване на деянието, усложнената престъпна
дейност при условията на продължавано престъпление. Единственото
смекчаващо отговорността на подс.В. обстоятелство е било чистото й съдебно
минало, но относителната му тежест, спрямо превеса на отегчаващите данни,
не е от такова естество, че да налага намаляване на наказанието или
определянето му при баланс в размер на четири години и шест месеца
3
лишаване от свобода. Следователно, наказанието на осъдената Н.В., правилно
определено при условията на чл.54 от НК при лек превес на отегчаващите
обстоятелства, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 от НПК
като съответно на степента на обществена опасност на престъплението и
извършителя, на смекчаващите и отегчаващите вината фактори, отговаря на
тежестта на извършеното престъпление и е съобразено с целите на личната и
общата превенция по чл.36 от НК, поради което не следва да се коригира.
В искането се съдържа и недоволство относно разпореждането на съда с
веществените доказателства по делото и по-конкретно с 13 бр. пендари от
жълт метал. Съобразно разпоредбата на чл.301 ал.1 т.11 от НПК съдът дължи
произнасяне по въпроса какво да стане с веществените доказателства по
делото като тези вещи е отнел в полза на държавата, наистина без да посочи
правното основание за това / очевидно като предмет или придобити от
престъпление /до изменението на чл.53 НК ДВ, бр.7 от 2019г. /. От друга
страна, присъдата в частта относно веществените доказателства е била
изпълнена и въпросните пендари са били продадени на търг от НАП- П. /
постановление №20 от 19.06.2020г. за възлагане в собственост на „Х.“ ЕООД
гр.Ш.
Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на
делото следва да се остави без уважение, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. М. В. за
възобновяване на ВНОХД № 2255/2018г. по описа на П.ския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4