Решение по дело №1555/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на И.Д.Н., ЕГН **********, чрез адв. И.С., срещу мълчалив отказ на Главния архитект на община-Карлово да издаде удостоверение за търпимост по заявление с вх. № 90-00-823/13 от 18.04.2023г. относно „Подпорна стена“, находяща се в ПИ с идентификатор *******по КККР на гр. Карлово, община Карлово.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвания акт, като се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че строежът е със статут на заварен по смисъла на § 289, ал. 2 от ППЗПИНМ. В писмено становище от адв. И.С. се поддържа жалбата и моли за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира разноски.

Ответникът – Главен архитект на община-Карлово, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Жалбоподателят И.Н. се легитимира с НА № 150, т. 15, рег. № 3898, дело № 2929/6.10.2016г. като собственик на Поземлен имот с идентификатор *******по КККР на гр. Карлово, община Карлово, с административен адрес гр. Карлово, п.к. 4300, ул. „**, с площ от 238 кв.м.

Със заявление вх. № 94-00-823/13 от 18.04.2023г., депозирано от И.Н., е поискано издаване на удостоверение за търпимост относно „Подпорна стена“, находяща се в ПИ 36498.501.123 по КККР на гр.Карлово, по западната граница на имота с приблизителна дължина 14,55м. и приблизителна височина от 2,78м. до 2,90м. Към заявлението са приложени 3 бр. декларации, касаещи годината на построяване на стената. По така направеното заявление от 18.04.2023г. липсва произнасяне от страна на главния архитект на община-Карлово.

В хода на съдебното производство съдът е допуснал по искане на жалбоподателя извършване на съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 12.01.2024г., вещото лице е посочило, че поддържа заключението си. Съдът дава вяра на представеното заключение по СТЕ като професионално и отговарящо на задачите, за които е била допусната съдебно-техническата експертиза по делото.

При тази фактическа установеност съдът направи следните правни изводи.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е изграден до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Съдът приема, че в настоящия случай от страна на жалбоподателя и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК не е установено наличието на условията за издаване на удостоверение за търпимост. Съображенията за това са следни:

Предвид разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, и тъй като приложното поле на същия е за строежи изградени до 7.04.1987 г. в тази връзка следва да бъдат обсъдени доказателствата представени по делото, досежно времето през което той е бил завършен. Така по делото от л.29 до л. 31 се намират декларации от С.Ф., Н.К.и А.И., които декларират, че подпорната стена, която е разположена по западната граница на ПИ с идентификатор *******по КККР на гр.Карлово била съществуваща към месеците юни-юли на 1958г. Същите съдът не кредитира като непоследователни и противоречащи на останалия доказателствен материал. Годината на построяване на процесния строеж не се доказва от декларациите с нотариална заверка на подписа. Тази декларация представлява частен писмен документ с достоверна дата по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, който документ не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства и представлява доказателство единствено, че направеното изявление изхожда от издателя ѝ. При частните документи изявленията и удостоверяванията в тях се приемат за доказани, само ако са във вреда на издателя им, какъвто не е процесният случай. Доколкото тези декларации съдържат данни за момента на построяване на сградата, то по делото са налични противоречиви сведения за това. Твърдението на деклараторите, че подпорната стена и то по западната граница на имота е съществувала към м. юни-юли 1958г. не се подкрепя от никакво друго доказателство по делото. В този ред на мисли на коренно противоположно становище е експертът по СТЕ, където е установено, че при проследяване на кадастрално-регулационния статут на процесния имот се установява действащ ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 938/1966г., където имотът е част от имот с пл. № 163 и южната му част попада в отреждане в парцел „Детски учреждения“ в кв. № 141. На север от тази част е предвидена улица в посока изток-запад, а най-северната част остава извън регулационните граници на населеното място като земеделска територия. Съществуващият начин на ползване на имот пл. № 163 към 1966г. е земеделска земя- лозе. През 2004г. е изготвен нов Кадастрален и регулационен план, като в частта му за регулацията е обезсилен. Процесният ПИ 36498.501.123 е част от по-голям имот, който е получил нов кадастрален номер 123. Със заповед № 92/02.02.2009г. е одобрен ПУП- изм. на ПРЗ за част от кв. 141, отнасящ се за УПИ XXII-135,136, 137 и улична регулация по улица с осови точки 105-106. С това изменение ПИ с идентификатор *******по кадастрална карта става изцяло отреден за улична регулация. Със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК е одобрена кадастрална карта на гр. Карлово и ПИ, където е изпълнен строежът има идентификатор *******и в него няма отразени сгради.

След като по безспорен начин не е установен моментът на изграждане на процесния строеж, то не може да бъде извършена и преценката относно това дали строежът е бил допустим по действащите правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Дори да се приеме, че процесният строеж е извършен преди посочената в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ дата 07.04.1987 година, изолирано остава твърдението в жалбата, че има данни строежът да е извършен през месеците юни-юли 1958г. Приложимата разпоредба на § 16, ал. 1 от ЗУТ гласи, че строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Посочената норма има палиативен и специален характер и дава възможност на собствениците на незаконни по принцип строежи (с оглед на изискването за липса на строителни книжа), без да ги узаконяват, да ги ползват необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица, като от тълкуването на нормата следва, че при наличието на предпоставките по изречение първо на нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв строеж ще бъде предмет на прехвърлителна сделка, като документът има удостоверителен характер и легитимира собственика пред купувача, респ. нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни строителни книжа. Дори и да се приеме, че тази подпорна стена е съществувала преди посочената от нормата на ЗУТ дата, не се установява да са налице строителни книжа за строежа, с което една от предпоставките на нормата не е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което стената би била призната за търпим строеж и при данните, съдържащи се в нотариалния акт, че имотът е придобит, а стената не е построена от жалбоподателя, в негова тежест бе да докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (в смисъл на фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му (по ЗПИНМ, респ. ЗТСУ). Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса. Застъпеното становище в жалбата, че обектът следва да се третира в хипотезата на § 289, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места(ППЗПИНМ) е неоснователно. Съгласно чл. 66д от Закона за планово изграждане на населените места, в страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица, само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действащи разпоредби. От своя страна, §289, ал.2 от ППЗПИНМ гласи, че строежи (сгради, постройки, преустройства, инсталации, уредби, съоръжения и други работи), направени незаконно до 14.11.1958 г. в урегулирани или неурегулирани терени, не се събарят и премахват, освен при условията и по реда на §276-279, съответно §294. По силата на тази разпоредба съответните строежи не се узаконяват. Те не могат да бъдат узаконени по реда и при условията на ал. 1. Както в закона, така и правилника за прилагането му, няма изисквания за подпорни стени. Към 1958г. подпорната стена се е намирала в неурегулирана територия и строителството се е разрешавало по реда на Наредба за строежите по чл. 102, 103 и чл. 210 от ППИНМ(отм.), но в нея също няма разпоредби, касаещи подпорни стени.

Въпреки това, за да извърши императивно изискуемата преценка за търпимостта на строежа, съобразно относимите към годината на застрояване материално-правни норми, съдът следва да установи по безспорен начин, ако не точната година поне релевантен период на извършване на строежа. В случая самият оспорващ сочи, че строежът е изграден през 1958 г., т.е. относими са правилата на § 16, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Според настоящия състав по делото се твърди декларираната 1958 година, т.е. строежът може да се приеме изпълнен в периода до 07.04.1987г. Това обстоятелство, каза се, поставя процесния строеж под режима на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Посочи се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза са: 1) строежът да е изграден до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, които предпоставки следва да са в условията на кумулативност. Тоест изискуемо е съответствие с действалите технически правила и норми. Предвид данните в СТЕ, че за територията на процесния строеж са налице кадастрален план към ЗРП от 1966г., кадастрален план, одобрен през 2004г. и кадастрална основа на одобрено изменение на ПУП-ПРЗ през 2009г. за съседните имоти от юг на процесния имот и улицата северно от тях и в нито един от плановете не е отразена подпорна стена на мястото на процесната, то не може да се приеме, че подпорната стена е търпим строеж.

В резултат на горния анализ става ясно, че в случая липсват кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 1 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на закона. В сочения смисъл, като резултат, отказът на административния орган е правилен и законосъобразен.

Изложеното до тук налага извод, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи поради извода за неоснователността на жалбата. В производството от страна на администрацията са направени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Н., ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Главния архитект на община-Карлово да издаде удостоверение за търпимост по заявление с вх. № 90-00-823/13 от 18.04.2023г. относно „Подпорна стена“, находяща се в ПИ с идентификатор *******по КККР на гр. Карлово, община Карлово.

ОСЪЖДА И.Д.Н., ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р.България.

Съдия: