№ 78
гр. Р., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234500600241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е
по въззивна жалба на адв. Г.В. защитник на подс.А.А. , срещу Присъда №
3/17.01.2023 г., постановена по НОХД № 2372/2022г. по описа на РС – Р., с
която подсъдимя А. е признат за виновен в това, че на 14.05.2022г. в гр.Р. в
условията на повторност ,като случаят е немаловажен отнел чужди движими
вещи пари в брой в размер на 700 лв.,лична карта и СУПМС,издадена на
името на Г.й И. П. , от негово владение с намерение противозаконно да ги
присвои,поради което и на основание чл. 36, вр.чл.54, вр.чл.195 ал. 1, т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1, от НК РРС, е осъдил подсъдимия- А.А. на три години
„лишаване от свобода”, ,на осн. чл.58, ал.1 от НК. е намалил наказанието с
една трета,като го е редуцирал на две години „лишаване от свобода“ при
изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим. На осн.чл. 68,
ал.1 от НК, РРС е привел в изпълнение отложеното наказание в размер на
осем месеца лишаване от свобода по НОХД№146/2022г. по описа на РРС,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия А.А. да заплати направените
по делото разноски в размер на 194,00 лв. в полза на Републиканския бюджет
по сметката на ОД на МВР – Р..
В жалбата се излагат доводи, че присъдата, в частта относно
наложеното на подс. А. наказание е незаконосъобразна, неправилна и
несправедлива. В съдебно заседание защитникът на подс. А. – адв.В. от РАК
пледира, че наложеното наказание от две години лишаване от свобода е явно
1
несправедливо и като изтъква смекчаващи вината обстоятелство – съдействие
на разследващите органите на досъдебното производство, като настоява
въззивният съд да определи по-леко по вид наказание .
Представителят на държавното обвинение намира въззивната
жалба за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
РОС констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а
разгледана по същество е частично основателна досежно наложеното
наказание по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
РОС приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприето и от решаващият съд:
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, като на осн. чл. 371 т. 2 от
НПК. Подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Въззивният съд при служебна проверка на
законосъобразността на присъдата установи, че изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти се подкрепят от доказателствата в досъдебното производство. Безспорно
е установено че на 14.05.2022г. в гр.Р. в условията на повторност А.А. отнел
чужди движими вещи пари в брой в размер на 700 лв.,лична карта и СУПМС,
издадена на името на Г.й И. П..
Видно от заключението на приетата по делото техническа
експертиза на диск от камера за видео-наблюдение,монтирана на офис №868
на „Спиди“АД –София, находяща се на ул.“Духовно възраждане“№3 в гр.Р..
като на същата са били фиксирани кадри отразяващи движението на
подсъдимия с велосипед в района на жилището на пострадалия П..
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. А. е
действал в условията на повторност –чл.28 от НК предвид осъждането му по
НОХД№146/2022г. по описа на РРС за същото по вид престъпление в чиито
изпитателен срок е извършено и настоящото престъпление, като казусът се
явява немаловажен, с оглед вредата и предходни осъждания за престъпления
против собствеността, навеждащи на навици обвързани с извършване на
противозаконни деяния.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ Р.нският окръжен съд установи,
че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка, въз основа на показанията на свид. показания на свид.
П. ,А. и И. , въз основа на писменото заключение на приетата по делото
2
експертиза а така също въз основа на приложените писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие, характеристични справки справка
за съдимост ,автобиография и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние .
Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на
РРС, възприема цялостно семантичните и граматически изложения
безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да
се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава
въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои
от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче
мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически
положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази
съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата /в този смисъл
Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС/.
РОС ще акцентира, че всички доказателствата са по същество са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното
подробно коментиране, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, те
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимия А. А. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК , тъй като на 14.05.2022г. в гр.Р. в условията на
повторност ,като случаят е немаловажен отнел чужди движими вещи пари в
брой в размер на 700 лв.,лична карта и СУПМС,издадена на името на Г.й И.
П. , от негово владение с намерение противозаконно да ги присвои. Въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото
първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че подсъдимия е
извършил престъплението, в което е обвинен и следва да носи наказателна
отговорност за това. От обективна и субективна страна са налице всички
признаци на престъплението, за което се провеждало наказателното
производство, и доказано авторство.
Правилно РРС е съобразил, че от обективна страна подсъдимия е
осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани
в чл. 194, ал. 1 от НК. Безспорно в случая е налице отнемане на чужди
движими вещи (пари в банкноти на обща стойност 700,00 лв.) от владението
на собственика им , липсата на съгласие, обективирано е намерение и целта за
противозаконно присвояване, установена е промяна и трайна фактическа
власт върху предмета на престъпление. Налице са и квалифициращите
3
признаци на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК .
РОС подкрепя първата инстанция в извода, че подс. А. е
извършил деянието в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от
НК, за което е достатъчно, че той, преди извършване на процесното деяние е
бил осъждан с Присъда –споразумение №64 /16.02.2022г г. по НОХД №
146/2022г. по описа на РРС, влязла в законна сила на с.д. за престъпление по
чл. 195, ал. 1 от НК, и от изтърпяване на наложеното му предходно
наказание не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
При извършване на това деяние, подсъдимия е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът към датата на
осъществяване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, предвид нормалното му
психическо и физическо развитие . РОС счита, че предвид това, че към
извършване на деянието подсъдимия вече е осъждан за престъпления против
собствеността, логично е съзнавал, че извършва противоправно и
общественоопасно деяние и е целял настъпването на престъпните последици.
Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои
отнетите пари, като е съзнавал, че лишава от владение върху тях собственик
им, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като след установяване на
фактическата си власт, се е разпоредил с предмета на престъплението като със
свои пари. Подсъдимият е имал представа за всички елементи от обективна
страна на осъществения престъпен състав – съзнавал е и противозаконността
на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. А.А. логично
е съзнавал, че върши деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление – при повторност.
Причини за извършване на престъплението РОС приема, че са
желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неотговарящ на законния
ред начин, ниската му правна култура и недоброто му материално положение
.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказания, РРС правилно е взел предвид от една страна високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления в страната и наличието на
квалифициращия признак, а от друга – сравнително младата възраст на
подсъдимия и стойността на предмета на престъплението. РРС обаче не отчел
,че А. безспорно попада в квалификацията на т.7 по чл.195 от НК и е
рецидивист по смисъла на наказателното право, но с по-ниска степен на
обществена опасност, без да е пенитенциарен рецидивист /все още не е
търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“/. Правилното
приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК, и на осн. чл.371,т.2 и чл.373,ал.2 от НПК
4
изисква от решаващият съд да определили наказание на подсъдимия при
превес на смекчаващите, а не отегчаващите отговорността обстоятелства, като
повторността следва да се възприема за всички предходни наложени
наказания, като за последното деяние не би следвало да се възприема от съда
за отегчаващо отговорността обстоятелство. Т. е. при превес на смекчаващите
обстоятелства между минималния и средния размер на наказание предвиден в
НК –чл.195 от с.к. е законосъобразно да се възприеме наказание, лишаване от
свобода за срок от една година и три месеца ,като след редукцията
ефективното наказание следва да е в размер на 10 месеца „лишаване от
свобода“, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Правилно РРС е съобразил, че
смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия ,самопризнание и
съдействие на органите на досъдебното производство не са нито
изключителни ,нито многобройни, така щото и за извършеното от А. резонно
решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 68,ал.1 от НК. Аргумент за
това по отношение на подс. е присъда –споразумение №64/16.02.2022г г. по
НОХД № 146/2022г. по описа на РРС.
В случая е налице осъждане за деяние, извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане, което е предпоставило приложението
на чл.68,ал.1 от НК. С оглед наличието на последващо осъждане на лицето,
което се явява извършено в изпитателния срок на едно от осъжданията и при
преценка на режима, при който следва да се търпи общото наказание, следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,б.“в“ от ЗИНЗС . За
разлика от предходната редакция на чл. 60 от ЗИНС, която изискваше
определяне на „строг“ режим в случаите на налагане на наказание за
престъпление, извършено в изпитателния срок за предходно осъждане,
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,б.“в“ от ЗИНЗС (изм., ДВ, бр. 13/2017 г.)
обвърза определянето на „строг“ режим в случаите на чл.68 от НК с общия
размер на приведеното в изпълнение наказание и това, наложено за
последващото деяние. Понастоящем „строг“ режим се определя само, когато
сборът от двете санкции надвишава две години. Следователно, разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2,б.“в“ от ЗИНЗС ще намери приложение при
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно - умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане,
активиране на отложеното наказание по реда на чл.68,ал.1 от НК и сбора от
двете наказания да надвишава две години.В дадения казус и при наличието на
посочените предпоставки и приведеното в изпълнение наказание, и това
наложено за последващото деяние, ще следва да се търпят при първоначален
„общ“ режим. В подкрепа на този извод на въззивния съд са и мотивите към
законопроекта на ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г /, според които с новият чл.
57 от същия закон, се разширява приложното поле за определяне на
първоначален „общ“ режим, който следва да се налага и на осъдени, които са
рецидивисти по смисъла на наказателното право, но са с по-ниска степен на
обществена опасност, без да са пенитенциарни рецидивисти /все още не са
търпели наказание „лишаване от свобода“/. Целта на визирания в нормата на
5
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС, максимален сбор от двете наказания, които
следва да се търпят отделно, е да не обхване именно осъдени с по-нисък
размер на наказанията, както за отложеното по реда на чл.66 от НК, така и за
извършеното в изпитателния срок престъпление, като в тези случаи и двете
наказания следва да се изтърпяват при първоначален „общ“ режим. По
аргумент на противното, в случаите, в които сборът от двете наказания
надвишава 2 години, то първоначалният режим, при който следва да бъдат
изтърпени и двете наказания /извършеното в изпитателния срок и отложеното
по реда на чл.66 от НК / е винаги „строг“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се определи
първоначално „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
редуцираното наказание в размер на 10 месеца л.с. както и на приведеното в
изпълнение наказание от осем месеца лишаване от свобода – при
„общ“режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, след като подсъдимия А. е бил признат
за виновен, правилно РРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е постановил
подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на 194 лева
в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Р..
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и 6 от НПК,
Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 3/17.01.2023г., постановена по НОХД №
2372/2022 г. по описа на РС – Р. . като НАМАЛЯВА размера на наложеното
на подс. А. А. А., ЕГН-********** от гр.Р., ул.“М.“**,**,** наказание от
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
го редуцира на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален общ режим.
НА ОСНОВАНИЕ чл.68,ал.1 от НК привежда в изпълнение
отложеното наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА по Присъда –споразумение №64/16.02.2022г г. по НОХД №
146/2022г. по описа на РРС ,което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН-********** от гр.Р., ул.“М.“**,**,** да
заплати сумата от 194,00лв./ сто деветдесет и четири лева/ д.т.на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Р..
Потвърждава присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7