№ 198 / 2.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М., 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор Р. П. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 238 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
Районен съд – гр.М. е сезиран с постановление на прокурор от 07.02.2019г., с което се предлага обвиняемата С.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx да бъде освободена от наказателна отговорност по повдигнатото й обвинение в извършено престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и да й бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли съда да признае обвиняемата за виновна като я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в полза на държавата към предвидения в закона минимум.
Обвиняемата С.Н., редовно призована, се явява лично и чрез назначения й служебен защитник намира, че обвинението е доказано. Пледира за налагане на минимално по размер наказание, тъй като е с обременено семейно положение и социален статус.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата С.Н.Н. е родена на xxxгxxx, Област М., ул. ,,Х. А.” № 7, българка, български гражданин, с начално образование, безработна, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
На 27.07.2007г. с Решение на Софийски Окръжен съд по ф.д. № 11046/2007г. по реда на ДОПК е регистрирано дружеството ,,Б. П.” ЕООД с Булстат *********. На 15.07.2008г. дружеството е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с внесен капитал в размер на 5 000 лева и едноличен собственик на капитала ,,Д. и.” ООД – Италия – чуждестранно юридическо лице. Предмет на дейност на дружеството е покупка, продажба, придобиване, отдаване под наем на недвижими имоти. Първоначално дружеството е било регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София. На 09.09. 2016г. е извършено прехвърляне на дружествен дял в размер на 5 000 лева от ,,Д. и.” ООД – Италия на свидетелката Ц. М. Т..
На 01.06.2017г. е било извършено повторно прехвърляне на дружествен дял в размер на 5 000 лева от Ц. Т. на обвиняемата С.Н., като е променен и адресът на управление – в с.Крива бара, Община Брусарци, Област М., ул.,,Х. А.” № 7. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е била вписана обвиняемата.
На 06.11.2007г. ,,Б. П.” ЕООД е било регистрирано по ЗДДС, като на 20.10.2017г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС.
С Разпореждане за извършване на проверка / РИП/ № П – 04001217095122 – ОРП – 01/08.06.2017г. на Териториалния Директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново е била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани със спазване на данъчното и осигурително законодателство на ,,Б. П.” ЕООД. Проверката обхващала периода от 01.12.2016г. до 30.04.2017г. Въз основа на проверката бил издаден Протокол № П – 22221217074601 – 073 – 001/ 04.10.2017г. за констатирани неплатени публични вземания от страна на проверяваното дружество. Междувременно, на 14.06.2017г., по електронен път е подадена декларация по ДДС № 12001147640 за периода 01.05.2017г. до 31.05.2017г. от представител на дружеството. Датата за доброволно плащане е била 14.06.2017г. След тази дата, съгласно законодателните разпоредби, започват да текат лихви.
На задълженото лице било изпратено съобщение от дата 23.06.2017г. за доброволно предаване на адрес:xxx,,Х. А.” № 7 и е било адресирано до управителя на дружеството С.Н.. Тъй като последната не била открита, съобщението било върнато в НАП.
Всички документи, касаещи изпълнение на задълженията на процесното дружество, са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК, т.е.направени са били две посещения на адреса за всяко от издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки от дати 23.06.2017г. и от 17.07.2017г.
Лицето не е било открито на адреса, постановленията не са му били връчени лично, поради което се е пристъпило към процедурата по чл.32 от ДОПК – неприсъствено връчване.
Срещу задълженото лице е било образувано изпълнително дело № *********/2017 в ТД на НАП – гр.Велико Търново, за което са били изпратени искания по чл.212 от ДОПК до всички ведомства, компетентни да представят информация относно имуществото на длъжника. Били изпратени и запорни съобщения до всички лицензирани търговски банки, като след издадени разпореждания за изпълнение на запорно съобщение /РИЗС/ от 13.07.2017г. и от 01.08.2017г. във връзка с изпълнителното дело е постъпила само сумата от 48,95 лева от банка ,,Юробанк България”. Последното доброволно плащане от страна на търговското дружество за погасяване на задълженията му е било на 06.03.2017г. в размер на 3,58 лева.
На 01.12.2017г., 04.12.2017г., 22.03.2018г. и на 27.03.2018г. са били извършени посещения от публичен изпълнител за връчване на издадените документи по изпълнителното дело, но никой не е бил открит на адреса, посочен като седалище за управление на дружеството в с.Крива бара. След това са били изготвени съобщения за връчване по чл.32 от ДОПК и в 14 – дневен срок документите се считат за връчени.
На 15.08.2018г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.225, ал.1 т.4 от ДОПК като дългът е бил обявен за ,,несъбираем”.
С Постановление от 22.05.2018г. по случая било образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели М. П. Т. – П. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП – гр.Велико Търново, отдел ,,Публични вземания”, Ц. Т. – управител на дружеството за периода от 14.12.2016г. до 26.05.2017г. и Л. С. Я. - счетоводител на дружеството. За разкриване на обективната истина била назначена съдебно счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че от 15.06.2017г. ,,Б. П.” ЕООД е било изпаднало в неплатежоспособност, т.е. датата, следваща крайния срок за погасяване на задълженията съгласно ЗДДС, която дата е била 14.06.2017г., видно от подадената справка – декларация по ЗДДС. Няма извършени плащания от страна на търговеца за погасяване на публичното задължение, което е в размер на 35 155,15 лева – дължима сума за ДДС за месец май 2017г.
Установено и също така, че дружеството не притежава никакво имущество – дълготрайни и краткотрайни активи както към момента на извършване на проверката от НАП, така и към момента на изготвяне на експертизата.
С Постановление от 28.12.2018г. към наказателна отговорност била привлечена С.Н.Н. по обвинение в извършено престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. В разпита си същата признава вината си и депозира подробни обяснения, в които разказва как и по какъв начин е придобила едноличната собственост на капитала на дружеството.
Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че през периода на изпадане на дружеството в неплатежоспособност, обвиняемата е била единствения управител на ,,Б. П.” ЕООД и именно за нея е било възникнало задължението да инициира производство пред Окръжен съд – гр.М. за обявяването му в несъстоятелност. Същевременно от заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство съдебно икономическа експертиза се установява, че дружеството не разполага наличности на дълготрайни и краткотрайни активи и от 15.06.2017г. е изпаднало в неплатежоспособност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на вещото лице като обективни и достоверни.
Пред съда обвиняемата депозира обяснения, в които отрича да е подписвала част от намиращите се по досъдебното производство документи. В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно графологическа експертиза. Предвид депозираните от обвиняемата обяснения, в които се оспорва полагането на подписа върху документите, с което е била придобита дружествената собственост на капитала. Видно от заключението на вещото лице е, че подписите върху посочените документи, са били положени именно от обвиняемата. Съдът кредитира същото като достоверно и го цени при мотивирането на настоящия акт. Същото оборва твърденията на обвиняемата, че документите не са били подписани от нея. Освен това остават непотвърдени и признанията й, че е подписала празен лист, чието съдържание впоследствие е било попълнено от непознати за нея лица. Според съда следва да бъдат кредитирани обясненията на обвиняемата, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Наличието на положен автентичен подпис и липсата на оборващи доказателства, подкрепящи твърденията на обвиняемата, че не е съзнавала какво подписва, обуславят обосноваността и доказаността на повдигнатото обвинение и кредитирането на обясненията й единствено като защитна позиция.
При така приетата за безспорна фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че с бездействието си, обвиняемата е реализирала престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се явява извършено чрез бездействие. То се изразява в преустановяване на плащанията по ликвидно и изискуемо вземане, което в случая е било безспорно установено по силата на извършена проверка от ТД на НАП. Задължението трябва да е публично и деецът да не е поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност. Наказателно правната доктрина е имала възможността да посочи, че предпоставка за подаване на заявление за обявяване на дружеството в несъстоятелност е неплатежоспособност, а не свръх задъжнаемост. От заключението на вещото лице по назначените съдебно – икономическа експертиза, както и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства се доказва, че в случая е налице неплатежоспособност от страна на дружеството. Същата е била безспорно установена спрямо период, субект и лице, което е било задължено по силата на закона да сезира съда за обявяването на дружеството в несъстоятелност.
Обвиняемата е била едноличен управител и представител на еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно съдебната практика управителят и представителят на търговско дружество е самостоятелен субект на престъпление по чл.227б, ал.2 от НК и като такъв следва да носи самостоятелна отговорност ако в 30 – дневен срок от спиране на плащането не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност (в този смисъл Тълкувателно Решение № 5 от 22.12.2014г. на ОСНК на ВКС). Дружеството е било със седалище и адрес xxx и именно тук е следвало да бъде извършено изискуемото от закона действие. Същото е било в трайна неплатежоспособност, което е водело до задължението на обвиняемия да предприеме нужните действия за привеждане в действие на процедура по обявяването му в несъстоятелност. Законът не изисква състоянието на неплатежоспособност задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне на съда по реда на чл.630 от ТЗ да се обсъжда въпроса за наказателната отговорност на управителя на дружеството.
Тъй като деянието е формално, за неговата съставомерност е без значение дали нeплатежоспособността е само фактическа, или е обявена от съда по надлежния ред (в този смисъл Решение № 217/09.05.2003г. по н.д. № 841/2002г. ІІ н.о. на ВКС). Доколкото липсват доказателства за привеждане в действие на такава процедура в законоустановения срок, обвиняемата, със своето бездействие, е извършила престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемата е съзнавала, че управляваното от нея дружество, е в неплатежоспособност, тъй като признава в своите обяснения пред главен разследващ полицай, че през процесния период е подписала документите, свързани с дружеството ,,Б. П.” ЕООД, както и че е знаела, че от данъчната служба са идвали в селото й, за да проверят има ли някакво имущество. Обстоятелството, че по делото са налице достатъчно данни за наличие на фиктивна търговска дейност от страна на търговското дружество са допълнителен аргумент, обуславящ доказаността на субективната страна на престъплението. У дееца обективно е съществувала увереността, че неплатежоспособността е трайно, непреходно и обективно състояние на неговото имущество. В случая умисъла се доказва от обясненията на обвиняемия писмените доказателства и приобщената към досъдебното производство съдебно – икономическа експертиза.
По отношение отговорността на дееца съдът счете, че предложението на прокурора, обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
За извършеното престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в полза на държавата до пет хиляди лева. От данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието обвиняемата не е била осъждана за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Липсват и причинени от деянието имуществени вреди. Ето защо обвиняемата С.Н.Н. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание глоба в полза на държавата. При определяне размера на наказанието съдът съобрази от една страна като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, високата по размер сума по дължимостта, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред, а като смекчаващи такива – доброто й процесуално поведение, признанието на вина и чистото й съдебно минало.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева. Предвид извършената преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде определено към предвидения в закона минимум, а именно 1 000 лева. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че обвиняемата е безработна и високо по размер наказание би се оказало явно несправедливо. Така наложеното наказание в най – пълна степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да определи наказание по размер по – нисък от законоустановения. Това е така тъй като съгласно т.6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д.№ 4/1985г. на Пленума на ВС при определяне на наказанието се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 от ЗАНН, а ал.5 не допуска определяне на наказание глоба под предвидения най – нисък размер.
При този изход на делото обвиняемата следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.М. направените в разноски в размер на 181,00 лева, представляващи възнаграждение за вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно – икономическа експертизи, сумата в размер на 155,19 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебно графическа експертиза, както и по сметка на съда сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата С.Н.Н., родена на xxxгxxx, Област М., ул. ,,Х. А.” № 7, българка, български гражданин, с начално образование, безработна, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВНА в това, че на 16.07.2017г., в гр.М., качеството й на управител и представител на търговско дружество ,,Б. П.” ЕООД, с ЕИК : *********, със седалище и адрес xxx, след като е изпаднал в неплатежоспособност на 15.06.2017г. по силата на чл. 608, ал.1 от Търговския закон за погасяване на изискуемо публично парично задължение за ДДС в размер на 35 155,15 лева и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията от 16.06.2017г. до 15.07.2017 г. включително, не е поискал от съда (Окръжен съд – гр. М.) да открие производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й налага наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемата С.Н.Н. (със снета по – горе самоличност) да ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – гр.М. направените по досъдебното производство разноски в размер на 181,00 (сто осемдесет и един) лева възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно - икономическа експертиза, сумата в размер на 155,19 (сто петдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно графическа експертиза, както и по сметка на Районен съд – гр.М. държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист в размер на по 5,00 лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: