№ 7058
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир В.ев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100507799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3998/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 38942/24г. по описа на
Софийски районен съд, 180 с-в, съдът е отхвърлил предявените от В. А. Е. срещу
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3
във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
147/27.05.2024г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„консултант клиенти“ и за заплащане на сумата от 3689.91лв. – обезщетение за
времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение за периода 28.05.2024г. – 23.07.2024г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователни. Отхвърлен е искът с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300.00лв. – стойността на
ваучери за храна за м.04.2024 г. и м.05.2024 г., като погасен чрез плащане в хода на
процеса, както и искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумите както следва:
2351.50лв. – незаплатени търговски комисионни за 2023 г., съгласно Системата за
подпомагане изпълнението на бюджета на „УниКредит Булбанк“ АД – BEST и
2152.00лв. – незаплатени търговски комисионни за първото тримесечие на 2024г.
съгласно Системата за подпомагане изпълнението на бюджета на „УниКредит
Булбанк“ АД – BEST, като неоснователен. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е осъдено да
плати разноски в размер на 120лв., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 50.00лв. – държавна такса, а В. А. Е. е
1
осъден да плати разноски в размер на 1682.00лв.
Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищеца В. А. Е., с
която обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1
и т.3 вр. чл.225 КТ /за отмяна на уволнението и за заплащане на сумата за обезщетение
за времето на оставане без работа, ведно със законната лихва/, по съображения за
неправилност поради нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и необоснованост. Изложени са конкретни съображения, че не били
допуснати поискани допълнителни задачи към назначението комплексната съдебно
техническа и счетоводна експертиза (КСТССчЕ), не били допуснати поискани
писмени доказателства и разпит на свидетел, което довело до непълнота на
доказателствения материал, съответно необоснованост на решението. Твърди се
противоречие на решението с материалния закон и немотивираност по съображения,
че процесната заповед била немотивирана, доколкото не съдържала данни относно
това кога е констатирано извършването на твърдените нарушения, така и в заповедта
не били посочени конкретни дати на твърдяното нарушение, като в случая не била
налице хипотеза, при която спецификата на изпълняваната работа или характера на
нарушението не позволявало откриване на точния ден и час на извършването му,
докато в случая към деня на исканите обяснения работодателят имал всички данни за
твърдените нарушения. Необосноваността на решението следвала и от липсата на
обсъждане на събраните гласни доказателства на св.М..
Неправилно СРС приел, че ищецът бил извършил нарушения на Вътрешните
правила за кредитиране на физически лица в банката ответник, конкретно на чл.8, ал.3
(същата касаела ипотечни кредитира, а видно от заключението по КСТССчЕ всички
кредити, за които се твърдят нарушения били потребителски), чл.18 (искането можело
да се прави и чрез електронни канали, а всички искания били с квалифициран
електронен подпис), чл.22 и чл.23 (регламентиращи оценка на риска, каквито
задължения не му били вменени с оглед длъжностната му характеристика) и чл.25 (в
който бил описан кредитния процес, без посочване, че кандидатите следвало
физически да присъстват в клона). Неправилно било прието, че ищецът извършил
нарушения по чл.22 от вътрешните правила, като по всяко трето искане за кредит
ищецът бил извършвал неправилна оценка на кредитния риск, а съгласно чл.25 от
вътрешните правила той бил извършвал първоначалното проучване на подаденото
искане за кредит, съответно отговарял за правилната преценка и анализ, доколкото с
оглед чл.25, т.3 в случай че няма основания за отпускане на искания кредит
служителите уведомявали директор/ мениджъри, като можело да се откаже искането
без да е необходимо да се прави последващ анализ, т.е. решението да се даде или не
кредит се вземало от лица, различни от кредитните консултанти, какъвто бил ищецът,
т.е. последният не е имал нито компетентност, нито задължение по оценка на риска.
Неправилен бил изводът, че ищецът подписвал договори без присъствието на клиенти,
доколкото експертизата била оспорена в тази част, а не бил допуснат свидетел до
разпит във връзка с твърденията за подписване на документи на хартия, още повече,
че от системата на банката ищецът маркирал промяна на статуса на даден кредит, но
това ставало след като служител обслужвал други клиенти, за да може да се направи
преценка дали е налице нарушение на правилата или не. Така и нито оспорваната
заповед, нито в искането за обяснения, с съдържало твърдения за договори, подписани
без присъствие на клиенти, с което било нарушено изцяло правото на защита на
ищеца, а навеждането на нови обстоятелства с назначена експертиза и позоваване на
тези изводи било в противоречие с чл.195 КТ чл.235, ал.2 ГПК. Неправилен бил
2
изводът и че е налице конфликт на интереси по т.2.1.6 от Вътрешната политика за
конфликт на интереси, доколкото липсвали доказателства за същото. Моли се за
отмяна на решението и уважаване на исковете в обжалваната част.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, в който намира въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Твърди се, че изложените в
жалбата претенции се основавали на неверни фактически твърдения, а тези, които
били верни се подвеждали под неправилни и необосновани квалификации и изводи.
Относно твърдените процесуални нарушения се сочи, че СРС е основал изводите си на
факти, че ищецът е обработвал искания за кредит на лица, които не са присъствали
физически в клона на банката, т.е. при въвеждане на кредитите не са присъствали
кредитополучателите, чиито искания за кредит били обработвани, подписване на
документите не било извършено с КЕП, а на хартия, респ. същите нямало как да се
подпишат лично. Така и мотивите са свързани с това, че дисциплинарното наказание е
наложено за това, че ищецът не е извършвал в пълен обем идентификация на
кредитоискателите, а не за начина, по който са сключени договорите.
На следващо място, неоснователни били и доводите за нарушения на
материалния закон и немотивираност. Възражението за липсата на подписан и датиран
доклад било преклудирано, датата за констатиране на извършените нарушение не била
въздигната в законово изискване, а дисциплинарно наказващия орган узнал в пълнота
за извършените нарушения след уведомяване от служител на Сигурността в банката,
който изпратил имейл с доклад, установяващ нарушенията, от който момент
наказващият орган установил в детайли деятелността на ищеца, от който момент
започнал да тече 2м срок. Изложените във въззивната жалба съображения смесвали 2м
срок от откриване и 1г от извършване, като в случая последният не е изтекъл, тъй като
посочените в заповедта нарушения били в рамките на периода, като нарушенията били
установени на 28.03.2024г., ищецът ползвал 17 дни ПГО от 27.03.2024г. до 27.05.2024г.,
а заповедта била връчена на 28.05.2024г.
На следващо място, неоснователни били и доводите за немотивираност на
заповедта, доколкото същата била подробна, включвала всички задължителни
реквизити, посочени били конкретно описани простъпки, с които били нарушение
задълженията на ищеца с оглед заеманата от него длъжност „консултант клиенти“ с
оглед Вътрешните правила за кредитиране на физически лица, Политиката относно
свързани клиенти, Процедура: Управление на клиентски запис на физическо лице в
Информационната система на Банката, Декларация за опазване на банкова, търговска
тайна и доверителност, както и основните задължения и отговорности съгласно
длъжностната характеристика на заеманата длъжност. Твърди се в, че обстоятелствата
били установени със събраните по делото доказателствени средства. Процесната
заповед била подробно мотивирана и по отношение на тежестта на извършените от
служителя нарушения, която тежест била обусловена от характера на нарушените
трудови задължения /грубо и системно нарушаване на вътрешните правила и
процедури/, характера на заемната длъжност и възложените трудови функции /с оглед
многократната злоупотребата с инвестираното доверие от работодателя за точна
идентификация и обслужване на клиентите/, последиците от трудовите нарушения
/създаване на предпоставка за операционен, репутационен, правен и финансов риск/,
както и системно и грубо незачитане на трудовата дисциплина /с оглед съзнателното
извършване на трудовите нарушения/. Посочените системни нарушения по см. на §1,
т.22 ДР КТ по чл.190, ал.1, т.3 КТ вр. чл.187, ал.1, т.3 и чл.126, т.5, чл.187, ал.1, т.7 и
3
чл.126, т.7, чл.187, ал.1, т.10 КТ, както и злоупотребата с доверието на работодателя по
чл.190, ал.1, т.4 КТ, обосновавали основателността и законността на наложеното най-
тежко наказание по чл.188, т.3 КТ – уволнение без предизвестие. В този смисъл и
обосновани били изводите на СРС, че поведението на ищеца се характеризирало с
незачитане на установените правила на работния процес, доколкото в рамките само на
няколко дни било установено обработване на шест искания за кредит на лица, които не
присъствали физически в банката, с което действие се демонстрирало незачитане на
установените правила за работа, така и показвало липса на критично отношение към
извършеното, доколкото било извършено едно и също нарушение през няколко дни, а в
единия от случаите в един ден. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане
на разноски в размер на 3240лв. съгласно представен списък и доказателства за
плащане.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ, чл.269, ал.2 КТ и чл.128, т.2 КТ.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, чл.269, ал.2 КТ и чл.128, т.2 КТ, е влязло в сила като необжалвано.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ се твърди, че по сключен трудов договор
между страните ищецът заемал длъжност „Консултант клиенти“ със задължения по
Длъжностна характеристика включващи и продажба на продукти и привличане на
нови клиенти, с добри резултати при изпълнение на функциите си, но изненадващо на
02.04.2024г. получил писмо с искане за обяснения, в които били посочени твърдения за
нарушения, за които нито нямал задължения по длъжностната характеристика и по
договаряне, вкл. твърдения за движения по личната му сметка, за проверяването на
която не е давал съгласие. Отправени били твърдения за неизпълнение на задължения
на клиенти, за които не поемал отговорност и не следвало да му се вменява
отговорност. Вменени били нарушения за въвеждане на искания за кредит без лично
присъствие на клиенти в банката, без конкретизация на клиентите и датата на
извършване, като след дадените обяснения ищецът престирал труд до 26.04.2024г., на
която дата му бил спрян достъпът до информационната система, бил принуден да
ползва ПГО и на 28.05.2024г. му била връчена обжалваната заповед. Твърди се, че
същата е незаконосъобразна, защото за първото цитирано нарушение не му били
искани обяснения, нито нарушението било конкретизирано. Второ, по отношение на
искането за кредит на майка му, с въвеждането му у ищеца не възникнало съмнение,
че се нарушават правила в банката или ще бъдат нарушени интересите , като
кредитът бил одобрен и от специализиран отдел на банката, кредитът бил обслужван
редовно и не са настъпили вреди, вкл. нито били договорени някакви преференциални
условия. Трето, твърденията за въведени кредитни предложения за периода от
4
30.05.2023г. до 21.02.2024г. в SmartUCF били включени в задълженията му да
предприема действия по запазване и привличане на нови клиенти, без да проследява
какво се случва с дадено искане за кредит, вкл. имало последващо одобрение и
контрол от други органи, към които ищецът не бил част, т.е. вменените нарушения
били за отговорност и задължения, които ищецът нямал. Четвърто, твърдение
нарушения за периода от 22.01.2024г. до 19.02.2024г. за налични записи за въведени
искания за кредит не били уточнени по дати и клиенти, които обстоятелства се и
оспорват, вкл. твърдението, че не били спазени указанията за подписване с еднократен
КЕП. Пето, не бил спазен преклузивният срок по чл.194 КТ. Шесто, наложеното
наказание не отговаряло на изискванията на чл.189 КТ на тежестта на нарушението.
Моли се за отменяване на уволнението и присъждане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа, ведно със законната лихва върху присъдената сума.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че исковете са неоснователни.
Твърди се, че оспорваната заповед, с което е прекратено трудовото правоотношение
между страните е законосъобразна по следните съображения: същата е издадена от
снабден с надлежна представителна власт орган при работодателя, при спазване на
процедурата и сроковете по чл.193 и 194 КТ, основанията за уволнение били чл.330,
ал.2, т.6 и чл.188, т.3 КТ поради системни нарушения на трудовата дисциплина.
Процесната заповед била подробно мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1
КТ, включвала всички задължителни реквизити /нарушител, нарушение, дата на
извършване, наказание, основание/, в този смисъл били посочени следните нарушения:
Първо, в периода от 30.05.2023г. до 11.03.2024г. по заплатната сметка на служителя
имало 2бр вноски на банкомат, 3бр вноски на каса и 53бр междубанкови преводи с
неясен произход. Второ, на 22.05.2023г. въвел искане за кредит на майка си в
противоречие с Правилата за предотвратяване конфликт на интереси. Трето, в периода
30.05.2023г. до 21.0.2024г. въвел 198бр. кредитни предложения в SmartUCF, от които
155бр. за парични кредити, 4бр. „Шопинг“ карти, като от въведените 81 искания за
парични кредити на нови за УКФ клиенти били 78, одобрените кредити били 81бр., а
74бр. били отказани, а от одобрените 81бр. парични кредита около 7% били цедирани,
т.е. несъбираеми с разрешен размер от общо 209000лв. така и по-голямата част от
лицата след парични кредит кандидатствали за стокови кредити, които при одобрение
също не били обслужвани. Четвърто, били запазени налични записи от охранителни
камери за въведени от ищеца девет искания за кредит в периода от 22.01.2024г. до
19.02.2024г. на извадков принцип, като било установено по шест от случаите, че
клиентът липсвал при въвеждане на искането, а съгласието на клиента за обработка на
лични данни било подписано електронно и при въвеждане на два от исканията за
кредит ищецът снимал екрана на компютъра с телефона си и водел писмена
кореспонденция при входиране на исканията. Пето, работната му станция се оставяла
отключена при отсъствие от работното място. Шесто, не били спазвани указанията при
5
подписване с КЕП. Седмо, при входиране на искане за кредит без присъствие на
клиента във филиала на банката не било възможно да се направи идентификация на
кредитоискателя, вкл. при въвеждане в SmartUCF на телефонен номер, на който да се
изпрати линка с еднократния КЕП, което било грубо и тежко нарушение на
вътрешните правила на работодателя само по себе си. Поради неприсъствието на
клиента не било възможно да се установи дали въведеният телефонен номер
принадлежал на лицето, кандидатстващо за кредит, като само в периода от 22.01.2024г.
до 19.02.2024г. били установени шест такива случая. Същевременно като служител на
съответната длъжност имал задължения по вътрешните правила за кредитиране на
физически лица, Политиката относно свързани клиенти, Процедура: Управление на
клиентски запис на физическо лице в Информационната система на Банката,
Декларация за опазване на банковата, търговската тайна и доверието, длъжностната
характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред. Твърди се, че наказанието е
съобразено с тежестта на нарушенията, доколкото били нарушени основни задължения
за заеманата длъжност, като било установено грубо и системно нарушение на
трудовата дисциплина и на вътрешните правила и процедури по отношение на
дейността по идентификация на клиентите със създаване на предпоставки за
операционен, правен и репутационен риск в работата. Характерът на заемната
длъжност и функции изисквали доверие от работодателя за точна идентификация и
обслужване на клиентите, с което било злоупотребено многократно с визираните
деяния.
С доклада по делото е отделено за ненуждаещо се от доказване, че между
страните бил сключен трудов договор на 12.05.2020г., по силата на който ищецът
заемал длъжност „Консултант клиенти“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1113.18лв., както и че със Заповед № 147/27.05.2024г. връчена на 28.05.2024г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В приетата по делото заповед № 147/27.05.2024г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовия договор е посочено, че на осн.
чл.330, ал.2, т.6 и чл.188, т.3 КТ поради системни нарушения на трудовата дисциплина
по чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ вр. чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8, т.10 и чл.126, т.7, т.9 КТ, при
съобразяване на представени писмени обяснения от служителя, дадени на 05.04.2024г.
и след преценка на тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В мотивната част са описани следните констатации: За периода 30.05.2023г. до
11.03.2024г. по заплатната сметка има 2бр. вноски на АТМ, 3бр. вноски на каса и 53бр.
междубанкови преводи от други лица с неясен произход; На 22.05.2023г. е въвел
искане за кредит на неговата майка; За периода 30.05.2023г. до 21.02.2024г. въвел
6
198бр. кредитни предложения в SmartUCF, от които 155бр. за парични кредити и 4бр.
за „шопинг“ карти, от които 81 бр. са за искания на парични кредити от които 78бр. са
за нови клиенти, като от всички 155бр. предложения били одобрени 81бр., а 74бр.
били отказани. От одобрените около 7% били несъбираеми и цедирани с разрешен
размер от 209000лв., а по-голямата част от лицата след паричния кредит
кандидатствали за стокови кредити, които при одобрение също не обслужвали
кредитите. Запазени били налични записи от охранителни камери за въведени от
ищеца девет искания за кредит за периода от 22.01.2024г. до 19.02.2024г. на извадков
принцип, при които било установено на 6 от тях, че клиентът не присъствал при
въвеждане на искането, като съгласието на клиента за обработка на лични данни било
подписано електронно. При въвеждане на две от исканията е снимал екрана на
компютъра с телефона си и при входиране на исканията водил писмена
кореспонденция по телефона. Работната станция оставала отключена при отсъствие от
работното място. Не били спазени указанията при подписване с еднократен КЕП.
Описано е, че при входиране на искане за кредит без присъствие на клиента във
филиала на банката не било възможно да се направи идентификация на
кредитоискателя, включително при въвеждане в SmartUCF на телефонен номер, на
който да се изпрати линка с еднократния КЕП. Това било грубо и тежко нарушение на
вътрешните правила на работодателя само по себе си. Поради неприсъствието на
клиента не било възможно да се установи дали въведеният телефонен номер
принадлежи на лицето, кандидатстващо за кредит, като само за периода от 22.01.2024г.
до 19.02.2024г. били установени шест такива нарушения. Във връзка с изброеното е
описано, че са допуснати системни нарушения на: Вътрешни правила за кредитиране
на физически лица /чл.4, ал.3 задължавала спазване на одобрената кредитна политика;
чл.11, т.2 задължава спазване на принципите за защита на правата и интересите на
Банката/; Политика относно свързани клиенти; Процедура: Управление на клиентски
запис на физическо лице в Информационната система на Банката; Декларация за
опазване на банковата, търговската тайна и доверителност; Основно задължения и
отговорности на Длъжностна характеристика на заеманата длъжност „Консултант на
клиенти“; Правилника за вътрешния трудов ред. Описано е, че с оглед характера на
нарушените трудови задължения, заеманата длъжност, потенциалните рискове за
работодателя и системността и съзнателното извършване на множеството нарушения
обуславяло налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
Приета е Процедура: Управление на клиентски запис на физическо лице в
Информационната система на Банката, в които подробно са разписани стъпките при
управлението на клиентските записи на физическо лице в Информационната система
(л.172 и сл.). Първоначална регистрация на нов клиент се извършвала в
Информационната система на Банката като се присвоява уникален клиентски номер.
Регистрацията на клиент в ИС на Банката е описано, че се извършва чрез използване
7
на сканиращо устройство E-Z Pass, при представяне на лична карта (л.172 задна
страница), изброени са необходими проверки, които следа да бъдат осъществени, сред
които и (л.174 задна страница) Автоматични проверки свързани с прилагане на
мерките по превенция изпирането на пари и финансирането на тероризма. Всички
клиенти и свързаните с тях лица подлежат на автоматична проверка за съвпадение
срещу рискови списъци. Проверката се извършва като част от регистрацията на
клиента. Въведените на екрана данни се изпращат автоматично след избор на бутон
„Подписано от клиента“ и потвърждаване на визуализиралото се съобщение:
„Потвърждавам идентификацията на клиента и коректността на въведените в
системата данни“. Отбелязано е с „ВАЖНО“ - за да бъдат спазени законовите
изисквания и за да се осигури ефективност на автоматичните проверки е задължително
при регистрацията на нов клиент/промяна данните на съществуващ такъв да бъдат
спазени всички изисквания на процедурата, така и е „Забранено е встъпването във
взаимоотношения c клиенти чиято идентификация не може да бъде извършена/
потвърдена“. Описани са общи изисквания към клиентските документи (л.175 и сл.),
сред които за идентификация се изисква и предоставяне на документ за самоличност,
съгласие за обработка на лични данни. В раздел участници е посочен и „консултант
клиенти“ (л.178). В раздел 3 „Детайлно описание на стъпките в процеса“ (л.180) е
описано, че клиентът представя необходимите документи, за да бъде идентифициран и
при потвърждение на самоличността, а при наличен запис – се извършва проверка за
съответствие на данните, попълват се задължителни клиентски данни, представя се
въпросник „Опознай своя клиент“, който клиентът преглежда, потвърждава или
отказва да подпише, след което при подписан въпросник се прикачва към записа и се
избира бутон „подписано от клиента“, с което се стартират автоматични проверки.
Описани са процедури по регистрация и поддържане на клиентски записи (KYC
контрол), в който раздел се описват вътрешните проверки, ограничения и действия при
откриване на проблеми с клиентския запис.
Приети са вътрешните правила за кредитиране на физически лица, съгласно
които са описани: в глава пета – подаване на искане за кредит – чл.18, ал.1 изисква
подписано искане за кредит, като съгласно чл.20 – Клиентът предоставя писмено или
чрез електронен канал чрез Центъра за контакт с клиенти през Евротръст
попълнено искане, като наличието на съгласие е условие за оценяване на клиента, а в
случай че откаже съгласие – банката отказва да разгледа искането. Т.е. с оглед чл.20 –
предоставянето на искането е писмено (лично) или електронно чрез центъра за контакт
с клиенти през Евротръст, което явно не се отнася до случаите на филиал. В раздел
Кредитен процес (л.33 и сл.) функциите на участниците в процеса на оценка на риска –
чл.25, ал.1, б. „а“ отговорен за сделката служител – извършващият първоначално
проучване на подаденото искане за кредит, като са описани последователно
извършваните действия, сред които и събиране на съответно комплект документи в
8
зависимост от вида на кредита като „силите за продажба“ били отговорност за
проверката на пълнотата и верността на документите, включващи идентификация на
проверка на самоличността, валидност на лична карта и т.н. В чл.44 са уредени случаи,
при които процесът на оценка на кредитоспособността спира и Банката отказва
искането за кредит /сред които клиентът не представя информация или отказва да
подпише декларации и т.н./. В чл.21 е уредена обща отговорност за получаване на
кредитно предложение с всички необходими документи и коректно/вярно въвеждане
на информация в системата за оценка на кредитоспособността, която се носи от
служителя, който отговаря за взаимоотношенията на Банката с клиент.
Съгласно длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която подробно
са описани основните задължения и отговорности, включващи (л.19 и сл.) спазване
правилата за идентификация на клиентите и правомощията на техните действия като
потвърждава с подпис извършената от него проверка за съответствие, спазва
изискванията за оформяне на банкови документи, да спазва вътрешнобанковите
процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по отношение на
дейността като се стреми да намалява нивото на операционен риск в работата и др.
Приет е Кодекс на поведението, както и Декларация за опазване на банковата,
търговската тайна и доверителност, с която ищецът е декларирал, че при сключване на
трудовия договор с ответната банка декларира факти и обстоятелства, посочени по-
долу в декларацията, като поема задължения за спазване и изпълнение на
установените в длъжностната характеристика изисквания за заеманата длъжност,
правилника за вътрешния трудов ред, Правилника за безопасни и здравословни
условия на труд, Правилата за разкриване на конфликт на интерес и за осигуряване на
доверителност и всички други нормативни и вътрешни актове на работодателя,
включително публикуваните нови и актуализирани в Интернет (вътрешните страници
на Банката), установяващи технически, технологични и др. условия и изисквания за
осъществяване дейността на банката и моята работа, до които с подписването на
декларацията се потвърждава, че е запознат и т.н.
Приета е имейл кореспонденция между служители в Банката по повод проверки
на служители, вкл. на ищеца, както и документ за резултати от проверката (л.164 и
сл.), т.е. установява се, че банката, е започнала вътрешна проверка, с резултат -
констатирани нарушения на вътрешните процедури на банката при отпускане на
потребителските кредитите, вкл. е посочено, че чрез преглед на записите от камерите
за видеонаблюдение, е установено, по отношение на част от кредитите, че лицата
кандидатстващи за потребителски кредит не са присъствали в клона на банката към
момента на въвеждане на заявленията им за кредит.
Поискани са от ищеца на основание чл. 193, ал. 1 КТ обяснения.
Дисциплинарните нарушения са описани идентично с тези, посочени в оспорената
9
заповед. Видно от депозираните обяснения, ищецът се е възползвал от правото си по
чл. 193, ал. 1 КТ и в предоставения от работодателя срок е депозирал писмени
обяснения, в които оспорва твърдените нарушения, вкл. във връзка с вменените
нарушения, че за периода от 22.01.2024г. до 19.02.2024г. на извадков принцип били
установени 6 случая, при който клиентът не присъствал при въвеждане на искането –
са дадени обяснения, че за да може да се изпълняват надлежно задълженията и за да
има положителни резултати, изразяващи се в привличане на нови клиенти и постигане
на цели предоставил телефонният си номер на множество лица. След масираните
реклами, че банката е дигитална и можело да се кандидатства дистанционно и след
имплементиране на Евротръст в системата на банката и създадената опция да на се
насочва СМС с цел съгласие за обработка на лични данни, станало ясно, че всеки
клиент можел да кандидатства дистанционно без да присъства в офиса, което било
удобно за клиентите и иновативно. Така и ако клиент бил одобрен, същият посещавал
офиса, бивал идентифициран, регистриран, откривала му се банкова сметка и т.н.
Допуска, че се е случвало да има запитване за кредит на лице, което не е било в офиса
през ищеца.
Пред първа инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Й., св. М. и св. Л., всичките служители при ответното дружество, поради
което и показанията им се ценят по чл.172 ГПК с оглед останалия доказателствен
материал. От разпита им съвкупно и еднопосочно се установява иницииране на
проверката от служители в дирекция Сигурност за нарушения свързани с въвеждане на
данни на клиенти, които кандидатствали за паричен кредит без да се идентифицират,
като било констатирано нарушение на процедурата по отпускане на потребителски
кредит, в която имало стъпка за идентификация в присъствието на клиента. Имало
процедура за дистанционна идентификация, но същата не важала за филиалите, а за
Центъра за контакт с клиенти. Въззивният съд кредитира показанията им, доколкото са
последователни, подробни и съответни на останалия доказателствен материал, а
обстоятелството, че са участвали в една или друга форма в инициираната проверка и
последвалото производство, доколкото не са налице отклонения от доказателствата по
делото в коментираните части не е налице основание да не се възприемат за
обективни.
Прието е заключение по ССчЕ, съгласно което размерът на обезщетението по
чл.225 КТ а периода 28.05.2024г. до 23.07.2024г. е в размер на 3274,59лв. (л.308).
Прието е заключение по комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, от което се установява, че ищецът е получавал трудовото си
възнаграждение по сметка в ответната банка, която съхранявала информация за всички
движения по нея, вкл. за посочения период, вкл. за процесния период имало превод от
други лица (53бр. от майката и съпругата на ищеца –л.288), на 22.05.2023г. имало
10
въведено искане за кредит на майката на ищеца от последния. На въпроса за броя
кредитни предложения въведени от ищеца през периода 30.05.2023г. – 21.02.2024г.,
съответно вид и резултат е дадено заключение, че Общият брой на въведените от
ищеца кредитни предложения бил 191бр., от които 149бр. за парични кредити
(потребителски кредит) и 42бр. за шопинг карти, от които одобрени 118бр., отказани
73бр. От одобрените и „не обслужени“ /т.е. за срок от 180 дни без да има нито една
внесена вноска) имало общо 6бр. На въпроса дали от записите (приложени като ВД с
отговора на исковата молба) на охранителните камери в периода от 22.01.2024г. до
19.02.2024г. при въвеждане на исканията за кредит от ищеца с присъствали физически
лица клиенти – е дадено заключение, че на приложените към делото записи се
установява липса на физическо лице пред ищеца, по същото време, в които са
направени искания за кредит от неговия профил в системата, съответно е седнало лице
от различен пол от кредитоискателя, за датите както следва: 08.02.2024г. (14:39ч);
22.01.2024г. (13:39ч.); 22.01.2024г. (15:08ч.); 25.01.2024г. (10:32ч); 29.01.2024г.
(10:32ч.). Дадено е заключение, че под „подписване с еднократен КЕП“ по въпроса
дали са спазени изискванията на Банката, следва да се разбира действие по подписване
на договор за отпускане на парични средства, при което на клиент се изпраща СМС с
линк, който трябва да активира. Указанията на банката към служителя били
подписването да става единствено с физическото присъствие на лицето, на което се
отпускат парични средства (да седи на стола пред него). Предоставените от банката
файлове съдържали видеозаписи на ищеца, при които от неговия профил в системата
имало регистрирани искания за отпускане на потребителски кредит, а в същото време
и час пред него нямало физическо лице – клиент или присъствало физическо лице, но
от различен на клиента пол. В приложените файлове в диска към отговора на исковата
молба имало общо 8бр. папки, в 5 от които имало записи, в които категорично може да
се твърди за липса на физическо лице или присъствие на лице от противоположния
пол, а в останалите три папки на записите пред ищеца присъствали лица, които с
голяма вероятност били служители, но идентификацията на физическите лица
излизала извън обхвата на експертизата. Така и за дати 25.01.2024г. и 29.01.2024г.
подписването не било извършвано с КЕП (с СМС), а на хартия, като договорът се
разпечатвал на хартия, подписва се с химикал, сканира се и се качва в системата, но на
записите не се установявало присъствие на физическо лице – липсвал клиент пред
ищеца, който подписва с химикал договорите.
При така установената фактическа обстановка СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
11
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и по същество ПРАВИЛНО, като с оглед наведените от страните
във въззивното производство доводи, съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото
правоотношение, последният следва да установи при условие на пълно и главно
доказване сбъдването на предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение, а именно: че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган;
мотивирана е съгласно изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е
наложено в рамките на предвидените от закона срокове; преди налагане на
наказанието работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 ГПК като е изискал
и получил от служителя обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения,
че служителят виновно е извършил вменените му деяния, които представляват
нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание е съответно на
тежестта на извършеното нарушение.
С оглед посоченото в жалбата по същество /немотивираност на заповедта, както
и от материалноправна страна - необоснованост поради неправилна оценка на
показанията на св.М., неправилна преценка за доказани нарушения, съответно
тежестта на същите/ съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато
нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или
служителя начин, чрез фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е
извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на
вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя
начин, включително и чрез позоваването на известни на работника/служителя
обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на
документите). В този смисъл дисциплинарните нарушенията могат да бъдат
индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. В конкретния
случай според настоящия състав работодателят е изпълнил задължението си,
12
установено в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата
дисциплина, за които е наказан ищецът, чрез съществените им признаци.
Работодателят е посочил периода, в който са извършени дисциплинарните нарушения,
в какво се изразяват те, като и законния текст, въз основа на който се налага
дисциплинарното наказание. Налице е съответствие между посоченото правно
основание и изложените фактически обстоятелства. Описанието им е достатъчно
подробно и ясно и дава възможност на ищцата да разбере причината за уволнението и
да организира защитата си. Видно от поисканите и дадени обяснения от служителя,
както и дадените по всяка точка отговори, ищецът е разбирал за какво е ангажирана
дисциплинарната му отговорност, поради което и доводите в жалбата в този смисъл са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупно от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е извършил част от описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения – /установени в периода 22.01.2024г. до 19.02.2024г. пет
случая, при които клиентът не присъствал при въвеждане на искане за кредит,
съответно не било възможно да се направи идентификация на кредитоискателя,
включително при въвеждане в SmartUCF на телефонен номер, на който да се изпрати
линка с еднократния КЕП, при въвеждане на две от исканията е снимал екрана на
компютъра с телефона си и не били спазени указанията при подписване с еднократен
КЕП, доколкото поради неприсъствието на клиента не било възможно да се установи
дали въведеният телефонен номер принадлежи на лицето, кандидатстващо за кредит/.
Горният извод базира на приетото заключение по комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява посредством снети информационни следи от приетия
като ВД 1бр. компактдиск, така и посредством проучване информационните системи в
банката с оглед преценка за съответствие между записа и отразените искания в
системата на банката. В отговор на поставената пета задача според настоящия състав
безспорно се установява, че по времето, в което са направи искания за кредит
(08.02.2024г. 14:39ч; 22.01.2024г. 13:39ч.; 22.01.2024г. 15:08ч.; 25.01.2024г. 10:32ч;
29.01.2024г. 10:32ч.) в системата, липсва физическо лице пред ищеца, съответно е
седнало лице от различен пол от кредитоискателя. Видно от заключението се
установява, че не са спазени изискванията на Банката при извършване на действията
по подписване с еднократен КЕП, като е изяснено, че представлява действие по
подписване на договор за отпускане на парични средства, при което на клиент се
изпраща СМС с линк, който трябва да активира, което подписване става единствено с
физическото присъствие на лицето, на което се отпускат парични средства (да седи на
стола пред него). Предоставените от банката файлове съдържали видеозаписи на
ищеца, при които от неговия профил в системата имало регистрирани искания за
отпускане на потребителски кредит, а в същото време и час пред него нямало
13
физическо лице – клиент или присъствало физическо лице, но от различен на клиента
пол, като за дати 25.01.2024г. и 29.01.2024г. подписването не било извършвано с КЕП
(с СМС), а на хартия, като договорът се разпечатвал на хартия, подписва се с химикал,
сканира се и се качва в системата, но на записите не се установявало присъствие на
физическо лице – липсвал клиент пред ищеца, който подписва с химикал договорите.
Видно от събраните по делото писмени доказателства /конкретно Вътрешните
правила за кредитиране на физически лица и Процедура: Управление на клиентски
запис на физическо лице в Информационната система на Банката вр. задълженията по
длъжностната характеристика/ подробно разписаните правила задължават служителя
да идентифициране на клиента лично, документално и процедурно, за да може да бъде
въведено кредитно искане. Настоящият съдебен състав, противно да доводите на
въззивника, намира, че като служител на длъжност Кредитен консултант във филиал
не е имал възможност да приема подписани искания за кредит чрез електронни канали
(видно и от чл.20 от Вътрешните правила за кредитиране – предоставянето на
искането е писмено (лично) или електронно чрез центъра за контакт с клиенти през
Евротръст, което явно не се отнася до случаите на филиал. В този смисъл са и
показанията на св.М., която изяснява, че има процедура за дистанционна
идентификация, но тя не важи за филиалите, а за центъра за контакт с клиенти.
Включително в два от случаите, с оглед заключението по последният въпрос на
КСТСЕ се установява, че искането било подписано не било извършвано с КЕП (с
СМС), а на хартия, като липсвал клиент пред ищеца, който подписва с химикал
договорите.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че описаните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение фактически основания съответстват на хипотезата на разпоредбата на
чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда и съответно е налице и визираното в
нея нарушения на трудовата дисциплина. Правилата са свързани с изпълнението на
трудовите задължения. Следователно и доколкото не е изпълнила задължението си да
прилага вътрешните правила, съдържащи се във вътрешните правила и процедури за
работа, приети при ответника, то са налице и нарушения на трудовата дисциплина,
посочени в чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8, т. 9 от КТ.
Въззивната инстанция приема, че вменените дисциплинарни нарушения сочат
на системност, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3
КТ предвижда възможност за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" за
системни нарушения на трудовата дисциплина по см на §1, т.22 ДР КТ - три или
повече нарушения. Чрез визираната норма законът санкционира укоримо поведение,
изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по
различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото
14
правоотношение. Конкретно се установени пет нарушения на трудовата дисциплина,
като никое от тях не е било санкционирано до момента на издаване на заповедта за
дисциплинарно нарушение, всяко от които /включително с оглед сектора по
престиране на трудовата функция към този момент/ е тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
При определяне на съответното дисциплинарно наказание, тежестта на
дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа –
съобразно възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока степен
на отговорност при изпълнение на работата. По смисъла на чл. 189 ал. 1 КТ за
определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички
обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли
да настъпят неблагоприятни последици. За тежестта на нарушението е от значение
степента на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед
трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от
работодателя по-високо доверие. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, когато те са многобройни, със своята повтаряемост обективно сочат към
значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Съответствието между
нарушение и наказание, се преценява на базата на всички посочени нарушения в
тяхната последователност и цялост, като се съобразява дали е налице повтаряемост на
нарушенията, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на работника или
служителя и дали поведението му в крайна сметка не нарушава в значителна степен
отношенията на доверие между работник/служител и работодател.
В случая ищецът заемал длъжността Кредитен консултант при ответника, на
която са възложени множество отговорни трудови задължения, вкл. свързани с достъп
до лични данни на лица. Извършените пет различни по вид нарушения на трудовата
дисциплина, сочат на постоянство и устойчивост в пренебрегването и нарушаването
на приетите при ответника вътрешнобанкови правила и процедури и са в разрез с
основните трудови задължения, които същият е имал по длъжностна характеристика.
Неизпълнението на трудовите задълженията, безкритичното отношение към същите,
поставя в риск основната дейност на работодателя и създава възможност за
настъпване на значителни вредни последици, вкл. не само финансови, но и
репутационни. В рамките на дисциплинарното производство ищецът не е
демонстрирал, че е осъзнал последиците от извършените тежки системни нарушения
на трудовата дисциплина, не е демонстрирано и критичност. С оглед тежестта на
нарушението, заеманата длъжност, създадените предпоставки за злоупотреба с
доверието на работодателя, липсата на критичност от страна на служителя към
извършените нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелството, че с
действията си не е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността
поведение, следва да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушенията на трудовата дисциплина. По делото не се установява извършването на
предходни нарушения на трудовото дисциплина от ищеца, но това не разколебава
15
извода, че в настоящия случай се установява системно съзнателно неизпълнение от
страна на ищеца на установените правила за сигурност в банката, засягащо в
значителна степен отношенията на доверие между служител и работодател, и
представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят в
хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е посочил като основание за налагане на
дисциплинарно уволнение (Вж. Решение № 467 от 18.07.2025 г. по гр. д. № 1895 /
2024 г. на ВКС; Решение № 930 от 24.02.2023 г. по в. гр. д. № 4381 / 2022 г. на СГС,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 346 от 25.01.2024 г. по гр. д.
№ 2630 / 2023 г. на ВКС).
С оглед изложените съображения следва да се приеме, че в случая
работодателят е съобразил тежестта на нарушението при налагане на дисциплинарното
наказание в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и не е налице незаконност
на уволнението на това основание.
С оглед изхода на делото по главния иск е неоснователен и искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ.
Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Друго:
По делото е представено пълномощно л. 102, с което адв. В. е упълномощена да
представлява ищеца пред Софийския районен съд като има право да завежда от името
на упълномощителя искове срещу УниКредит Булбанк АД във връзка с трудов договор
от 12.05.2020г. и заповед № 147/27.05.2024г. към същия, вкл. с всички права да
осъществява процесуално представителство в производството, както и да подписва от
негово име исковата молба, да извършва справи, да подава възражения, както и да
извършва всички съдопроизводствени действия, които сметне за подходящи, като
изрично има правата по чл.34, ал.3 ГПК, като изрично в т.2 от пълномощното е
посочено, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на правата на
пълномощника. Съдът приема, че пълномощното притежава белезите на общо
пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК, като не е уговорено ограничаване на
представителната й власт, поради което съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има
сила до завършването на делото във всички инстанции (Вж. Определение № 2837 от
31.10.2024 г. по т. д. № 982 / 2024 г. на ВКС).
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемата страна,
която е доказала сторени разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер на
3240лв.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3998/10.03.2025 г., постановено по гр. д. №
38942/24г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, В ЧАСТИТЕ, в които са
16
отхвърлени като неоснователни предявените от В. А. Е., ЕГН **********, срещу
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
147/27.05.2024г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за заплащане на сумата от 3689.91лв. – обезщетение за оставане без
работа поради незаконно прекратяване на трудовото правоотношение за периода
28.05.2024г. – 23.07.2024г., ведно със законна лихва от 28.06.2024г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК В. А. Е., ЕГН **********, да
заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 3240лв.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, чл.269, ал.2 КТ и чл.128, т.2 КТ, е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17