Решение по дело №221/2022 на Районен съд - Крумовград

Номер на акта: 15
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Илиев Йорданов
Дело: 20225130100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
*******, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20225130100221 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.3, ал.1 във вр. с чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът Й. Ш. А. твърди в исковата молба, че на 01.10.1980 г. постъпил на работа в
ДФС „Крумовград“, към Български съюз за физкултура и спорт - ******* и бил назначен на
длъжност треньор по борба, на трудов договор, с месечна заплата 140 лева, на осем часов
работен ден. На 01.11.1983 г. бил преназначен на същата длъжност, като заплатата му била
увеличена на 170 лева. На тази работа работил до 01.09.1986г., тъй като напуснал по
собствено желание.
На следващо място твърди, че за процесния период от 01.10.1980 г. до 01.09.1986 г.
тренирал около 250 деца и юноши, които редовно ги водил на състезания в страната и някои
от тях станали републикански шампиони по борба, като школата по борба в ******* била
една от най- добрите в страната. В исковата молба още сочи, че си спомнял много добре, че
през този период ръководител бил К.Е., за когото към сегашния момент нямал информация
дали е жив, и не му било известно къде живее.
Сочи, че през същия период, но след 1983 г. като треньор по футбол при тях започнал
работа Х.А.Б. /Х.Я.М./, от *******, който през месец юли 1985 г. напуснал и започнал друга
работа. По – нататък твърди, че друг човек, който можел да потвърди гореизложените факти
е С.М.И. /С.М.К./, от *******, който работил като организатор - методист към ДФС
„Крумовград“.
След това сочи, че в трудовата му книжка, която е приложена във връзка с
изискването на чл.6, ал.2, т.З от ЗУТОССР, бил отразен трудов стаж за този период в размер
на пет години и осем месеца. По повод предстоящото му пенсиониране и при събиране на
необходимите документи за това, установил, че стажът му за периода 01.10.1980 г. до
1
01.09.1986 г., отразен в трудовата му книжка, не бил признат и за него не са му били
издадени предвидените в закона удостоверения.
Твърди още, че бившият му работодател ДФС „Крумовград“ е прекратил дейността си
и нямал правоприемник, поради което подал молба до ТП на НОИ Кърджали, за издаване на
удостоверение обр.УП-17. От ТП на НОИ- Кърджали, му било издадено удостоверение по
чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, от което било видно, че за периода 01.10.1980 г. до 01.09.1986 г.,
липсвали данни, тъй като осигурителя Български съюз за физкултура и спорт ДФС
„Крумовград“ - *******, не е предал ведомостите за заплати и трудово правни документи.
Изтъква, че според чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника или служителя и в това й качество тя може да бъде използвана като
доказателство за тези обстоятелства, какъвто е и настоящия случай. В нея били налице
положени печати на работодателя относно стажа от 01.10.1980 г. до 01.09.1986 г., каквото е
изискването на чл. 6, ал. 1 от НТКТС.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че за периода
01.10.1980 г. до 01.09.1986 г., се е намирал в трудово правоотношение с Български съюз за
физкултура и спорт - ДФС „Крумовград“ - ******* и така посоченият период, следва да му
бъде признат за трудов и осигурителен стаж.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв.Б. М. поддържа
молбата.Представя и писмено становище, в което излага подробни съображения.
Ответникът ТП на НОИ - гр. Кърджали в представения по делото отговор оспорва
иска, като сочи в него, че трудовата книжка на ищеца не била оформена по надлежния ред и
не удостоверявала пряко продължителността на трудовия стаж на ищеца при ответното
дружество за процесния период, тъй като в нея се вписвала продължителността на трудовия
стаж с цифри и думи, подписвала се от ръководител и счетоводител и се подпечатвлаа с
кръглия печат, който трябвало да обхване и двете страници на ТК, съгласно т.6, ал.2, буква
„в“ от инструкцията. Още в него твърди, че точно защото не била оформена по надлежния
начин, трудовата книжка не можела пряко да удостовери наличието на трудов стаж за
процесния перио. В съдебно заседание се представлява от юрк. Златина Белева, която
поддържа отговора изцяло и представя писмена защита, в която излага подробни
съображения.
Съдът, за да се произнесе по иска съобрази следното:
От удостоверение №5506-08-5522#1/10.11.2022г. на ТП на НОИ-Кърджали, издадено
на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция №5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 от ЗУТОССР се установява, че липсват данни за
лицето Й. Ш. А. за периода 01.10.1980 г. – 01.09.1986 г., тъй като разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на ДФС „Крумовград“, към Български съюз за
физкултура и спорт - ******* не са предадени в ТП на НОИ гр.Кърджали.
2
Видно от приложената по делото в оригинал и заверен препис на трудова книжка на
името на Й. Ш. А., се установява, че в същата на стр. 12 и стр.13 е отразено, че ищецът има
прослужен стаж в ДФС „Крумовград“, от пет години и осем месеца за периода от 01.10.1980
г. до 01.09.1986 г. в общ размер от 5 години и 8 месеца, който посочен размер обаче не
съответства на броя на описаните 5 години и 11 месеца. Под заверката е поставен подпис на
зам.председателя на ДФС - Крумовград и печат на същото.
В представено по делото в оригинал уведомително писмо, изх.№364/10.01.2023 г.,
издадено от директора на БСФС гр.София се установява, че в централния архив няма
предоставени ведомости, както на въпросното дружество, така и на други такива в страната,
те са имали деловодства по места, както и договори и първична счетоводна документация.
Видно от копие на лична карта №*********, издадена на 01.12.2015 г. от МВР –
Кърджали се установява, че е на ищеца.
От приложеното копие на лична карта № ********* издадена на 02.06. 2020 г. от МВР
- Кърджали се установява, че е на Х.Я.М..
Видно от копие на трудова книжка на Х.А.Б. се установява, че той е работил в ДФС-
Крумовград от 16.09. 1983 г. до 31.07. 1985 г.
От приложеното копие на удостоверение за идентичност за лице с различни имена,
изх.№9400-3490/23.11.2022г. издадено от Община Крумовград се установява, че имената
Х.Я.М. и Х.А.Б. са имена на едно и също лице.
Видно от копие на трудова книжка на С.М.И. се установява, че той е започнал работа
в ДФС – Крумовград от 01.09. 1989 г.
От приложеното копие на удостоверение за идентичност за лице с различни имена,
изх.№9400-3483/21.11.2022г. издадено от Община Крумовград се установява, че имената
С.М.К. и С.М.И. са имена на едно и също лице.
Видно от приложеното копие на лична карта № ********* издадена на 08.10. 2020 г.
от МВР - Кърджали се установява, че е на С.М.К..
От показанията на разпитания по делото свидетел Х.Я.М. съдът приема за
установено, че като треньор по футбол е работил заедно с ищеца през периода от 16.09. 1983
г. до 31.07. 1985 г.в ДФС – Крумовград, като ищеца е заемал длъжността треньор по борба и
е получавал заплата 140-150 лева, както и че е бил на същата длъжност и преди това, тъй
като свидетеля е бил футболист в ДФС – Крумовград, но не на трудов договор, а на
хонорар. Също така съдът приема за установено от показанията на свидетеля, че председател
бил К.Е., а главен счетоводител първо бил Д. - К.Л., който водел цялата документация, а
после Н.Т., както и че след 1989 година ДФС е престанало да съществува и че цялата
документация била при Н.Т., който станал председател след това, но впоследствие починал.
Освен това от показанията му се установява, че неговата трудова книжка била оформена по
същия начин, както тази на ищеца и че почерка му е познат.
Видно от показанията на свидетеля С.М.К. се установява, че познава Й. Ш. А., понеже
са съседи и е израснал край него и когато е започнал да играе футбол във футболния отбор
3
на Крумовград ищеца е бил треньор по борба и постоянно бил в залата, на стадиона. На
следващо място в тях твърди, че той започнал като треньор около 1983 година, но не знаел
дали е бил на трудов договор и дали е получавал заплата. В показанията си след това сочи,
че когато бил футболист към ДФС били на хонорари, плащали им и се подписвали във
ведомостта, като преди и след тренировка ходили да им правят масажи в залата и ищеца
постоянно бил там. На следващо място в тях сочи, че Х.Я.М. бил треньор по футбол и
двамата с ищеца работили заедно през този период. Още в показанията си сочи, че тогава
председател бил Е. а касиер - домакин бил К.Л., както и че през 1985 година ДФС и
футболния клуб се отделят., а през 1989 година започнал работа като методист - организатор
в ДФС, на трудов договор, и от любопитство кой е работил в дружеството, разглеждал
документацията и тогава във ведомостите за заплати срещнал името на ищеца, интересно му
било да разбере кой е работил в дружеството през годините. Още в показанията си сочи, че
тогава председател бил Е. а касиер - домакин бил К.Л..
На следващо място в показанията си сочи, че в трудовата книжка на ищеца всичко е
отразено, само липсва подпис на главен счетоводител и тъй като е бил ръководител бил
запознат с попълването на трудовите книжки, и когато напускал ДФС изрично погледнал и
видял, че няма втори подпис и тогава казал, че липсва подписа и те разбрали грешката си и
веднага бил положен подписа на счетоводителя на съответното място. Пак в показанията си
сочи, че ако не бил обърнал внимание и при него щял да липсва подпис на счетоводителя,
както се е получило в случая.
Видно от обясненията на ищеца се установява, че председател на дружеството бил
К.Е., а главен счетоводител бил Н.Т., който водел всички отчети и всички архиви били при
него. На следващо място в обясненията си твърда, че когато напуснал през 1986 година му
връчили трудовата книжка, но тъй като не е компетентен, не е обърнал внимание дали е
попълнена както трябва и когато дошъл да си събира трудовия стаж разбрал, че Н.Т. е
починал и не е предал документите. Не на последно място в обясненията си сочи, че
търсили навсякъде документацията, но нищо не могли да открият и в младежкия дом
проверили и в държавен архив също нямало, като оттам му казали, че нямало предадени
документи там.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с пр.осн. чл. 1, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 2, ал. 3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, при условията на чл. 3, ал. 2, предл. 2-ро от
същия, тъй като към момента на депозиране на исковата молба работодателят на ищеца не
съществува, не съществува и негов правоприемник.
Предявеният иск е допустим- предявен е пред съда, който е компетентен съгласно
правилата на родовата и местната подсъдност, предвидени в чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР, а
именно: пред Районен съд – Крумовград, районният съд по постоянния адрес на ищеца.
Безспорно е налице както активната, така и пасивната процесуална легитимация за страните.
В чл. 5 от ЗУТОССР е посочено задължително условие за допустимост на производството
по установяване на трудов стаж по съдебен ред - да бъде представено удостоверение,
4
издадено от субект, оправомощен да съхранява книжа, ведомости за заплати и други, от
което да е видно, че последните са унищожени, загубени или въобще липсват данни за
претендирания стаж, което обстоятелство е налице в настоящото производство.
По отношение допустимите в настоящото производство доказателства и
доказателствени средства ЗУТОССР предвижда особени правила, като в чл. 6, ал. 2 са
изброени документите, които могат да бъдат писмени доказателства, годни да установят
вероятността на положения трудов стаж. По делото е представена трудова книжка на ищеца,
в която е оформен положен от него трудов стаж в периода от 01.10.1980 г. до 01.09.1986 г. в
ДФС „Крумовград“, към Български съюз за физкултура и спорт - ******* на длъжността
"треньор", който трудов стаж е удостоверен от подписа на зам.председателя на ДФС -
Крумовград и с кръгъл печат от същото. Ответникът не оспори извършеното отбелязване
върху трудовата книжка, поради което същата следва да се кредитира като годно
доказателствено средство с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, в която е
предвидено, че трудовата книжка е годно писмено доказателствено средство, от което може
да се приеме за установен фактът на полагането на трудовия стаж. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания се предпоставя от представянето на
писмени доказателства по ал. 2, като е ограничен и кръга на лицата, които могат да бъдат
допуснати като свидетели, а именно - като такива могат да бъдат допуснати единствено
лица, притежаващи писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. По делото бяха
събрани гласни доказателства, дадени от лице, чиито свидетелски показания са допустими,
защото за него се представиха документи от този вид - заверено копие на трудова книжка -
по отношение на свидетеля Х.Я.М. за периода 16.09. 1983 г. до 31.07. 1985 г. Показанията,
дадени от свидетеля, подкрепят останалия събран по делото доказателствен материал, а с
всички тях се установиха час от твърденията в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за основателен и
доказан за периода 16.09.1983 г. до 31.07. 1985 г., поради което следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника - ТП на НОИ
гр.Кърджали трудовия стаж на ищеца, положен в ДФС „Крумовград“, към Български съюз
за физкултура и спорт - ******* , на длъжност "треньор", за периода от 16.09.1983 г. до
31.07.1985 г., който да бъде зачетен за трудов стаж и осигурителен при пенсиониране, а в
останалата част, с която се иска признаване за установено, че Й. Ш. А. е работил по трудово
правоотношение на длъжността "треньор" през периода от 01.10. 1980 г. до 15.09.1983 г. и
от 01.08.1985 г.до 01.09.1986 г. в ДФС „Крумовград“ - *******, обл.Кърджали, към
Български съюз за физкултура и спорт, което време да бъде зачетено за трудов стаж и
осигурителен при пенсиониране, иска следва да се отхвърли като неоснователен.
И при този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУТОССР,
заплащане на държавни такси в производството не се дължи. Съгласно обаче постановките
на ТР № 2/6.06.2016 г., пост. по тълк.д. №2/15 г. на ОСГК на ВКС, според което в
производството по чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК, се
5
следва присъждане на поисканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лв., като съразмерно уважената част на исковата претенция, се следва присъждане на
150 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР по отношение
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, че Й. Ш.
А., с ЕГН ********** е работил по трудово правоотношение на длъжността "треньор" през
периода от 16.09.1983 г. до 31.07.1985 г. в ДФС „Крумовград“ - *******, обл.Кърджали, към
Български съюз за физкултура и спорт, което време да бъде зачетено за трудов и
осигурителен стаж при пенсиониране.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ш. А. от ******* ****, ******, обл. Кърджали, с ЕГН
**********, чрез адв. Б. М. от АК – Кърджали, със съдебен адрес на призоваване
гр.Кърджали, бул.“България“ №47, ет.1, офис.№3, против Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Кърджали, иск с правно основание чл. 3, ал. 1 от
ЗУТОССР в частта за признаване за установено, че Й. Ш. А. е работил по трудово
правоотношение на длъжността "треньор" през периода от 01.10. 1980 г. до 15.09.1983 г. и
от 01.08.1985 г.до 01.09.1986 г. в ДФС „Крумовград“ - *******, обл.Кърджали, към
Български съюз за физкултура и спорт, да бъде зачетено за трудов стаж и осигурителен при
пенсиониране, като неоснователен.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Кърджали да заплати на Й. Ш. А. от ******* ****, ******, обл. Кърджали, с ЕГН
**********, чрез адв. Б. М. от АК – Кърджали, със съдебен адрес на призоваване
гр.Кърджали, бул.“България“ №47, ет.1, офис.№3 направените по делото разноски в размер
на 150 лева, съобразно уважената част от иска
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6