Р Е Ш
Е Н И Е-12
Гр.В.
26.06.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря В. К. ...............................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №26
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото
е образувано по исковата молба на „Е. П.-
Л. АД, с
ЕИК., със седалище и адрес на управление: град С. представлявано от
изпълнителния директор С. В. С. против „Е. П." АД /в несъстоятелност/, ЕИК.
със седалище и адрес на управление: 3700, В., представлявано от изпълнителния
директор С. В. С. и „Корпоративна
търговска банка" АД /н/, с ЕИК., със седалище и адресна управление:
1000, С. с правно основание: чл.649, ал.1 ТЗ във връзка с чл.647, ал.1, т.2 ТЗ,
а при евентуалност чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД
Твърди се ,че ищецът„Е. П.– Л." АД бил правно
легитимиран да предяви настоящите искове за попълване на масата на несъстоятелността
на „Е. П." АД. „Е. П.– Л." АД бил кредитор, който предявил в производството по търговско дело №
18/2018г. по описа на Окръжен съд В. вземането си от „Е. П." АД в общ размер
на 51 749 724.32 лева / петдесет и един милиона седемстотин четиридесет и девет
хиляди седемстотин двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/. Вземането
било включено в списъка на приетите от синдика вземания в производството по
несъстоятелност на „Е. П." АД, който списък е обявен по партидата на
дружеството в търговския регистър на 03.07.2018г.Оттук се обосновавало, че
ищецът „Е. П.– Л." АД, като кредитор с приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Е. П. АД имал правен интерес да предяви настоящите искове
за попълване на масата на несъстоятелността на „Е. П." АД при
бездействието на синдика Л.И., на основание чл.649 ТЗ.
Поддържа се ,че предявените искове се обосновавали на следните обстоятелства :
Поддържа се ,че на 26.02.2014 год. между „Корпоративна
търговска банка" АД и „Н. П." ЕООД, ЕИК.., като кредитополучател бил
сключен договор за банкова кредитна линия. По силата на договора банката отпуснала
на „Н. П." ЕООД банкова кредитна линия с разрешен размер 20 000 000,00
щатски долара за заплащане на дължим акциз и данък върху добавената стойност
при внос на горива от страни извън Европейския съюз, както и за заплащане на
дължим акциз и данък върху добавената стойност по месечни справки -декларации
от „Н. П." ЕООД и „В. С." ЕООД във връзка с търговията им с горива.
На същата дата, 26.02.2014 год. между „Корпоративна
търговска банка" АД от една страна и „Е. П." АД от друга страна бил
сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който поемателят „Е. П. АД
встъпвал като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Н. П."
ЕООД и се задължило да отговаря пред
банката солидарно с него за всички негови задължения по горепосочения договор
за банкова кредитна линия, в това число за главницата в размер на 20 000 000,00
щатски долара, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки,
комисиони и др.
Договорът за встъпване в дълг от 26.02.2014г., сключен
между „Корпоративна търговска банка" АД и „Е. П. АД бил недействителен по
отношение на кредиторите на „Е. П." АД /н/, защото същият съставлявал
безвъзмездна сделка, сключена от длъжника в „подозрителния период", която
уврежда масата на несъстоятелността на „Е. П. АД. Това било така, защото в
договора за встъпване нямало уговорено никакво възнаграждение или друга
насрещна престация в полза на „Е. П."АД/н/.
С решение № 24/08.05.2018 год., постановено по
търговско дело № 18/2018г. по описа на Окръжен съд – В. била обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение
на първия ответник „Е. П." АД в хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ. За начална
дата на неплатежоспособност е определена 15.03.2017 год. С решение №
708/26.03.2019 год., постановено по търг.дело № 3951/2018 г., по описа на
Софийски апелативен съд решението в частта за началната дата на
неплатежоспособност е отменено и за начална дата на неплатежоспособността на „Е.
П." АД/н/ е определена датата 31.12.2015 год.
Това обуславяло правният интерес от предявяване на иск
по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ за обявяване договора за встъпване в дълг за
недействителен по отношение кредиторите на „Е. П." АД.
При условията на евентуалност се предявява иск по чл.26, ал.1, предложение
първо ЗЗД за обявяване договора за встъпване в дълг от 26.02.2014г., сключен
между „Корпоративна търговска банка" АД и „Е. П. АДза нищожен по отношение
на кредиторите на „Е. П."АД.
Поддържа се ,че договорът за
встъпване в дълг
от 26.02.2014г., сключен
между „Корпоративна търговска банка" АД и „Е. П." АД бил нищожен. Това било така, защото с този
договор ответникът „Е. П." АД бил встъпил в задължения на „Н. П."
ЕООД по договор за банков кредит от 26.02.2014 год, който е сключен в нарушение
на чл.114, ал.11 от Закона публичното предлагане на ценни книжа, а сделките,
сключени в нарушение на изискванията на чл.114, ал.1 - 10 от ЗППЦК били
нищожни.
Договорът за банков кредит на стойност 20 000 000
щатски долара, сключен без решение на Управителния съвет на „П." АД като
орган, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на „Н. П."
ЕООД бил в нарушение на чл.114 от ЗППЦК, респ. бил нищожен. След като такъв
договор не би могъл да породи правно действие, то не било възможно „.Е П."
АД валидно да е встъпило в задължения, произтичащи от него. Права и задължения
от нищожен договор не произтичали за никого и никой не можел да е солидарен
длъжник по тях. Действително, „Н. П." ЕООД и „Е. П." АД не били
публични дружества, но те били дъщерни дружества на „П. АД, което е публично
дружество. Следователно, приложима била разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗППЦК, която
именно била нарушена в конкретния случай.
Отделно от това, дори да не била налице нищожност по
силата на чл.114, ал.11 от ЗППЦК, договорът за кредитна линия бил сключен без
решение на Управителния съвет на едноличния собственик на капитала „П. АД,
поради което бил нищожен съгласно чл.26 от ЗЗД.
Липсата на решение на УС на „П." АД за сключване
на договора за банков кредит, представлявала нарушение не само на императивна
норма на закон (чл.114 от ЗППЦК), а същевременно водела и до порок във волеизявлението, като „Н. П."
ЕООД не било формирало надлежно воля за сключването на гореописания договор, от
който ответникът „КТБ" АД (в несъстоятелност) черпел права. Нарушението на
императивната норма на чл.114 от ЗППЦК водело до нищожност на основание чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, а липсата на надлежно изразена воля било основание
за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Във всеки случай, договорът за
банкова кредитна линия, сключен в нарушение на императивни правила на
материалния закон или при отсъствие на надлежно изразена воля от една от
страните бил нищожен и негоден да породи
правни последици. Това се отнасяло и за договора за встъпване в дълг - когато
основното правоотношение било нищожно, нищожно било и вторичното, което е
сключено въз основа на него и поради това основание не пораждало правни
последици за страните.
Независимо от горното, договорът за банкова кредитна
линия от 2б.02.2014г. бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 44 от
Закона за кредитните институции, в действалата към 26.02.2014 г. редакция,
актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и на действалите към тази дата актове на
Европейския съюз. По-специално нарушени били разпоредбите на чл. 44, ал. 4 и 5
от цитирания закон, тъй като експозицията на „Н. П." ЕООД към „КТБ"
АД (н) надвишила 15% от собствения
капитал на Банката и отсъствало единодушно решение на управителния съвет на
банката за формирането й, а и изобщо решение на УС на банката за това, а
експозицията на ответника и на икономически свързаните с него лица била надвишила 25% от собствения капитал на
Банката.
Това било видно при сравнение на отпуснатия кредит и
общата експозиция на „Н. П." ЕООД и на свързаните с него лица със
собствения капитал на банката. Към м. декември 2013 г. собственият капитал на
„КТБ" АД (н) съгласно данни за банките и клоновете на чуждестранни банки
към 31.12.2013г., публикувани в сайта на БНБ, бил в размер на 605 563 000 лева.
Съгласно договора за банков кредит ответникът „КТБ" АД (н) е отпуснал на „Н.
П. ЕООД кредит в размер на 20 000 000 щатски долара, които към датата на
подписването на договора - 26.02.2014г., представлявали сума с левова
равностойност в размер на 28 498 200 лева (курс на долара на 26.02.2014г. -
1,42491 лева за 1 USD). Общият размер на
експозициите на кредитополучателя „Н. П." ЕООД към „КТБ" АД към
26.02.2014г. е надвишавал 15% от сумата 605 563 000 лева, а общата експозиция
на „Н. П. „ ЕООД и на икономически свързаните с него лица към 26.02.2014г. била 359 997 020 лева. Следователно тази
експозиция била в размер над 59% от
собствения капитал на банката, т.е много над законоустановения праг от 25% от
него.
От изложеното било видно, че договорът за банкова
кредитна линия противоречи на чл.44, ал.4 и 5 от ЗКИ, в действалата към
26.02.2014г. редакция, което обуславяло извода, че е налице противоречие на
договора с императивни разпоредби на нормативен акт и липсата на съгласие за
сключването му, което именно обуславяло и неговата нищожност. След като не
съществувало главното задължение, не било възможно ответникът „Е. П." АД да
встъпи в него, поради което и договора за встъпване в дълг от 26.02.2014г.,
сключен между „К. т. б. АД и „Е. П." АД бил нищожен.
Иска се на
основание чл.647 ал.1, т.2 ТЗ да се постанови решение, с което да се обяви за
недействителен по отношение кредиторите на „Е. П. АД на договор за встъпване в
дълг от 26.02.2014г., сключен между „К. т. б.АД и „Е. П." АД, по силата на
който поемателят „Е. П." АД встъпва като солидарен съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя „Н. П." ЕООД, в това число за главницата
в размер на 20 000 000.00 щатски долара, заедно с всички лихви, наказателни
лихви, надбавки, неустойки, комисиони и други, възникнали на основание договор
за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. и всички негови писмени изменения
с анекси, сключени между банката и кредитополучателя.
При условията на евентуалност се иска на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД
да се постанови решение, с което да се обяви за нищожен договор за встъпване в
дълг от 26.02.2014г., сключен между „К. т. б." АД и „Е. П." АД, по
силата на който поемателят „Е. П." АД встъпва като солидарен съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя „Н. П." ЕООД, в това число за главницата
в размер на 20 000 000.00 щатски долара, заедно с всички лихви, наказателни
лихви, надбавки, неустойки, комисиони и други, възникнали на основание договор
за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. и всички негови писмени изменения
с анекси, сключени между банката и кредитополучателя.
Към исковата молба са приложени :
1. Договор за банкова кредитна линия, сключен
на 26.02.2014 год. между „К. т. б." АД и „Н. П." ЕООД;
2. Договор
за встъпване в дълг,
сключен на 26.02.2014 год.
между „К. т. б." АД и „Е. П." АД;
3. Молба с вх. № 1858 от 08.06.2018г. на ОС В.
за предявяване на вземания от „Е. П. – Л. АД в несъстоятелността на,,Е. П."
АД;
4. Списък на приетите вземания в несъстоятелността
на „Е. П. АД.
Ответникът „Е. П. АД /в
несъстоятелност/, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:..,
със седалище и адрес на управление: град В., представлявано от изпълнителния
директор С. В. С. е депозирал отговор на искова молба /л.63-68 от делото/ .
Поддържа се , че предявените искове са допустими и предпоставките
по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за надлежно предявяване на настоящите искове са
налице.На първо място „Е. П.– Л." АД бил процесуално легитимирано да
предяви настоящите искове за попълване на масата на несъстоятелността на „Е. П."
АД-ищецът бил кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на
„Е. П." АД. Вземането на „Е. П. – Л.“ АД към „Е. П. АД било включено в
списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на
„Е. П." АД, който списък бил обявен по партидата на дружеството в
Търговския регистър на 03.07.2018г.На второ място било налице бездействие от
страна на синдика на дружеството в несъстоятелност.
Не се оспорват изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства.„К. Т. Б." АД /в несъстоятелност/
нямала вземания от „Е. П." АД по Договор за банков кредит от 26.02.2014г.,
сключен между „К. Т. Б." АД /в несъстоятелност/ и „Н. П." ЕООД, по
който „Е. П. АД бил солидарен длъжник на основание Договор за встъпване в дълг
от 26.02.20141.Договорът за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. бил нищожен
поради липса на съгласие, понеже не бил подписан от органните представители на
„КТБ" АД (н) и „Н. П." ЕООД.Тъй като търговските дружества извършвали
правни действия чрез физическите лица, които ги представляват, то липсата на
подписи на органните представители на посочените дружества под договора,
означавала и липса на волеизявления на същите, т. е. налице била хипотезата на
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Представеният договор не бил редовно сключен, тъй като
за сключването му не било взето надлежно решение на управителния съвет на „П.
АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на „П." АД като
едноличен собственик на капитала на „Н. П." ЕООД.
Съгласно чл. 114, ал. 11 от Закона публичното
предлагане на ценни книжа, в тогава приложимата редакция, приета с ДВ. бр.103
от 28 Декември 2012г., сделките, сключени в нарушение на изискванията на
чл.114, ал.1 - 10 от ЗППЦК, били нищожни. Договорът за банков кредит на
стойност 15 000 000 щатски долара, сключен без решение на Управителния съвет на
„П. АД като орган, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на
„Н. П." ЕООД, бил в нарушение на чл.114 от ЗППЦК, респ. е нищожен. След
като такъв договор не би могъл да породи правно действие, то не било възможно „Е.
П." АД валидно да е встъпило в задължения, произтичащи от него. Права и
задължения от нищожен договор не произтичали за никого и никой не можел да е
солидарен длъжник по тях,
Отделно от това, дори да не била налице нищожност по
силата на чл.114, ал. 11 от тогава действалата редакция на ЗППЦК, договорът за
кредит, сключен без решение на Управителния съвет на едноличния собственик на
капитала „П." АД, бил нищожен
според чл.26 от ЗЗД.
Същевременно, липсата на решение на УС на „П. АД за
сключване на договора за банков кредит, представлявала нарушение на императивна
норма на закон (чл. 114 от ЗППЦК), а същевременно, водела и до порок във волеизявлението,
като „Н. П." ЕООД не било формирало надлежно воля за сключването на
гореописания договор, от който „КТБ" АД (в несъстоятелност) желаел да
черпи права в настоящето производство. Нарушението на императивната норма на
чл.114 от ЗППЦК водело до нищожност на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а липсата на надлежно изразена воля било основание за нищожност по смисъла
на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Във всеки случай, договорът за банков кредит, сключен в
нарушение на императивни правила на материалния закон или при отсъствие на
надлежно изразена воля от една от страните, бил нищожен и негоден да породи
правни последици. Това се отнасяло и за договора за встъпване в дълг - когато основното
правоотношение било нищожно, нищожно било и вторичното, което е сключено въз
основа на него и поради това основание не поражда правни последици за страните.
Липсата
на решение на едноличния собственик на капитала, т. е. на УС на „П. АД представлявала
порок във волеизявлението, като „Н. П." ЕООД не било формирало надлежно
воля за сключването на гореописаните договори и анекси, от които банката „КТБ“
АД (н) желаела да черпи права в настоящото производство. Поради това и на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договорите, сключени при отсъствие на надлежно
изразена воля от една от страните, били нищожни и негодни да породят правни
последици.
Освен това, Договорът за банкова кредитна линия от
26.02.2014 г. бил нищожен, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 44, ал. 5 от
Закона за кредитните институции, в действалата към 26.02.2014 г. редакция,
актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и на действалите към тази дата актове на
Европейския съюз.Разпоредбите на ал. 4 предвиждали решенията, които водят до
формиране на голяма експозиция към определен кредитополучател да се вземат от
управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 %
от собствения капитал на банката, решенията трябвало да се вземат с единодушие.
Разпоредбата на ал. 5 забранявала формирането на експозиция към едно лице или
икономически свързани лица, която да надвишава 25 % от собствения капитал на
банката или банковата група.
Преценката за наличие на нарушение на цитираните
законови разпоредби се правела въз основа на публикации на сайта на БНБ
относно данни за банките и клоновете на
чуждестранни банки в страната, включително и тези за размера на собствения им
капитал. Данните били дадени по тримесечия. Последното тримесечие преди това, в
което бил сключен кредитният договор,
приключвало на 31.12.2013 г. Според данните на сайта на БНБ , собственият
капитал на „КТБ" АД (н) към тази дата възлизал на 605 563 000 лева.Поддържа
се ,че общата експозиция към „Н. П." ЕООД и икономически свързаните с него
лица към 26.02.2014 г. - датата на отпускане на кредита била 359 997 020 лева. Следователно тази
експозиция е била в размер над 59% от собствения капитал на банката, т. е. и
над 25% от него. Решение на управителния съвет на банката липсвало, но в случая
това било ирелевантно, тъй като формирането на такава експозиция било забранено
по закон.
Доколкото забранената експозиция се формирала именно
със сключването на кредитния договор, това означавало, че същият противоречи на
закона. Редакцията на ал. 5 на чл. 44 ЗКИ /в сила до изменението на закона с
ДВ, бр .27 от 25 март 2014 г./ предвиждала изрично, че „експозицията към едно
лице или икономически свързани лица не може да надвишава 25 на сто от
собствения капитал на банката или банковата група". Изразът „не може"
се използвал от законодателя за установяване в обществен интерес забрана за
сключване на определени сделки, нарушаването на която има за последица тяхната
нищожност. Нямало съмнение, че последицата е абсолютна нищожност, макар
законодателят да не е упоменал същата изрично. Това не било необходимо, защото
приложимо в случая било общото основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
прогласената за порочна сделка не можела да бъде заздравена.
Твърди се ,че
договорът за банкова кредитна линия противоречи на императивната
разпоредба на чл. 44, ал. 5 от ЗКИ, в действалата към 26.02.2014 г., което
имало за последица нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Оттук следвало, че и Договорът за встъпване в дълг от
26.02.2014 г.,сключен между „КТБ" АД (н) и „Е. П." АД, по силата на
който „Е. П. АД встъпило като солидарен
длъжник в задълженията на „Н. П. ЕООД към „КТБ" АД (н) по договор за
банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., бил нищожен, поради следните основания:
а/ нищожност на договора за встъпване в дълг от
26.02.2014 г. поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
Подписите, положени под договора за встъпване в дълг
не били нито на законните представители на „Е. П." АД, нито на законните представители
на „КТБ" АД. Съответно, между страните нямало валидно сключен писмен
договор за встъпване в дълг, тъй като представеният такъв бил нищожен поради
липса на съгласие, съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което и на това
основание не били налице и твърдените вземания на банката към „Е. П." АД.
б/ нищожност на договора за встъпване в дълг от
26.02.2014 г. на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
Дори да се приемело, че договорът за встъпване в дълг
е подписан от представители на страните, с оглед на изложеното по-горе от
настоящия отговор се оказвало, че договорът за встъпване в дълг с „Е. П. АД е
сключен по повод и във връзка с поемане на отговорност по един нищожен договор.
Следователно и тази сделка била също нищожна, тъй като солидарна отговорност
можела да възникне само при условията на
съществуващи действителни задължения. Липсвало основание за възникването и
съществуването на правата на „КТБ" АД (н) като кредитор по договор за встъпване
в дълг на „Е. П." АД.
Дори да се приемело, че съществува валидно договорно
правоотношение, по което „Е. П." АД да е гарантирало за задълженията на „Н.
П. ЕООД, то вземането на „КТБ" АД (в несъстоятелност) било преклудирано.
„Е. П." АД не дължал сумите, предендирани от „КТБ" АД (в
несъстоятелност) по договора от 26.02.2014 год., защото встъпването в чужд
дълг, когато встъпващият не получава никаква насрещна престация от кредитора,било
поръчителство и за него се прилагала разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. В
случая до изтичане на шестмесечния срок след падежа на задължението на главния
длъжник по договора за кредит, „КТБ" АД - в несъстоятелност, не било
предявило иск срещу главния длъжник - „Н. П. ЕООД, поради което ответникът „Е.
П. АД престанал да бъде задължено като
поръчител - арг. от чл.147, ал.1 от ЗЗД. Последната разпоредба била
императивна, а уреденият в нея срок - преклузивен, като за спазването му съдът
следял служебно, в какъвто смисъл били и разясненията ,дадени в т.4б от ТР №
4/18.04.2014г. на ОСГТК на ВКС по тьлк.дело № 4/2014г.
в/ нищожност на договора за встъпване в дълг от
26.02.2014 г. по отношение на кредиторите на „Е. П." АД, на основание
чл.647, ал. 1, т.2 ТЗ.
Договорът за встъпване в дълг от 26.02.2014г., сключен
между „К. т. б." АД и „Е. П. АД бил недействителен по отношение на
кредиторите на „Е. П." АД /н/, защото същият съставлява безвъзмездна
сделка, сключена от длъжника в „подозрителния период", която уврежда
масата на несъстоятелността на „Е. П." АД. Това е така, защото в договора
за встъпване няма уговорено никакво възнаграждение или друга насрещна престация
в полза на „Е. П."АД /н/.
С решение № 24/08.05.2018 год., постановено по
търговско дело № 18/2018г., по описа на Окръжен съд-В., е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение
на първия ответник „Е. П." АД в хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ. За начална
дата на неплатежоспособност е определена 15.03.2017 год. С решение № 708/26.03.2019
год., постановено по търг.дело № 3951/2018 г., по описа на Софийски апелативен
съд, решението в частта за началната дата на неплатежоспособност е отменено и
за начална дата на неплатежоспособността на „Е. П. АД/н/ е определена датата
31.12.2015 год.
Оттук следвало, че е налице хипотезата на чл.647,
ал.1, 1.2 ТЗ за обявяване договора за встъпване в дълг за недействителен по
отношение кредиторите на „Е. П." АД.
Постъпил е отговор на исковата молба /л.70-77 от
делото/от „К. Т. Б."АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. представлявана от синдиците А. Н. Д.и К. Х. М.,
назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките.
Поддържа се ,че предявените искове са изначално
недопустими, а разгледани по същество исковете са неоснователни, като се
излагат подробни съображения по съществото на спора.
Към отговнора на исковата молба са приложени :
1. Протокол от заседание на Управителния съвет
на „П." АД от 27.02.2014 г.
2. Протокол от заседание на Управителния съвет
на „К. т. б." АД от 26.02.2014 г.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 26.02.2014 (двадесет и шести февруари две
хиляди и четиринадесета) година, в гр. С., на основание Закона за кредитните
институции и чл. 430 и следващите от Търговския закон, между:
1. "К. Т. Б." АД, със седалище и
адрес на управление гр.С. вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с ЕИК . представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори О. Н.
Р. И. А. З. Г. П. Х.и А. М. П.,наричано за краткост по-долу "Б. - от една
страна и
2. "Н. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. В. вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК .
представлявано
заедно и поотделно от управителите Й. П. Г. с ЕГН ********** и Г. И. Т. с ЕГН **********,
наричано за краткост по-долу "КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" от друга страна се
сключил договор за банкова кредитна линия ,по силата на който БАНКАТА отпуска на КРЕДЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
банкова кредитна линия, наричана по-долу за краткост "кредит", с
кредитен лимит в размер до USD 20 000 000
(двадесет милиона щатска долара), при условия на усвояване, ползване и
погасяване, определени по-долу в договора.Средствата
по кредита се предоставят и ще се ползват от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за следните плащания:
а) на дължим акциз и данък добавена стойност
при внос на горива от страни извън Европейския съюз,
б) дължим акциз и данък добавена стойност по
месечни справки - декларации от следните задължени лица: „Н. П." ЕООД, ЕИК.
и "В. С. ЕООД, ЕИК ., във връзка
с търговията им с горива и по преценка на БАНКАТА;
в) за заплащане на задължения, възникнали по
повод доставката на горива за основната дейност на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, след
изричното съгласие на БАНКАТА;
Средствата от кредита ще се усвояват от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ изцяло или частично според нуждите му,
след представяне на
платежно нареждане, заверени
копия на документи,
доказващи съответното плащане, както и след изпълнение на следните
кумулативни условия за всяко усвояване:
а) изпълнение на задълженията по настоящия
договор и Р. договор за кредитен лимит от 26.05.2011 г. и други договори
сключени с БАНКАТА;
б) липсващи и погасени кредитни задължения,
възникнали от преоформени в кредит банкови гаранции, издадени на основание
сключени с Банката договори, както и заплатени дължими и изискуеми
такси
по издадените банкови гаранции;
в) липсващи над 20 (двадесет) дневни
просрочени задължения, считано от датата на палежа за съответната фактура към
бенефициенти по издадени банкови гаранции, като просрочените задължения следва
да бъдат уредени в срока на валидност на съответната банкова гаранция.
Страните се договарят за правото на
БАНКАТА да контролира предмета на сделката по силата на настоящия договор с цел осигуряване
на целевото усвояване и ползване на предоставяните заемни средства.
Страните се договарят за правото на БАНКАТА да откаже
усвояването на средства от кредита въз основа на нейна преценка на основание
представените документи и наличие на нарушения
по т. 3.1. от договора.
Средствата по кредита се предоставят по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката , където
се осъществява и
счетоводното отчитане на усвоените средства,
както и доброволното издължаване на кредита.
Крайният срок за ползване (усвояване)
на кредита е до 30.01.2015 (тридесети януари две хиляди и петнадесета) година. Ако КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ наруши условията ,при
които се отпускат средствата по кредита БАНКАТА има правото да откаже да
предостави сума, до изпълнение на всички условия по този договор.
БАНКАТА предоставя суми по кредита по безкасов начин,
след представяне на платежни нареждания от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в БАНКАТА
и придружаващи ги
документи, удостоверяващи
необходимостта
за усвояване на средствата от сметката на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в БАНКАТА и удостоверяващи
спазването на особените изисквания на закона за съответния вид банкова
операция, която желае да осъществи КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ с усвоената сума.
В случай, че БАНКАТА прецени, че
ползването на средствата противоречи на целите на договора БАНКАТА има правото
да обяви цялото си вземане за предварително изискуемо и/или да прекрати едностранно
предоставянето на средства по кредита.
При ползването на кредитната линия КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
заплаща на БАНКАТА годишна лихва върху
фактически ползваните суми по кредита в размер на 9% (девет процента). Лихвата
се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и е платима ежемесечно на 25 (двадесет и пето) число на
съответния месец. В случаите, когато 25-то число на
съответния
месец е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
на първия следващ работен ден.
Към
датата на олихвяването КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се
задължава да осигурява
по разплащателната си сметка в БАНКАТА средства за издължаване на
лихвите.
При нарушаване на сроковете за
погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени
по-долу в настоящия
договор, БАНКАТА начислява
и събира от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ наказателна лихва в
размер на 19% (деветнадесет процента) годишно.
Срокът на действие на договора е до
26.02.2015 г. (двадесет и шести февруари
две хиляди и петнадесета година). Крайният
срок, в който КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ следва напълно да погаси всички задължения по кредита
(главница, лихви, евентуално наказателни лихви, неустойки и разноски, е до 26.02.2015 г.(двадесет и шести
февруари две хиляди и петнадесета
година), освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, а ако тази
дата е неработен ден - в първия следващ работен ден за БАНКАТА.
С подписването на настоящия договор,
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава писменото си неотменимо съгласие при всяко постъпление
на суми по банковите му сметки в БАНКАТА, представляващи плащане по сключени от
него договори, вземанията, по които е заложил в полза на БАНКАТА, БАНКАТА служебно
да използва тези постъпления за погасяване на дълга на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
по предоставения кредит.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава:
А/
Да предостави, учреди и осигури учредяването на договорените в полза на БАНКАТА
обезпечения,съгласно уговореното в т. 30 от настоящия договор;
Б/
Да заплати и заплаща таксите и комисионите, уговорени по-горе в настоящия
договор;
В/
Да ползва предоставената сума по кредита за целите, посочени в т. 2 от този
договор;
Г/
Да не ползва сумата по кредита за погасяване на задължения към други банки,
както и да не сключва други договори, съдържащи клаузи, несъвместими с този
договор. По силата на настоящия договор
БАНКАТА
има право да не предостави искана сума за усвояване на предоставения кредит,
ако в нея възниква основателно съмнение за целевото усвояване на сумата;
Д/
Да издължава кредита в сроковете и съгласно условията на настоящия договор;
Е/
Да поддържа стабилно финансовото си състояние през целия период на действие на
договора. При констатиране от страна на БАНКАТА на влошено финансово състояние
на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ,това ще представлява основание за обявяване по преценка на
БАНКАТА на остатъка по кредита в пълен размер за незабавно предсрочно
изискуем.;
Ж/
Да предоставя при поискване от БАНКАТА информация за финансовото си състояние
(счетоводни справки и отчети, баланс, отчети за паричния поток и отчет за
приходите и разходите), с приложени разшифровки за вземанията и задълженията си
и пр.
За гарантиране издължаването на предоставения кредит и
за обезпечаване на всички вземания на БАНКАТА към КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ (в това
число за главницата, лихвите, лихвите за просрочие,неустойките, наказателните
надбавки, комисионите, разноските, включително и тези по събирането на всички
вземания), възникнали на основание на този договор, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се
задължава да учреди и да осигури учредяването в полза на БАНКАТА:
а) особен
залог по реда
на 303 на
всички свои настоящи
и бъдещи вземания
на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ от БАНКАТА, произтичащи от сключени с нея договори
за разплащателни,депозитни и други сметки, включително по негови разплащателни
сметки в БАНКАТА,както и на всички негови бъдещи вземания, произтичащи от
договори за други сметки в БАНКАТА, открити след датата на сключване на
настоящия договор, в размер най-малко на 110 % (сто и десет процента) от
размера на кредита;
б) особен залог на вземания от третите лица,
произтичащи от договори или поръчки за продажба на продукти, за които
КРЕДИПОЛУЧАТЕЛЯТ е ползвал банковият кредит, вземания по възстановени към КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заемни
средства от трети лица за заплатения със средства от кредита от тяхно име и за
тяхна сметка акциз и/или данък добавена стойност, възстановено ДДС и др.
вземания;
в) особен залог на краткотрайни материални
активи, собственост на „Н. П. ЕООД,ЕИК ., находящи се в Петролните бази на „Н. П." ЕООД, подробно описани в отделен
договор за особен залог.
На същата дата, 26.02.2014 год. между „К. Т. Б."
АД със седалище и адрес на управление гр. С. вписано в търговския регистър от
Агенция по вписванията при Министерство
на правосъдието с ЕИК…
представлявано съвместно от
всеки двама от изпълнителните директори О. Н. Р. И. А. З.,Г.
П. Х. и А. М. П. наричано за краткост по-долу "БАНКАТА" - от една
страна и "Е. П. АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., вписано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК.,представлявано заедно от изпълнителните
директори Г. И. Т. с ЕГН ********** и О. Т. Т. с ЕГН **********, наричано
по-долу за краткост "ПОЕМАТЕЛ" - от друга страна,се сключил договор за встъпване в дълг /л.18-21 от
делото / със следното съдържание :
ПОЕМАТЕЛЯТ "Е. П. АД встъпва като солидарен
съдлъжник в задълженията на "Н. П." ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В. вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
. (наричано за краткост по-долу "КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ") към „К. Т. Б."
АД, в това число за главницата в размер на USD 20 000 000 (двадесет милиона щатски долара), заедно с
всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисиони, разноски и
други, възникнали на основание Договор за банков кредит от 26.02.2014г, и
всички негови последващи писмени изменения с анекси, сключени между БАНКАТА и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.
(2) Задълженията, които са предмет на настоящия
договор и а които ПОЕМАТЕЛЯТ встъпва, отговарят на следните условия:
1. Задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ към БАНКАТА е с
главница в размер на USD 20 000 000
(двадесет милиона щатски долара);
2. Крайният срок, в който КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ следва
напълно да погаси главницата по кредита, е 26.02.2015 г. (двадесет и шести
февруари две хиляди и петнадесета
година), освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем;
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се е задължил да издължава главницата по банковия кредит в общ размер
на USD 20 000 000 (двадесет милиона
щатски долара) с постъпленията си от текущата си дейност.
4. За
ползвания кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ ще заплаща на БАНКАТА годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 9% (девет процента). Лихвата се начислява ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ и ежемесечно на 25 (двадесет и пето) число на
съответния месец. В случаите когато 25-то число на съответния месец е неработен
ден, лихвата се начислява към и е дължима от кредитополучателя на пъраая
следващ работен ден.
БАНКАТА има право едностранно да променя датата на
олихвяване, за която промяна КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ следва да бъде уведомен по
обичайните приети между/страните способи за уведомяване поне 5 (пет) работни
дни предварително. При изчисляване на лихвата годината се брои за 360 (триста и
шестдесет) дни. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до
пълното му издължаване.
Към датата на олихвяването КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се е
задължил да осигурява по разплащателната си сметка средства за издължаване на
лихвите. Лихвата е изискуема от датата на начисляването й.
При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост
на кредита на основанията, посочени в договора за банков кредит от 26.02.2014
г., БАНКАТА, освен договорената лихва, начислява и събира от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта върху просрочената
(дължимата) главница.
Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за
отчитане по отделна сметка, като в този случай КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ дължи на
БАНКАТА неустойка в размер на 10 %
(десет процента)годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното
й издължаване.
С подписването
на настоящия договор, ПОЕМАТЕЛЯТ дава писменото си съгласие на БАНКАТА, при
наличието на средства по неговите сметки при нея, служебно да ги използва в
деня на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита, за погасяване на
вноски за главницата, лихвите, таксите и/или комисионите по кредита, дължими от
ДЛЪЖНИКА на основание горецитирания Договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и
анексите към него, предвид встъпването на ПОЕМАТЕЛЯ като съдлъжник в това
задължение.
БАНКАТА
представя на ПОЕМАТЕЛЯ копия на всички документи, доказващи вземането й, а
ПОЕМАТЕЛЯТ с подписването на настоящия договор декларира, че ги е получил,
БАНКАТА се
задължава да уведоми ПОЕМАТЕЛЯ в случай на промяна на условията по договора за
кредит чрез подписване на допълнителни споразумения (Анекси) към него и да му
предостави копие от съответния Анекс.
ПОЕМАТЕЛЯТ е
длъжен да изпълнява задълженията, в които встъпва по начин, уговорен в
подписания между БАНКАТА и ДЛЪЖНИКА Договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и
анексите към него, със съдържанието на които ПОЕМАТЕЛЯТ с подписването на настоящия
договор декларира, че е запознат, като същият приема да отговаря солидарно и
наред с ДЛЪЖНИКА за изпълнението на задълженията на ДЛЪЖНИКА като за свои
собствени задължения.
При отправяне на претенция за плащане на поети с
настоящия договор задължения и насочване на изпълнението срещу имущество на
ПОЕМАТЕЛЯ, последният не може да изисква от БАНКАТА да иска изпълнение
най-напред от първоначалния ДЛЪЖНИК.
Разноските за учредяването и вписването на евентуални
бъдещи договори за обезпечения са по преценка на БАНКАТА - за сметка на
ДЛЪЖНИКА или ПОЕМАТЕЛЯ.
ПОЕМАТЕЛЯТ е длъжен:
а) Да
насочва получаването на всички свои приходи от дейността по сметките си в
БАНКАТА;
б) Да
поддържа стабилно финансовото си състояние през целия период на действие на
договора;
в) Да
допуска и съдейства на съответните служители на БАНКАТА да извършват проверка
на финансовото му състояние;
г) Да
предоставя верни сведения,
справки и друга
периодично или инцидентно
изискана информация от БАНКАТА;
д) Да поеме
изцяло разноските, направени от БАНКАТА при предприемане на действия по оценка,оформяне
на обезпечението и евентуално негова реализация, в това число такси и разноски
за нотариуси, за вписвания в съответната Служба по вписванията и Централния
регистър за особените залози, както и държавни такси;
е) Да
информира незабавно БАНКАТА относно настъпили промени в адреса промени в
кредитната му задлъжнялост, както и за откриването на нови сметки в други
банки,като представя надлежните документи за това;
ж) Да предоставя на БАНКАТА писмена декларация към
момента на подписване на настоящия договор, както и на всеки шест месеца след
това, съдържаща актуални данни относно свързаността му с други лица, наличие и
размер на кредитна задлъжнялост на тези лица.
ПОЕМАТЕЛЯТ
отговаря за задълженията на ДЛЪЖНИКА, в които е встъпил, като за свои собствени
задължения.
Всяко плащане,
извършено от ПОЕМАТЕЛЯ, с което е удовлетворено по отношение на БАНКАТА
вземането й (респективно е намалено с това плащане задължението на ДЛЪЖНИКА),
намалява дълга на ПОЕМАТЕЛЯ и на първоначалния ДЛЪЖНИК. С всяка платена от
ПОЕМАТЕЛЯ сума по задължението, последният се суброгира (встъпва) в правата на
удовлетворения кредитор спрямо първоначалния ДЛЪЖНИК.
(2) Всяко плащане извършено от първоначалния ДЛЪЖНИК
намалява задължението и на ПОЕМАТЕЛЯ.
С решение № 24/08.05.2018 год., постановено по
търговско дело № 18/2018г. по описа на Окръжен съд – В. е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност по отношение на първия ответник „Е. П." АД
в хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ. За начална дата на неплатежоспособност е
определена 15.03.2017 год. С решение № 708/26.03.2019 год., постановено по
търг.дело № 3951/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд решението в
частта за началната дата на неплатежоспособност е отменено и за начална дата на
неплатежоспособността на „Е. П." АД/н/ е определена датата 31.12.2015 год.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
правна страна следното :
По силата на Чл. 647 ал.1 от Търговския закон освен в
предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, с изключение
на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.Съгласно Чл. 649 ТЗ иск
по чл. 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите,
свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при
негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението
по чл. 632, ал. 2. Синдикът, съответно кредиторът може да предяви и
обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно
конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг
кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не
по-късно от първото по делото заседание.В производството по обявяване на
недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността.
Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
Уредбата на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността съответно разграничава:
а/ искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително
недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от
страна на длъжника, които създават т. н. "преферентен ефект" на едни
негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите
относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на
несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл. 722,
ал. 1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да
не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и
б/ отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на
разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника, безвъзмездни или
неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника
във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и
учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на
трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника.
Във всяка една
от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като
елемент на фактическия състав: сделката или действието да е извършено в
определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.При първия вид искове,
тези в отделните хипотези на чл. 646 ТЗ, законодателят не е включил като обща
предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а
се цели преодоляване само на т. н. преферентен ефект на уредените там сделки и
действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание, при
преферентните искове,каквито са исковете по настоящото дело, законодателят да е
предвидил по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на
чл. 646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта
им още и те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на
неплатежоспособност.Обратното важи за отменителните искове по чл. 647 ТЗ,
включително и за този, предявен в хипотезата на
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ: имущественото увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание
като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника
с негово имущество или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на
учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на
атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност,
като от значение е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени
в рамките на съответните срокове преди предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ.
В горния смисъл е задължителната практика на ВКС
,напр. Решение № 224 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 513/2017 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б. Б.
В задължителната съдебна практика на ВКС се приема ,че
от изричните разпоредби на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ следва, че общата
предпоставка за атакуемите действия и сделки е те да са извършени доброволно от
длъжника. Посочените законови разпоредби са напълно ясни, а по прилагането им е
създадена практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК, попадаща в
обхвата на задължителната практика за долустоящите на ВКС съдилища - така
например, решение по т. д. № 135/2009 г., II т. о., решение по т. д. №
1388/2014 г., I т. о. и др.В цитираните решения отделни състави на ВКС,
Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни,
действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за
доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване
на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и категоричното
становище, че погасяването на задължения чрез принудително изпълнение,
осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл. 646, ал. 2 ТЗ,
не е атакуемо.
По-дългият "подозрителен период" от 3
години, предхождащ подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, се отнася до сделки,
при които свързаните лица имат насрещни или насрещна престации / в останалите
случаи е приложим двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 2 ГПК/- Определение № 787 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. №
108/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. С.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че предявените
искове са допустими ,но неоснователни .
Съдът намира за неоснователни развитите от ответника
„КТБ“АД правни доводи относно недопустимост на исковете поради това ,че както
ищецът, така и единият от двамата ответници се представляват от едно и също
физическо лице, което е едновременно изпълнителен директор и на двете
юридически лица и дори нещо повече -
съставът на Съветът на директорите на „Е. П." АД, в несъстоятелност, е
еднакъв с този на „Е.П.– Л. АД, а именно -С. В. С. - изпълнителен член и
представляващ дружеството, В. К. Г.- член, Х. Д. М. - член, т.е. не само
представителите, но и волеобразуващите органи на двете дружества са едни и
същи.Развиват се доводи ,че две от
страните в процеса, които имат противоположни едни на други интереси не само се
представляват от едно и също лице, но и волята на тези две юридически лица се
формира от едни и същи физически лица и че това води до единственият извод, че настоящото
производство представлява един симулативен процес, при който макар и формално
да са налице две страни, то на практика едно и също лице е едновременно и ищец,
и ответник.
Съдът намира за безспорен факта ,че ищецът и ответникът
„Е. п.“АД /в несъстоятелност/ са свързани лица по смисъла на ТЗ,ЗППЦК и пр.,но
това обстоятелство е правно ирелевантно от гледна точка на процесуалния
закон,тъй като нито ГПК ,нито друг специален закон въвеждат забрана за съдебен
спор между свързани лица –влязлото в сила решение има сила между страните и не не могат да се позовават на симулативността
на процеса /Чл.299 ал.3 ГПК/ .Симулативният процес не може да има негативни
последици за трето ,неучастващо в спора лице ,тъй като последното няма да бъде
обвързано със силата на пресъдено нещо /Чл.298 ал.1 ГПК/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ИСК
Предявеният главен иск за обявяване за относително недействителен
на Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. е неоснователен ,тъй като
тъй като в нормата на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ
предвижда, че може да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите
на масата на несъстоятелността безвъзмездна
сделка сключена от длъжника /в случая „.Е п.“АД-в несъстоятелност/ в двугодишен
срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 625 ТЗ. В настоящия случай производството по
несъстоятелност на „Е. П." АД (н.) е открито по молба на „ДФКО" ООД,
ЕИК. подадена в Окръжен съд - гр,В. на 23.03.2018 г. Това означава, че
двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е изтекъл на 23.03.2016 г. или повече от две години след
сключването на Договора за встъпване в дълг от 26.02.2014 г.
На следващо място искът се явява неоснователен ,тъй
като с предявените искове се атакуват не сделки, сключени от несъстоятелния
длъжник,каквото е изискването на закона , а сделки, сключени между трети лица.С
исковата молба са предявени и два евентуални иска - иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 114 ЗППЦК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 44, ал. 4 и ал. 5 ЗКИ, чиито предмет, според ищеца, е Договор за
встъпване в дълг от 26.02.2014 г. сключен между „КТБ" АД и „Е. П. АД. От
изложените в исковата молба твърдения обаче става ясно, че предмет на исковете
е не посоченият договор за встъпване в дълг, а сключеният между банката и „Н. П.
ЕООД Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. Това заключение се
налага от твърденията за основателност на посочените два иска, в частност за
липса на решение на едноличния собственик на капитала на „Н. П." ЕООД - „П."
АД, както и липсата на решение на Управителния съвет на „КТБ" АД, което
било необходимо с оглед големината на кредитната експозиция.Ищецът „Е. П.– Л."
АД няма правен интерес от воденето на посочените два евентуални иска в рамките
на производството по несъстоятелност на „Е. П." АД (н.),тъй като техният
предмет е Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. сключен между „КТБ"
АД (н.) и „Н. П. ЕООД (н.), по който ищецът „Е. П.– Л." АД не е страна.
Посочената сделка би могла да бъде атакувана от кредиторите на масата на несъстоятелността
на „Н. П. ЕООД (н.), доколкото би увреждала именно техните интереси, а не тези
на кредиторите на „Е. П." АД (н.).
Съгласно константната практика на ВКС страните по
договор,чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда,са необходими
задължителни другари .“Н. п.“ЕООД обаче не е страна по делото и не биха могли
да бъдат страна ,тъй като не са кредитор на „Е. п.“АД и постановеното решение
не произвежда действие по отношение на “Н. п.“ЕООД съгласно разпоредбата на
Чл.648 ал.5 ТЗ.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ ИСКОВЕ
С евентуалните искове се иска прогласяване на
нищожността на договора за кредит от 26.02.2014 г.като противоречащ на закона
на две основания - чл. 114, ал. 11 Закона
за публично предлагане на ценни книги /ЗППЦК/ и
чл. 44, ал. 4 и ал. 5 Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
По първия евентуален иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с
чл. 114, ал. 11 Закона за публично предлагане на
ценни книги /ЗППЦК/ се твърди , че
Договорът за кредит от 26.02.2014 г. е бил сключен без разрешение от „П. АД -
едноличен собственик на капитала на кредитополучателя „Н. П." ЕООД и
следователно същият нарушавал чл. 114 ЗППЦК и бил нищожен. Доколкото този
договор не можел да породи правно действие, то нямало как и „Е. П." АД да
било встъпило валидно в произтичащите от договора за кредит задължения. По
втория предявен с исковата молба евентуален иск е посочено, че доколкото общият
размер на експозициите на „Н. П." ЕООД към „КТБ" АД надвишавал 15% от
собствения капитал на банката решението за отпускане на кредита следвало да
бъде взето с единодушие от Управителния съвет. Такова решение не било налице и
следователно Договорът за кредит от 26.02.2014 г. бил нищожен на основание чл.
44, ал. 4 и 5 ЗКИ. В допълнение към това е посочено, че общата кредитна
експозиция на „Н. П." ЕООД и икономически свързаните с него лица била на
59% от собствения капитал на банката, т.е. била над установения праг от 25%.
Горните изложени в исковата молба твърдения са
неверни, тъй като на 27.02.2014 г. Управителният съвет на „П. АД в
състав: Председател
- С. С. Й.,
Зам. Председател – И. И. К. и членове
- О. Т. Т.,
К. Б. К. и С. А. Й., е взел решение, с което е одобрил сключеният между
„КТБ" АД и „Н. П."ЕООД Договор за банкова кредитна линия от
26.02.2014 г. в размер на 20 000 000.00 (двадесет милиона) щатски долара. Решението
е взето единодушно от посочените лица,видно от представения от ответника
„КТБ“АД /н/ с отговора на исковата молба протокол от 27.02.2014 г. на
управителния севет на „П.“АД-С. /л.79-82 от делото/ .
С решение от 26.02.2014 г. Управителният съвет на
„КТБ" АД в състав: О. Н. Р. Г. П. Х. и А. М. П., е взел единодушно решение
за сключване на Договор за банкова кредитна линия с „Н. П." ЕООД за сумата
от 20 000 000.00 (двадесет милиона) щатски долара- видно от представеното от ответника „КТБ“АД /н/ с
отговора на исковата молба решение от 26.02.2014 г. Управителният съвет на
„КТБ" АД /л.78 от делото/ .
С оглед на горното съдът намира ,че Договорът за
банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. не противоречи на чл. 114, ал. 11 Закона за публично предлагане
на ценни книги /ЗППЦК/ .Ищецът твърди
,че сделката е нищожна поради нарушение на Чл.11 ал.1-10 ЗППЦК ,но не уточнява
на коя от множеството хипотези се позовава ,нито представя каквито и да било доказателства
в тази насока.
Не са представени каквито и да било доказателства ,че „П.“АД
е публично дружество по смисъла на Чл.110 ал.1 ЗППЦК.
Съдът приема,че разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗКИ в
редакцията, действаща към момента на подписване на Договор за банкова кредитна
линия от 26.02.2014 г., не е императивна норма, чието неспазване да да води до нищожност на противоречащото й действие,тъй
като не всяко противоречие със закона води до тази правна последица. Посочената
правна норма е предвидена с цел запазване сигурността на банковия сектор ,като
нейното нарушаване води до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица –в този
смисъл е разпоредбата на чл.46 ЗКИ, според който администраторите, предоставили
кредити в нарушение на чл.44 и 45 носят
солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя.Ако се
приеме обратното, то банките при всяко едно нарушение на управителните си
органи, допуснато при сключване на договори за банков кредит би следвало да
искат връщане на отпуснатите суми по реда на неоснователното обогатяване и то
без никакви обезпечения,което би довело
до сериозно сътресение на банковата и кредитна система в държавата. Тълкуване
на закона в горния смисъл очевидно противоречи на целта на закона .След като Договорът за банкова кредитна линия от
26.02.2014 г. е сключен валидно ,то валиден е и служещият като обезпечение по него
Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. IV.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
Съгласно Чл.649 ал.6 ТЗ в производствата по предявени
искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително.
Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената
страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността.С оглед на гореизложеното ищецът „Е. п.-Л.АД следва да заплати държавна
такса върху цената на иска /20 милиона лева / или 800 000 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 647, ал.1, т. 1
от ТЗ Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. П.- Л.
АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:
град С., представлявано от изпълнителния директор С. В. С. против „Е. П."
АД /в несъстоятелност/, ЕИК. със седалище и адрес на управление: 3700, В., у
представлявано от изпълнителния директор С. В.С. и „К. т. б. АД /н/, с ЕИК.,
със седалище и адресна управление: 1000, С. иск за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на
„Е. П.“ АД на договор за встъпване в дълг от 26.02.2014г., сключен между „К. т.
б. АД и „Е. П. АД, по силата на който поемателят „Е. П. АД встъпва като
солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Н. П." ЕООД, в
това число за главницата в размер на 20 000 000.00 щатски долара, заедно с
всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисиони и други,
възникнали на основание договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. и
всички негови писмени изменения с анекси, сключени между банката и
кредитополучателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. П. -Л." АД,
с ЕИК . със седалище и адрес на
управление: град С. представлявано от изпълнителния директор С. В. С. против „Е.
П." АД /в несъстоятелност/, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
3700, В. представлявано от изпълнителния директор С. В. С. и „К. т. б. АД /н/,
с ЕИК., със седалище и адресна управление: 1000, С. евентуален иск за обявяване
за нищожен на основание Чл.26 ал.1 ЗЗД
на договора за встъпване в дълг
от 26.02.2014г., сключен между „К. т. б. АД и „Е. П. АД, по силата на който
поемателят „Е. П." АД встъпва като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя
„Н. П." ЕООД, в това число за главницата в размер на 20 000 000.00 щатски
долара, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки,
комисиони и други, възникнали на основание договор за банкова кредитна линия от
26.02.2014 год. и всички негови писмени изменения с анекси, сключени между
банката и кредитополучателя.
ОСЪЖДА ищеца „Е. п.-Л.АД да заплати държавна такса върху цената на иска
/20 милиона лева / в размер на 800 000
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :