О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.04.2019
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 4276 по описа за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.Г.С.
срещу „С. А.“ осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ за сума в общ размер
от 39108.00 щатски долара, представляваща трудово възнаграждение за следните
месеци: месец януари 2018 година – 3500.00 щатски долара, месец февруари 2018
година – 3500.00 щатски долара, месец март 2019 година – 3500.00 щатски долара,
месец април 2018 година – 3500 щатски долара, месец май 2018 година – 3500.00
щатски долара, месец юни 2018 година – 3500.00 щатски долара, месец юли 2018
година – 3500.00 щатски долара, месец август 2018 година – 3500.00 щатски
долара, месец септември 2018 година – 3500.00 щатски долара, месец октомври
2018 година – 3500.00 щатски долара, месец ноември 2018 година – 3500.00 щатски
долара, месец декември 2018 година – 608.00 щатски долара, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска – 20.03.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта
на производството и редовността на исковата молба, съдът констатира следното:
С Разпореждане № 12438 от 21.03.2019 г., постановено по
настоящото дело, съдът е дал указания на ищеца да конкретизира предявената
претенция за заплащане на трудови възнаграждения и да представи доказателства за
правосубектността на ответника „.“. Указани са и последиците при неизпълнение
на указанията.
С уточняваща молба от 01.04.2019 г. ищецът е изпълнил
само частично указанията на съда, като е посочил размера на претендираното
възнаграждение за всеки от месеците в рамките на посочения в исковата молба
период. В молбата е посочено, че с нея се представя удостоверение за актуалното
състояние на ответника, но в действителност приложените писмени доказателства
представляват сертификат за регистрация и досие на кораба „Ника
Форчън“. Независимо че в последните ответникът да е
отразен като корабособственик на плавателния съд, те не представляват документи,
удостоверяващи правосубектността и актуалното състояние на дружеството.
Поради горното с Разпореждане № 14380 от 02.04.2019 г.
производството по делото повторно е оставено без движение, като на ищеца са
дадени нови, подробни указания. Изрично в тях е отразено, че следва да бъде
представено извлечение от съответния публичен регистър на търговските дружества
в държавата по регистрация на ответника, в което да е отразено актуалното му
състояние /в това число данни за седалище и адрес на управление и за
представител на дружеството/.
Съобщението е редовно връчено на ищеца на 04.04.2019 г. Съобразно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът
за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 11.04.2019 г., който ден от
седмицата е присъствен.
В указания срок ищецът е депозирал молба, към която е
приложил един от вече представените документи, а именно – сертификат за
регистрация на кораба, както и заповед за арест на същия, поради което не би
могло да се приеме, че със нея е отстранена нередовността на исковата молба.
Изрично в молбата процесуалният представител на ищеца е посочил, че с
представяне на посочените документи намира, че е изпълнил указанията на съда,
т.е. ясно е изразил волята си, че няма
намерение да представя други писмени доказателства.
Правосубектността на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на която
съдът следи служебно. В исковата молба са наведени твърдения, че ответното
дружество е регистрирано в Република Панама, но и до настоящия момент по делото
не са ангажирани каквито и да било доказателства, удостоверяващи съществуването
му. Действително същото е отразено като корабособственик в сертификата за
регистрация на плавателния съд, на който ищецът е полагал труд. Ищецът обаче не
е представил документи, от които да е видно, че дружеството продължава да
съществува и понастоящем. Липсват данни и относно представляващите дружеството
лица. Тъй като ответникът е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в
държава извън рамките на Европейския съюз, съдът не разполага с възможност да
извърши служебна проверка за неговата правосубектност.
Във връзка с горното производството по делото двукратно е
оставяно без движение, като на ищеца са дадени ясни и конкретни указания за отстраняване
нередовността на исковата молба. Последните не са изпълнени и до настоящия
момент.
С оглед на изложеното и на основание чл.129, ал. 3 ГПК
исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея, да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 4276 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен
срок от съобщаването му с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: