Споразумение по дело №2789/2018 на Софийски градски съд

П Р О Т О К О Л

Град София, 26 юни 2018 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

СЪДИЯ:		ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

Секретар:	ВАНЯ ГАДЖЕВА
Прокурор:	МАРИО ТОМОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НОХД № 2789 по описа за 2018 година.

На именното повикване в /поради изчакване на зала, делото започва в 14:15 часа/, се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.И.С. – редовно призован, се явява лично и с адв. Б.И.Х. – от САК – надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно на ДП.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на обвиняемия, както следва:

Д.И.С. – роден на *** г. в гр.Я., ЕГН - **********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота – шофьор към „Б.л.“ ЕООД, жител и живущ ***, тел. *******.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия С. в процеса.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.И.С.: Ясни са ми правата в процеса, не правя отвод на състава на съда, съдебния секретар и прокурора. Желая да се одобри сключеното с мен и подписано от мен споразумение.

ПРОКУРОРЪТ: Моля споразумението, което постигнахме със защитника на обвиняемия С., да бъде одобрено, тъй като не противоречи на закона и морала. Поддържам споразумението, така както е пистигнато от колегата Ст. Р.. Моля да го одобрите.

АДВ. Х.: Моля да бъде одобрено постигнатото по делото споразумение.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и изявленията на обвиняемия и неговия защитник, както и на представителя на СГП, намира, че са налице предпоставките на чл.382, ал.4 НПК, с оглед на което СЪДЪТ пристъпи към РАЗПИТ на обвиняемото лице.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.И.С.: Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен по така повдигнатото ми обвинение. Разбирам съдържанието на така постигнатото споразумение и съм съгласен с него. Разбирам последиците от така постигнатото споразумение и съм съгласен с тези последици. Доброволно съм подписал споразумението, не ми е оказван натиск при подписване на споразумението. Доброволно ще изтърпя наложеното ми със споразумението едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което ще бъде отложено за срок от 3 години, както и „Глоба“ в размер на 3000 лв. Не желая делото да се разглежда по общия ред и се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред. В този смисъл съм подписал и декларацията към споразумението.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства.

СЪДЪТ след съвещание, след като се запозна с представеното в споразумение, постигнато между страните по настоящото производство – от една страна – адв. Б.И.Х. – от САК, в качеството му на защитник на обвиняемия Д.И.С. и прокурор Ст. Р. – от СГП, поддържано в днешното с.з. от прокурор М. Т. – от СГП, като съобрази обстоятелството, че престъпленията, за които обвиняемият С. е обвинен по настоящото производство, не са сред изрично изброените в нормата на чл.381, ал.2 НПК, за които престъпления не се допуска постигане на споразумение – същите са предвидени в глава Осма, раздел 1 от НК, като прецени, че вследствие на извършените от обвиняемият престъпни деяния не са причинени имуществени вреди, които да следва да бъдат възстановявани, както и това, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала, намира, че са налице предпоставките за неговото одобряване и за прекратяване на наказателното производство.

ТАКА мотивиран и на основание чл.382, ал.7 НПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ОДОБРЯВА ПОСТИГНАТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ по НОХД № 2789/2018 г. по описа на СГС, НО, 4 – ти състав – между Софийска Градска Прокуратура, представлявана прокурор Ст. РАЧЕВ – при СГП, поддържано в днешното с.з. от прокурор М. Т. – при СГП, и адв. Б.И.Х. – от САК, в качеството му на защитник на обвиняемия Д.И.С., по силата на което обвиняемият Д.И.С. – роден на *** г. в гр.Ямбол, ЕГН **********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота – шофьор към „Б.Л.“ ЕООД, жител и живущ *** – се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 21.10.2015 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил две деяния – държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, както следва:

I. За това, че на 21.10.2015 г., около 19,00 часа, пред офис на „Еконт”, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бул. „*******, в ръцете си, държал повече от три археологически обекта, общо 253 (двеста петдесет и три) монети, на обща стойност 318 (триста и осемнадесет) лева, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – по реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство (чл. 97, ал. 3 – Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей), §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (§ 5. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5.; § 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти – монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация); чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата (Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5; Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на: 2. директора на музея, извършил идентификацията – извън случаите по т. 1, за: б) колекция, която е собственост на физическо или юридическо лице), както следва: 1. 239 (двеста тридесет и девет) броя изтрити и нечетливи монети.

Преобладават късно римски монети от дребен номинал от периода IV – V в. Същите представляват автентични археологически обекти и културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не са национално богатство по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство. Всяка от посочените монети е на стойност 1.00 (един) лев, или общо всички са 239,00 (двеста тридесет и девет) лева. Монетите не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно Наредба № Н - 3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности;

2. 14 (четиринадесет) броя монети в не много добро физическо състояние, сред които се разпознават следните монети:

- 3 (три) броя бронзови провинциални монети на имп. Гордиан, III в., всяка на стойност 10.00 (десет) лева, или общо трите монети са 30.00 (тридесет) лева;

- 1 (един) брой бронзова провинциална монета на град Пауталия, имп. Каракала III в., на стойност 8.00 (осем) лева;

- 1 (един) брой посребрена монета на имп. Лициний, III в., на стойност 5.00 (пет) лева;

- 1 (един) брой бронзова монета на имп. Теодосий, V в., на стойност 2.00 (два) лева;

- 1 (един) брой бронзова монета на имп. Констанций II, IV в., на стойност 3.00 (три) лева;

- 2 (два) броя бронзови монети на имп. Константин I, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 6.00 (шест) лева;

- 1 (един) брой провинциална бронзова монета на град Сердика (?), имп. Септимий Север, III в., на стойност 5.00 (пет) лева;

- 1 (един) брой провинциална бронзова монета на град Пауталия (?), на стойност 5.00 (пет) лв.

- 2 (два) броя сребърни монети (фуре) на Юлия Домна, всяка на стойност 5.00 (пет) лева, или общо 10.00 (десет) лева;

- 1 (един) брой сребърна монета (фуре) на имп. Антонин Пий (?), II в., на стойност 5.00 (пет) лева.

Изброените монети представляват автентични археологически обекти и културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не са национално богатство по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и са на обща стойност 79.00 (седемдесет и девет) лева, като не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно Наредба № Н - 3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.

II. За това, че на 21.10.2015 г., около 20.45 часа, в гр. София, ж.к. „*******, държал повече от три археологически обекта, общо 420 (четиристотин и двадесет) монети и предмети, на обща стойност 908.00 (деветстотин и осем) лева, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – по реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство (чл. 97, ал. 3 – Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей), §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (§ 5. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5.; § 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти – монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация); чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата (Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5; Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на: 2. директора на музея, извършил идентификацията – извън случаите по т. 1, за: б) колекция, която е собственост на физическо или юридическо лице), както следва:

1. 339 (триста тридесет и девет) броя монети и фрагменти от тях нечетливи, силно изтрити, корозирали и пробити. Множеството от тях са римски бронзови монети от периода IV и V в., но сред тях се разпознават 7 (седем) броя скифати. Всички представляват автентични археологически обекти и културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не са национално богатство според чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и са на стойност всяка по 1.00 (един) лев, или общо 339.00 (триста тридесет и девет) лева.

2. 9 (девет) броя монети на град Маронея от типа „протоме на кон /галопиращ кон - лозя във вдлъбнат квадрат”, които представляват автентични археологически обекти и културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не са национално богатство според чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и са на стойност всяка по 35.00 (тридесет и пет) лева, или общо 315.00 (триста и петнадесет) лева.

3. 8 (осем) броя османски сребърни акчета, които представляват автентични археологически обекти и културни ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не са национално богатство според чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и са на стойност всяка по 1.00 (един) лев, или общо 8.00 (осем) лева;

4. ½ (една втора) част от грош, западноевропейски, 1594 г., имп. Сигизмунд III (?), който представлява автентичен археологически обект и културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не е национално богатство според чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и е на стойност 1.00 (един) лев.

5. 62 (шестдесет и два) броя римски бронзови и медни монети, както следва:

- 31 (тридесет и един) броя бронзови и медни монети на имп. Констанций II, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 93.00 (деветдесет и три) лева;

- 9 (девет) броя бронзови монети на имп. Константин I, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 27.00 (двадесет и седем) лева;

- 8 (осем) броя бронзови монети на имп. Константин II, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 24.00 (двадесет и четири) лева;

- 6 (шест) броя бронзови монети на имп. Констанс, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 18.00 (осемнадесет) лева;

- 3 (три) броя бронзови и медна монети на имп. Валентиниан I, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 9.00 (девет) лева;

- 2 (два) броя бронзови монети на имп. Валенс, IV в., всяка на стойност 3.00 (три) лева, или общо 9.00 (девет) лева;

- 1 (един) брой бронзова монета на имп. Констанций I, III-IV в., на стойност 5.00 (пет) лева;

- 1 (един) брой сребърен денар (фуре) на имп. Александър Север, III в., на стойност 15.00 (петнадесет) лева;

- 1 (един) брой ауреус (фуре) на имп. Антонин Пий, II в., на стойност 15.00 (петнадесет) лева;

- 1 (един) брой сребърна монета (фуре) на имп. Септимий Север, II в. (?), на стойност 10.00 (десет) лева.

6. 1 (един) брой неолитен керамичен прешлен за вретено с врязана украса, който представлява автентичен археологически обект и културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, но не е национално богатство според чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство и е на стойност 20.00 (двадесет) лева.

Общият брой на археологическите обекти и културни ценности по т. I и по т. II е 673 (шестстотин седемдесет и три), а общата им стойност е 1226.00 (хиляда двеста двадесет и шест) лева.

- Престъпление по чл. 278, ал.6, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 278, ал.6, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на обвиняемият Д.И.С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА/, както и „ГЛОБА" в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛАГА изпълнението на така определеното по отношение на обв. Д.И.С. наказание „Лишаване от свобода” – за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на определението в сила.

2. На 21.10.2015 г., около 20.45 часа, в гр. София, ж.к. „*******, противозаконно държал един брой оръдие за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти – 1 (един) брой металдетектор/металотърсач/ марка „First Texas products”, модел „F5”, който не е регистриран по реда на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство (Чл. 152. (2) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им) и чл. 31 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министерство на културата (Чл. 31. (1) Заявление за вписване в регистъра могат да подават физически и юридически лица, собственици на специални технически средства) –

- Престъпление по чл. 277а, ал. 7, алт. 2, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, алт. 2, пр. 3 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на обв. Д.И.С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 11 /единадесет/ месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ по отношение на обв. Д.И.С. едно общо най-тежко наказание измежду така наложените му по пункт 1 и пункт 2 наказания, а именно – наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, както и наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” по отношение на обв. Д.И.С., за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОТНЕМА в ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, на основание чл. 278, ал.7, вр. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК, следните вещи, предмет на престъпленията –14 (четиринадесет) броя монети в не много добро физическо състояние, сред които се разпознават следните монети: