№ 156
гр. Смолян , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500185 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 60037/26.03.2021 г. по гр.дело №
468/2020 г. С. районен съд признава за установено, че А.И. С. дължи на
„Първа инвестиционна банка“ А*.гр.С. сумата от 1 765,75 евро главница по
договор за кредит № ***/02.03.2011 г.; ведно със законната лихва върху тях
от подаване на заявлението в съда на 25.11.2019 г. до окончателното им
изплащане; сумата от 517,81 евро договорна лихва за периода 26.11.2016 г. -
18.11.2019 г.; сумата от 982,92 евро наказателна лихва за периода 26.11.2016
г. - 24.11.2019 г.; както и 48 лв. разноски за нотариална покана, за които суми
по ч.гр.д.№ 1378/2019 г. по описа на СмРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Със същото решение е отхвърлен искът по чл.422, ал.1
ГПК в частите за: главницата, дължима по договор за кредит № ***
[1]*/02.03.2011 г. за разликата над 1 765,75 евро до претендирания размер от 2
225 евро; договорната лихва за разликата над 517,81 лв. до претендирания
1
размер от 1 930,28 евро за периода 20.03.2012 г. - 24.11.2016 г.; наказателната
лихва за разликата над 982,92 евро до претендирания размер от 1 407,37 евро
за периода 20.03.2011 г. - 24.11.2016 г., поради погасяване на вземанията по
давност.
А.И. С. е осъдена да заплати на
„Първа инвестиционна банка” АД разноски в исковото производство в размер
на 452,76 лв. както и разноски за заповедното производство в размер на
158,65 лв., съобразно уважената част от иска.
Банката пък е осъдена да плати на С.Р.
/вероятно се касае за очевидна фактическа грешка в името на ответницата/
разноски по исковото производство в размер на 40,92 лв. според отхвърлената
част от иска.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби както
от А.С., така и от „Първа инвестиционна банка“ А*.гр.С..
АЛБ. ЕЛ. С., чрез своя
пълномощник адв.С.Н., с жалба вх.№ 60579/13.04.2021 г., уточнена с молба
вх.№ 1697/25.06.2021, обжалва решението в частите, с които е признато за
установено, че тя дължи на банката разликата над 200,10 евро до 982,92 евро
наказателна лихва за периода от 26.11.2016 г. до 24.11.2019 г. и 48 лв.
разноски за нотариална покана; както и в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените искове за възнаградителната лихва за разликата над 517,81 евро
до 1 930,28 евро и за наказателната лихва за разликата над 982,92 евро до 1
407,37 евро. Обжалва се от нея решението и в частта за присъдените
разноски. А.С. иска решението в обжалваните части, освен тези за
присъдените разноски и за 48 лв. разходи за покани, да бъде обезсилено, като
постановено свръхпетитум, тъй като банката при подаване на исковата молба
намалява сумите за възнаградителна и наказателни лихви, като не претендира
тези по заповедта, а в по-ниски размери, съответно 517,81 евро за
възнаградителна лихва и 200,10 евро за наказателна. Моли в останалите
атакувани части решението да се отмени.
2
Въззиваемият по тази жалба „Първа инвестиционна банка“
АД - гр.С., чрез юрк.Х.П., я оспорва частично с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
В отговора се признава, че жалбата е частично основателна - за присъдената
наказателна лихва над претендираната от 200,10 евро за периода от
26.11.2016 г. до 25.11.2019 г. Според банката, А.С. обжалва решението и в
частта, с която е прието, че дължи и 517,81 евро възнаградителна лихва за
периода 26.11.2016 г. – 25.11.2019 г., като излага съображения защо жалбата в
тази част е неоснователна.
Както се вижда обаче, А.С. НЕ обжалва
решението в частта, с която е прието, че дължи на банката 517,81 евро
възнаградителна лихва за посочения период. Това изрично е заявено в
нейната жалба.
В съдебно заседание А.Е. С., редовно призована, не се явява.
Явилият се процесуален представител адв.Ш.Щ. поддържа нейната жалба и
оспорва тази на насрещната страна.
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ А*.гр.С., чрез
юрк.Х.П., с жалба вх.№ 60601/19.04.2021 г., обжалва решението само в
частта, с която е отхвърлен искът и по чл. 422 от ГПК за главницата, дължима
по Договор за кредит № ***/02.03.2011 г., за разликата над 1 765,75 евро до
претендирания размер от 2 225 евро. Иска отмяна в тази част, пълно
уважаване на иска за главницата, както и присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемият по жалбата на банката А.И. С. с отговор по
чл.263, ал.1 ГПК, подаден чрез пълномощника адв.С.Н., я оспорва и моли да
бъде оставена без уважение, както да и се присъдят разноските.
В съдебно заседание, банката, редовно призована, не
изпраща представител. За нея юр.Х.П. чрез изпратена писмена молба
поддържа своята жалба и съответно моли да се остави частично без уважение
тази на С..
Съдът установява следното:
3
По подадено на 25.11.2019 г. заявление от „Първа
инвестиционна банка“ А*.гр.С. е образувано ч.гр.дело № 1378/2019 г. на С.
районен съд. Заявлението е уважено изцяло, като в полза на банката е
издадена срещу АЛБ. ЕЛ. С. и С.Я. С. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК с № 578/27.11.2019 г., с която е разпоредено те
солидарно да платят на „ПИБ“ АД следните суми, произтичащи от договор за
банков кредит с № ***LD-R-*/02.03.2011 г.: сумата от 2 225 евро главница, 1
930 евро непогасена възнаградителна лихва за периода 20.03.2012 г. –
18.11.2019 г.; 1 407,37 евро просрочена наказателна лихва за периода
20.03.2011 г. – 24.11.2019 г.; 48 лв. разноски за връчване на покани; законната
лихва върху главницата от 2 225 евро от подаване на заявлението на
25.11.2019 г. до окончателно изплащане; както и съдебни разноски в размер
на 268,55 лв., от които 218,55 лв. държавна такса и 50 лв. юр.възнаграждение.
След надлежно подадено възражение по чл.414 ГПК от А.С.
и съответното указание от СмРС по чл.415 ГПК, банката предявява
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, като вече иска да бъде установено
спрямо С., че и дължи следните суми: 2 225 евро главница със законната
лихва върху нея от 25.11.2019 г. до окончателното и издължаване; 517,81 евро
възнаградителна лихва за периода 26.11.2016 г. – 25.11.2019 г.; 200,10 евро
наказателна лихва за същия период 26.11.2016 г. – 25.11.2019 г.; както и 48 лв.
разноски за връчване на покани. Претендира и за разноските.
Както се вижда, претенцията за главницата и законната
лихва върху нея е идентична с тази по заявлението и заповедта; но е налице
намаляване спрямо заповедта на сумите и периодите, които банката
претендира за възнаградителна лихва и за наказателна лихва.
С обжалваното решение С. районен съд се произнася в
съответствие с исковата молба по претенциите за главницата и законната
лихва върху нея. Съдът обаче излиза извън рамките на сезирането по
отношение на възнаградителната лихва, като отхвърля претенцията за същата
за разликата над признатите като дължими/и търсени с исковата молба 517,81
евро до 1 930,28 евро и за по-дълъг период; както и за наказателната лихва,
като признава, че С. дължи на банката не търсените с исковата молба 200,10
евро наказателна лихва за периода 26.11.2016 г. – 25.11.2019 г., а 982,92 евро
4
за периода 26.11.2016 г. – 24.11.2019 г. и отхвърля същия иск за разликата над
982,92 евро до 1 407,37 евро и за по-дълъг период.
Затова решението в частите, с които : е признато за
установено, че А.С. дължи на „ПИБ“АД разликата над 200,10 евро до 982,92
евро наказателна лихва за периода 26.11.206 г. – 24.11.2019 г.; са отхвърлени
исковете на банката спрямо С. за разликата над 517,81 евро до 1 930,28 евро
възнаградителна лихва за съответния период и за разликата над 982,92 евро
до 1 407,37 евро наказателна лихва за съответния период, следва да бъде
обезсилено – то е постановено свръхпетитум.
Както се каза по-горе, от А.С. не се обжалва решението в
частта, с която е признато, че дължи на банката 517,81 евро възнаградителна
лихва.
Решението се явява правилно в частта, с която е признато,
че А.С. дължи на банката и 48 лв. разходи за нотариална покана. Те не са
счетени от съда, нито са присъдени като разноски, направени в самото
заповедно производство, както се поддържа от С.. Напротив, те са признати
за съществуващи отделно от разноските по заповедното производство и са
такива за връчване на покани чрез ЧСИ от банката на А.С. и на солидарния
длъжник С. С., с които покани банката ги уведомява, че обявява кредита за
предсрочно изискуем и посочва дължимите, според нея, суми за плащане и
сроковете за това. Направените разходи от 48 лв. за връчване на тези покани
са надлежно удостоверени с издадените от ЧСИ Соня Димитрова сметки и
фактури по 24 лв. всяка, съответно от 10.09.2019 г . и от 13.09.2019 г. на л.32-
35 от делото на РС
Решението в частта, с която е отхвърлен искът на банката за
разликата над 1 765,75 евро до 2 225 евро главница и законната лихва върху
тази разлика, следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд вече споделя тази съдебна практика,
изразена и в Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т.
о., която е актуална и според която "Началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната
5
вноска.“ Единият въпрос, по който е допуснато касационното обжалване в
онзи случай, е именно: „Кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит?". За да постанови този резултат, ВКС приема, че: „Когато
вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното,
означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с
допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една
страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го
направи не води до течение на давностния срок за тази част от вземането.“
В същото решение се прави позоваване на посоченото от
банката-жалбоподател Решение № 38/26.03.2019 г. по търг.дело № 1157/2018
г. на ВКС, ІІ т.о., според което: „Връщането на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по
чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.“ В по-новата практика на
ВКС, изразена в решението от 17.06.2020 г., се приема, че приложимият
относно вноските за главницата давностен срок е общият петгодишен, но не и
че започва да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на
6
кредита. Изводът, че от падежа на всяка вноска почва да тече давностният
срок, не е оспорен и в Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2195/2019 г., I т. о., Определение № 108 от 5.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
1169/2020 г., II т. о., Определение № 60351 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. №
1721/2020 г., II т. о.
Ето защо правилно в обжалваното решение искът за
главницата е отхвърлен частично – за онези вноски от нея, спрямо които е
изтекъл петгодишният давностен срок, считано от падежа на всяка вноска, и
като краен резултат частично е уважен искът за главницата за периода след
20.11.2014 г. до крайния срок на кредита, който е 20.02.2021 г.
А.С. следва да бъде осъдена на осн.чл.78, ал.1 ГПК да плати
на банката направените в заповедното производство разноски според
уважената част от исковете в размер на 118,88 лв., както и 394,60 лв.
разноски в исковото производство за двете инстанции според уважената част
от исковете. Банката следва да бъде осъдена да плати на осн.чл.78, ал.3 ГПК
на А.С. направените от последната разноски пред двете инстанции според
отхвърлената част от исковете в размер общо на 405,78 лв.
По изложените съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 60037/26.03.2021 г. по гр.дело
№ 468/2020 г. на С. районен съд В ЧАСТИТЕ, с които : е признато за
установено, че АЛБ. ЕЛ. С. дължи на „Първа инвестиционна банка“ А*.гр.С.
разликата над 200,10 евро до 982,92 евро наказателна лихва за периода
26.11.2016 г. - 24.11.2019 г. ; са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК на
„ПИБ“ А*.гр.С. за установяване, че: АЛБ. ЕЛ. С. дължи на същата банка
договорната лихва за разликата над 517,81 лв. до претендирания размер от 1
930,28 евро за периода 20.03.2012 г. - 24.11.2016 г. ; както и наказателна лихва
7
за разликата над 982,92 евро до претендирания размер от 1 407,37 евро за
периода 20.03.2011 г. - 24.11.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60037/26.03.2021 г. по гр.дело
№ 468/2020 г. на С. районен съд В ЧАСТИТЕ, с които : е признато за
установено, че А.И. С. дължи на „Първа инвестиционна банка“ А*.гр.С. 48 лв.
разноски за нотариална покана; е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК на
„ПИБ“ А*.гр.С. за признаване, че А.С. и дължи разликата над 1 765,75 евро
главница до претендирания размер от 2 225 евро главница по договор за
кредит № ***/02.03.2011 г.
В останалите части, с които е признато за установено, че
А.С. дължи на „ПИБ“ АД сумите от 517,81 евро възнаградителна лихва и
200,10 евро наказателна лихва, не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Решение № 60037/26.03.2021 г. по гр.дело №
468/2020 г. на С. районен съд В ЧАСТИТЕ, с които : А.С. е осъдена да плати
на „ПИБ“ А*.гр.С. 452,76 лв. разноски в заповедното производство и 158,65
лв. разноски в исковото производство ; и „ПИБ“ А*.гр.С. е осъдена да плати
на С.А.Р. 40,92 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска; и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АЛБ. ЕЛ. С., ЕГН ***, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ А*.гр.С., ЕИК *********, направените в
заповедното производство разноски в размер на 118,88 лв. /сто и осемнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ според уважената част от исковете; както и
направените в исковото производство разноски за двете инстанции според
уважената част от исковете в размер на 394,60 лв./триста деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ А*.гр.С.,
ЕИК *********, да заплати на АЛБ. ЕЛ. С., ЕГН ***, направените в исковото
производство разноски за двете инстанции според отхвърлената част от
исковете в размер общо на 405,78 лв. /четиристотин и пет лева и седемдесет и
осем стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
8
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9