№ 316
гр. София , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000156 по описа за 2021 година
С решение № 260045 от 23.09.2020г, постановено по търговско дело № 147 по описа
за 2020г., Софийски градски съд е осъдил „Софавто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул.”Г.М.Димитров” бл. 6, да заплати
на „Т. Авто“ ООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж,
ул.“Лев Попов“ № 84, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 81 200 лева (осемдесет и
един хиляди и двеста лева), със законната лихва за забава от 31.10.2019г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 1 533. 78 лева (хиляда петстотин
тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), изтекли лихви от 24.08.2019г. до
31.10.2019г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния
предявен размер от 1 556. 42 лева, осъдил е „Софавто“ ООД, ЕИК121485052, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. Г.М.Димитров” бл. 6, да заплати
на „Т. Авто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж,
ул.“Лев Попов“ № 84, сумата от 9 725. 28 лева (девет хиляди седемстотин двадесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки) разноски в исковото производство и по обезпечение на
бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдил „Т. Авто“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул.“Лев Попов“ № 84, да заплати на „Софавто“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“,
бул. „Г.М.Димитров” бл. 6, сумата от 4. 86 лева (четири лева и осемдесет и шест стотинки)
разноски по делото в исковото производство и по обезпечение на бъдещ иск, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
Настоящият състав е сезиран с жалба вх.№ 272702/13.10.2020г., депозирана от
„Софавто“ ООД чрез адв. Л.Т.. Изложени са съображения, че атакуваното решение е
необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че „Т. Авто“
ООД не е страна по процесния договор за лизинг на лек автомобил № 94239 от 16.05.2019г.
и че от извършеното плащане, за което е издадена фактура № ********** за сумата от
81 200 лева, „Софавто“ ООД се е обогатило неоснователно. Твърди, че „Т. Авто“ е погасило
задължение по вече съществуващ договор за лизинг, макар и да не е страна по него, а не по
предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС. Моли ататкуваното
решение да бъде отменено.
Ответникът по жалбата- „Т. Авто“ ООД, чрез адв. Л. К., изразява становище са
неоснователност на същата. Сочи, че е налице устна договорка между страните по
процесния договор за лизинг на лек автомобил № 94239 от 16.05.2019г. „Софавто“ ООД-
като лизингодател и издател на „проформа“ фактура № ********** и „Мегз“ ООД ( с
промяна на наименованието- „Новокер София“ ЕООД)- като лизингополучател и „Т. Авто“
ООД като трето задължено лице за прехвърляне на лек автомобил Mercedes G530 BT AMG
63 Optic, рама № WDB4633461X202647. Излага съображения, че към датата на постъпване
на сумата от 81 200 лева по сметка „Софавто“ ООД-25.04.2019г. и към датата на получване
на нотариална покана изх.№ 027/19.08.2019г., лекият автомобил е бил собственост на
„Софавто“ ООД, а не на Мегз“ ООД (с промяна на наименованието- „Новокер София“
ЕООД). Сочи, че доколкото към момента на издаване на „проформа“ фактурата и на
получаване на сумата не е съществувало валидно правно основание, което да оправдае
даването и получаването. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на
чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото и не се спори, че 16.05.2016г. между ищеца и дружеството „Мегз” ЕООД е бил
сключен договор за лизинг на лек автомобил № 94239, съгласно който ответникът е отдал на
лизинг на „Мегз” ЕООД- лизингополучател, лек автомобил Mercedes G350 ВТ AMG 63 Optic
Designo, рама № WDB4633461X202647 - финансово-обвързан лизинг, при дължими от
лизингополучателя лизингови вноски (главница и лихви) и остатъчна стойност на
автомобила, платими до 16.05.2021г. по погасителен план. Освен другите клаузи на
договора, съгласно чл. 1 от него, след изплащането на всички вноски, лихви, неустойки,
данъци и изпълнение на всички останали задължения по договора, лизингополучателят е
имал право да придобие правото на собственост върху лизинговия автомобил, при условията
на чл. 5 - различни за случаите на придобиване преди или след изтичане на срока на
лизинговия договор. Със споразумение към договор за финансов лизинг от 04.08.2018г.
пъвроначалният лизингополучател „Мегз“ ЕООД е бил заменен от М. И. К., като „ Мегз“
ЕООД е останало солидарно задължено по процесния договор. На новия лизингополучател е
била издадена фактура за остатъчната сума по договора (**********/04.08.2017г.), но
плащанията са спрени и е отказано връщане на лизинговата вещ. Образувано е досъдебно
производство №131/2018г. по описа на отдел КП- Пловдив и нохд № 5514/2019г. на РС-
2
Пловдив, по което лизингополучателят е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Вещта е била
върната на лизингодателя- „Софавто“ ООД на 27.11.2018г. чрез разследващ полицай, а на
08.04.2020г. е била възстановена в първоначалния си вид от лизингодателя, за което е била
издадена фактура № **********/08.04.2020г., тъй като съгласно договора за лизинг всички
вреди по лизинговата вещ са за сметка на лизингополучателя. Извършеното от ищеца
плащане е било отнесено за погасяване на остатъчната стойност по фактура
**********/04.08.2017г. и за плащане по тази от 08.04.2020г. Те са издадени и надлежно
осчетоводени с получател М. И. К..
Видно от книжата по делото на 25.04.2019г. „Т. Авто“ ООД е направил паричен
превод в размер на 81 200 лева въз основа на проформа фактура № **********/25.04.2019г.,
издадено от „Софавто“ ООД с онование „окончателно плащане по договор за лизинг на лек
автомобил № 94239 от 16.05.2019г.“ Твърди се, че основанието за извършения превод е
предварително плащане на цената на автомобила с оглед сключването на договор за
продажбата му. Собствеността на процесния лек автомобил не е прехвърлена, тъй като
договорните отношения с лизингополучателя- М. И. К. не са прекратени. Изпратена е
нотариална покана изх.№ 027/19.08.2019г , адресирана до „Софавто“ ООД да върне в
тридневен срок платената сума, тъй като я държи без основание. Същата е връчена на
20.08.2019г.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявими от „Т. Авто“ ООД против „Софавто“ ООД.
За извършеното плащане в размер на 81 200 лева от „Т.“ ООД е била издадена
проформа фактура № ********** с наименование на стоката/услугата - окончателно
плащане по лизингов договор № 94239. Съгласно преводно нареждане (кредитен превод)
представено по делото сумата е постъпила по сметка на „Софавто“ още същия ден, като
като плащането не е оспорено. Дружеството „Т. Авто“ ООД не е било страна по договора за
лизинг лек автомобил № 94239 от 16.05.2016г.) при сключването му, при което извършеното
плащане се явява погасяване на чуждо задължение - на лизингополучателя по договора,
съответно солидарно отговорното за плащане на лизинговата цена дружество „Мегз” ЕООД
(е последващо наименование „Новокер София” ЕООД - подпомагаща страна по делото).
Настоящият състав намира, че процесното плащане касае предварително плащане на
цената на автомобила, с оглед сключването на договор за продажба за придобиване на
собствеността, като следва да се приеме доказано въз основа на косвени доказателства, тъй
като плащането на процесната сума не е поради грешка, което твърди самият платец- „Т.
Авто“ ООД.
Установените факти мотивират тезата, че вербално постигнатото между страните
съгласие за бъдеща продажба на процесното МПС, разкрива белезите на предварителен
договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, който съдържа съществена уговорка, а именно-
плащане на цената, видно от платежното нареждане от 25.04.2019г.. Съгласно търговската
практика издаването на проформа фактура предпоставя последващо издаване на
окончателна фактура във връзка с доставка на стоки или услуги на ищеца, на когото е
издадена проформа фактурата - възникване на правоотношение въз основа на договор между
страните. Не се установява друга причина за извършения от „Т. Авто“ ООД превод на
сумата от 81 200 лева, , както и „Софавто“ ООД да е възразило по отправената му покана за
плащане след 20.08.2019г. по-конкретно да е възразило на посочените в поканата
3
обстоятелства, че е обещал прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил, предмет
на договора за лизинг, който да се прекрати.
За подготвящия транслативната сделка предварителен договор чл. 19, ал. 1 от ЗЗД
законодателят е предписал писмена форма. Поради неспазването й обаче устното обещание
на страните за продажба на автомобила не поражда правен ефект като нищожно по чл. 26,
ал. 2, предл. ІІІ-то от ЗЗД. Следователно дадената сума в размер на 81 200 лева подлежи на
връщане като получено при начална липса на основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. І-во
от ЗЗД (в този смисъл Решение № 132/27.12.1994 г. по гр. дело № 632/1994 г., ІV г.о. на
ВКС, и Определение № 904/28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2017 г., IV г. о.).
Щом като страните са имали само устна договореност за сключване на окончателен
договор за покупко- продажба на автомобила, правоотношение между тях не е възникнало, с
оглед на което, задържането на предварително платената сума от 81 200 лева от „Софавто“
ООД се явява получена при начална липса на основание и дружествтото дължи връщането
на полученото на „Т. Авто“ ООД.
Предвид съвпадението на крайния извод за основателност на предявения иск, макар и
при различна правна квалификация – по чл. 55 ал.1 предложение 1 от ЗЗД , обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
направените от въззиваемото дружество разноски пред въззивната инстанция. след
уважаване на направеното възражение за прекомерност в размер на 2966 лева.
Водим от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045/23.03.2020г., постановено по т.дело № 47 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 23 състав при правна
квалификация на предявения иск по чл. 55 ал.1, предложение 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Софавто“ ООД, ЕИК121485052, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Студентски“, бул. Г.М.Димитров” бл. 6, да заплати на „Т. Авто“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул.“Лев Попов“ № 84 на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата 2966 лева разноски в размер на 2966 лева пред
Апелативен съд – София.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - „Новокер София“
ЕООД, ЕИК202911370.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5