Решение по дело №202/2024 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към решение №45/11.04.2024г. по ВЧНД№ 202/2024г.по описа на СлОС.
Производството е по чл. 431, ал. 2 и глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Ст.К.,служебен защитник на Е. В.
Е., с ЕГН **********,от гр.С., срещу определение № 483/21.03.2024 г., постановено по ЧНД
№ 381/2024 г. по описа на Районен съд-С.. Навеждат се доводи за материална
незаконосъобразност на обжалваното определение. Прави се искане за изменение на
определението, като се постанови лицето Е. да бъде принудително лекувана в обикновено
психо-неврологическо заведение-психиатричното отделение в гр.С..
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище,че
намира подадената жалба за основателна.Първоинстанционното решение,атакувано с
настоящата жалба не се основавало на събраните от районния съд доказателства.
Адв. Ст.К., като служебен защитник на освидетелстваното лице,счита жалбата за
основателна,солидаризира се със становището на прокурора и моли съда да я уважи.
Жалбоподателят не се е явява по делото и не е изразява лично становище по
същото.
С.ският окръжен съд прецени процесуално-допустимата жалба, становищата на
страните и доказателства, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производството по ЧНД № 381/2024 г. по описа на С.ски
районен съд е образувано по Предложение от Районна прокуратура –С. за налагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б"б" от НК- принудително лекуване в
обикновено психо- неврологическо заведение по отношение на Е. В.Е..
С обжалваното решение, на осн. чл. 427 НПК вр. с чл. 89, б "б" от НК,
освидетелстваното лице е настанено на принудително лечение в обикновено психо-
неврологическо заведение-ДПБ „Д-р Георги Кисьов“-гр.Раднево.
За да постанови решението си С.ски РС е събрал по предвидения в НПК ред
относимите към предмета на делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля
Д.Тодоров -съпруг на Е., както и писмени доказателства-постановление за прекратяване на
ДП № 935/2023г.на РУ на МВР-С.,вх.№3376/2023г. по описа на РП-С. и съдебна
психиатрична експертиза, изготвена от д-р е.к..Последната в проведеното открито съдебно
заседание заявява,че поддържа експертното си заключение,но прави уговорката,че с оглед
моментното състояние на освидетелстваната би било по-удачно за последната да се настани
не в ДПБ гр.Раднево,а в психиатричното заведение в гр.С..
Въз основа на събраните доказателства РС-С. е изложил фактически
обстоятелства, които ОС-С. не споделя изцяло. Правните съображения за постановяване на
определението се свеждат до извода за необходимост от настаняване на Е. Е. на
принудително лечение в обикновено медицинско психиатрично заведение, тъй като с оглед
психичното и състояние се явява опасна за обществото, за близките си,а и за самата себе си,
и се нуждае от лекуване по принудителен ред.
Въззивният съд, след преценка на горепосочените доказателства, приема за
установено следното:
ДП е било образувано на 03.07.2023г. по реда на чл.212,ал.2 от НПК за
престъпление по чл.216,ал.1 от НК.По делото не бил привлечен обвиняем,съответно не е
взета мярка за процесуална принуда.С постановление на РП-С. от 15.01.2024г. на
осн.чл.243,ал.1,т.1, във вр.с чл.24,ал.1,т.1 от НПК,наказателното производство по ДП е било
прекратено,тъй като е било установено,че деянието е извършено от Е. Е.,която няма
качеството на наказателно отговорно лице по смисъла на чл.33,ал.1 от НК,пред вид
доказаното и състояние на невменяемост.Към момента на деянието Е. Е. не е могла да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,поради
1

наличното при нея продължително разстройство на съзнанието.С оглед на това РП-С. е
приела,че последната е невменяема и не е в състояние да носи наказателна отговорност.
Предвид изводите в изготвената съдебно-психиатрична експертиза и след
изтичането на срока за обжалване на прекратителното постановление са отделени
съответните материали въз основа, на които е направено предложението до РС-С. за
приложение на принудителни медицински мерки по отношение на Е. Е..
Установено е по делото, че лицето, спрямо което се иска прилагане на
принудителни медицински мерки (ПММ) и свидетеля Д.Тодоров са съпрузи от 2016 г. От
брака им имат едно дете-момиченце на около 6 години-Мария Димитрова Тодорова с
ЕГН**********.
Според изготвената на 09.12.2023 г. на ДП съдебно-психиатрична експертиза от д-
р Кондева – психиатър, освидетелстваната Е. Е. не се води на учет,страда от параноидна
шизофрения,параноидно-халюцинаторен синдром, поради което е уместно настаняването и
в обикновено психо-неврологично заведение.
Разпитана по време на съдебното производство от РС-С. д-р Кондева е поддържала
заключението си, като е заявила, че посочената в същото диагноза е установена.Но счита,че
за освидетелстваната е по-добре да бъде настанена в психиатричното отделение в гр.С.,а не
в ДПБ-гр.Раднево,тъй като това ще бъде нейна първа хоспитализация и за нея би било много
травмиращо.Следвало да се има предвид и факта,че Е. е майка на дете,което ще има нужда
от нея.
Въззивният съд дава вяра на показанията на св.Д.Тодоров-съпруг на
освидетелстваната, който дава разяснения относно здравословното състояние на съпругата
му и е убеден,че тя се нуждае от лечение.Сам е потърсил лекарска помощ и съвет от
специалист,което е затвърдило убеждението му,че съпругата му страда от психично
заболяване и трябва да се лекува.
При така установената фактическа обстановка ОС-С. споделя направения в
атакуваното определение извод за необходимост от принудително лекуване на
освидетелстваната Е. Е., чрез налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 89 НК, принудителните медицински мерки,
визирани по вид в букви "а", "б" и "в", намират приложение по отношение на три категории
лица:
- извършили общественоопасни деяния в състояние на невменяемост;
- изпаднали в такова състояние (на невменяемост) преди постановяване на
присъдата и
- изпаднали в такова състояние (на невменяемост) по време на изтърпяване на
наказанието.
В конкретния случай е налице първата от трите посочени в чл. 89 от НК хипотези,
доколкото Е. е извършила общественоопасно деяние в състояние на невменяемост, поради
което наказателното производство е прекратено.
ОС-С., предвид показанията на свидетеля Д.Тодоров, на които дава вяра, тъй като
са ясни, категорични, последователни и потвърждаващи се и от изводите на СПЕ и
заявеното от експерта в ОСЗ, счита, че приложение в случая следва да намери разпоредбата
на чл. 90, ал. 1 в сл. на чл. 89, б"б" от НК, предвиждаща принудително лекуване в
обикновено психо-неврологично заведение, по отношение на душевно болен, който с оглед
на неговото психично състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние
се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.
ОС-С. счита, че освидетелстваната Е. не представлява особена обществена
2

опасност, но с оглед нейното психическо състояние и характера на извършеното
общественоопасно деяние, се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред,
поради което следва да и бъде наложена ПММ по чл. 89, б "б" от НК.
Предвид местоживеенето и в гр.С.,факта,че има семейство,състоящо се от съпруг и
малко дете,за което се грижи и че това ще бъде първо нейно лечение в болнично заведение,
окръжният съд счита за подходящо принудителното настаняване на освидетелстваната за
лечение в Психиатрично отделение към МБАЛ "Д-р. Иван Селимински" АД-гр. С..
Съобразявайки гореизложеното, атакуваното определение на РС-С. следва да се
измени, като се замени лечебното заведение,където да се осъществи лечението-
принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение, за каквото определя
психиатрично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД-гр.С..
Срок на лечението не следва да се определя, предвид разпоредбата на чл. 91 НК,
предвиждаща прекратяване или изменяване на постановената принудителна медицинска
мярка (ПММ) от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния
или от нуждите на неговото лекуване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 432 от НПК
предвиждаща реда за прекратяване на принудителното лечение.
Водим от гореизложеното, окръжният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3

Номер на акта:	45
Дата:	11 април 2024 г. (в сила от 11 април 2024 г.)
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20242200600202
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	4 април 2024 г.

Решение по дело №202/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите