РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.А. Д. Административно наказателно дело №
20211110210443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. Й. Ц. срещу наказателно постановление
№ 45-07-4 от 10.06.2021 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което за нарушение на
чл.19 от Закона за гражданското въздухоплаване, вр. чл.24 от Наредба № H-1
от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на
летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства,
обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и
контрола върху тях, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.143, ал.1,
т.2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
неговата незаконосъобразност. На първо място, жалбоподателят навежда
доводи, че в актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление съдържат различни обстоятелства,
което затруднява съществени правото му на защита. На следващо място,
жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено
в нарушение на чл. 17 ЗАНН, тъй като за същото нарушение вече има влязло
в сила решение на СГС. Жалбоподателят възразява срещу компетентността на
актосъставителя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща
1
представител. В предварително депозирана до настоящият съдебен състав
молба процесуалния представител на жалбоподателя прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна,
юрисконсулт Борчева, моли за потвърждение на наказателното
постановление. Същата представя писмени бележки, в които излага подробни
мотиви за потвърждение на наказателното постановление. Същата намира, че
не е налице идентичност между обжалваното наказателно постановление и
това за което има вече произнасяне от СРС. Намира също така, че не е налице
материална некомпетентност на актосъставителя, като по делото е приложена
Заповед №45-01-84/18.02.2020г. на главния директор на ГД ГВА. Прави
възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в
хода на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 13.11.2020 г. в землището на село Мрамор, община София, с
въздухоплавателното средство – мотоделтапланер с двигател модел
„Bombardier Rotax“, със сериен номер 4159563, и мотоколичка модел
„Meteor“, със сериен номер МКЗ 050701, жалбоподателят ЦВ. Й. Ц., в
качеството му на пилот, извършил полети, като при полетите освен него на
борда на мотоделтапланера имало и пътник, който имал предварително
закупени ваучери за извършените полети, чрез платформата gift-tube.com.
Ваучерите били за възмездно извършване на полет с мотоделтапланер.
На същата дата била извършена проверка от служители на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“. В хода на проверката
поискали от жалбоподателя Ц.Ц. документи за въздухоплавателното средство
и документи на пилота, но такива не им били предоставени. При проверката в
Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република
България било установено, че такова въздухоплавателно средство не е
регистрирано.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 45-06-22 от 14.12.2020 г.
за нарушения на: чл.19, ал.1 от ЗГВ; на чл.24, на чл.48, на чл.55 и на чл.57 от
Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне,
поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Актът бил подписан от
актосъставителя и четирима свидетели, след което бил предявен на
нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще депозира възражения в
тридневен срок.
На база на съставения АУАН, административно наказващият орган
издал наказателно постановление № №45-07-1 от 14.01.2021г. Същото било
обжалвано и състав на СРС се произнесъл по жалбата, като отменил изцяло
наказателното постановление.
2
На база на съставения АУАН, АНО издал ново наказателно
постановление № 45-07-4 от 10.06.2021 г., издадено от главен директор на
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което за
нарушение на чл.19 от Закона за гражданското въздухоплаване, вр. чл.24 от
Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне,
поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 / три хиляди/
лева, на основание чл.143, ал.1, т.2 от Закона за гражданското въздухоплаване
(ЗГВ).
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел М.
(актосъставител) и в писмените доказателства по делото, приети по
надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК – Решение №20080439 от
29.03.2021г., наказателно постановление №45-07-7/10.06.2021г. на главния
директор на ГД ГВА, наказателно постановление №45-07-6/10.06.2021г. на
главния директор на ГД ГВА, наказателно постановление №45-07-
5/10.06.2021г. на главния директор на ГД ГВА.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като ги намира за
обективни и логични, без вътрешни противоречия. Съдът се довери и на
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
доизясняват в пълнота обстоятелствата по разглеждания случай. Анализът в
съвкупност на посочените относими гласни и писмени доказателства води до
несъмнени и еднозначни фактически изводи, без противоречия, които да
налагат подробно и поотделно обсъждане на доказателствения материали.
При така установените фактически обстоятелства, първостепенният
съдебен състав прави следните правни изводи:
При така установените фактически обстоятелства, първостепенният
съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата съдът приема за процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
3
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Въпреки това НП следва да бъде отменено на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК
вр. чл. 84 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
административно нарушение има още незавършено
административнонаказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване. Касае се за общо прекратително основание, чийто правни
последици включват: а) прекратяване висящността на производството с
влизането в сила на акта, с който е постановено, при последваща
възобновимост единствено чрез извънредните способи; б) прекратяване също
и на подвигнатото по него административнонаказателно обвинение; в)
задействане на забраната non bis in idem със следващата се от нея
недопустимост да се образува ново административнонаказателно
производство спрямо същото лице за същото нарушение. "Същото
нарушение" ще е налице при "идентичност на деянието, разбирано като
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната квалификация или защитавания правен интерес". Съгласно трайната
съдебна практика процесуалният закон изключва възможността наказателни,
респ. административнонаказателни производства да се водят с един и същи
предмет спрямо едно и също лице. Така е даже и да има разлики в правната
квалификация и допълнително инкриминирани обстоятелства. Правилото non
bis in idem, видно от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, се прилага в две хипотези –
първата е при наличието на още висящо административнонаказателно
производство, а втората–при влязло в сила съдебно решение или
прекратително определение или разпореждане по производството за същото
нарушение срещу същото лице. В тази втора хипотеза от значение е само
влизането на съответния краен акт в законна сила, а са ирелевантни
основанията за неговото постановяване.
В конкретният случай спрямо жалбоподателя е било издадено
наказателно постановление № 45-07-1/14.01.2021 г. за нарушения на чл.19
ЗГВ, вр. чл.24, чл.48, чл.55 и чл.57 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за
регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност,
експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване
на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях.
Същото е било отменено от състав на СРС с подробни мотиви, част от които
били, че няма как за множество нарушения да бъде наложено едно
единствено наказание. С цел да санира този допуснат порок АНО е издал
четири нови наказателни постановления, което се явява недопустимо. Няма
как при наличието на влязло в сила решение, с което наказателно
постановление е било отменено да бъде издавано ново такова за същото
4
нарушение на същото лице и при същите обстоятелства.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото
по делото са налице доказателства – договор за правна защита и съдействие, в
който е направено отбелязане, че възнаграждението е заплатено, направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК. Доколкото в административнонаказателното производство
не се дължи такса, такава не следва да бъде присъждана.
Предвид направеното възражение за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр.
с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
действителната правна и фактическа сложност на делото, размерът на
санкцията и процесуалната активност на адвоката, настоящия съдебен състав
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно и следва да присъди на жалбоподателя пълния размер на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-07-4 от 10.06.2021 г.,
издадено от Главния директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, с което за нарушение на чл.19 от Закона
за гражданското въздухоплаване, вр. чл.24 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г.
за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната
годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и
издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху
тях, на ЦВ. Й. Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 / три хиляди/ лева, на основание чл.143, ал.1, т.2 от Закона за
5
гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ да заплати на ЦВ. Й. Ц., ЕГН**********, разноски в размер
на 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6