№ 10367
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110146448 по описа за 2023 година
Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и
чл. 86 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор
за застраховка имущество „Каско и злополуки”, застрахователна полица № ** със срок на
действие 05.09.2018-04.09.2019 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата от
12518,20 лв. (и сторил 10 лв. ликвидационни разноски) – обезщетение за щети на МПС – л.а.
„**”, рег. № **, резултат от ПТП, настъпило на 21.11.2018 г. около 19 часа на автомагистрала
„Тракия“ км 77+350 в посока гр. София. Вредите били причинени от сблъсък с диво
животно – чакал, излязло на пътя, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура“, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 8, ал. 2 и чл. 19,
ал. 1, т. 1 ЗП за поддържане и ремонт на републиканските пътища и ангажиране на
гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен да плати,
но не платил. За периода 18.08.2020 г.-18.08.2023 г. се натрупала мораторна лихва от 3955,87
лв. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да плати сумата от 12528,20 лв.,
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.08.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 3955,87 лв., мораторна лихва за периода
18.08.2020 г.-18.08.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез директора на ОПУ Пазарджик,
оспорва предявените искове. Твърди, че не отговаря за внезапно появило се препятствие на
пътното платно – диво животно. Твърди, че точно и пълно е изпълнил задълженията си по
охрана на пътното платно и поставянето на мрежи против диви животни. Твърди
съпричиняване от страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП.
1
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Предявява обратен иск против подпомагаща страна „Автомагистрали“ ЕАД в
размер на 12528,20 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
18.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3955,87 лв., мораторна лихва за
периода 18.08.2020 г.-18.08.2023 г. и всички евентуални разноски, на които би бил осъден по
главния иск.
Твърди сключване на договор за обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г. с
предмет поддържане и текущ ремонт на автомагистрала „Тракия“ от км. 0+000 до
км.208+181. В условията на евентуалност – ако главният иск бъде уважен поради
договорното неизпълнение на помагача по чл. 28 3 от договора, ответникът ще претърпи
вреди и помагачът дължи обезщетение за тези имуществени вреди. Моли за осъждането му.
Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД оспорва обратния иск. Сочи,
че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, а освен това твърди, че
излизането на диво животно на пътя е случайно събитие. Моли за отхвърляне на обратния
иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, излизането
на диво животно чакал на пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
Представеният по делото протокол за ПТП от 21.11.2018 г. и показанията на св. С.,
кредитирани от съда като непротиворечиви и достоверни, установяват, че на 21.11.2018 г.
около 19 часа на автомагистрала „Тракия“ км 77+350 в посока гр. София, свидетелят като
водач на л.а. „**”, рег. № **, на републиканската пътна мрежа, близо до моста на р.
Тополница, претърпял ПТП – в последния момент на пътя изскочило диво животно – чакал,
което се ударило в автомобила. И основното, и допълнителното заключение на в.л. по САТЕ,
неоспорени от страните и кредитирани от съда, установяват, че ударът е бил непредотвратим
за водача и че щетите по автомобила, описани в протокола за ПТП и в показанията на
свидетеля са в причинна връзка със соченото произшествие. Мястото, на което е станало
ПТП е път от републиканска пътна мрежа. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗП републиканските
пътища се управляват от ответника. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че
2
управлението на пътищата включва освен проектиране и строителство, и поддържането на
пътищата, така и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата. Т. 4 от чл. 19, ал. 2 ЗП сочи, че управлението на републиканските пътища включва
и организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя. ДР към ЗП, а именно § 1, т. 4 сочат, че „пътни
принадлежности“ са и предпазните огради. Т. 14 от ДР сочи, че „Поддържане на пътищата“ е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От цитираните разпоредби се налага извода, че именно ответникът е задължен с
осигуряване поддръжката на републиканския път, какъвто се явява и автомагистралата, като
задължението му по поддръжка включва и организиране и осъществяване на защитата на
пътната принадлежност, каквато се явява и предпазната ограда и защитната мрежа.
Наличието на диво животно на пътя свидетелства или за липса, или за нарушение на
целостта на защитната мрежа, което е основание за ангажиране на отговорността на
ответника. Установяването на конкретно място на пътя, в което защитна мрежа липса или е с
нарушена цялост, е ненужно, с оглед на гаранционно-обезпечителния характер на
отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил пълно и главно
възражението си за съпричиняване, в частност – че водачът е могъл да избегне сблъсъка с
чакала. В показанията си свидетелят С. сочи, че се е движел на темпомат със скорост 120
км/час, при която съгласно допълнителното заключение на вещото лице сблъсъкът е бил
непредотвратим.
Неизпълнението на задълженията на служителите на ответника по поддръжка на пътя
обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД за щетите, нанесени на увредения собственик.
Собственикът на автомобила е бил застрахован по договор за застрахователна полица
№ ** със срок на действие 05.09.2018-04.09.2019 г. т.е и към момента на ПТП. Не се спори,
че застрахователната премия по договора е платена, поради което договорът е влязъл в сила
– чл. 351, ал. 3 КЗ.
Покритите рискове по договора са клауза „Каско П+асистанс“, която включва,
съгласно т.8.3 от представените общи условия на ищцовото дружество ПТП от сблъсък на
автомобила с друг автомобил, човек или животно, или друго препятствие.
За настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка, като
автомобилът е ремонтиран, за което ищецът е заплатил сумата от 12518,20 лв.,
представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила,
и сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Щетите от ПТП са описани в протокола
за оглед и съгласно заключението на САТЕ са причинени именно от ПТП-то.
По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира
3
следното:
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която
практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване
на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна
стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.
1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което
посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури –
само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до
3 години. В конкретния случай автомобилът е на малко повече от година от пускане в
експлоатация, в гаранция. Сервизът е изпълнил предписанието на застрахователя и
производителя и е подменил увредените от съприкоснованието части, вкл. тези, които при
първия оглед не са описани като повредени. На пазара няма алтернативни части,
повредените части са подменени с нови, от производителя, който е направил 15% отстъпка, а
стойността на труда е по среден сервизен час за ремонт във фирмени сервизи към 2018 г.
Стойността за възстановяване, определена от вещото лице, е 12518,30 лв., колкото е платил
и ищецът. Размерът на суброгационното право следователно се определя от реално
платеното на увредения собственик и обичайните ликвидационни разноски от 10 лв. Така
вземането по чл. 410, ал. 1 КЗ е било в размер на 12528,20 лв. По тази начин застрахователят
се е суброгирал на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на увреденото застраховано
лице срещу ответника, за сумата от 12528,20 лв., вкл. 10 лева ликвидационни разноски.
Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
4
датата на подаване на исковата молба 18.08.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Регресна покана ответникът е получел на 18.05.2019 г., а ищецът претендира
мораторна лихва за периода от три години преди датата на исковата молба 18.08.2020 г.-
18.08.2023 г. По реда на чл. 162 ГПК и с помощта на софтуерна програма съдът изчислява
лихвата в размер на 3956.79 лева, като съобразно диспозитивното начало в процеса искът
следва да бъде уважен в предявения по-малък размер от 3955,87 лв.
По обрания иск с правно основание чл. 82 ЗЗД
В тежест на доказване на ищеца по обратния иск са правопораждащите факти:
наличие на договор за процесния период; причинени вреди в резултат на договорно
неизпълнение от страна на ответника по обратния иск на задължение по договора, размерът
на вредите, и предвидимост на вредите за ответника длъжник по договора. В тежест на
доказване на ответника по обратния иск са правоизключващи и правонамаляващи факти по
изпълнение на задълженията му по договора, както и на факти, сочещи, че вредите са
причинени и от действия на ищеца по обратния иск или на липсата на положена от него
грижа на добрия стопанин.
„Автоматистрали“ ЕАД е поело задължение по договор за обществена поръчка № РД-
38-17 от 01.09.2015 г. за поддържане на пътния участък, на който е реализирано процесното
ПТП, с предмет поддържане и текущ ремонт на автомагистрала „Тракия“ от км. 0+000 до
км.208+181.- чл. 1, ал. 1 и сл.
Уговорено е, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на
изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания – чл. 5 от договора. Уговорено
е, че в рамките на своите права по договора изпълнителят е длъжен да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел за
осигуряване на безопасни условия на движение (чл. 12, ал. 5). Изпълнителят има задължение
да изпълнява всички изисквания на възложителя, свързани с качеството на изпълняваните
видове работи и технологии за изпълнение и други (чл. 12, ал. 14). Клаузите на чл.12, ал. 5 и
ал. 14 от договора следва да се тълкуват във връзка с клаузата на чл. 5 от договора, която
установява реда за възлагане на работа (арг. чл. 20 ЗЗД).
Изпълнението на работата по месечното задание за м. ноември 2018 г. е било прието
от ответника – възложител, видно от приетите като доказатества сертификати за
действително извършени и приети ремонтни работи, с оглед на което е налице приемане на
работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. След като на пътното платно при произшествието,
възникнало на 21.11.2018 г., е изскочило диво животно, се касае за некачествено изпълние на
възложените дейности, но след като работата е била приета без възражение, ответникът губи
право да претендира обезщетение за договорно неизпълнение в качествено изпълнение
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. При това обратният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат първоначалният ищец и ответникът
5
по обратния иск.
Ищецът по първоначалния иск е сторил разноски от 658,63 лв. държавна такса, 400
лв. депозит за САТЕ, 50 лв. депозит за свидетел, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
общо 1208,63 лв. Те следва да му се възстановят от ответника.
Ответникът по обратния иск има разноски от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Тези разноски му се дължат от ответника по
първоначалния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез директора на
ОПУ Пазарджик, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 12528,20 лв., главница, представляваща суброгационна претенция за
възстановяване на застрахователно обезщетение, платено на собственика на л.а. „**”, рег. №
**, застрахован по договор „Каско и злополуки”, застрахователна полица № ** със срок на
действие 05.09.2018-04.09.2019 г., за щетите от ПТП, настъпило на 21.11.2018 г. около 19
часа на автомагистрала „Тракия“ км 77+350 в посока гр. София, по щета № ***********,
ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от
3955,87 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 18.08.2020 г.-18.08.2023 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1208,63 лв., разноски, сторени в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********,
чрез директора на ОПУ Пазарджик, против „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно осн. чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 12528,20 лв., главница,
ведно със законната лихва от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 3955,87
лв., мораторна лихва за периода 18.08.2020 г.-18.08.2023 г. и разноски по първоначалните
искове, съставляващи вреди от договорно неизпълнение на договор за обществена поръчка
№ РД-38-17 от 01.09.2015 г., във връзка с ПТП от 21.11.2018 г. на автомагистрала „Тракия“
км 77+350 в посока гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез директора на
ОПУ Пазарджик, да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********,, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски, сторени в производството.
Решението е постановено при участието на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщението.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7