РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Благоевград, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210102286 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Алма-ем“ ООД, ЕИК
*********, против Н. И. Б., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че през 2010 г. между ответника, в качеството му на
Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, било постигнато съгласие в
нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус Минкова, за изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за
обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на
Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар
идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР
са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид.
част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части
от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акг обр. 16 и изместване на кабели
20 KV от същия имот.
Твърди се, че с договора Дружеството се задължило да изпълни всички СМР.
необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Част от тези СМР са свързани с
удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, както и изпълнение на
противопожарна касета и на баластова възглавница. Друга част от договорените СМР били
решено да се заменят или допълнят, като решението е взето от всички собственици на
обекти в сградата, за което е съставен протокол № 1. в който общата сума е разпределена
между отделните собственици.
Твърди се, че между страните е налице и анексиране на основния договор, във връзка
1
с което е прието част oт сумите по отделни пера да бъдат променени и респ. плащането да се
извърши след изпълнението или след издаване на разрешението за ползване на сградата. В
изпълнение на задълженията, от страна на Дружеството са изпълнени всички СМР, за което
е издадена и фактура № **********/ 03.12.2018 год. на стойност 12 709.99 лв. които не са
разплатени. Навежда се, че с оглед на това същите са дължими, ведно със законната лихва
върху сумата. Твърди се, че за събиране на това вземане от ООД било образувано заповедно
производство в рамките на ч. гр. д. № 1421/ 23 г на РС - Благоевград. В рамките на същото
освен сумата по главницата, предмет на претенцията е и обезщетението за забавено плащане
върху главницита, но изчислено за три години назад, спрямо подаване на заявлението за
образуване на производството по чл. 410 ГПК. Навежда се, че ответника подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, което налага установяване на вземането по исков ред.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 13 980,99 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023 г., от които представляващи 12 709,99 лв с ДДС -
главница, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и 1271
лв - неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на
основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус Минкова, за времето от 01.11.2022 г /датата на влизане в сила на разрешението за
ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на
БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/, както и претендира ищеца заплащане
на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че отношенията с ищцовото дружество се основават на
сключен Договор за изработка, обективиран в Нотариално заверения Договор от 18.12.2010
г. и сключените въз основа на този договор три броя анекси. Предметът на процесният
договор е подробно описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към този договор, в което
и приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка, както са описани
дължимите суми по отделни пера.
Навежда се, че с процесната фактура се претендира вземане само за извършената
работа на една малка част от дължимата на изпълнителя престация по целия договор за
изработка. Твърди се, че по процесния договор е налице забавено изпълнение, некачествено
изпълнение, като са налице възражения от ответника до ищцовото дружество за това
некачествено изпълнение, отказ на ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му
бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане на работата с
приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се прави довод, че това води и
до неизискуемост на процесното вземане.
Навежда се, че се оспорва твърдението в исковата молба досежно факта, че
процесната фактура е подписана от „страните“. В частност тази фактура не е подписана от
ответника и оспорва изискуемостта на вземането, предмет на фактурата, като твърди че
същото не е изискуемо.
2
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнител са подписали 3 анекса, съответно
анекс от 28.01.2011г., анекс от 21.05.2013г. и анекс от 15.08.2014г. Съгласно чл.2, ал.1, III от
Анекс 15.08.2014г. е уговорено, че 30% от окончателното плащане се спират до изтичане на
9 месечния срок за гаранционна поддръжка на сградата, след подписване на Приемо-
предавателен протокол. В същото време такъв приемо-предавателен протокол не е подписан
и то по вина на ищеца-изпълнител. В тази връзка сочи, че ответника е канил ищеца
изпълнител да дойде на обекта, за да подпишат протокол, в който да предявят
некачествените CMP-та и уредят отношенията си по повод същите, но той не се е явявал,
поради което и тези 30% от окончателното плащане /5332,92 евро, позиция 23/ се равняват
на 1599,87 евро без ДДС или 3129,08 лева без ДДС, което е 3754,89 лева с ДДС и не са
изискуеми за плащане.
Навежда се, че на 10.04.2018 г. в 16,47 часа по електронната поща е уведомил ищеца
за дефекти по изпълнената работа/некачествено изпълнение/ в офис 4А, офис 7. Дефектите и
некачествено извършената работа са подробно описани в писмото по електронната поща,
което прилага като доказателство по делото.
На 08.10.2018г. ищцовото дружество е уведомено за некачествени CMP-та на
покривната тераса, около кафенето, които не са отстранени.
На 29.11.2018г. ищцовото дружество е уведомено за дефекти на работата в
помещението, предвидено с проектите за фитнес, като е поканено да ги отстрани. Ищецът
нито дойде, нито ги отстрани. Твърди се, че още два пъти е уведомявал ищцовото
дружество-изпълнител за дефекти в сградата, които не са отстранени, като неработеща
климатична инсталация, падащи первази, компрометирана топлоизолация, течове по
външните сутеренни стени, откачена канализация на тавана на фитнеса, пукнатини и други.
От фирмения имейл на довереното дружество с адрес *********@***.** е пращал два пъти
уведомителни писма за наличието на некачествено изпълнена работа и покана
представляващият на ищцовото дружество да се яви, да му се предявят тези работи и да се
подпише протокол, в който да се констатират същите и уговори срок за ®страняването им.
Едното писмо е от дата 05.07.2018г., подадено в 16,30 часа по електронната поща, а другото
писмо е от дата 13.08.2018г., подадено в 8,40 часа по електронната поща.
Твърди се, че представител на ищеца-изпълнител не се е явил. Навежда се, че е
налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г. Съгласно чл. 9 от Анекс
15.08.2014г. ищецът дължи неустойка от 0,1% от стойността на договора при неизпълнение
на някоя от клаузите на Анекса. По - конкретно ищецът- изпълнител е в забава за
изпълнение на работите от етап 21 по Приложение 7, както е в забава с около 3 години и
половина за изваждането на Акт обт.15 и Разрешението за ползване за сградата. Акт обр. 15
е с дата 10.01.2018. Разрешението за ползване е с дата .01.2018.
Прави се довод, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като работата не е
приета, като законът предвижда да се заплати възнаграждение за приетата работа.
Районен съд - Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства, намира
3
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че на 18.12.2010 г. е сключен между ответника, в качеството му
на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, нотариално заверен договор
от 18.12.2010 год. с per. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус Минкова, за
изпълнение на СМР за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен
имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по
плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м,
магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м,
заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на
завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.
Съгласно чл. 8, т. 10 от договора, окончателното разплащане се извършва от
възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30
дневен срок след издаване на разрешение за ползване на обекта.
Съгласно чл. 13, т. 5 от договора, обектът се счита за окончателно предаден на
възложителя с подписването на разрешение за ползване.
Съгласно чл. 20 от договора, ако е в забава за плащане съгласно уговореното в този
договор, възложителят дължи неустойка в размер на 0.1 % но не повече от 10 % от размера
на забавеното плащане за всеки просрочен ден.
Не е спорно, че на 15.08.2014 г. между страните е подписан Анекс към договора,
съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде
заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а
останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за
поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол.
В т. V от анекс от 15.08.2014 г. към договор за строителство е предвидено, че този
анекс и сроковете по т. I и т. II влизат в сила след датата на погасяване на задълженията на
възложителя до позиция 20 от приложение 7.1.
По делото не е спорно, а това се установява и от разрешението за ползване на
сградата № 51/ 18.01.2018 г., че сградата е в съответствие със строителните норми и е
разрешено ползването й.
По делото не е спорно, което се установява и от писмените доказателства, находящи
се в кориците на ч.гр.д. № 1421/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, че „Алма-ем“ ООД,
ЕИК *********, е образувало против Н. И. Б., ЕГН **********, ч. гр. д. № 1421/ 2023 г по
описа на БРС по реда на чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение за сума в общ
размер на 13 980,99 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023 г., от които представляващи 12 709,99 лв с ДДС -
главница, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и 1271
лв - неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на
основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на
4
Нотариус Минкова, за времето от 01.11.2022 г /датата на влизане в сила на разрешението за
ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на
БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/. Във връзка с това от страна на
длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.
От съдебно-техническата експертиза се установява (която съдът кредитира), че във
връзка със строителството на обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в
поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград, са налице недостатъци
по сградата, като стойността за отстраняването им на необходимите материали е в размер на
1042,92лв. с ДДС към 01.2024 г., като стойността за отстраняването на дефектите на труда и
и допълнителните разходи е в размер на 1600,57 лв. с ДДС към 01.2024 г., като общата
стойност към 01.2024г. е в размер на 2643,49лв. с ДДС и към 07.2018г. е в размер на
1367,65лв. с ДДС.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява (която съдът кредитира), че
размерът на окончателното плащане съгласно Приложение № 7, отразено по фактура №
*********/ 03.12.2018 г., издадена от доставчик “АЛМА - ЕМ” ООД на получател Н. И. Б. с
документално обоснован предмет на стопанската операция в процесната фактури и
счетоводните регистри на доставчика, е в размер на 12 709.99 лв.. Установява се, че
размерът на неустойката, дължима на основание чл. 20 от нотариално заверен Договор от
18.12.2018 г., изчислено от експертизата в Таблица № 1, стр. 3, за просрочени парични
задължения върху сумата от 12 709.99 лв. по ф№ 10000003 84/03.12.2018 г. за периода от
01.11.2022 г. до 06.07.2023 г. /248 дни/, при прилагане на 10% от стойността на
забавеното плащане, е в общ размер на 1271.00 лв.
Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда, поради неотносимост към
спора.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от
ответника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от предявяването
им. С оглед на обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415 ГПК, исковете се
явяват процесуално допустими.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 266 ЗЗД, във
връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по втория иск е правото на вземане за неустойка,
която правна квалификация е чл. 92 от ЗЗД.
При действието на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
5
интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
От събраните по делото доказателствата по делото се установява, че че „Алма-ем“
ООД, ЕИК *********, е образувало против Н. И. Б., ЕГН **********, ч. гр. д. № 1421/ 2023
г по описа на БРС по реда на чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение за сума в
общ размер на 13 980,99 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023 г., от които представляващи 12 709,99 лв с ДДС -
главница, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и 1271
лв - неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на
основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус Минкова, за времето от 01.11.2022 г /датата на влизане в сила на разрешението за
ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на
БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/. Във връзка с това от страна на
длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславя правния
интерес от настоящия иск.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че с категоричност се
установява извършването на посочените СМР, както и възникването на задължение за
заплащането им.
Вземането по предявения главен иск черпи своето правно основание в разпоредбата
на чл. 266 ЗЗД, във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Наведената от ищеца и поддържана в хода на делото фактическа обстановка, като
основание за неговата искова претенция, сочи на договорно неизпълнение по двустранен
договор, който по съществото си представлява договор за изработка. Задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). В процесния случай е безспорно установено, че ищецът
като изпълнител по процесния договор от 18.12.2010 г., е извършил поети с договора СМР.
По делото е установено от заключението на вещото лице, че размерът на
окончателното плащане съгласно Приложение № 7, отразено по фактура № *********/
03.12.2018 г., издадена от доставчик “АЛМА - ЕМ” ООД на получател Н. И. Б. с
документално обоснован предмет на стопанската операция в процесната фактури и
счетоводните регистри на доставчика, е в размер на 12 709.99 лв..
По делото е установено приемането на извършените СМР. По делото не е спорно, а
това се установява и от разрешението за ползване на сградата № 51/ 18.01.2018 г., че
сградата е в съответствие със строителните норми и е разрешено ползването й. Съгласно чл.
13, т. 5 от договора, обектът се счита за окончателно предаден на възложителя с
подписването на разрешение за ползване. Не е спорно, че на 15.08.2014 г. между страните е
подписан Анекс към договора, съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция
23 от приложение 7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на
разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на
гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след подписване на приемо-
6
предавателен протокол. В т. V от анекс от 15.08.2014 г. към договор за строителство е
предвидено, че този анекс и сроковете по т. I и т. II влизат в сила след датата на погасяване
на задълженията на възложителя до позиция 20 от приложение 7.1. съгласно Разрешението
за ползване на сградата № 51/ 18.01.2018 г., че сградата е в съответствие със строителните
норми и е разрешено ползването й. Видно от разрешение за ползване, сградата е пусната в
експлоатация. От чл. 8, т. 10 от договора за строителство се установява, че окончателното
разплащане се извършва от възложителя след приемане и въвеждане на обекта в
експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за
ползване на обекта. Разрешението за ползване е издадено на 18.01.2018 г., поради което
падежът, съгласно установеното в договора, е 19.02.2018 г.. Този извод не се опровергава и
от приетото в анекс към договора за строителство от 15.08.2014 г., съгласно т. III, където е
предвидено стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде заплатена от възложителя
на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени
след изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след подписване на
приемо-предавателен протокол. Това е така, тъй като анекс от 15.08.2014 г. не е влязъл в
сила – предвид т. V от анекс от 15.08.2014 г. към договор за строителство, където е
предвидено, че този анекс и сроковете по т. I и т. II влизат в сила след датата на погасяване
на задълженията на възложителя до позиция 20 от приложение 7.1, тъй като не са налице
данни, изводими от събрани по делото доказателства, че възложителя е погасил
задълженията си до позиция 20 от приложение 7.1, поради което е приложимо правилото,
установено в чл. 8, т. 10 от договора за строителство, а именно - че окончателното
разплащане се извършва от възложителя след приемане и въвеждане на обекта в
експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за
ползване на обекта. Следователно падежа е настъпил на 19.02.2018 г.
Още повече, по делото ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
възражението си, че е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, отказ на
ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му бъдат направени възражения по
изпълнението на работата, липса на приемане на работата с приемо-предавателен протокол.
По делото не е проведено доказване от ответника и на твърдението си, че на 08.10.2018 г.
ответника е уведомил ищцовото дружество за некачествени CMP-та на покривната тераса,
около кафенето, които не са отстранени. Представените и приети по делото уведомления до
изпълнителя, досежно възражения относно изпълнението на СМР, са частни документи,
които не обвързват съда, от друга страна, в тях липсва индивидуализация за време и място
на връчване и получаване от изпълнителя.
От друга страна, ответникът не е поддържал твърдение, че некачественото
изпълнение е последица от скрити недостатъци. Следователно, работата се счита приета, по
аргумент от чл. 264, ал. 3 ЗЗД и поръчващият дължи уговореното възнаграждение (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД).
Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два
момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че
7
изработеното съответства на поръчаното, т. е. приемане е налице, само когато реалното
получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На
поръчващия е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно
договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения
по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета. За да
възникне правото на изпълнителя да получи пълното дължимо възнаграждение, е
необходимо работата да бъде приета.
Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за
приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане,
включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на
работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде установено
осъществяването на изброените елементи на фактическия състав. Нормата на чл. 266, ал. 1
от ЗЗД е диспозитивна, което дава право на страните по договорното правоотношение да
определят и други срокове за плащане. Разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД установява
задължение за поръчващия да заплати възнаграждение за работата. В конкретния случай,
работата е приета, поради което е възникнало задължението за плащане от възложителя.
След като събраните доказателства установяват, че тези СМР са изпълнени от ищеца и
приети от ответника без възражения, то последния дължи плащане.
В настоящия случай, размера на остатъка от цената по от договора за възлагане на
строителство, e установена в заключението на вещото лице, е 12 709,99 лв с ДДС.
Следователно, след като работата е приета окончателно от възложителя с издаването на
разрешение за ползване, което в случая е на дата 18.01.2018 г., а съгласно чл. 8, т. 10 от
договора за строителство се установява, че окончателното разплащане се извършва от
възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30
дневен срок след издаване на разрешение за ползване на обекта, то падежа на остатъка на
цената по договора е 19.02.2018 г., поради което искът е основателен до този размер - 12
709,99 лв с ДДС.
По предявения иск за неустойка, съдът намира за основателен. Както се изложи по горе,
удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, е било издадено на
18.01.2018 г., като падежа на последната вноска по договора е 19.02.2018 г., то е налице
забава за длъжника. Установява се при математическо изчисление, което установява и
заключението на вещото лице, че размерът на неустойката, дължима на основание чл. 20 от
нотариално заверен Договор от 18.12.2018 г., за просрочени парични задължения върху
сумата от 12 709.99 лв. по ф№ 10000003 84/03.12.2018 г. за периода от 01.11.2022 г. до
06.07.2023 г. /248 дни/, при прилагане на 10% от стойността на забавеното плащане, е в общ
размер на 1271.00 лв., за която сума е и издадената Заповедта за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 1421/2023 г. по описа на РС -
Благоевград.
Съгласни разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, всяка от страните по договора
8
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения
по същия начин. Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин,
освен в случаите, когато законът изисква друга грижа. Когато страната по една договорна
сделка съзнателно не съобразява поведението си с посочените законови норми и не
изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата грижа,
налице е виновно неизпълнение на договора, съставляващо основание за ангажиране на
договорната отговорност на неизправната спрямо изправната страна. Ако от виновното
неизпълнение са последвали вреди за изправната страна, виновната страна дължи
обезщетение за вредите. Обезщетението може да бъде уговорено от страните – в този случай
то има характер на неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Право на вземане за неустойка
възниква само при наличие на договорно неизпълнение, и то ако неизпълнението се дължи
на виновно поведение на страната, спрямо която се претендира неустойката.
Съдържанието на дължимото обезщетение, което неизправната страна дължи на
изправната като последица от несъобразяване на поведението й в процеса на реализиране на
договорната връзка с разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД, се обуславя и определя от характера,
степента и формата на договорното неизпълнение. Когато страните са уговорили неустойка
за неизпълнение, съдържанието на неустойката като вид обезщетение не винаги съответства
на обема на вредите, тъй като в този случай кредиторът, който има право на неустойка, не е
длъжен да доказва претърпените вреди. Длъжникът дължи обезщетение, равно по размер на
уговорената неустойка, според това, дали се касае за пълно неизпълнение на договора или
само за неточно изпълнение, респ. според вида на уговорената неустойка.
В настоящия случай, ищецът, който твърди, че е изправна страна по договора и
претендира обезщетение, доказа изпълнението на собственото си задължение – издаване на
разрешение за ползване на сградата, както и уговорената неустойка при неизпълнение на
задължението на възложителя да плати остатъчната вноска по договора на падежа, като с
оглед обстоятелството, че се претендира неустойка, не следва да доказва вредите като
проявление и размер, и на причинната връзка между неизпълнението и настъпването - по
аргумент от разпоредбата на от чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ако ответникът се позовава на изпълнение
на задълженията си, доказването на твърдяното изпълнение е в негова тежест. Ответникът в
настоящия процес е въвел възражение за неизправност на самия ищец, с което се защитава
срещу иска за неустойка, но не проведе доказване на елементите от фактическите състави,
пораждащи право на възражение. От приетите по делото доказателства – договор за СМР и
приложения, разрешение за ползване - ищец е изпълнил предвидените СМР и е издадено
разрешение за ползване на сградата, с което е изпълнил задължението, като от тези
доказателства не може да се изведе твърдяната неизправност на ищеца.
Ето защо и искането за неустойка е основателно.
С оглед изложеното, ответникът дължи на ищеца главница в размер на 12 709,99 лв с
ДДС, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год.,както и
сумата в размер на 1271 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата
9
от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. №
7906 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус Минкова, за времето от 01.11.2022 г. /датата на
влизане в сила на разрешението за ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023
г., до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото, а именно: в заповедното производство:
сумата от 279.62 лв. държавна такса и 1000 лв. възнаграждение за адвокат; в настоящото
производство: сумата от 280.20 лева държавна такса, 350 лв. възнаграждение за вещо лице и
1200 лева възнаграждение за адвокат.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Алма-ем“ ООД, ЕИК
*********, против Н. И. Б., ЕГН **********, в общ размер на 13 980,99 лв с ДДС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023 г., до
окончателното плащане, което вземане е сбор от – сумата от 12 709,99 лв с ДДС - главница,
представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и сумата от 1271
лв - неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на
основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус Минкова, за времето от 01.11.2022 г /датата на влизане в сила на разрешението за
ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на
БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 279.62 лв. - държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 1000.00 лв. – възнаграждение за адвокат в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 280.20 лева - държавна такса в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 350.00 лева – възнаграждение за вещо лице в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 1200.00 лева - възнаграждение за адвокат в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11