№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 10512 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 113902/14.05.2019г., постановено по гр. д. № 60441/2018г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу А.Й.Й. и Е.Й.Й., в качеството им на наследници на Т.Г.Р., обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при равни квоти на сумата
от 210,15лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014г.-30.04.2016г. до ап. № 26, находящ се в гр. София, ж. к. ******,
аб. № 292899, сумата от 49,40лв. – законна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2015г.-20.02.2018г., сумата от 28,73лв. – стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г. и сумата от 6,61лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015г.-20.02.2018г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение. В
жалбата се поддържа, че Т.Г.е била клиент на топлинна енергия за процесния
период, тъй като е била ползвател на топлоснабдения имот. Посочва се, че по
делото е установено обстоятелството, че Т.Г.е била наемател на процесното
общинско жилище и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД дължи заплащане на
консумативните разходи по ползването на имота. Твърди се, че по делото е доказано
наследственото правоприемство между Т.Г.и ответниците, и приемането на
наследството от последните. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
решението, уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите ответници.
Третото лице – помагач не е изразило становище по
жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че по делото не е
установено ответниците да притежават качеството потребител на топлинна енергия,
както и да са приели наследството на покойния си наследодател – Т.Р., който е
бил наемател на процесното жилище.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Следователно клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, но само ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК и не се презумира с установяване факта
на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване факта, че
насрещната страна е клиент на топлинна енергия, както му е указано с изготвения
на основание чл. 146 ГПК доклад. По делото не са ангажирани доказателства, че ответниците
или техния наследодател са собственици или лица, на които е учредено вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот. Напротив, налице са данни, че
имотът е частна общинска собственост, а наследодателят на ответниците – Т.Р. е
била наемател на същия. До края на съдебното дирене пред настоящата съдебна
инстанция обаче не се установи между страните да е сключен изричен договор за
продажба на топлинна енергия (доколкото лицето е било само държател на имота),
по който ищецът да се е задължил да доставя такава, а Т.Р. да ползва същата и
да заплаща нейната стойност. След като наследодателят на ответниците не се е
намирал в облигационна връзка с ищеца и за него не е възникнало задължение да
заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия, то не може такова
задължение да премине в патримониума и на ответниците по силата на настъпилото
наследствено правоприемство. Поради това предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, имат въззиваемите ответници. От същите
не е направено
искане в тази насока, поради което такива не следва да им се присъждат.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113902/14.05.2019г., постановено по гр. д. № 60441/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 41-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на третото лице – помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД – „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.