№ 84
гр. гр.Велинград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200399 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба вх. № 2042/25.10.2021г. на ХЮС. АХМ. Ш., чрез
адв. А.-АК Пазарджик, против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-216
от 12.10.2021 г. на полицейски инспектор Б.В.Б. с правно основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР. С обжалвания акт е заповядано задържане на жалбоподателя
за срок от 24 часа за престъпление по чл. 235, ал. 3 НК, извършено от лице,
което използва неистински или преправен документ или документ с невярно
съдържание.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени посочената
заповед, като незаконосъобразна. Като пороци на обжалвания акт се сочат,
противоречие с материалноправните разпоредби, допуснати съществени
процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Не били
посочени фактическите основания, въз основа на които административният
орган, издател на процесната Заповед, е преценил вероятността
жалбоподателят да е съпричастен към престъпление по чл. 235, ал. 3 от НК.
По тази причина оспорващият намира задържането си за самоцелно,
неоснователно, при липса на материалните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, тъй като към момента на това задържане липсват данни за
възможно престъпление, което той да е извършил. В случая не били налице
данни Х.Ш. да е възпрепятствал действията на полицейските органи, които да
налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
1
процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето било
осъществено в момент, когато не било извършено престъпление или друго
противоправно деяние, нямало опасност от извършване на такова, за да бъде
предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се
укрие. Това означавало, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение
на материално правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР била
приложена процесната принудителна административна мярка. Сочи се като
нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, както и че при
издаването на Заповедта се превишавала целта на закона поради
обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не
било обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Излагат се
подробни мотиви за това, че същата не съдържала описание на конкретна
фактическа обстановка, като това било самостоятелно основание за нейната
отмяна като незаконосъобразна.
В съдебно заседание се позовава на липсата на териториална
компетентност издателя й. Престъпното деяние, което се сочело като
основание за задържането му било извършено извън територията на Област
Пазарджик, където полицейският орган нямал правомощия да действа.
Органът, издал оспорвания акт, излага доводи за законосъобразност на
издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и
необоснована.
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
Задържането на лице за срок от 24 часа, за което има данни, че е
извършило престъпление е принудителна административна мярка,
предвидена в чл. 72, ал., т. 1, която се налага от полицейски орган с
мотивирана писмена заповед. Според трайна практика на ВАС за прилагането
й е достатъчно само наличието на данни, че лицето е извършило
престъпление, като не е нужно тези данни да обосновават повдигане на
обвинение. Не е нужно при издаването на заповедта да са били събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. При всяко съмнение, за това че
2
дадено лице може да препятства или да затрудни разследването, такава мярка
може да бъде оправдана.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия. Издателят на процесната заповед към датата издаването й заема
длъжност, включена в структурата на териториално звено на МВР, поради
което има качеството на полицейски орган. Макар по делото да се установи,
че престъплението, което сочи като основание за задържането да е извършено
на територията на Община Разлог, обл. Благоевград, първоначални данни за
него са установени на територията на Община Велинград, след като камион с
превозвана дървесина е спрян за проверка. Ето защо съдът намира, че
служителят на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик-полицейски инспектор
Борис Боков е разполагал с териториална компетентност да издаде
обжалвания акт. При постановяването на заповедта са спазени законово
установените изисквания по чл. 72, ал.3, 4,5, и 6 и чл. 73 от ЗМВР.
С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-216 от
12.10.2021 г., издадена от инспектор Б.В.Б. при РУ Велинград, на същата дата
в 20:00 часа, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ Велинград. Като правно основание за задържането
е посочено, извършено престъпление по чл. 235, ал. 3 НК от лице, което
използва неистински или преправен документ или документ с невярно
съдържание, във вр. със ЗМ № 510/2021г.. На задържаното лице са разяснени
правата по чл. 72, ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за
получаване на екземпляр от заповедта от задържаното лице, но не е посочено
кога същото е освободено. На същата дата е съставен Протокол за обиск на
ХЮС. АХМ. Ш., който е подписал декларация по обр. Прил. №1 към чл.
14,ал.2.. Съгласно писмо вх. № 2746/08.12.2021г. на РП Пазарджик ТО
Велинград ДП № ЗМ 510/2021г. по описа на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик и пр. пр. с вх. № 5249/2021г. по описа на РП Пазарджик ТО
Велинград е образувано на 12.10.2021г. и водено за престъпление по чл. 235,
ал. 1 НК. С постановление на прокурор от РП Пазарджик ТО Велинград е
изпратено по компетентност на РП Благоевград, ТО Разлог.
При проверка за законосъобразността на издадената заповед, съдът
намира, че са нарушени нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта. Не са посочени конкретни данни, обосноваващи
прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Посочването, че се издава във вр. с ДП № ЗМ 510/2021г. по описа на
РУ Велинград- за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3 НК от лице, което
използва неистински или преправен документ или документ с невярно
съдържание, не удовлетворява критериите за мотивиране на акта, за да се
счита спазено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
235, ал. 3 НК съдържа няколко квалифицирани състава на престъпления по
чл. 235, ал. 1 или ал. 2 НК, но в заповедта не е направено препращане към
съответния основен състав. Освен това не е посочена и формата на
изпълнителното деяние на престъплението по основния състав. От така
посочените фактически основания за издаване на заповедта не може да се
установи съпричастността на жалбоподателя в извършване на престъплението
по чл. 235, ал. 3 НК или на такова по чл. 235, ал. 1 НК, за което е образувано
ДП. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически
3
обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или
да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби №
50027/08 и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Няма данни жалбоподателят да е имал поведение, с което да е създал
пречки или затруднения за разследване на установеното противоправно
деяние. Основанията за издаването на заповедта и доказателствата за
наличието на релевантните факти, които ги установяват, следва да са
посочени в самата заповед или в преписката по нейното издаване, като
адресатът следва да е запознат с тях. В случая тези изисквания не са спазени.
В Заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите
факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен
преди или по време на издаването на акта. Подобни мотиви не могат да се
обективират в последствие, вкл. и по време на процеса по оспорване на
заповедта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се
представят и на такъв по-късен етап, но те следва да установяват вече описана
фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не
да се изготвят в последствие за целите на защитната теза на ответника. Само
това основание е достатъчно, за да се отмени процесната Заповед, като
издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От нея следва да е
видно, че по отношение на Х.Ш. към момента на задържането му и
издаването на Заповедта са налице такива данни, като се посочат същите,
посредством описание на престъплението, фактическата обстановка на
извършването му и участието на лицето в него. По делото няма данни към
12.10.2021 лицето да е било уличено в извършването на конкретно
противоправно деяние, вкл. и като съучастник в която и да било от формите,
познати по НК. Наличието на данни за извършено престъпление не е
еквивалент на изискването на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наличие на данни
негов извършител да е конкретно лице, а именно последното е от значение за
случая. От приложените материали по преписката за издаване на заповедта не
се съдържат данни за това, че Ш. има отношение към такова престъпление, а
само при това положение разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР би била
приложима. Не е обоснована от полицейския орган съпричастността му към
извършеното престъпление по цитираното досъдебно производство. Нормата,
посочена като правно основание в Заповедта за издаването й предполага към
момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят
предположението вероятно основателно. В случая за съда са неясни
съображенията на издателя на оспорваната заповед, поради което намира, че
лицето е свързано с противоправно даяние против горското стопанство, както
и в какво се изразява то.
Нито ЗМВР, нито КРБ или международните правни актове, защитаващи
човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат
принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са
налице проверка и събрани доказателства за участието му в престъпно
4
деяние. Целта на разпоредбата, посочена като правно основание в Заповедта е
задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността лицето,
което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо
него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване.
Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират
законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на
престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна
мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са
установили самоличността на жалбоподателя и не са налице данни за
възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната
му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени
мероприятия. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на
закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането му. /Решение № 59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. №
13359/2015 г., V о./ Това е още едно, самостоятелно основание за нейната
отмяна.
В тази връзка налице е нарушаване на един от основните принципи на
административното производство - принципа на съразмерност, регламентиран
в чл. 6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с
издадения акт не допуска засягане правата и законните интереси на
гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на
законната цел. По делото липсват данни Х.Ш. да е оказал каквато и да е
съпротива спрямо служителите и предприетите от тях действия. По
изложените по- горе съображения настоящия съдебен състав на РС Велинград
намира, че в конкретния случай с прилагане на принудителната
административна мярка полицейският орган е излязъл извън обхвата на
преследваните цели. Съдът приема, че са засегнати правата на адресата на
акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която се налага регламентираната от закона мярка, поради което е допуснато
нарушаване на принципа на съразмерността.
В допълнение, следва да се посочи, че лицето е било задържано от
20:00 часа на 23.11.2020 г., но в заповедта не е посочено кога е освободено от
помещението за временно задържане на РУ Велинград,т.е до кога е
продължило. Поради това настоящия състав не е в състояние да се произнесе
дали е спазено изискването на чл. 73, изр. второ от ЗМВР - срокът на
задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа.
Обжалваният акт, макар и издаден от компетентен орган, е
незаконосъобразен, тъй като не притежава всички необходими реквизити. От
съдържанието му не става по никакъв начин ясно по каква причина и на какво
основание се налага процесната мярка. Дори в последствие съставените и
представени доказателства не внасят яснота и не са в състояние за заздравят
този порок, който се явява и най-съществен за спора въпрос. С издаването на
оспорената Заповед са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви и фактически установявания, въз основа на
които е ограничено правото на свобода на жалбоподателя, защитено от КРБ и
редица международни правни актове.
С оглед изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че жалбата против Заповед за задържане рег. № 367зз-
216/12.10.2021г. е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски на
осн. чл. 143, ал. 1 АПК за държавна такса и процесуално представителство по
адм. дело 399/2021г.. Искането за заплащането им е заявено своевременно-с
жалбата, поради което е допустимо. В производството по делото ХЮС. АХМ.
5
Ш. е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лв., за което е представил
преводно нареждане. Освен това е представляван от упълномощен
процесуален представител- адв. Р.А. АК Пазарджик, за което видно от
представения на л. 4 по адм. дело № 399/2021г. Договор за правна защита и
съдействие, е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., в
брой. Ето защо, претенцията за заплащане на разноски е доказана и
основателна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ и чл. 173,
ал. 1 от АПК, Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-216 от 12.10.2021
г., издадена от полицейски орган полицейски инспектор при РУ Велинград
ОДМВР Пазарджик Б.В.Б. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
във вр. с чл. 235, ал. 3 от НК е разпоредено задържането за срок до 24 часа на
ХЮС. АХМ. Ш., ЕГН: ********** от с. Краище, общ. Белица.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, Областна дирекция на МВР
Пазарджик да заплати на ХЮС. АХМ. Ш., ЕГН: ********** от с. Краище,
общ. Белица, разноски по адм. дело № 399/2021 на Районен съд Велинград, в
размер на общо 410,00 /четиристотин и десет лева/, представляващи разноски
по настоящото съдебно производство, от които 400.00 лв. /четиристотин
лева/ договорен и заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лв. /десет лева/
заплатена дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6