Определение по дело №72/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 361
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20235300500072
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.а

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500072 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба вх. № 14312/25.11.2022 г. от „Бигбанк
АС“, Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“КЧТ, ЕИК *********, чрез адвокат
М. Д., срещу разпореждане № 2155/04.11.2022 г. по ч. г. д. № 2188/2022г. по описа на
РС Асеновград, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх.№
167014/10.08.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. Р. Д., ЕГН **********.
С жалбата са релевирани подробни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е
достигнал до извод, че приложеният към заявлението договор за кредит не е подписан
от страните, доколкото същият представлява електронен документ и е подписан с
квалифицирани електронни подписи и на двете страни, видими на последната му
страница. Поддържа се, че подписите са валидни в съответствие с Регламент 910/2014
за електронния подпис на ЕС, включително, че Държавна агенция „Електронно
управление“ е предоставила свободен достъп, чрез уебсайт, на който може да бъде
направена справка относно валидността на електронно подписан документ. Оспорват
се и изводите на заповедния съд, че подписалият представеното извлечение от
счетоводните книги на банката, представител М. Д. не разполага с компетентност и
представителна власт да установи размера на задълженията и да изготви процесното
извлечение. В тази връзка е извършено позоваване на представеното към заявлението
пълномощно за М. Д., като към жалбата се представя допълнително договор за
юридически услуги между „Бигбанк АС“, Естония и М. Д. от 24.08.2022 г. Иска се
1
отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по заявлението. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 2188/2022 г. по описа на РС Асеновград е
образувано по подадено от „Бигбанк АС“, Естония, чрез „Бигбанк АС – клон
България“КЧТ, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на
банката - заявител и изпълнителен лист срещу длъжник М. Р. Д., ЕГН ********** за
изискуеми задължения за главница по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22000734/07.02.2022 г. в размер на 714,63 лева; 1703,87 лева – договорна лихва; 40,80
лева – лихва за просрочие за периода 02.04.2022 г. – 09.08.2022 г.; лихва за просрочие в
размер на 24,90% от 10.08.2022 г. до изплащане на вземането; 20 лева – компенсация за
действия по възстановяване на вземане; 25 лева – компенсация на разходи за и
предоставяне на услуга за уведомяване; разноски, свързани със събирането на дълга –
дължими на основание чл. 8.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, съгласно
които от кредитополучателя се изисква да обезщети кредитора за основателните
разноски, свързани със събирането на дълга, в размер, който е приложим към
съответния момент, в това число – държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение в размер на 50,09 лева.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е отхвърлено
първостепенният съд е приел, че към заявлението е приложен договор, който не е
подписан от страните и не съставлява документ по смисъла на ГПК, като не може да се
установи от него дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Същото е прието и по отношение на приложеното извлечение от счетоводни
книги на банката, за което е констатирано допълнително, че доколкото е подписано от
процесуалния представител на заявителя, който не разполага с компетентност и
представителна власт да установи размера на задълженията съгласно счетоводни
записвания, извлечението се явява нередовно от външна страна.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за
изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за да бъде
постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, е необходимо
вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК,
2
документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. На следващо място в чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от
ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за
изпълнение, независимо от наличие на предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи и на основание чл. 411, ал. 1, т.
2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за
защита на потребителите.
В настоящия случай, представеното от заявителя извлечение от счетоводни
книги относно падежирали вземания на банката заявител по договор за кредит, не
представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК.
Съображенията са следните: Съдържанието на извлечението отговаря на
изискванията на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции, тъй като съдържа
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания. В него в табличен вид се съдържа информация от
кой момент е дължима главницата по пет поредни вноски, с посочен падеж и разбивка
относно включените във всяка вноска размери на главница, лихва и такса за
уведомяване; посочено е за кои периоди и в какъв размер не е заплатена
възнаградителната лихва; посочен е размер, период и начин на формиране на лихвата
за забава. Извлечението е подписано от М. П. Д. с квалифициран електронен подпис,
който има силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Това обаче
не е достатъчно, доколкото не е установено наличието на надлежна легитимация на
подписалото извлечението лице по отношение на банката заявител. С представените
пълномощно и договор за юридически услуги се удостоверява наличието на
облигационно отношение между банката заявител и адвокат М. Д. с предмет
предоставяне на юридически услуги (но не и счетоводни такива), като в рамките на
учредената му в тази връзка представителна власт е включено извършване на
посочените в пълномощното съдопроизводствени действия от името и за сметка на
банката, но не и извършване на удостоверителни изявления относно съдържащата се в
счетоводните книги на банката заявител информация за наличието на вземания по
сключени договори за кредит и техните размери.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за липсата на
предпоставките по чл. 418, ал. 2 от ГПК, което прави безпредметно изследването на
останалите доводи в жалбата, както и наличието на обстоятелства по чл. 411, ал. 2, т. 2
3
и т. 3 от ГПК. Отказът за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за вземанията, предявени с процесното заявление е
законосъобразен.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2155/04.11.2022 г., постановено по ч. г. д.
№ 2188/2022г. по описа на Районен съд Асеновград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4