№
гр.Варна, ………….2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм.дело
N 1498 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл.215 ал.1
ЗУТ.
Образувано е по жалба
на В.П.К., с постоянен адрес ***, адрес за кореспонденция- ***
против заповед № ДК-10-СИР-08/21.04.2017г. на И.д. Началник на РДНСК-
Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата й против Разрешение за строеж
№ О-9/06.02.17г., издадено от Главния архитект на район „Одесос“- община Варна.
Жалбоподателката твърди
в жалбата си, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди, че е издаден в
нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 АПК, тъй като в качеството й на заинтересован
собственик не й е дадена възможност да се запознае с преписката, както и че проектираната
и разрешена рампа пречи на ползването на магазина й, като не е отчетено, че
между нейния магазин и съседния самостоятелен обект, чието предназначение се
променя, има преградна стена, която следва да се счита за принадлежаща както
към магазина й, така и към съседния самостоятелен обект и само на това
основание не е следвало рампата да бъде разполагана пред нея. Твърди, че
разполагането не рампата е следвало да бъде извършено така, че да не пречи на
достъпа до и от магазина. Моли оспореният акт да бъде отменен и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна– Началника
на РДНСК-Североизточен район, чрез процесуалния си представител ю.к. К.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна „Жоал Пропърти”ООД, в
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена.
Заинтересованата страна
Главния архитект на район „Одесос” Община Варна, чрез процесуалния си представител
ю.к. М., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Заинтересованите страни
Р.Д.М. и С.Р.А., в писмено становище, считат жалбата за основателна.
Заинтересованите
страни С.Д.Д., С.М.Ж., М.С.Г., М.В.Л., Е.В.К.К., М.П.С., А.З.П., Ж.В.Р., Б.М.Л.,
Е.Т.В., К.Ж.Ч., Д.К.Ц., Г.Й.Д., В.Г.В., М.С.Г., Р.С.П., В.Ж.М., Р.Е.П., М.Х.Г.,
М.Б.Л., И.Ш., Л.В.Т.К., А.А.Б., Р.Й.М., Т.А.П., Г.С.Л., Д.А.С., М.А.К., П.Е.С.,
Д.Г.З., Б.Г.А., Е.Д.Д., С.А., Д.Г.П., Ю.М.С., Е.Н.С., С.И.Л., Н.И.Б., М.Л.Г.К.,
В.Л.Г., Г.А.С., А. А.А., Г.В.З., А.Р.Р., С.С.А., Л.Й.Т., Ж.М.Ж., В.В.С., Е.И.М.-П.,
В.И.М., В.Ж.М., Л.М.Г., А.М.Ч.-С., К.М.Ч. и А.И.И., редовно призовани, не се
явяват в с.з., не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата
страна община Варна, редовно призована, не се явява представител в с.з. и не
изразява становище по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №
ДК-10-СИР-08/21.04.2017г. на И.д. Началник на РДНСК- Североизточен район, с
която е отхвърлена жалбата на В.К. против Разрешение за строеж №
О-9/06.02.17г., издадено от Главния архитект на район „Одесос“- община Варна за
строеж: „Банков офис, представляващ промяна предназначение на търговски обект- снек-бар на първи и подземен етаж в жилищна сграда с
идентификатор 10135.1508.193.1, находяща се на бул.“Сливница“№8, кв.715, по
плана на 3-ти м.р., гр.Варна и монтаж на рампа за достъпна среда“.
От заявление вх.№ АУ006707ОД/26.01.17г.
на „Жоал Пропърти“ООД се
установява, че е подал същото до Кмета на район „Одесос“, община Варна като
собственик на имот с идентификатор 10135.1508.193.1.29, урегулиран поземлен
имот УПИ VІІ-7, кв.715, находящ се на ул.“Сливница“№8, гр.Варна с искане да
бъдат съгласувани и одобрени приложените инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж за: Преустройство на СОС с идентификатор
10135.1508.193.1.29 /Снек-бар/ в Банков офис на Юробанк България АД, като към него са приложени документи
за собственост, инвестиционни проекти и други документи по чл.142, чл.143 ал.1
и чл.144 ал.1 ЗУТ.
С разрешение за строеж
№О-9/06.02.2017г., издадено от Главния архитект на Район „Одесос“-община Варна
е разрешено на възложителя „Жоал Пропърти“ООД,
собственик съгласно дружествен договор на „Жоал Пропърти“ООД, в който като непарична вноска в капитала на
дружеството е отразен „търговски обект-снек-бар“,
находящ се в сграда на бул.“Сливница“№8, гр.Варна и съставляваща правото на
собственост върху имот, описан в нот.акт №126 от
2002г.; съгласно одобрен и съгласуван технически инвестиционен проект на
06.02.17г. от Гл.архитект на Район „Одесос“; схема №15-552779/10.11.2016г. на АГКК,
заявление до „ВиК“ООД за прехвърляне на партида и
фактура № **********/18.11.2016г., договор с „Енерго-Про Мрежи“АД и
удостоверение от „Енерго-Про Мрежи“АД № Вн-16-Уе-1317/28.12.16г., писмо на
РИОСВ, Комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти с
основните изисквания към строежите, съставен от „Костов и синове“ООД, с
удостоверение №РК-0108/27.02.14г. на МИП-ДНСК, във връзка с решение №1302-4 на
Общински съвет-Варна с Протокол №27/13.01.2014г. и Заповед №007/07.03.14г. на
главен архитект на община Варна да извърши строеж: Банков офис, представляващ
промяна предназначение на търговски обект-снек-бар на
първи и подземен етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135.1508.193.1,
находяща се на бул.“Сливница“№8, кв.715 по плана на 3 м.р. гр.Варна и монтаж на
рампа за достъпна среда“. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148
ал.1, 2 и 4 ЗУТ вр. чл.38 ал.5 ЗУТ и чл.184 ал.2 ЗУТ,
при условията и реда на глава осма раздел втори на ЗУТ, като строежът е
категоризиран в четвърта категория, съгласно чл.137 ал.1 т.4 б.“д“ ЗУТ и чл.9
от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, като строежът следва да се
изпълни при спазване на посочените в разрешението условия и изисквания. От
представените с административната преписка уведомления по чл.149 ал.1 ЗУТ се
установява, че за издаденото разрешение за строеж са уведомени председателя и
управителя на ЕС бул.“Сливница“8, гр.Варна, „Жоал пропърти“ООД, както и че на основание чл.149 ал.5 ЗУТ е
съобщено на Началник РО НСК при РДНСК-Североизточен район и копие от издаденото
разрешение на строеж е изпратено на директор на дирекция „АГУП“-община Варна. Съгласно
представени служебни бележки длъжностни лица от община Варна, район „Одесос“ са
удостоверили, че на 08.03.17г. на основание чл.61 ал.3 АПК са залепили на
входната врата на сградата на бул.“Сливница“№8, на таблото на район „Одесос“ и
са публикували в сайта на район „Одесос“ съобщение за издаденото разрешение за
строеж, а на 22.03.17г.- че са отлепили от входната врата на сградата и таблото
на района съобщението, като и са го изтрили от сайта на района.
От жалба рег.№
АУ006707ОД_003ОД/27.02.2017г. се установява, че издаденото разрешение
за строеж е обжалвано от В.К.-собственик на магазин, находящ се на
бул.“Сливница“№8, гр.Варна, съгласно нот. акт №2 от 1994г. относно подхода към металната рампа
от хора с увреждания от страна на собствения й магазин, тъй като ще възпрепятства
изцяло подхода към входната врата към него и моли да бъде променен подхода на
рампата.
С писмо рег.№
АУ006707ОД_005ОД/15.03.17г. от „Жоал Пропърти“ООД, във връзка с постъпилите възражения срещу
издаденото разрешение за строеж, са представени писмо от „Костов и синове“ООД и
2 бр. становища от проектантите по част Архитектура и част ОВК.
От заповед №
ДК-10-СИР-08/21.04.2017г. се установява, че Началникът на РДНСК- Североизточен
район, като е взел предвид представеното от възложителя писмо от фирмата консултант,
извършила оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към
строежите, съгласно чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ с приложени 2 бр. становища от
проектантите по части „Архитектура“ и „ОВК“, в което е пояснено, че рампата е
предвидена да се разположи на тротоар, публична общинска собственост, при
условията на чл.184 ал.1 и ал.2 ЗУТ, както и че същата е разположена изцяло
пред преустройваното помещение, без да засяга по никакъв начин или препятства
достъпа до съседния магазин и че същата отговаря на изискванията на Наредба
№4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Съгласно
заповед № РД-15-013/25.01.17г. оспореният акт е издаден от компетентен орган.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена
от страните се установява, че сградата, в която се намира преустройвания
самостоятелен обект, не е налице тротоар /по смисъла на легалната дефиниция по
§6 т.6 ДР на ЗДвП/; няма изграден, ограден или очертан с пътна маркировка
тротоар; цялото платно на бул.“Сливница“ в същия район представлява пешеходна
зона, без изрично разграничаване на пътно платно и тротоар. Началото на
проектираната рампа /най-ниската й част/ покрива изцяло ширината на колоната и
започва от нейния северозападен край. Спрямо граничната линия между магазина на
жалбоподателката и преустройвания обект /съгласно §2 ДР на Наредба №7/2003г./ рампата
започва 36 см. на северозапад от осовата линия на общата разделителна стена,
свързана с колоната към фасадата на сградата /към бул.“Сливница“/ и в обсега на
магазина. На разпределение партер, заснемане и фасада югозапад част архитектура
не е отразен магазина като съседен самостоятелен обект с местоположението на
неговия вход. Входната врата на магазина на жалбоподателката е разположена на
36 см. от северозападния край на колоната и на 38 см. от разделителната стена в
посока магазина. По проект ширината на рампата е 115 см. между ръкохватките
/при минимална ширина 120 см. мерено между ръкохватките на парапетите съгласно
чл.16 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания. При експлоатацията в проектния
й вид инвалидните и детски колички ще бъдат позиционирани успоредно на
сградата, точно пред входната врата на магазина на жалбоподателката, за да
започне изкачването им по рампата. Свободната площ за инвалидна количка
съгласно фиг.1 от Наредба №4 е 80/130см. Не е предвидено свободно пространство
пред началото на рампата с размери най-малко 150 на 150 см. Съгласно чл.17 ал.2
т.2 „пред всяка платформа да се осигурява свободно пространство с размери
най-малко 150 на 150 см.“. На Приложение №1 към СТЕ са изчертани двата
самостоятелни обекта в сградата, с местоположението на проектната рампа и
позиционирана инвалидна количка преди изкачването. На същото приложение е изчертано
предложение за техническо решение на рампата при спазване разделителната осова
линия между двата самостоятелни обекта в сградата. Съгласно наредбата при
промяна направлението си на движение на количката се предвижда хоризонтална
площадка с минимални размери 150/150 см.; максимална дължина 5м.; максимален
наклон 7% при максимална височина 35 см. съгласно чл.16 ал.2 от Наредба №4 от
01.07.2009г. При решение с рампа от другата страна на фасадата няма достатъчно
дължина за разполагане на рампата. За осигуряване достъпност до проектирания
обект- банков офис с подемник не е икономически целесъобразно, поради ниската
височина от 30-45 см. за преодоляване. Според вещото лице налице са две
несъответствия с изискванията на Наредбата на одобрения проект- не започва
спрямо основата линия на разделителната стена и не е предвидено позиционирането
в обсега на фасадата на преустройвания обект и така както е проектирано пречи
на входа на магазина.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок и срещу акт, подлежащ на
оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл.216 ал.1 т.2 ЗУТ не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж,
заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се
изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на
комплексния проект за инвестиционна инициатива. Съгласно чл. 216 ал.2 от ЗУТ
разрешенията за строеж, издадени от Гл.архитекти на общините заедно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват
подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните
дирекции за национален строителен контрол, а съгласно ал.6 на чл.216 ЗУТ
Началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед, след извършена проверка
за нейната допустимост, в 15- дневен срок от постъпване на жалбата заедно с
административната преписка /чл.216 ал.7 ЗУТ/. В случая оспореният акт е издаден
от компетентен орган- Началника на РДНСК-Североизточен район. Издаден е в
изискуемата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания и при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В административното
производство по реда на чл.216 от ЗУТ, когато е сезиран с жалба за
незаконосъобразност на административен акт, административният орган е длъжен,
преди да разгледа жалбата по същество, да направи преценка за нейната
допустимост по арг. на чл. 216, ал.5, изр. първо ЗУТ.
В случая такава преценка е извършена от Началника на РДНСК-Североизточен район видно
от мотивите в оспорената заповед. При преглед на документите по преписката
същият е констатирал, че липсват описаните в жалбата доказателства за
качеството на заинтересовано лице на жалбоподателя. Изискани са липсващите
документи, като в указания срок В.К. е представила същите, поради което
административния орган е приел, че жалбата е допустима. Констатирано е и че
жалбата е подадена в срок.
По делото се установи
по безспорен начин, че жалбоподателката е собственик на магазин в партера на
сградата с идентификатор 10135.1508.193.1, находяща се на бул.“Сливница“8, гр.Варна, който е с лице на бул.“Сливница“- съгласно нот.акт №2/1994г. и е съседен на преустройвания обект, т.е.
същата е заинтересовано лице по правилото на чл.149 ал.2 ЗУТ.
Съгласно чл.156 ЗУТ
издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти,
както и разрешенията за строеж в случаите, в които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при
подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл.149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол.
В оспорената заповед
административният орган е приел за неоснователни твърденията на
жалбоподателката, че съгласно одобрения инвестиционен проект, подхода към
металната рампа за хора с увреждания ще възпрепятства изцяло подхода към
магазина, на който е собственик, като се е позовал на представените становища
от фирмата извършила оценка за съответствие на проекта със съществените
изисквания към строежите, съгласно чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ /на проектантите по част
„Архитектура“ и „ОВК“/. Приел е, че съгласно тези становища, рампата е
предвидена да се разположи на тротоар, публична общинска собственост, при
условията на чл.184 ал.1 и ал.2 ЗУТ, както и че същата е разположена изцяло
пред преустройваното помещение, без да засяга по никакъв начин или препятства
достъпа до съседния магазин, като отговаря на изискванията на Наредба №4/01.07.2009г.
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания.
При постановяване на
обжалваната заповед, административният орган не е извършил проверка на
твърденията на жалбоподателката, нито на посоченото в представените становища
от фирмата извършила оценка за съответствие на проекта със съществените
изисквания към строежите, съгласно чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена
от страните се установи по безспорен и категоричен начин, че сградата, в която
се намира преустройвания самостоятелен обект, не е налице тротоар /по смисъла
на легалната дефиниция по §6 т.6 ДР на ЗДвП/; няма изграден, ограден или
очертан с пътна маркировка тротоар; цялото платно на бул.“Сливница“ в същия
район представлява пешеходна зона, без изрично разграничаване на пътно платно и
тротоар. Следователно не отговаря на действителното положение посоченото в
становищата на проектантите, че рампата ще се разположи на тротоар-публична
общинска собственост. Съгласно заключението на вещото лице началото на
проектираната рампа /най-ниската й част/ покрива изцяло ширината на колоната и
започва от нейния северозападен край. Спрямо граничната линия между магазина на
жалбоподателката и преустройвания обект /съгласно §2 ДР на Наредба №7/2003г./
рампата започва 36 см. на северозапад от осовата линия на общата разделителна
стена, свързана с колоната към фасадата на сградата /към бул.“Сливница“/ и в
обсега на магазина. На разпределение партер, заснемане и фасада югозапад част
архитектура не е отразен магазина като съседен самостоятелен обект с
местоположението на неговия вход. Входната врата на магазина на жалбоподателката
е разположена на 36 см. от северозападния край на колоната и на 38 см. от
разделителната стена в посока магазина. По проект ширината на рампата е 115 см.
между ръкохватките /при минимална ширина 120 см. мерено между ръкохватките на
парапетите съгласно чл.16 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. При
експлоатацията в проектния й вид инвалидните и детски колички ще бъдат
позиционирани успоредно на сградата, точно пред входната врата на магазина на
жалбоподателката, за да започне изкачването им по рампата. Свободната площ за
инвалидна количка съгласно фиг.1 от Наредба №4 е 80/130см. Не е предвидено
свободно пространство пред началото на рампата с размери най-малко 150 на 150
см. Съгласно чл.17 ал.2 т.2 „пред всяка платформа да се осигурява свободно
пространство с размери най-малко 150 на 150 см.“. В случая не е предвидено
свободно пространство, съгласно изискванията на чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №4.
Установи по безспорен
и категоричен начин, че са налице несъответствия с изискванията на Наредба №4.
Проектираната рампа не започва спрямо основата линия на разделителната стена
между магазина на жалбоподателката и преустройвания обект и не е предвидено
позиционирането в обсега на фасадата на преустройвания обект. Не е предвидено рампата
да е разположена изцяло пред преустройвания обект, както се твърди в
становището на проектантите. Така както е проектирано пречи на входа на
магазина и не отговаря на изискванията на Наредба №4/01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания.
Тези нарушения е
следвало да бъдат установени от административния орган, който в производството
по чл.216 ал.6 ЗУТ е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността
на разрешението за строеж и одобрения и съгласуван технически инвестиционен
проект като негова неразделна част. Като не ги е взел предвид и е отхвърлил
жалбата, Началникът на РДНСК-Североизточен район е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен. Издаденото в нарушение на изискванията на
Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания разрешение за строеж е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че следва
да се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 930лв., от които 10лв.-ДТ, 320лв.- депозит за вещо лице и 600лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ДК-10-СИР-08/21.04.2017г. на И.д. Началник на РДНСК- Североизточен район, с
която е отхвърлена жалбата на В.П.К. против Разрешение за строеж № О-9/06.02.17г.,
издадено от Главния архитект на район „Одесос“- община Варна.
ОТМЕНЯ Разрешение
за строеж № О-9/06.02.17г., издадено от Главния архитект на район „Одесос“-
община Варна.
ОСЪЖДА РДНСК-Североизточен
район да заплати на В.П.К.,
ЕГН **********,***, адрес за кореспонденция- *** сумата от 930лв., представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :