№ 843
гр. Варна, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20203100101617 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:23 часа се явиха:
Ищецът З. Г. Г., редовно уведомен за съдебното заседание, явява се лично,
представлява се от адв. А. П. от АК – Добрич, редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ищците И. Г. П. и Д. З. Г., редовно уведомени за съдебното заседание, не се явяват,
представляват се от адв. А. П. от АК - Добрич, редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответникът Т. Б. Б., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от адв. Г. Б. от АК - Пловдив, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответникът „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, чрез представляващ Т. Б. Б., редовно
уведомен за съдебното заседание, не се явява представляващият дружеството, представлява
се от адв. Г. Б. от АК - Пловдив, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата Т. Г. Н., редовно уведомена за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от адв. Т. Т.-Р., преупълномощена от адвокат М. В. от АК – Варна от по-
рано и приета от съда от днес.
Свидетелят Д. П. Б., нередовно призован, не се явява.
Свидетелят Б. К. П., нередовно призована, не се явява. По делото е върната
призовка в цялост. Не е открита на посочения адрес – гр. Варна, ул. „И.Н.“ ***, където
връчителят, при няколко посещения за период от 15 дни в различни часови диапазони, не е
открил никой на адреса и въпреки оставените съобщения, не се е явило лице, за да получи
призовката.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 11893/15.05.2023 г. от вещото лице Т.
1
А., с която твърди, че не може да се яви в насроченото днес съдебно заседание, поради
заболяване за временна неработоспособност.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: В предходно съдебно заседание бях задължена да представя в оригинала
Договор за предоставяне на социални услуги от 01.07.2015 г. Представям го.
СЪДЪТ предоставя на ответниците, за запознаване, оригинала на Договора.
АДВ. Б.: След като се запознах с оригинала, който представя страната заявявам, че
оспорвам истинността на същия. На първо място заявявам, че на последна страница, на
мястото на доставчик Т. Б., положеният подпис не е на доверителя ми, който е като
управител на дружеството „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД. Освен това заявявам, че този договор
в този му вид, не е обичайния договор, който са подписвали от дружеството потребителите.
Личи си, че отпред са разкачани и закачани многократно страници, т. е. най-вероятно са
подменени първите страници. В тази връзка заявявам, че почеркът на първа страница,
където е записана датата и имената И. З. К., отново са на доверителя ми Т. Б.. Заявявам, че
този договор е съставен за нуждите на настоящото дело и няма нищо общо с договора, който
довереното ми дружество е предлагало на своите съклиенти. Оспорвам автентичност,
вярност и истинност на документа.
АДВ. П.: Ще се ползвам от оспорения документ. С оглед разпределяне тежестта на
доказване, моля да бъде назначена графологична експертиза, която да установи дали
подписа на последната страница е положен от ответника Т. Б.. Доверителят ми твърди, че
неговият вуйчо, т. е. починалият Г., го е изписал. Датата и изписания в точка две ръкописен
текст не са писани от Т. Б., а са писани от лице, което е починало. По повод на това, че се
вижда на няколко места, че са скачени листите, лично аз съм ги разкачала, за да могат да ги
копирам.
СЪДЪТ, предвид направеното оспорване на представения документ, тъй като се
касае за диспозитивен документ, с оглед оспорване на подписа на доставчика на услугата на
последната страница на същия, следва да възложи в тежест на ответника, оспорващ
подписа, да установи с всички допустими доказателствени средства, че подписа, поставен
2
под името на доставчика Т. Б. не е положен от физическото лице, посочен като негов автор
Т. Б. Б., в качеството му на управител на фирма „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателство по делото представения в днешно
съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, Договор за предоставяне на
социална услуга от 01.07.2015 г. между „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД и И. З. К., последното
изписано с ръкописен текст.
ОТКРИВА производство за проверка автентичността на документа по отношение на
подписа, положен на последната страница, на името доставчик с печатен текст „Т. Б.“, че не
е положен от лицето Т. Б. Б..
УКАЗВА на ответниците Т. Б. Б., в качеството на физическо лице и на ответника
„Интерекспрес“ ЕООД, представлявано от управителя си Т. Б., чрез техния процесуален
представител, че е в тяхна тежест да докажат, че подписът не е положен от лицето Т. Б. Б., в
качеството му на управител на „Интерекспрес“ ЕООД.
АДВ. Б.: Моля да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, по която да
бъде назначено вещо лице графолог, което след като се запознае с договора по делото и
ползва други достоверни документи, съдържащи подписа на доверителя ми, включително в
системата на БДС при издаване на лична карта, при необходимост, по негово искане, ще
представя свободни образци от подписа, да отговори на въпроса дали положения подпис по
представения в днешно съдебно заседание договор, на последната страница, над името „Т.
Б.”, е положен от доверителя ми Т. Б. Б..
АДВ. П.: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: Не се противопоставям.
АДВ. Т.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че искането е своевременно, съотносимо и допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА да се изготви СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от вещо
лице от списъка на съда, което след като се запознае с материалите по делото, в частност с
представения Договор за предоставяне на социална услуга, събере съответен сравнителен
материал от ответника по делото Т. Б. Б. и се снабди с подобен от безспорни източници,
включително и от Сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР –
Пловдив, да даде заключение относно това дали подписът на последната страница на
договора, под изписаното „ДОСТАВЧИК: Т. Б.“ с печатни букви, е положен от лицето Т. Б.
Б. или не.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, вносими от ответника в едноседмичен
срок от днес, с представяне на доказателства за внасянето им в същия срок.
3
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
АДВ. П.: В предходно съдебно заседание ме снабдихте със съдебно удостоверение,
на база на което да се снабдя от РУ на МВР с цялата преписка, която е изпратена. Изготвила
съм копия за колегите, които представям.
АДВ. Т.: Моля да се запозная с документите и тъй като ще има още едно съдебно
заседание, ще изразя становище по отношение на тях в следващо съдебно заседание.
АДВ. Б.: Считам, че тези документи са недопустими и неотносими. Поисканото
удостоверение беше само и единствено с цел да се установи на коя дата ищците са узнали за
смъртта на покойницата. В случая се представят, от една страна, текущи документи по
преписката, която няма абсолютно никакво значение за делото, а от друга страна се
представят протоколи за разпит на свидетел, които са в друго производство и няма как да
бъдат ценени в настоящото дело. Свидетелите следва да се разпитат лично пред съда, за да
може той да прецени стойността на показанията. В тази връзка, моля да не се приема нито
едно от представените доказателства.
АДВ. П.: Моля да ги приемете. Най-същественото, което е от целия комплект от
доказателства, е кога е депозирана ДНК-експертизата в Районно управление на МВР, защото
именно с тази ДНК-експертиза ние установяваме, че нашата наследодателка е починала, по-
рано ние не бихме могли да знаем, че тя е починала.
СЪДЪТ намира, че следва да отложи произнасянето на представените в днешно
съдебно заседание писмени доказателства за следващо съдебно заседание, като даде
възможност на процесуалния представител на ответника да се запознае с тях и да изрази
становище по тяхното приемане в следващо съдебно заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА произнасянето по приемане на представените от процесуания представител
на ищеца в днешно съдебно заседание писмени доказателства от РУ на МВР.
УКАЗВА на процесуалния представител на ответника Т. Н. - адвокат Т. Т. до
следващо съдебно заседание да изрази становище по тяхното приемане.
АДВ. Т.: Представям удостоверение за декларирани данни по допуснато съдебно
удостоверение от ТД на НАП - Бургас за това какви трудови договори са вписани на лицето
Т. Г. Нейкова. Представям преписи и за колегите.
АДВ. П.: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата:
4
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА, като писмени доказателства по делото, представените
от адвокат Т. в днешно съдебно заседание писмени доказателства: удостоверение за
декларирани данни изх. № 280192301895402/18.04.2023 г. на ТД на НАП – Бургас, ведно с
приложена към нея справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода от 01.03.2012 г. до 30.12.2015 г.
АДВ. П.: Бяха задължени в предходно съдебно заседание ответниците да представят
правилник за вътрешния ред.
АДВ. Б.: От името на доверителя ми заявявам, че всъщност доверителят ми не
разполага с абсолютно никакви документи за периода, за който той е бил управител на
дружеството. Както заявихте, цялото управление се е извършвало от майката на неговата
жена, с която той живее на семейни начела. В тази връзка, след като той е напуснал град
Варна преди три години, всички документа са останали при нея и той се води управител на
това дружество, но реално няма никакви документи. В тази връзка не сме в състояние да
представим такива документи.
АДВ. П.: Водим свидетели в днешно съдебно заседание.
АДВ. Б.: В днешно съдебно заседание водим само един свидетел. В.С. е свидетелят,
който не можем да доведем. Водим М. Н..
АДВ. П.: Не се противопоставям да бъде разпитана и в друго заседание.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Б.И. К.-Г..
В залата влиза свидетелят Б.И. К.-Г..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Б.И. К.-Г. – 36 г., с адрес – гр. Д., ж. к. „С.“ ***, омъжена, неосъждана, българска
гражданка. Съпруга на З. Г. Г.. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА БОРЯНА К.-Г.: Д. е моя свекърва, майка на съпруга ми.
Починалата И. е баба на З., на моя съпруг. Може би 2013 г. - 2014 г. тя започна да има
наченки на деменция, да забравя и съответно тогава З. започна да я води по доктори и
консултации и през 2014 г., може би, доколкото си спомням й поставиха диагноза деменция
или алцхаймер. Тя забравяше, губеше се - няколко пъти из града се беше загубила, не се
ориентираше на моменти. З. се грижеше за нея, защото майка му Д. и неговият вуйчо Г. не
бяха в България. Тя беше на грижите на З.. Той я посещаваше всяка вечер след работа да се
увери, че си е изпила лекарствата, че се е нахранила. Тя е отгледала З., той е живял в тях.
Всички празници сме ги отбелязвали заедно, дали в тях, дали в нас. Когато деменцията й се
засили, обостри, имаше нужда вече от ежедневна и ежечастна грижа от човек, който да се
5
грижи за нея, да не остава сама. Тогава З. ходеше, при всеки един възможен момент в тях.
През свободното си време гледаше да е при нея. Тази негова ангажираност по-скоро доведе
до мисълта и разговори за настаняването й в институция, която да указва специализирана
грижа за нея. Първата стъпка беше да се подадат документи в Дирекция „Социално
подпомагане“ - Д.. Там казаха, че трябва да я насочат към специализиран дом за хора с
деменция, защото според документите от лекарите е за такъв дом, но няма да стане скоро.
Това наложи, или по-скоро предположи варианта, за частен дом, докато бъде приета в
държавен. Всъщност от там започна да се търси информация за дом за хора с деменция, с
възможност за по-скорошно настаняване. З. посети дома за хора с деменция в Опанец, който
е единственият, доколкото знам, и поне така казаха, че ще я настанят в този дом. От там
получи информация за дом в село Здравец, някаква брошура рекламна. Аз не съм била там.
Това, което помня е, че Г. и И., когато се върнаха от Испания го посетиха и вече, преди това,
по телефон, са комуникирали с дома. На 01 юли 2015 г. са я завели, така ми казаха те, че
отиват да я заведат, с цел да я настанят. На първи вечерта, дори дойдоха в нас. Казаха, че са
я оставили, била е спокойна, денят и е протекъл добре. На втори, Г. трябваше да вземе З., по
обяд-след обяд и да отидат заедно да й занесат още багаж, защото я бяха оставили с малко
багаж, а и да може З. да види къде се намира дома, тъй като той трябваше да й носи нещо
необходимо и съответно да можем да я посещаваме. Тогава, след като са отишли, ми се
обадиха и ми казаха, че не са я намерили там. З. ми се обади и ми каза, че тръгват да търсят
баба му, защото не е в дома и е излязла от дома. Търсиха я много дълго време. Да не казвам,
че докато не излезе експертизата. Експертизата излезе февруари месец, доколкото помня
2018 г., ако не се лъжа. Не вярвам да е било 2017 г. Доста дълго време беше. Резултатът от
ДНК-експертизата е, че останките са на И., на баба му на З.. На З. му се обадиха по телефона
от РПУ-то да го извикат на място да отиде и си спомням, че обсъждахме най-вероятно, че
ще го запознаят с резултата от експертизата. След като получи резултата от ДНК-
експертизата това, което ми каза и аз, което прочетох от експертизата е, че няма данни от
останките за това какво е допринесло за смъртта на И.. З., първите дни, беше доста
притеснен, не можеше да спи. Изцяло с мисъл какво да направи, къде да отиде, как да я
намери по-бързо. Ние тогава имахме дете на три месеца. Когато З. разбра, че тя е починала,
за него беше тежък момент, защото имахме надежда, че от някъде ще се появи. Имаше
безсъние, угризения за това, че по друг начин е можело да протекат обстоятелствата, че
въобще е можело да не се стигне до там, че е можело да се търси на друго място какво още
да се направи, за да не се стига до такъв резултат. Имаше постоянно главоболие, изпитваше
мъка, тъга. Мъката и тъгата са от това, че тя не е открита. Дори и от това, че няма да
разберем какво точно се е случило. От това, че няма да я видим повече. С Д. сме разговаряли
само по телефона. Тя беше много съкрушена от това, че вече е факт, че майка й е починала и
е една огромна тъга, че повече няма да я види. Тя имаше медицински проблеми - в моменти
още като течеше издирването, имаше пристъпи на паника, на задух. След това за кратко,
когато беше в Испания и установиха високо кръвно. Тя беше в нас, когато получи пристъп
на паника. Вечер започва да не може да диша. Поне казва, че не може да си взема въздух, че
не може да диша. Това е по време на издирването. За мен са резултат от това, че не знае къде
6
е майка и съответно пък след това. Д. е в Испания, доколкото знам от 2003 г. – 2004 г. Аз се
познавам със З. от 2005 г. От както познавам З., тя пребиваваше там. Г. и той живееше в
Испания, откакто аз познавам З.. Откакто аз познавам З., Д. и Г. поне веднъж годишно се
прибираха в България със сигурност, а понякога и два пъти. Прибираха се за месец, за три -
четири седмици. Не мога да кажа по кое време на годината идваха, различно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Б.И. К.-Г..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от отватната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К. Г. К.ОВ.
В залата влиза свидетелят К. Г. К.ОВ.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
К. Г. К.ОВ – 42 г., неженен, неосъждан, български гражданин. Без родство и връзки
на заинтересованост със страните по делото. С адрес – гр. Варна, ул. „К.Д.“ ***. Желае да
свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ К.ОВ: Нямам роднинска връзка с Т. Н.. Познавам Т. от 2015 г., от 18
години. Доколкото знам, тя не е работила във фирма „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД. Доколкото
знам – помагаше. Минаха доста години от тогава, но тя помагаше документално. Тя е
икономист по професия. Имам сведенията, защото се познаваме с нея. Аз също съм помагал
там. В началото на лятото на 2015 г., докараха баба И.. Докара я сина й, внука на бабата и
съпругата на този Г., който доколкото разбрах е починал. Тогава беше спрял тока. Оставиха
бабата на някакъв пробен период, нещо такова беше. Трябваше на другия ден да се донесат
документи на бабата, но на другия ден разбрах, че бабата е изчезнала. Аз през това време
бях в град Б., работех там. По телефона разбрах, че бабата е изчезнала. Надвечер. След
работа отидох да помагам за издирването й. По това време и на другия ден бях там. Когато
дойдоха полицаите и следовите кучета, аз също бях там и помагах в издирването, но без
никакъв резултат. Доколкото разбрах, тогава бяхме с Т. двамата, когато обикаляхме. Ние
също се включихме в издирването. От него разбрах, че И. е оставил вратата отворена, за да
влезе някаква фадрома, да разтила някакъв чакъл и през това време бабата е изчезнала. Това
знам, но аз не съм присъствал там. Аз видях на бабата роднините. Те дойдоха с едно „Ауди
А8“, тъмно зелен металик, с испанска регистрация. Бяха тримата - З., Г. и …. Това е З.
(свидетелят посочва ищеца З. Г.) .. и вуйната. З. не знаех даже, че се казва З.. Даже вуйчо му,
лека му пръст, се казваше Г., но му викахме Ж.. Доколкото знам, разказваха за бабата, че тя
имала деменция. Споменаха, че и друг път се е губила. Според мен те не бяха чак толкова
притеснени. Все пак е роднина.., няма как да няма някакво притеснение, но знам, че и преди
това, те така разказваха, че и преди това се е губила бабата в техния роден град Д.. Разбрах
за пръв път, че бабата е била с деменция, когато започнахме издирването. Когато бабата
остана в дома предния ден, аз не съм чул и не сме коментирали с другите колеги за това, че
7
бабата има деменция. В самата вечер нямаше ток, тогава ние с Т. бяхме двамата. М.на беше
бившата тъща на Т.. М.на се явяваше като собственик на дома. Тя ръководеше изцяло дома.
Участието на Т. беше само документално. Той готвеше всяка сутрин на фондацията, която
беше създадена от нея. Те имаха, освен този дом, и фондация „Вяра, надежда и любов“. Там
имаха обществена кухня. Т. не е приемал бабата. Доколкото знам М.на и И. са присъствали
тогава при приемането на бабата. И. е приятел на М.на. Доколкото знам, бабата е била
оставена пробно, това бяха думите на М.на и на другия ден, щели да донесат документи и да
подпишат договор. Това знам от нея. Вечерта не съм бил там. Бабата я видях един път под
един орех (там имаше орех), точно под него. Един-единствен път я видях тази жена. Не съм
говорил с нея. Аз бях извън оградата. Даже не бях в дома. Познавам Т.. Тя помагаше в дома
през 2015 г., мисля, че до 2016 г., нещо от този род ми се върти в главата. По време на
инцидента тя беше там. Всички бяха там. Моята работа е, като дойдат пелети за отопление,
аз да помогна да ги разтоварват, това е. Нещо подобно на общ работник съм. Баба И. беше
приета от М.на и И.. Т. не беше там. Ние бяхме заедно с нея, пиехме кафе и подготвяхме
документите за камиона него ден. Тогава М.на се обади: „Т., приемам една баба от Д.“.
Друго за документи и договори не знам. Аз не бях там, когато са докарали бабата. Това
казах.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля К. Г. К.ОВ.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Н.Н..
В залата влиза свидетелят М. Н.Н..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Н.Н. – 45 г., неомъжена, неосъждана, българска гражданка. С адрес – гр. Варна,
ул. „Е.М.“ ***. Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Познавам фирма „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, Д. Б. и Т. Н..
Работех във фирмата, която е на Т. Б., на свекърва му. Поне от 20 и повече години ги
познавам. Свекървата на Т. се казва М.на Н.. М.на Н. имаше дом в село Здравец. Имаше
един-единствен случай с изчезнала жена. Към този момент работех като готвач в Общинска
кухня „Вяра, Надежда и Любов“, към М.на Н., която беше управител тогава на времето.
Този дом беше в село Здравец, в който ние предоставяхме в късния следобед храна от
кухнята. За бабата знам, че в края на лятото, когато ние отидохме да предоставим храната с
Т. Б.ски, с който сме колеги, като занесохме храната в късния следобед слязохме долу до
басейна. Там имаше някаква работа да се свърши, аз да пусна прането. Тогава ни привикаха
да ни кажат, че има една жена, която ще остане за вечерта там и самите хора, които там са
работещи, да се грижат малко по-добре за нея, че ще остане една вечер и ако и хареса, ще
8
остане в самия дом. Това ми го каза М.на. Аз видях само мъж, жена и възрастната жена, това
е, защото ние се качихме горе. То е ниско долу, ние се качихме по стъпалата и бяхме на
площадката отпреди. Т. не е ходил при тези хора по някакъв повод. Бабата остана вечерта
там да спи. На другия ден, като отидохме, питахме и те казаха, че бабата е добре, хапнала си
е, легнала си е, нищо лошо не е станало. На следващия ден, трябваше да се постави един
чакъл. Тогава багер или фадрома бяха вкарали там, за да се разтеле. Всъщност възрастната
жена е минала зад тази врата и е напуснала огражденията на дома. На следващия ден, когато
нейните роднини са дошли, аз не съм присъствала. Доколкото знам, когато ние
пристигнахме, тогава, на следващия ден, хората казаха да не се притесняват, мъж и жена
бяха, казаха, че това не се е случило за първи път, че тя редовно се е губила там, където е
живяла - в Д. и че няма проблем, че ще се върне. Те не бяха разтревожени, казаха:
„Спокойно, тя ще се върне“. Доколкото знам аз, жената е нямала никакви проблеми. Не
знаех, че тя е имала деменция. После всички започнаха да я търсят. Всички, които бяха там
на линия. След това, с времето, никой нищо не е казал. Ние си мислехме, че са я намерили и
че са я прибрали. Аз продължавах да си работя в кухнята и питах какво става. Те казаха, че
май са я намерили и че са я прибрали техните роднини. Това знам. Научих, че бабата не са я
намерили и че е починала много по-късно във времето. Научих, че бабата са я намерили
някъде. Намерили са само кости и глава, и се установили, че това е тази жена. В този период
– от изчезването на бабата до момента, в който научих, че са намерени останки от нея, никой
от нейните роднини не е идвал да прави скандали и да създава притеснения. Аз работих в
Социална трапезария „Вяра, надежда и любов“, която се намира в гр. Варна. Ние
предоставяме храна на този дом. Собственичката на дома и собственичката на кухнята са
един и същ човек, М.на Н. се казва. При приема на И. в дома, аз бях там и Т. беше там.
Къщата е на високо. Има стъпала, където се слиза надолу, има басейн и градина. Ние бяхме
долу до басейна. Т. трябваше да прави нещо на басейна. Сега ще излъжа – дали змии е
имало в басейна, само че ние сме ниско, долу. Къщата е горе, има доста стъпала и там е
двора. Ние сме там. Аз трябваше да изнеса прането. Прането се изнася от задния вход, за да
го простра, а той беше на басейните. Когато ни извикаха, ние се качихме двамата, защото не
разбрахме кого викат. Качихме се горе на площадката. Ние като се качихме, те бяха вече на
площадката. В този дом, нямам представа дали има и други лица, които имат някакви
заболявания. Нямам представа за организацията в дома и за контрола.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Н.Н..
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания за сега. Моля да ни се даде
възможност в следващо съдебно заседание да водим свидетеля.
АДВ. В.: Поискали сме да бъде призован нотариус Д. Б., който е удостоверил подписа
на починалата. Моля да го призовем още веднъж. Внесли сме 20 лева.
СЪДЪТ, следва да даде възможност на процесуалния представител на ответника в
следващо съдебно заседание да води допуснатия свидетел.
9
Съдът следва да призове в качеството на свидетел нотариус Д. Б., като го предупреди,
че при неявяване, ще му бъде наложена глоба и ще бъде доведен принудително.
Съдът намира, че следва да дава възможност на вещото лице Т. А. да изготви и
депозира заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника адвокат Б. да
води в следващо съдебно заседание допуснатия свидетел.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ в качеството на свидетел нотариус Д. Б. с район на действие РС -
Д..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Т. А. да изготви и депозира заключението в
срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 20.09.2023 г. от 15:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Т. А. за съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10