РЕШЕНИЕ
№ 2403
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330112399 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, представлявано от **** ***** Ю. Ю., чрез пълномощник *** Ц. П., е предявил
против Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Й. Й.” № **, ет. *, ап. *, иск за признаване
на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на
ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3466/ 10.04.2021 г., парични суми, както следва: сумата от 500 лева- главница по договор за
заем **** № ***** от *****г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение №
* от **** г. към договор за цесия от **** г., сумата от 75, 28 лева- договорна лихва за
периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 лева- за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги към заема, сумата от 52, 25 лева- лихва за забава по договора за заем
за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 лева- лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на ***** г. между ответника и „Микро Кредит“ АД се
сключил договор за заем **** № ******, от разстояние, на интернет страницата на
дружеството, по който на лицето била предоставена в заем сумата от 500 лева, като лицето
1
трябвало да върне общо 575, 28 лева, включващи чистата стойност на заема и договорната
лихва от 75, 28 лева, като цялата сума била дължима на 12 равни месечни вноски. На
клиента била предоставената необходимата преддоговорна информация чрез стандартния
европейски формуляр. Заемополучателят подписал и искане за допълнителни услуги, в
която връзка подписал втори договор, по който дължал пакетната цена за тези допълнителни
услуги в размер на 438 лева, платима разсрочено, също на 12 броя месечни вноски. На
длъжника били начислени лихва за забава по основния договор в размер на 52, 25 лева и по
договора за допълнителни услуги в размер на 22, 87 лева, и двете за периода 28.07.2019 г.-
05.04.2021 г. Срокът на договора изтекъл на 27.06.2020 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. По договора длъжникът не бил извършил никакви плащания. Вземането по
договора било прехвърлено на ищеца с Приложение № * от **** г. към договор за цесия от
***** г. До адреса на ответника било изпратено писмо по пощата, което останало
непотърсено. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането
им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело
№ 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият иск. Моли за
установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.
В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено
становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че липсвало редовно връчване на
уведомлението за извършената цесия и ищецът не се легитимирал като кредитор. Клаузата в
ОУ за правото на кредитора да прехвърли правата по договора на трето лице без съгласие на
длъжника била нищожна и не била уговорена индивидуално, като с нея се заобикаляло
изискването на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Така цесията не била породила действия спрямо
длъжника. На следващо място- договорите за заем и за допълнителни услуги били нищожни,
като ответникът не бил изразил съгласие за сключването им и липсвал негов електронен
подпис. Размерът на възнаградителната лихва бил прекомерен и противоречал на добрите
нрави. Не ставало ясно и как бил формиран ГПР, липсвала преддоговорната информация за
това. Вторият договор за допълнителна услуга също бил нищожен, като включеното
възнаграждение за пакета допълнителни услуги представлявало прикрит разход към
кредита, с който се надвишавал лимита на ГПР. Претенциите били недоказани и по размер.
Претендира разноски. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание пълномощникът на
ответника поддържа отговора. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3466/ 10.04.2021 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500 лева- главница по договор за
заем **** № **** от ***** г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение №
* от ****** г. към договор за цесия от ****** г., сумата от 75, 28 лева- договорна лихва за
2
периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 лева- за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги към заема, сумата от 52, 25 лева- лихва за забава по договора за заем
за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 лева- лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодните разноски в общ размер на 75 лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение, като съдът
е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от договор за заем ****** № **** от **** г., сключен между ответника и „Микро
Кредит“ АД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 500 лева, при следните условия:
срок- 12 месеца, административна такса- 30 лева, фиксирана лихва- 26, 72 % и ГПР- 46, 90
%, при обща сума за погасяване- 575, 28 лева. Към договора са представени общите условия,
погасителен план и инструкция за плащане на месечни вноски.
Между същите страни във връзка с този кредит е сключен и договор за допълнителни
услуги, по който на лицето е предоставен пакет от допълнителни услуги (безплатно
усвояване на заетата сума в офис, безплатно внасяне на вноски в офис, предоговаряне и
разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в
промоции), срещу цена от 438 лева, платима на 12 месечни вноски, всяка от по 36, 50 лева.
С рамков договор за цесия от ***** г. „Микро Кредит“ АД е прехвърлило на ищеца
вземането по процесния кредит с Приложение № * от **** г., като към цесията са
представени Анекс № */ **** г., Приложение № *, Анекс № */ ***** г., Анекс № */ **** г. и
Анекс от **** г. Приложени са още потвърждение за цесията и пълномощно на цесионера, с
което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити.
Представено е още и уведомително писмо за цесията до адреса на длъжника, което е
върнато в цялост, като непотърсена пратка.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след извършване на съответните справки е установило, че размерът на отпуснатия кредит от
500 лева е изцяло усвоен от длъжника, като сумата не е върната, а наред с това се дължат
договорна лихва от 75, 28 лева, остатък услуги- 438 лева, лихва за забава по кредита- 85, 14
лева, за периода 28.07.2019 г.- 31.03.2021 г. и мораторна лихва по договора за допълнителни
услуги- 74, 58 лева, за периода 28.07.2019 г.- 31.03.2021 г. В устния си доклад пред съда
посочва по отношение размера на сумите за лихвите за забава, че не бил отчетен периода на
извънредното положение, за който тези лихви не следвало да се начисляват.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът се легитимира като носител на вземане, произтичащо от договор за кредит,
прехвърлен с цесия. Договорът за цесия е действителен, приложението към него е
неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане,
включително и процесното. В чл. 23 от договора за кредит изрично е предвидена
3
възможността финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице,
без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е
налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление
до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не
съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато
той е изрично овластен за това (както е станало тук- лист 42), доколкото не се касае за лично
и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно,
ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово
пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен
от „Микро Кредит“ АД“ да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите
за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно
валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително от
приложената обратна разписка се установява, че съобщението реално не е било получено от
длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите
действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса
на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка и по
отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за
достигнали до адресата, след като са изпратени точно там. Кредиторът е изпълнил
задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на
известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той
изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си, но
с връчването на заповедта за изпълнение и направеното възражение по нея, както и с
получаване на исковата молба с приложенията й, той вече се счита за уведомен за
прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известéн, че има нов кредитор. След като
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково)
производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал
плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по
този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е
изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От
всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Ищецът твърди, че между стария кредитор и ответника имало сключен договор за кредит,
чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Действително по реда на ЗПФУР
е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като според
чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон,
4
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
По делото обаче няма представени доказателства, от които да се направи извод, че
наистина е било постигнато съгласие между страните за подобно договаряне, осъществено
посредством средства за комуникация от разстояние. Налице са единствено твърдения за
това в исковата молба, които обаче изцяло преповтарят текстовете на чл. 4 и следващите от
ОУ на приложения договор. Ответникът в отговора прави изрично възражение в тази насока
и въпреки това ищецът не ангажира доказателства, че комуникацията между страните е била
осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е
подал искане за получаване на кредит, че му е била предоставена необходимата информация
и, че лицето се е съгласило да получи заем. Няма данни ответникът като потребител на
услугите да се е регистрирал на сайта на дружеството, да е създал свой профил, да е
извършена проверка на неговите лични данни и статус, да е установено съответствие и да е
направена съответната заявка за отпускане на заема.
Няма спор, че за този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10
от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По
делото не са представени електронни записи, от които да се установява по безспорен начин,
че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, за да е спазено
изискването за съхраняването му на траен носител. Принципно електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а
ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). В случая обаче няма данни ответникът да се е съгласил да
получи изявлението в електронна форма и той от своя страна да е направил такова като
страна по представения договор. Липсват и електронни документи, които да съдържат
индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният
автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице
валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат
електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за
сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък
сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а в случая дори и
такава заверка от кредитора няма.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че по делото остава недоказано
твърдението на ищеца, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма,
съгласно изискванията на специалния закон. Дори нещо повече, доколкото се касае за вид
5
заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението,
трябва и реално да е предадена съответната сума на заемателя. В тази насока обаче отново
липсват писмени доказателства, от които да се установява, че действително в полза на
ответника чрез системата „И.“, както е записано, е била преведена заетата сума. Няма такъв
документ (разписка), в който заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като
основание за превода да е посочен номерът на договора за кредит, каквато се твърди да е
била уговорката в условията на договора. Тъй като без преводното нареждане не може да се
удостовери изпълнението на задълженията на кредитодателя, недоказано остава и
обстоятелството, че въпросната сума наистина е била преведена на ответника, поради което
в случая не се установява наличието на валидно заемно правоотношение.
При това положение се явява безпредметно да се излагат каквито и да е последващи
съображения досежно останалите спорни въпроси по действителността на договора и
неговите клаузи, изпълнението, размера на дължимите суми и т.н., защото тези въпроси
биха били относими само, ако беше доказано съществуването на договор за кредит, по който
те да се изследват. Липсата на договорно отношение обуславя и неоснователността на
претенцията, предявена на съответното основание. Доколкото не се доказа да съществува
присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е
била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива се
претендират още с отговора, но единствено за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той е заплатил хонорар в
минималния размер от 300 лева по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените пък от ищеца разноски
си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** ***** Ю. Ю., против Д. С. С., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. „Й. Й.” № **, ет. *, ап. *, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3466/ 10.04.2021 г., следните суми:
сумата от 500 (петстотин) лева- главница по договор за заем ***** № ****** от ***** г.,
сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение № * от ***** г. към договор за
цесия от ****** г., сумата от 75, 28 (седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева-
договорна лихва за периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 (четиристотин
тридесет и осем) лева- за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към
6
заема, сумата от 52, 25 (петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева- лихва за забава
по договора за заем за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 (двадесет и два
лева и осемдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава по договора за допълнителни
услуги за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева-
държавна такса и 50 (петдесет) лева- адвокатско възнагарждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от **** **** Ю. Ю., да заплати на Д. С. С., ЕГН: **********,
от гр. П., ул. „Й. Й.” № **, ет. *, ап. *, разноските по настоящото дело за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7