№ 2
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330205379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003326 от 09.09.2022г.
издадено от Атанас Ангелов Чернаев, на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Д. **“ ЕООД ЕИК: ***, на
основание чл.416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение
като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 14.09.2022г., а жалбата е подадена на 27.09.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
На 16.04.2021г. Васка Петкова Ипократова сключила с жалбоподателя
„Д. **“ ЕООД трудов договор за неопределен срок. На 03.06.2022г., въз
основа на постъпило заявление от В. И. с предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение и постигнато съгласие на основание чл. 325, т. 1
от КТ било прекратено трудовото правоотношение , считано от 06.06.2022г.
На 16.06.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“, била извършена проверка,
по която били представени удостоверяващи горните факти доказателства –
трудов договор и заявление за прекратяване, но не било представено
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение. На 11.07.2022г.
била направена допълнителна справка в регистъра за уведомления за
трудовите договори на НАП, от която също се установило, че в предвидения
7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор, до 13.06.2022г.
включително, както и до датата на изготвяне на справката, от страна на
работодателя не е изпратено уведомлението за прекратяване на трудовия
договор на В. И. до ТД на НАП-Пловдив. Констатирало се, че нарушението е
извършено на 14.06.2022г. в ТД на НАП-Пловдив.
На 24.08.2022г. в ТД на НАП-Пловдив било подадено уведомлението за
прекратяване на трудовия договор на В. И..
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – показанията на разпитания свидетел Б.,
Трудов договор № 001/16.04.2021г., Заповед № 1/03.06.2022г., Регистър на
уведомления за трудови договори, Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. В гореизброените доказателствени
източници не се съдържат съществени противоречия, като същите в пълнота
установяват релевантните за спора факти предмет на настоящото
производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От представените по делото доказателства се установява, че както
актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентни лица,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З-
0693/15.08.2022г. на ИД на ИА „ГИТ“. Компетентността е оспорена от
жалбоподателя, поради което са били изискани допълнителни доказателства
за установяване на персоналната компетентност на издателите на АУАН и
НП. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство
се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, какъвто
е и актосъставителя Н. Б., изпълняващ длъжност Главен Инспектор Дирекция
„Инспекция по труда“-Пловдив видно от представените Заповед
№ 497/27.02.2020г. и Заповед № ЧР-17/14.01.2008г. Компетентността на
издателя на Наказателното постановление Атанас Чернаев произтича от т. 4
2
от Заповед № З-0693/15.08.2022г. на ИД на ИА „ГИТ“ вр. чл. 416, ал. 5 от КТ.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Описаното в НП нарушение отговаря напълно на
посоченото в АУАН. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.08.2022г., за
нарушение, извършено на 14.06.2022г., а НП - на 09.09.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН са спазени изискванията по чл. 40 от
ЗАНН, актът е подписан от Василка Боюклийска, като лице свидетел на
установяване на нарушението (което е установено по документи) и като
свидетел на съставянето на акта, което е удостоверено с нейния подпис, т.е.
актът е подписан при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поради това и в
случая липсва изискване за подписване на акта от двама свидетели, тъй като
не е приложима хипотезата по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Не отговаря на истината посоченото в жалбата, че в НП не е посочено
кога е издаден АУАН. Видно още в началото на наказателното постановление
е посочено, че същото се издава по административно-наказателна преписка по
акт за нарушение на трудовото законодателство № 16-003326 от 23.08.2022г.,
съставен от Н. И. Б..
Безспорно се установява и че АУАН е връчен на датата на съставяне
на – 23.08.2022г., на Енчо Петков Пенев, който е и управител на дружеството
и което получаване същият е удостоверил с подписа си.
Налице са и всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
административнонаказващият орган е посочил писмените материали, от
които се установява нарушението – заверени копия на трудов договор № 1 от
16.04.2021г. и заповед за прекратяване от 03.06.2022г., както и справка от
регистъра за уведомления. Спазено е и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН да се посочи точно законовата разпоредба, която е нарушена, а именно
– чл. 62, ал. 3 от КТ. В АУАН и НП са посочени всички индивидуализиращи
нарушението признаци - датата и мястото на извършване на нарушението
(14.06.2022г. в ТД на НАП-Пловдив), описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено (които са посочени при анализа
от фактическа страна), законните разпоредби, които са нарушени - чл. 62, ал.
3 от КТ. В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН издателят на
наказателното постановление е индивидуализирал конкретната санкция, като
е изложил мотиви въз основа на обстоятелствата, които е взел предвид при
определянето й, като е наложил същата в минимален размер.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на 62, ал. 3 от КТ. Разпоредбата
предвижда, че в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор,
3
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
В случая е имало сключен трудов договор от жалбоподателя като
работодател и В. И., същият видно от представената Заповед № 1/03.06.2022г.
е бил прекратен считано от 06.06.2022г., като уведомлението за
прекратяването е било изпратено на 24.08.2022г., т.е. след изтичане на
законовия 7-дневен срок, поради което са налице и всички елементи на
състава на извършеното нарушение. Правилно административнонаказващият
орган е приел, че датата на извършване на нарушението е 14.06.2022г., тъй
като трайна е съдебната практика, че в случаите, когато нарушението се
изразява в бездействие (какъвто е настоящият), нарушението се явява
извършено в първия ден, следващ деня, в който действието е следвало да бъде
извършено и на мястото, където е следвало да бъде извършено. С оглед
възражението на жалбоподателя, че нарушението е отстранено един ден след
издаването на предписание от страна на контролните органи, следва да се
посочи, че в случая не се касае за неизпълнение на издадено предписание, а за
неизпълнение на законова норма и неспазване на определен в КТ срок, с
изтичането на който жалбоподателят е осъществил твърдяното нарушение.
Приложена е коректната санкционна норма – чл. 414, ал.3 КТ.
Наложеното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., е в
минимално предвидения от закона размер, поради което и не следва да бъде
изменяно.
По отношение на възражението за наличие на маловажен случай, следва
да се посочи, че с оглед характера на защитаваните обществени отношения,
защитавани от нарушената норма на чл. 62, ал. 3 от КТ, законодателят
изрично е изключил възможността случаите като този да се третират като
маловажни с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Същевременно съдът
съобрази и че макар нарушението да е било отстранено, това е сторено много
след извършването му – над 2 месеца, при това не по собствена инициатива на
лицето, а вследствие на активните действия на контролните органи, които
обстоятелства от своя страна изключват приложението на института на
маловажния случай. Същевременно останалите смекчаващи обстоятелства,
каквито са фактът, че нарушението се явява извършено за първи път и че
дружеството няма установено трайно поведение към незачитане на
обществения ред и закона, са били съобразени от
административнонаказващия орган с определянето на наказанието в
минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ и което в пълна степен
би постигнало целите на закона.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
4
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от
юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003326 от
09.09.2022г. издадено от Атанас Ангелов Чернаев, на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Д. **“ ЕООД ЕИК:
***, на основание чл.416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА „Д. **“ ЕООД ЕИК: *** да заплати на Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата от 80 лева, представляваща
разноски за защита пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5