О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.09.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Втори
касационен състав в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия Д.Михов
административно дело № 2488/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
вх. № 13111/27.08.2019г. от И.А.Я., ЕГН: **********,***, против Решение № 1762
– 1 по Протокол № 42 от заседание на Общински съвет – Варна, проведено на
01.08.2019г. С оспореното решение, на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.23 и ал.2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.51а, ал.4,
т.2 от Закона за общинската собственост и по предложение на Кмета на Община
Варна с рег. № РД19012390ВН/03.07.2019г. са приети разпоредби за допълнение в
Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на
Община Варна от капитала на търговските дружества, като в Раздел VІ се създават
нови чл.23а и чл.23б.
С жалбата се изразяват доводи за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
оспорените разпоредби. Съгласно чл.26, ал.3 от Закона за нормативните актове,
преди внасянето на проекта за допълването на нормативния акт, той се публикува
на интернет страницата на съответния орган, в случая Община Варна. В настоящия
случай предложението на кмета на общината за промени в Наредбата е постъпило с
рег. № РД19012390ВН от 03.07.2019г. и 30-дневния срок по чл.26, ал.4 от ЗНА за
внасяне на предложения и становища по проекта изтича не по-рано от 02.08.2019г.
Счита, че с оглед характера на внесеното допълнение не са налице условията за
прилагане на чл.26, ал.4, изречение последно от ЗНА, доколкото нито случая е
изключителен, нито пък това е указано от вносителя на проекта, който не е
посочил изрично друг срок за внасяне на предложения и промени, по-кратък от
законно определения. Според жалбоподателя, текстовете включени в разглеждания
проект за допълнение на наредбата, предложени на заседанията на ресорните
комисии от 30.07.2019г. също не са подложени на процедурата по обществено
обсъждане. Счита, че не е спазено императивното изискване на чл.26, ал.5 от ЗНА
за публикуване на интернет страницата на община Варна на постъпилите
предложения и обосновка за неприетите предложения. Предлаганите допълнения на
наредбата съществено нарушават изискването на чл.35, ал.1 от Закона за
общинската собственост разпореждането с общинска собственост да се извършва с
решение на Общинския съвет. С приетото решение това ще се извършва от кмета на
общината. С оспореното решение Общински съвет Варна е излязъл извън своята
предметна и териториална компетентност, водещо до неговата нищожност. Счита
още, че в нарушение на чл.59, ал.1, във връзка с чл.80 от АПК, оспореното
решение не е фактически мотивирано. Според жалбоподателя издадени са мотиви към
наредбата за изменение на въпросната наредба, съдържащи само пожелания, а не и
научно издържано обосноваване на предложените допълнения в наредбата. Не е ясно
обоснована поставената цел за включване на медицинските висши училища в
управлението на общинските лечебни заведения. Защо управлението на общинските
болници от Общинския съвет няма да бъде в унисон с държавната политика в тази
област. С какво извеждането на контрола на управление на общинските болници от
Общинския съвет ще подобри прилагането на съвременните методи на лечение и
качеството на здравните услуги. С какво промяната в наредбата ще промени
качеството на здравните услуги, както и възможностите за обучение на студенти и
специализанти по медицина. Претендира се прогласяване нищожността на оспореното
решение или неговата отмяна.
С Разпореждане № 11811/29.08.2019г., поради констатирана
нередовност жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени
указания за отстраняването им, както и да обоснове правния си интерес от
оспорване на решението. В Административен съд гр. Варна е депозирана молба с.д.
№ 13830/16.09.2019г. от жалбоподателя, в която посочва, че е роден в гр. Варна,
жител *** и е с постоянен и настоящ адрес ***. Редовно се осигурява и е с
непрекъснати здравни осигуровки, ползвател е на здравни услуги. С оглед на това
и позовавайки се на разпоредби на Конституцията на Република България и ЗМСМА,
жалбоподателя счита, че за него е налице правен интерес от оспорване. Представя
копие от лична карта, справка за здравноосигурителни права, справка за общите
задължения /е-услуга/, актуална към 10.09.2019г., предварителна оценка на
въздействието.
Административен съд гр. Варна, като прецени
предпоставките за допустимост на жалбата и взе предвид представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Предмет на
оспорване са текстовете на чл.23а и чл.23б от Наредбата за упражняване на
правата на собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските
дружества. Текста на чл.23а от Наредбата сочи, че Общински съвет Варна по
предложение на кмета може да предостави на съответното висше медицинско училище
правата на едноличния собственик на капитала по управлението на общинските
лечебни заведения, които са получили одобрение за провеждане на дейностите по
чл.90, ал.1 от Закона за лечебните заведения. В ал.2 е посочено, че с решението
по ал.1 Общински съвет Варна одобрява и проект на договор, с който се уреждат
отношенията между кмета на Община Варна и ректора на съответното висше училище
относно предоставяне управлението на общинското лечебно заведение. В ал.3 е
посочено, че с договора по ал.2 се уреждат: правата и задълженията на висшето
училище, свързани с управлението на лечебното заведение; финансовите
ангажименти на висшето училище към
лечебното заведение; изискванията за отчетност и прозрачност на действията и
решенията на управителя на лечебното заведение и висшето училище; гаранциите за
добро управление на лечебното заведение от страна на висшето училище;
отговорността на висшето училище по отношение на финансовото състояние на
лечебното заведение; основанията за предсрочно прекратяване на предоставените
права за управление на лечебното заведение от висшето училище. Съобразно ал.4,
продажбата на обособени части от лечебните заведения по ал.1 се извършва след
решение на Общински съвет Варна по мотивирано предложение на кмета на Община
Варна. Извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи и
отдаването под наем на дълготрайни материални активи на лечебното заведение по
ал.1 се извършва при условията и по реда на чл.105 от Закона за лечебните
заведения след разрешение на кмета на
Община Варна. В разпоредбата на чл.23б е посочено, че в случаите, когато
Общински съвет Варна е предоставил правата по управление, ректорът на висшето
медицинско училище упражнява правомощията по реда на чл.23а от Наредбата.
Предвид това настоящият състав приема, че предмет на делото е част от
подзаконов нормативен акт.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване
пред съда е регламентирано в Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че оспорването от Я. на текстовете от
Наредбата е процесуално недопустимо, поради липса на личен, непосредствен
интерес от оспорване.
Правният интерес като положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на обжалване трябва да е личен и пряк,
т.е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или
създава права на трето лице, което уврежда жалбоподателя. Такъв по отношение на
решението от 01.08.2019г. на Общински съвет Варна за жалбоподателя не е налице.
Изложените от последния доводи не само, че не обуславят наличие на пряк и
непосредствен интерес, но те са свързани с косвено и хипотетично засягане на
права и интереси, което от своя страна не обуславя наличието на правен интерес
от оспорване, поради липса на предпоставките на чл.147, ал.1 от АПК. Изложените
от жалбоподателя доводи, с които обосновава наличието на пряк и непосредствен
интерес от оспорване, не води до промяна на правните изводи на съда относно
липсата на правен интерес от страна на оспорващия. Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията та Република България гражданите и юридическите лица могат да
обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично
посочените със закон. Посочената разпоредба допуска обжалваемост на всички
административни актове, но при задължително условие – обжалваният акта да
засяга лицето, което го обжалва, т.е. да е налице пряк и непосредствен интерес
от обжалване, който принцип е заложен и в разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК.
В случая обаче жалбоподателя не установява наличието на пряк и непосредствен
интерес от обжалване.
В настоящия случай съдът счита, че правната сфера на
жалбоподателя не е засегната от волеизявлението на Общинския съвет, поради
което не е налице правен интерес от неговото оспорване.
Водим от изложеното и на основание
чл.159, т.4 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, Административен съд гр. Варна,
втори касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№2488/2019г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните по реда на
чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: