Решение по дело №595/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20202200500595
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.01.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр.дело № 595 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.П., пълномощник на ЕТ „Велико Иванов“ – Вики 45“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „ Българка“, № 16 ап.11, против решение № 260029/17.08.2020 г. по гр.д. № 3506//2019г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника против П.Х.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.203 ал.1 вр. чл.206 ал.1 от ГПК за сумата над 278,81 лв. до пълния претендиран размер от 8 989,40 лв. Решението е обжалвано в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия К. деловодни разноски в размер на 677,98 лв. В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Безспорно по делото било установено, че въззивника е заплатил наложената на въззиваемия К. глоба в лично качество и че същия не е възстановил сумата. Посочва се, че заплатената от въззивника сума се явява дадена при начална липса на основание и същата е следвало да бъде присъдена в полза на въззивника. Твърди се, че в случая се касае за отношения, които излизат извън рамките на съществувалото между страните трудово правоотношение. Между тях не е имало уговорка работодателят да заплата наложените глоби на работниците за неизпълнения на техни законови задължения. Наложената глоба била лична и за нея работодателят не носи отговорност. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Страната не е направила нови доказателствени искания.  

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от адв.П., която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Предявеният пред съда иск е с правно основание чл.203 ал.2 от КТ. В исковата молба се твърди, че между страните са съществували трудово-правни правоотношения, по силата на които ответникът е работил при ищеца като „шофьор на товарен автомобил“. Възникването на спорното правоотношение се е случило по време на изпълнение на трудовото правоотношение между страните, когато ответникът К. е изпълнявал курс на ищеца от България до Италия. Съдът намира, че при така изложените твърдения в исковата молба искът не може да се квалифицира като друг освен като по чл.203 от КТ. Разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ предвижда, че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не или по повод изпълнение на трудовото задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Няма спор,че последната хипотеза, а именно, че вредата причинена не по повод изпълнение на трудовите правоотношения, не може да бъде разгледана в случая, тъй като от данните по делото е напълно изяснено, че вредата е нанесена във връзка с изпълнение именно на трудовото правоотношение на ответника. Втората хипотеза на закона изисква вредата да е в резултат на престъпление. По делото няма данни тя да е изпълнена. Няма налице влязла в сила присъда или споразумение по силата на което да може да се приеме, че щетата е настъпила вследствие на извършено от страна на работника престъпление. Може да се разгледа първата хипотеза според която работника отговаря ако вредата е причинена умишлено, но по делото отново няма данни вредата да е била причинена с умисъл от страна на ответника. Наложената от административния орган глоба е в условията на евентуалност за това, че ответникът не е възпрепятствал увреждането или унищожаването или отстраняването или е увредил средството да идентифициране на стоките. Наложената глоба не е във връзка с откритите в автомобила три нелегални лица граждани на Афганистан, които са се опитвали да влязат нелегално в Република Хърватия, а защото са били нарушени други митнически разпоредби за защита на товара – до стоката е можело да се достигне без сваляне на митническите маркировки, тъй като въжето е било прерязано.

При това положение може да се говори единствено за ограничена имуществена отговорност по чл.206 ал.1 от КТ. В този случай работникът отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното едномесечно трудово възнаграждение, което според представения по делото трудов договор от 8.01.2019 г. е в размер на 560.00 лв. основно възнаграждение и 3,36 % допълнително възнаграждение. По този начин месечното трудово възнаграждение е в размер на 578,81 лв. С тази сума въззиваемият може да бъде задължен. Тъй като още в исковата молба е посочено, че на ответника са били удържани 300.00 лв. за причинената от него щета, то сумата за която той следва да бъде осъден е 278,81 лв. така както е присъдил и първоинстанционният съд.  Съответно главницата се дължи ведно с законната лихва, считано от датата на увредата 28.06.2019 г. до окончателното изплащане.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029/17.08.2020 г. по гр.д. № 3506//2019г. на Сливенския районен съд.

 

        

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.