№ 6736
гр. * 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110146801 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети март две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар **
*
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 46801 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „*” АД, с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. * ж.к. „*“, ул. „**“ № 1, сгр. 2А, представлявано от изпълнителния
директор **, срещу Т. Б. Б., с ЕГН **********, от гр. * ж.к „*“, * Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано гр.д. № 28128/2024
г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение от длъжника, по повод на което ищецът предявява исковата си претенция.
Твърди, че между страните е налице трайно установено фактическо отношение във връзка с
доставяне на ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води. Излага твърдения, че получаването на ВиК услуги става при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи и съответния регулаторен орган. Сочи, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, като по отношение на нея е
открита договорна сметка № ********** към клиентски номер **********. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Т. Б. Б., че
ответницата дължи на „*” АД сумата от 2 210,54 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г., за договорна
сметка **********, създадена към клиентски номер **********, сумата от 159,67 лв. -
мораторна лихва за периода от 24.07.2020 г. до 26.10.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Т. Б. Б., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответницата, както и
наличието на облигационни отношения между страните, като се твърди, че представената от
ищеца справка от имотния регистър не е документ за собственост. Прави се възражение за
погасителна давност на претендираните суми. Оспорват се изложените в исковата молба
фактически твърдения. Излагат се подробни съображения. Моли се съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
2
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 28128/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
31.05.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Т. Б. Б., ответница в настоящото производство, е осъден да заплати на „*”
АД сумата от 2 210,54 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 23.06.2020 г. до 26.10.2023 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер **********, сумата от 159,67 лв. - мораторна лихва за
периода от 24.07.2020 г. до 26.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 97,40 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 47,40 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят „*” АД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
От представения и приет по делото заверен препис от справка от Агенция по
вписванията се установява, че по силата на замяна на 27.07.2001 г. ответницата е придобила
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *
ж.к „*“, бл. 65, вх. А, ет. 5. Видно от представения заверен препис от Приемо-предавателен
протокол № 805029 от 13.06.2018 г. в процесния недвижим имот е била извършена доставка,
монтаж и пломбиране на 4 броя нови индивидуални водомери.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че процесният имот е водоснабден, като в имота има монтирани
индивидуални водомери, два от които за топла вода са монтирани в шахтите до кухнята и
банята на 13.06.2018 г. и не е необходимо да бъдат подменяни или да им бъде извършвана
метрологична проверка до 2028 г., а другите два водомера за студена вода са монтирани в
шахтите до кухнята и банята и са извън 10-годишния срок на годност. Вещото лице също
така установява, че доставяните до процесния имот ВиК услуги са били реално отчитани от
контролните водомери на ответницата и са били начислявани и фактурирани водни
количества на базата на самоотчети, подадени от ответницата в посочени от вещото лице
дати, както и са били начислявани и водни количества на базата на изчислителна методика,
като след извършване на реални отчети по водомерите на ответницата са били извършване
изравнявания на съответните водни количества. Начислените водни количества вещото лице
установява в размер на 563 куб.м., а на база на предоставената от ищеца справка за таксуван
разход и ел.карнети по партида с клиентски № ********** – в размер на 747 куб.м.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № ********** и съдебна договорна
сметка № ********** с титуляр Т. Б. Б. са изчислени в съответствие с утвърдените от
3
ДЕКВР цени са в размер на 2 210,54 лв. за задължения за доставена и потребена вода за
периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г., съгласно издадени фактури за периода от 23.06.2020
г. до 26.10.2023 г., и начислена лихва за забава в размер на 159,67 лв., изчислена за периода
от 24.07.2020 г. до 26.10.2023 г. Вещото лице също така установява, че през процесния
период няма извършени плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „*” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. * ж.к „*“, * на който адрес е открита партида за клиент № ********** с
титуляр Т. Б. Б.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ адрес и титуляр на
партида, то от събраните по делото доказателства се установява конкретния адрес, до който
са доставяни ВиК услугите през процесния период. Спори се за размера на дължимата сума
за предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „*“ АД, публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г., за
който период са били издадени фактури от 23.06.2020 г. до 26.10.2023 г. От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията
за главница за периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г. възлиза на 2 210,54 лв. Исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирана главница,
съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставени
4
ВиК услуги, съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл.
111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението е такова за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите
условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, публикувани на сайта
на ищеца и приложими за процесния период, месечните суми за ВиК услуги са били
дължими в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Следователно, за всяка една от
претендираните месечни суми, дължими за доставени ВиК услуги относно процесния
период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението – 13.05.2024 г.
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземането по фактура №
********* от 24.03.2021 г., издадена за периода от 15.12.2020 г. до 17.03.2021 г.
включително, като вземането по фактура № ********* от 23.04.2021 г., което е станало
изискуемо в началото на месец юни 2021 г., както и вземанията след тази дата, не се считат
погасени по давност. Задълженията за главници за имот, до който са били доставяни ВиК
услуги за периода от 18.03.2021 г. до 15.09.2023 г. възлизат на 1 661,23 лв. За разликата над
1 661,23 лв. до размера от 2210,54 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена
по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди 17.03.2021 г. са погасени по давност. За периода от 24.07.2020 г.
до 12.05.2021 г. възражението на ответницата се явява основателно. Съобразно със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за лихва за
забава за задълженията по фактури, издадени за периода от 23.04.2021 г. до 26.09.2023 г.,
възлиза на 40,45 лв. За разликата над сумата от 40,45 лв. до първоначално претендирания
размер от 159,67 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
5
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 69,93 лв. от общо направените разноски в
размер на 97,40 лв., от които: сумата от 47,40 лв. – платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 711,50 лв. от общо
направените разноски в размер на 991,02 лв., от които: сумата от 91,02 лв. – платена
държавна такса, сумата от 800 лв. – платени възнаграждения на вещи лица и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 155,13 лв. от направените
разноски в размер на 550 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „*” АД, с ЕИК *
със седалище и адрес на управление: гр. * ж.к. „*“, ул. „**“ № 1, сгр. 2А, представлявано от
изпълнителния директор **, срещу Т. Б. Б., с ЕГН **********, от гр. * ж.к „*“, * с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че Т. Б. Б. дължи на „*” АД сумата от 1 661,23 лв. /хиляда шестстотин
шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 18.03.2021 г. до 15.09.2023 г., за договорна
сметка **********, създадена към клиентски номер **********, сумата от 40,45 лв.
/четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.05.2021
г. до 26.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за
сумата над 1 661,23 лв. до първоначално претендирания размер от 2 210,54 лв. /две хиляди
двеста и десет лева и петдесет и четири стотинки/ и за периода от 18.03.2020 г. до 17.03.2021
г., и за лихва за забава за сумата над 40,45 лв. до първоначално претендирания размер от
159,67 лв. /сто петдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ и за периода от
24.07.2020 г. до 12.05.2021 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН **********, от гр. * ж.к „*“, * ДА ЗАПЛАТИ на „*” АД, с
ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * ж.к. „*“, ул. „**“ № 1, сгр. 2А,
представлявано от изпълнителния директор **, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
6
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 69,93 лв. /шестдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 16212 от 31.05.2024 г. по гр.д. №
28128/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН **********, от гр. * ж.к „*“, * ДА ЗАПЛАТИ на „*” АД, с
ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * ж.к. „*“, ул. „**“ № 1, сгр. 2А,
представлявано от изпълнителния директор **, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 711,50 лв. /седемстотин и единадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „*” АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * ж.к. „*“, ул.
„**“ № 1, сгр. 2А, представлявано от изпълнителния директор **, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Б.,
с ЕГН **********, от гр. * ж.к „*“, * на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 155,13 лв.
/сто петдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7