РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Етрополе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно
наказателно дело № 20241830200018 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод
подадена жалба от „Г..“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. П., обл. П******** – чрез неговия пълномощник а. П. срещу
Наказателно постановление № 16/02.02.2024 г., издадено от Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. София /РИОСВ –
София/.
В жалбата се оспорва компетентентността на органите, издали
констативния протокол и акта, въз основа на който е издадено оспорваното
наказателно постановление; навеждат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на процесните административни
актове; за недоказаност на нарушението, посочено в акта и наличието на
предпоставките, визирани в чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез
пълномощника си а. П., поддържа жалбата, по изложените в нея съображения
и най-вече твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвянето на акта за установяването на административното нарушение
от орган – различен от констатиралия го и със свидетели по чл. 40, ал. 3
ЗАНН, и моли оспорваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – гр. София /РИОСВ – София/, чрез процесулния си
представител юрисконсулт Б. Б. изразява мнение, че наказателно
постановление и съставените във връзка с него констативен протокол и
1
административен акт не съдържат пороци, че административното нарушение
е безспорно доказано и моли оспорения административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него
били приобщени следните документи: заверено копие на НП №16/02.02.2024
г.; заверено копие на Писмо с изх. № 1131/02.02.2024 г., ведно с известие за
доставянето му до Г.“ АД; заверено копие на възражение с изх. №
14746/11.08.2023 г.; заверено копие на възражение с изх. № 14717/10.08.2023
г.; заверено копие на АУАН №89/04.08.2023 г.; заверено копие на Писмо с
изх. № 7661/18.07.2023 г., ведно с Констативен протокол № 5/14.07.2023 г. на
община Етрополе и изготвен снимков материал; заверено копие на
Констативен протокол № ККФОС-ИМ-98/28.06.2023 г., ведно с приложенията
му; заверено копие на Констативен протокол № ККФОС-МГ-24/08.04.2021 г.;
заверено копие на Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ –
София; пълномощно за юрк. Б.; копие на болничен лист № Е20241206747
издаден от „А.“ ЕАД на св. Г. И. Ш.-А., както и повторно представените в
съдебното заседание по делото материали по административно-наказателната
преписка, заверени и подредени от юрк. Б..
В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били
разпитани В. Ц. З., Д. В. П., Т. В. Б., Н. М. И., В. В. А. и М. – Ф. В. И., които
са изложили почти идентични факти и обстоятелства, възприети от тях по
повод констатираното нарушение.
Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в
нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след
като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Дружеството-жалбоподател „Г.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. П. стопанисва съоръжение за производство на
електроенергия от ВЕИ – биомаса, находящо се поземлен имот № 008028, в
землището на гр. Е., обл.С., ЕКАТТЕ 27632, без посочен административен
адрес, с начин на трайно ползване: друг складов терен, с плащ от 11,706 дка,
ведно със всички подобрения и приращения в недвижимия имот – силажни
ями, представляващи обект „Производство на фуражен силаж и сенаж“, при
граници и съседи: имот с № 008029 – друг складов терен на „М.“ ЕООД; имот
с № 000551 – пасище, мера – собственост на Община Е.; имот с № 000672 –
ведомствен път на „Ф.“ АД; имот с № 062050 – дървопреработка на „М.“
ЕООД.
На територията на горепосочения имот с № 008028 била обособена
площадка № 1, представляваща „силажна яма“ за съхранение на силажите,
използване за производството на ел. енергия. Част от тази площадка била
покрита с трайна настилка /бетонна/, а останалата част представлявала
открита земна площ. В района на площадката имало изградена система за
2
улавяне и отвеждане на растителни сокове /перколати/ в четири на брой
водоплътни събирателни шахти, всяка с обем 20 куб. м., които, след
изпомпване с автоцистерна, се използвали за производството на ел. енергия.
В началото на 2021 г. зачестили случаите на изливане на растителни
сокове /перколати/ от горепосочените шахти, разположени в имот с № 008028
към имота с № 008029, стопанисван от „М.“ ЕООД. С оглед на това от страна
на това дружество бил подаден сигнал до РИОСВ – София, който бил
деловодно заведен с Вх. № 6837/31.03.2021 г.
Във връзка с посочения сигнал, на 08.04.2021 г. служители на РИОСВ –
София, съвместно със с В. Ц. З. /заемаща длъжността „Старши инспектор
Екология , устойчиво развитие и иновации“ в Община Етрополе/, извършили
проверка в имот № 008028, ЕКАТТЕ 27632, находящ се в землището на гр.
Етрополе. Установеното в хода на тази проверка било обективирано в
констативен протокол с № ККФОС – МГ- 24/08.04.2021 г., съставен от
преверяващите служители. Със същия протокол, на основание чл. 155, ал. 2
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на дружеството –
жалбоподател, било дадено безсрочно предписание да не се допуска изтичане
на растителни сокове /перколати/ от площадка № 1, разположена в имот №
008028, извън предвидената събирателна шахта.
За резултатите от горепосочената проверка било уведомено дружеството,
подало сигнала „М.“ ЕООД.
През месец юни 2023 г. отново имало излив на растителни сокове
/перколати/ от имот № 008028, стопанисван от дружеството-жалбоподател
към имота с № 008029, стопанисван от „М.“ ЕООД. Соковете били с насител
тъмно-кафяв към черен цвят и остра задушлива миризма. Предвид
специфичната производствена дейност, развивана от „М.“ ЕООД
/производство на бебешки шишета за болнична употреба/ и притеснението, че
тези сокове могат да достигнат до складовата база на дружеството, на 17 и
19.06.2023 г. св. Т. В. Б. – заместник – управител на „М.“ ЕООД подала два
последователни сигнала на зеления телефон на РИОСВ – София. В
последствие, на 14.07.2023 г., св. Б. подала и сигнал на телефон№ 112 за
случващото се. Този сигнал бил препратен към Община Етрополе, във връзка
с което, още същия ден /14.07.2023 г./ на мястото били изпратени свидетелите
В. Ц. З. /еколог на общината, заемаща длъжността „Ст. инспектор „Екология,
устойчиво развитие и иновация“/ и св. Д. В.П. /служител в общинския
инспектор, заемащ длъжността инспектор в звено „Общински инспекторат/ за
извършването на проверка.
В хода на тази проверка, в присъствието на св. Н. М. И. /заемащ
длъжността „технически организатор“ в дружеството – жалбоподател/,
свидетелите З. и П. установили, че в имот с № 008029, стопанисван от „М.“
ЕООД има стичане на растителни сокове, от към от площадката,
представляваща „силажна яма“, находяща се в североизточната част на имот с
№ 008028, стопанисван от „Г.“ АД, като в имот с № 008029 тези сокове
3
достигат до шахта, предназначена за поемане на дъждовна вода. Било
установено, че бетоновата площадка, върху която е изградена силажната яма
е с наклон към имот с № 008029, като на границата между двата имота има
обособени четири броя водоплътни събирателни шахти, които се изпомпват с
помпи. В момента на проверката едната от тези шахти преливала и всички
растителни сокове, изтичащи от нея, се изливали в имот с № 008029.
Соковете били с тъмно – кафяв до черен цвят и остра задушлива миризма.
Във връзка с горното св. В. З. съставила констативен протокол с №
5/14.07.2023 г., в който отразила установените на мястото факти и
обстоятелства. Протоколът бил подписан от свидетелите Н. И. и Д. П. без
възражения. Св. З. изготвила и 5 бр. фотоснимки на мястото, с цел по – пълно
онагледяване на установените от нея констатации, които били приложени към
съставения протокол, като неразделна част от него.
Същия ден – 14.07.2023 г. горепосочения протокол бил изпратен на
Директора на РИОСВ – София с писмо на зам.кмета на Община Етрополе, с
изх. № ЕО – Е – 14.07.2023 г.
Във връзка с констатациите по посочения протокол и при така
установените в него факти, на 04.08.2023 г. на дружеството – жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение с № 89/2023
г. от служител на отдел ККФОС, Дирекция „КПД“ при РИОСВ – София. В
описателната част на съставения акт били посочени констатациите по
протокол № 5/14.07.2023 г., съставен от св. В. З..
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите В. В. А. и М. – Ф.
В. И., като свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, с изричното отбелязване на това
обстоятелство. Актът бил подписан и от законния представител на
дружеството – жалбоподател – изпълнителния му директор Е. А. М., на която
бил връчен и препис от същия. Последната не посочила конкретни
възражения в графата за това, но изразила желание, че ще представи по –
късно. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива били депозирани пред
административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, на 02.02.2024 г. Директорът на
РИОСВ – София, издал атакуваното НП с № 16/02.02.2024 г., с което, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл.166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 ЗООС, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на дружеството -
жалбоподател била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00
лева за неизпълнено предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2 ЗООС
предписание.
На 08.02.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено на
представител на дружеството – жалбоподател, което реализирало правото си
на жалба срещу него на 19.02.2024 г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени доказателства, посочени по – горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
4
От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите
В. Ц. З., Д. В. П., Т. В.Б., В. В. А. и М. – Ф. В. И., които са почти идентични по
съдържание, настоящият съдебен състав не установи противоречия с
посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление
фактически положения относно извършеното административно нарушение.
Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени,
последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на
възприетите от тях факти и обстоятелства по време на проверката, реп. при
съставянето на документите във връзка с нея, и напълно кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. С оглед на това съдът счита, че
показанията на всички горепосочени свидетели следва да бъдат кредитирани,
без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на
делото.
С последните аргументи съдът счита, че и показанията на св. Н. М. И.,
следва да бъдат кредитирани, най – вече в частта им относно констатациите
по извършената на мястото проверка от служителите на Община Етрополе,
така и относно заявеното от него, че до този проблем се е стигнало поради
обстоятелството, че в предхождащия изтичането период е имало много
валежи и помпата, монтирана на въпросната шахта не е могла да изпомпва
своевременно събралата се вода и сокове. Настоящият съдебен състав приема
тези показания като своеобразно признание на фактите, отразени в
оспореното наказателното постановление и най – вече това, че знаейки за
наличието на повишените количества вода и сокове, дружеството –
жалбоподател, не е взело необходимите мерки за подобряване на
способностите за изпомпване на водата в процесната шахта, респ. не е
изпълнило дадените му задължителни предписания да не допуска изливи от
нея. С оглед на това и при наличието на пълно съвпадение с показанията на
горепосочената група свидетели, съдът счита, че показанията на този
свидетел също следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл остават
необосновани и се явяват неоснователни възраженията в жалбата относно
това, че описаното в оспорваното НП нарушение не е безспорно доказано.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на
страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява
неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение,
поради следните съображения:
5
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от
административните органи наказателни постановления се съсредоточава
основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали
извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния
закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административнонаказателно производство са спазени
съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон,
като изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото,
в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав счита, че констативният протокол, актът за
установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с
него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни
лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в
ЗАНН. В разпоредбата на чл. 148, ал. 3 ЗООС е въведено задължение за
кметовете на общините или за оправомощени от тях длъжностни лица да
осъществяват контрол върху компонентите на околната среда и факторите,
които им въздействат на местно ниво, респ. на територията на съответна
община. В настоящия случай констатацията за неизпълнението на дадените
предписания е извършена от служител на общината – св. В. Ц. З., назначена
на длъжност „Старши инспектор Екология , устойчиво развитие и иновации“
в Община Етрополе, респ. от лице – оправомощено /по силата на сключения
между нея и общината трудов договор/ от кмета на съответната община да
извършва такава дейност. В този смисъл, настоящият съд счита за
неоснователни и необосновани наведените в жалбата доводи за липсата на
компетентност на лицето, съставило констативния протокол, във връзка с
който е съставен акта за установяването на административното нарушение.
Съдът счита за неоснователни и възраженията на жалбоподателя относно
некомпетентността на лицето, изготвено АУАН и по конкретно за това, че в
акта не е посочено дали същото е определено от компетентния орган по чл.
167 ЗООС. В посочения законов текст е предвидено, че актовете за
установяване на административни нарушения по този закон, се съставят от
длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите,
съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции
или директорите на националните паркове. От приложеноото по делото копие
на АУАН 89/04.08.2023 г. се установява, че същият е съставен от Г. И. Ш. –
А., заемаща длъжността „експерт“ в Отдел „ККФОСА“, Дирекция „КПД“ при
РИОСВ – София. Видно от приложеното като доказателство по делото копие
на Заповед № РД – 16/07.02.2022 г., е че посочената служителка е
оправомощена от Директора на РИОСВ – София да съставя такива актове,
респ. се явява компетентна в случая. В чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН изрично е
предвидена възможност актовете за установяване на административни
нарушения да се съставят от лица, определени от ръководителите на
6
съответните ведомства, а в чл. 42 ЗАНН, където е предвидено какви
реквизити трябва да съдържа акта, няма предвиден такъв, който да задължава
съставителя му да посочва дали и на какво основание е оправомощен да
издава такива актове, в какъвто смисъл са възраженията на дружеството –
жалбоподател.
Настоящия съдебен състав не споделя и възраженията на жалбоподателя
относно това, че при изготвянето на процесния АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение с оглед неправилното и
незаконосъобразно вписване в него на свидетели при условията на чл. 40, ал.
3 ЗАНН. Съдът счита, че в конкретния случай е налице втората хипотеза на
посочения законов текст, а именно актът е съставен в присъствието на такива
свидетели, тъй като е налице невъзможност за съставянето му в присъствието
на лицата – присъствали при установяването на нарушението. На още по –
силно основание следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че актът е
съставен въз основа на официален документ /констативен протокол, изготвен
от служител на Община Етрополе, по надлежния ред/, при изготвянето на
процесния акт не е задължително посочването на свидетели, тъй като е
налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН.
Съдът счита за неоснователни и наведените в жалбата доводи за това, че
от съдържанието на оспорвания АУАН не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Напротив, в същия ясно, точно и конкретно
е посочено къде и кога, и в какво се е изразило процесното нарушение, и
обстоятелствата, при които е било извършено, т.е. изпълнени са всички
изисквания на чл. 42 ЗАНН относно неговото съдържание и задължителни
реквизити.
С всички горепосочени аргументи настоящият съд счита, че при
съставянето на оспорените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално
основание.
Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на
приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл.155, ал. 2 ЗООС е
предвидена възможност, по време на извършването на текущия контрол по
този закон, съответните длъжностни лица, които съставят констативни
протоколи, освен констатираните факти и обстоятелства, да дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им. Видно от приложените по делото писмени доказателства,
на 08.04.2021 г. по отношение на дружеството – жалбоподател е било дадено
такова предписание /обективирано в констативен протокол с № ККФОС –
МГ- 24/08.04.2021 г., съставен от съответните компетентни лица/, изразяващо
се в недопуска изтичането на растителни сокове /перколати/ от площадка №
1, разположена в имот № 008028, извън предвидената събирателна шахта. В
7
случая, от описанието на нарушението, визирано в АУАН и дословно
пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че именно такова изтичане на
растителни сокове е установено на мястото, по време на извършената
проверка на 14.07.2023 г., респ. че не е изпълнено това предписание. В този
смисъл се явяват неоснователни и необосновани възраженията на
жалбоподателя, че е налице разминаване между описание на нарушението и
правната му квалификация.
Наред с горното, следва да се посочи, че правилни се явяват и посочените
в оспорваното НП норми на чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 ЗООС. Същите са
санкционни такава – в тях се посочват вида и размера/срока на предвиденото
наказание/имуществена санкция за съответното нарушение, респ.
нарушаването на правилото за поведение. В нормата на чл. 166,т. 3 ЗООС е
предвидено, че наказанията по чл. 165 от същия закон се наказват лицата,
които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица. В чл. 165, ал. 2 ЗООС се
предвижда имуществена санкция от 2000,00 до 20 000,00 лв. за юридическото
лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или
служител извърши съответното нарушение, независимо от това дали
контролният орган може да установи самоличността на работника или
служителя. С оглед на това и изложеното по - горе относно фактическите
констатации за извършеното нарушение и приемането им за доказани от
настоящия съдебен състав, същият счита, че е налице правилно приложено
санкционна норма в случая. Предвид всичко това се установява, че при
издаването на процесните административни актове не е налице нарушение и
на материалния закон.
Настоящия съдебен състав не приема за основателни доводите,
алтернативно наведени от страна на дружеството – жалбоподател относно
маловажността на евентуално приетото за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това становище се извъжда, на първо
място от показанията на св. Т. Б., която излага твърдения за много чести
изливи на растителни сокове /перколати/ в процесния имот, както и от
обстоятелствата около извършването на самото нарушение и най – вече факта,
че дружеството – жалбоподател не е предприело своевременно мерки за
подмяна на помпите в процесните шахти, при наличието на обилни валежи и
обосновано очакване на показване на нивото на водата в тези шахти, о е взело
такива мерки едва след констатациите на служителите на общината и
образуваната спрямо него административно – наказателна процедура
/обстоятелства, заявени, както в самата жалба, така в показанията на св. Н. И.
– служител в дружеството – жалбоподател/. Следва също така да се посочи,
че видно от диспозитива на оспорваното наказателно постановление, на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
8
2 000,00 лева, т.е. в минимално предвидения размер в нормата на чл. 165, ал.
2 ЗООС, което идва да покаже, че административнонаказващия орган е
наложил наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че оспорваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Разноски не се претендират от АНО, а и липсват доказателства за
сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, Наказателно
постановление № 16/02.02.2024 г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – гр. София /РИОСВ – София/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване
на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
9