Разпореждане по дело №38153/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67986
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Диана Кирилова Хаджиева
Дело: 20221110138153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67986
гр. С., 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110138153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 146847/14.7.2022
година, депозирана от Г. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С., ж.к. (АДРЕС),
чрез адвокат Ю.М. - САК, със съдебен адрес - гр. С., ул. (АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** Район Л., ул. (АДРЕС),
представлявано от всеки от двама изпълнителни директори заедно В.А.Г., А.Ч.Д. и Н.Г.С..
След проверка на исковата молба по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.1 от
ГПК съдът е мотивиран да я остави без движение при следните аргументи:
С исковата молба ищецът следва да посочи обстоятелствата, на които основава иска
си и заяви конкретно искане – така по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.
В проверяваната искова молба се опиват договор за паричен заем и договор за
застраховка, за които е описано, че са сключени съответно с (ФИРМА) ЕАД и с (ФИРМА),
ЕИК *********. Като ответник по исковата претенция е посочено само (ФИРМА) ЕАД, като
застрахователят не е описан като ответник.
Иска се от съда да постанови решение, с което: „на основание чл. 26, ал.1, предл. 1,
вр. с чл. 22, ал.1 ЗПК да обявите за нищожен Договор за потребителски кредит №
2520910/14.02.2022г., сключен между мен и (ФИРМА) ЕАД. Считам, че договорът се явява
нищожен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и
при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл.Ю, ал. 1, във вр. с
чл.19, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по
чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния
заем, което той е сторил, но не дължи лихва и други разходи по заема.
В случай, че не уважите този иск, в условията на евентуалност предявявам иск
1
срещу (ФИРМА)’ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С. ул."
(АДРЕС) email - , с който, Ви моля, УВАЖАЕМИ РАЙОНЕН СЪДИЯ, да постановите
решение, с което да признаете за нищожен договор за сключени два броя застраховки на
получения от мен кредит от (ФИРМА) ЕАД, по които договори дружество действа като
застрахователен агент на (ФИРМА) и (ФИРМА) по силата на Договор за застрахователно
агентство от 26.08.2019г. в сила от 01.09.2019г. срещу получаване на комисионна, която е
включена в застрахователната премия, а именно:
Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност - 119,88 лева;
Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА /bill/ на стойност - 700,79 лева.
По смисъла на чл.210, ал.1 от ГПК - ищецът може да предяви с една искова молба
срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство. При това така заявеното искане от
ищеца, съдът да разгледа в условията на евентуалност предявени искови претенции срещу
различни ответници не е ясно формулирано – или се заявява иск само срещу един ответник,
или се заявяват отделни искови претенции срещу двама ответници. Тази неяснота е
недопустимо съдът сам да извежда от твърденията на ищеца, като следва да му даде
възможност да посочи – срещу кой ответник предявява исковата си претенция, цената на
исковата претенция, искането, по което съдът да се произнесе. В случай, че се иска от съда
да се произнесе по нищожност на договор срещу застраховател – следва да се посочи
застрахователя като ответник и съответно цената на иска.
Следва да се посочи, че съдебната практика приема, че: „Първоначалното обективно
съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или
евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК.
При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по
евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага
изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от
конкуриращите се основания ще го уважи.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията,
на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо
едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от
исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които
се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на
предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е
обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.“. В този
смисъл са мотивите на Решение № 527/21.06.2010г. по гр.д.№ 1363/09г. на ІV гр.о., и на
Решение № 97/ 08.02.2013 г., постановено по т.д.№ 196 по описа за 2011 г., Търговско
отделение на ВКС.
2
Ако следва да се приеме, че се заявява иск срещу застрахователя, то ищецът следва
да представи документ за заплатена държавна такса по иска срещу застрахователя в размер
на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лева, като от описаното съдът приема, че
такава дължима държавна такса ще е в размер на 50,00 лева, платими по сметка на
Софийски районен съд.
При горното съдът следва да остави без движение исковата молба като укаже на
ищеца да конкретизира кой е ответник по иска, искането се, цената на иска, представи
документ за заплатена държавна такса, в случай, че предявява иск срещу застрахователя,
като представи поправена искова молба с препис за съда и с преписи според броя на
ответниците.
Мотивиран от горното и на основание чл.129 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК и чл.128, т.2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх.№ 146847/14.7.2022 година, депозирана
от Г. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С., ж.к. (АДРЕС), чрез адвокат Ю.М. -
САК, със съдебен адрес - гр. С., ул. (АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **** Район Л., ул. (АДРЕС), представлявано от
всеки от двама изпълнителни директори заедно В.А.Г., А.Ч.Д. и Н.Г.С., поради
нередовности на същата.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
следва да отстрани допуснатите нередовности, посочени в обстоятелствената част на
настоящето, като конкретизира кой е ответник по иска, искането се, цената на иска,
представи документ за заплатена държавна такса, в случай, че предявява иск срещу
застрахователя, като представи поправена искова молба с препис за съда и с преписи според
броя на ответниците.
УКАЗВА на ищеца, че ако не изпълни горните указния в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето и в посочения от съда обем - съдът ще върне
исковата молба и ще прекрати производството на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
Указва на ищеца, че: Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен
адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от ГПК,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от
3
съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в
съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при
тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
4
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ищеца, че в случай, че се представлява от процесуален представител –
адвокат: Адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК, считано от
30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез единния
портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба.
Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и няма да
приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също се
заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да бъдат
5
изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения период на
отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им или в случай
че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът не може да
откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне на
пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК, както
и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията или
производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да приеме
съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
Препис от настоящето да се връчи на ищеца – на посочения в исковата молба съдебен
адрес.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6