Решение по дело №361/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, чрез процесуален представител – гл. юриск. Т. Н., подадена против Решение № 204/31.05.2024 г., постановено по АНД № 378/2024 г. по описа на СлРС, с което: е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 3992394 на Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Р. Б. А., с [ЕГН], е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; и се осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на Р. Б. А., с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че въззивният съд не се е съобразил с указанията, дадени му с решението на Административен съд – Сливен, с което не е установил относимите по делото факти. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Р. Б. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й, в което заявява, че оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за основателност на касационната жалба, тъй като решението на районния съд е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови свой съдебен акт въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 22.09.2020 г. в 14:13 часа, в о. С., по Автомагистрала „Тракия“, км. 265, посока г. С. с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 посока на задействане приближаващ автомобил било заснето движение на лек автомобил „MERCEDES- BENZ A 200 D AMG LINE PREMIUM AUTO“ с рег. № *******. В този участък било общо ограничението на скоростта до 140 км/час за автомагистрала, въведено с пътен знак Д5. Извършено е било нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743сс. С техническото средство била отчетена скоростта, с която се движело моторното превозно средство, а именно със 172 км/час, при разрешена до 140 км/час. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, приели за установено, че с. на лекия автомобил е Р. Б. А.. Издаден бил електронен фиш за налагане на глоба, с който било прието, че автомобилът, с. на Р. А. се е движел със скорост 172 км/час, т. е. с превишение от 32 км/час.

За да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен, районният съд е приел, че действително на посочената дата и час в Електронния фиш е установено движение на лек автомобил „MERCEDES- BENZ A 200 D AMG LINE PREMIUM AUTO“, с рег. № ******* със скорост от 172 км./час, т. е. ограничението на скоростта било превишено с 32 км/час от разрешената скорост от 140 км/час за съответния участък от пътя, а именно автомагистрала „Тракия“ км. 265, посока г. С., въведено с пътен знак Д5, но не било категорично установено, че водач на заснетото с превишена скорост МПС е била санкционираната А., както и не е установено дали тя е с. на посоченото МПС. Съдът е посочил, че към настоящия момент В. не е държава членка на ЕС, доколкото същата напуска Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на О. к. В. и С. И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01). Приел е, че видно от датата, на която е извършено превишението на скоростта - 22.09.2020 г., В. и към този момент не е била държава членка на ЕС, което показва, че и към момента на извършване на деянието ГДНП е нямала достъп до системата EUCARIS. Посочил е, че това обстоятелство, което ГДНП потвърждава, че в дирекцията нямат данни към настоящия момент за с. на заснетия лек автомобил, в съчетание с това, че по административнонаказателната преписка и преди това не се съдържат доказателства, установяващи с. към датата на извършване на административното нарушение води до недоказаност на изпълнителното деяние. Въз основа на тези съображения въззивният съд е отменил процесния ЕФ като незаконоъобразен.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да обосноват отмяната му на това основание.

В случая въззивният съд неправилно е приел, че към датата на извършване на деянието, а именно към 22.09.2020 г., ГДНП е нямала достъп до системата EUCARIS. Този извод се опровергава от обстоятелството, че въпреки, че В. е престанала да бъде член на ЕС на 31.01.2020 г., то до 31.12.2020 г. е текъл 11 – месечен преходен период и към датата на извършване на процесното нарушение ГДНП е имала достъп до системата EUCARIS, и е могла да извърши справка за с. на процесния автомобил. Именно по този начин и в съответствие с разпоредбата на чл. 189а, ал. 1 от ЗДвП е било установено, че Р. Б. А. е с. на автомобила. В Електронния фиш е посочено името й на латиница, а също и постоянният й адрес, находящ се във [населено място], ***, също на латиница. Действително в приписката по издаване на процесния ЕФ липсват доказателства за това, че А. е била уведомена по реда на чл. 189а, ал. 2 от ЗДвП, като й се определи 60 – дневен срок от получаването на писмото да заплати глобата или да посочи лицето управлявало превозното средство, с което е извършено нарушението, но това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като А. е имала възможност да посочи лицето, което е управлявало процесния автомобил по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след връчването й на ЕФ на 01.08.2023 г., но не се е възползвала от нея.

Освен това видно от съдържанието на първоначалната й жалба до Районен съд – Сливен, А. въобще не оспорва обстоятелството, че е посочена като с. на процесния автомобил, нито, че посоченият в ЕФ постоянен адрес не съответства на действителността.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил ЕФ, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди процесния ЕФ.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН ответникът по касацията следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 204/31.05.2024 г., постановено по АНД № 378/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3992394 на Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Р. Б. А., с [ЕГН], е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Б. А., с [ЕГН], да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.