РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. гр. Хасково, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640201001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.И.И.. от гр.Варна,чрез адв.М.Т. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-001265 от 18.09.2020 г. на Началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП
са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован не се явява и се представлява от упълномощен по делото процесуален
представител – адв. М.Т. ,който заявява, че поддържа подадената жалба и развива
аргументи за нейната основателност в подкрепа на искането за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се и сторените по делото разноски .
Административнонаказващият орган – Началник група в сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 27.08.2019 г. свидетелите Д. Т. Л. и В.Ж.Д. –мл.автоконтрольори в сектор ПП
към ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения в гр.Хасково , когато
около 15.00 часа на бул.“Васил Левски „ до магазин „Роберто Заго „ на същата дата
забелязали движение на пътно превозно средство- лек автомобил марка **********.
Органите по контрол спрели превозното средство и установили, че то се управлявало от
жалбоподателя П.И.И.. . Извършил проверка в информационните масиви на МВР, при
която констатирали, че процесния автомобил е собственост на П.М.П. от гр.Хасково и е
спрян от движение на 21.02.2019г. По тази причина на същата дата, срещу жалбоподателя, в
негово присъствие, бил съставен от св. Д.Л. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA№55562 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение и на
същата дата – 27.08.2019 г. и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на
законово установения срок от съставянето му, а впоследствие с резолюция на наказващия
орган, административно-наказателното производство било прекратено относно деянието по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Образуваната по случая
прокурорска преписка вх. № 1163/2020 г. по описа на РП-Хасково приключила с
постановление от 03.09.2020 г. на прокурор при РП-Хасково за отказ да се образува
досъдебно производство за престъпление от общ характер, а преписката изпратена на
Началник сектор ПП при ОД на МВР-Хасково за преценка относно реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган, възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка вписал, че
жалбоподателя управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред . Посочил, че
НП било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
по акта.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
2
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските
пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и
по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Според настоящият състав на съда, при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на същото на процесуално
основание. Съставът на вмененото за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може
да се наруши веднъж, ако превозното средство, което е управлявано не е надлежно
регистрирано. И втората хипотеза на правната норма по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е, когато няма
поставени на определените за това места регистрационни табели, въпреки че МПС е
регистрирано. Внимателния прочит на санкционния акт сочи, че в съдържателната му част
наказващия орган е описал ,осъществено от страна на жалбоподателя управление на МПС
,което е спряно от движение на 21.02.2019г.,подвеждайки обаче фактите като нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП/отнасящо се до нерегистрирането по надлежният ред на
превозното средство/ и налагайки санкцията за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред .След като фактическото обвинение е за управление спряно
от движение МПС , отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на
основание чл. 177, ал.1, т.4 предл.1-во от ЗДвП, която именно предвижда наказание за този,
който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. По този начин обаче се е
стигнало до съществен порок в издаденото НП, а именно противоречие между неговата
обстоятелствена и диспозитивна част, защото административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана затова, че управлява спряно от движение МПС, а с
диспозитива на НП е наказан за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, предвид наложената санкция по първото предложение на текста на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП. отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 177, ал.1, т.4
предл.1-во от ЗДвП, която предвижда наказание за този, който управлява моторно превозно
средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството
на вътрешните работи, Няма спор в практиката на съдилищата, че несъответствието между
фактическо и правно административнонаказателно обвинение е винаги съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и
възможността му да разбере за какво нарушение е привлечен до отговаря, поради което и се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се
излагат съображения по същество.
3
По разноските:
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила, поради което на жалбоподателя , се следва адвокатско
възнаграждение.Жалбоподателят има право на разноски за оказаната безплатна правна
помощ съгласно чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА в минимален размер по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същата следва да
бъде уважена в размер на 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата и ответника бъде
осъден да заплати тази сума.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001265 от 18.09.2020 г. на
Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 85, да
заплати на П.И.И.. , ЕГН- ********** от гр.****** сумата в размер на 300 лв. - разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Ж.Д.
4